Иван Н. Габровски
| Иван Николов Габровски | |
| български опълченец | |
 | |
| Роден |
1854
Водици, Османска Империя |
|---|---|
| Починал | 1934
Габрово, Царство България |
| Националност | българин |
| Семейство | |
| Деца | Илия Габровски |
Иван Николов Габровски е български опълченец. Името му се среща още като Иванчо, а презимето – и като Николаев.[1] Негов син е учителят и краевед Илия Габровски.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1854 година в габровското село Водици[2][3] или колиби Страшката река[4][5], и двете днес в състава на град Габрово.
Според биографичните му данни от малък работи като козар и чирак, посещава училище до второ отделение в Нова Махала (Априлово), а по-късно учи при в Соколския манастир при отец Иларион, както и при Цанко Чифликов, който го обучава в абаджийския занаят. Докато чиракува, Габровски попада на емигрантския вестник „Свобода“ на Любен Каравелов, откъдето се вдъхновява да замине за Русчук, за да бъде по-близо до влашките хъшове. През 1875 година Габровски преминава с лодка Дунава и отива във Влашко, впоследствие се установява в Букурещ, където работи в печатницата на Любен Каравелов. На 20 май 1876 година заминава за Браила, където се записва като доброволец в Сръбско-турската война.[4][5]
Месец по-късно заминава за град Кладово, където в продължение на около месец се обучава и заминава за Делиград под командването на сръбския главнокомандващ генерал Михаил Черняев. Включен е в състава в стрелковата рота на Четвърти батальон под командването на капитан Райчо Николов и участва в битката при Кревет. След края на войната Габровски се връща в Букурещ и през май 1877 година се включва в състава на Българското опълчение в Плоещ и е разпределен в Четвърта дружина под командването на майор Пьотър Редкин.[3] Участва в битките на връх Св. Никола, Шейново и котленското село Тича.[4]
След Освобождението Габровски се установява в Габрово, където остава до края на живота си. Той е дългогодишен секретар на поборническо опълченското дружество. Почива на 21 януари 1938 г. от сърдечен удар.[4]
Признание[редактиране | редактиране на кода]
През 1882 г. получава от Плевенския окръжен съвет материална награда – 30 дюнюма земя в с. Радинец (днес Обнова), Плевенско от местността Куру дере.
За участията си в Сръбско-турската и Руско-турската война Габровски е награден е с шест медала за храброст и граждански заслуги:
- бронзов – сръбски от военно време;
- сребърен – руски от военно време;
- бронзов – от Батенберг;
- бронзов – Априлско въстание;
- железен кръст „За независимостта на България“;
- сребърен кръст „За храброст“.[4]
Със свое решение от 21 септември 1922 г. Габровският градски общински съвет обявява за почетни граждани 522 поборници и опълченци, един от които (под № 240) е Иван (Иванчо) Николов (Николаев) Габровски.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Почетни граждани от 8-ия до 529-ия – опълченците от Първа, Втора, Трета, Четвърта, Пета, Шеста, Девета, Десета дружина и Конната сотня, участвали в боевете на Шипка, Сайт на Община Габрово. Последен достъп: 28.02.2022.
- ↑ Габровски, Илия. "Бележити хора и събития от Габровския край". ИК ДБ Мария, София, 2003
- ↑ а б Спомен от Освободителната руско-турска война през 1877 – 1878 година, Централно поборническо опълченско дружество „Шипка“, София, 1928, стр. 37, 41
- ↑ а б в г д Възпоменателна керамична чаша на опълченеца Иван Габровски е Културна ценност на РИМ-Габрово за август, Дарик, 2 август 2018. Последен достъп: 03.04.2022.
- ↑ а б Възпоменателна чаша на опълченеца Иван Габровски е културна ценност за август, Сто вести, 4 август 2018, стр. 8