Иван Карамихайлов
| Иван Карамихайлов | |
| български лекар, хирург | |
 | |
| Роден |
1866 г.
|
|---|---|
| Починал | 1961 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Националност |  България |
| Медицина | |
| Област | хирургия |
| Семейство | |
| Съпруга | Мери Слейд |
| Деца | Елисавета Карамихайлова |
| Иван Карамихайлов в Общомедия | |
Иван Карамихайлов (1866 – 1961) е български лекар, хирург, един от създателите на хирургията в България.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Иван Карамихайлов е роден през 1866 г. в Шумен. Баща му е търговец – Михаил Янев, с прякор Кара (от турски „черен“). Учи в Робърт колеж в Цариград, после заминава да следва медицина и специализира хирургия във Виена. Запознава се със студентката по пиано и музика Мери Слейд, дъщеря на английски аристократ, и тя скоро става негова съпруга. Установяват се с трите си деца – родените във Виена Райна, Иван и Елисавета, в София.
С помощта на тъста си и със свои пари д-р Карамихайлов купува през 1907 г. сградата на ул. „Кракра“ 11 и в нея по-късно открива своята клиника – получила популярност. Преди семейството да се настани в новия си дом, върху съществуващия етаж с три стаи построяват още един. Фасадата е украсена с пластични елементи и сводести прозорци. Интериорът е с високи тавани с гипсови орнаменти, камини от Виена, вградени библиотеки. Къщата придобива европейски вид, дворът – английски. Карамихайлови са приети в столичния елит. В къщата са живели Иван Карамихайлов – лекар, неговата сестра Елена Карамихайлова – художничка, и дъщеря му Елисавета Карамихайлова – физичка.
Иван Карамихайлов е придворен лекар на цар Фердинанд и на цар Борис III. Най-напред докторът работи в училището за медицински сестри, след 1911 г. ръководи новопостроения корпус (с хирургично и вътрешно отделение) към болницата на Българския червен кръст, до 1938 г. е член и на управителния му съвет.
По време на войните – 1912 г. до 1914 г. е на фронта, от 1914 г. до 1918 е началник на Дивизионната болница. Работи почти на доброволни начала. Защото, както сам обяснява по-късно, преди удостояването му със звание „Народен лекар“ през 1956 г. не може да взема пари, когато български войници умират, за да живеят други след тях.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Пенка Лазарова, Никола Балабанов. „Проф. д-р Елисавета Карамихайлова – първият български ядрен физик“, Издателска къща Тип-топ Прес ООД, 2013.
