Иван Попгеоргиев (революционер)
Тази статия е за българския революционер. За гръцкия революционер вижте Иван Попгеоргиев.
| Иван Попгеоргиев | |
| български революционер | |
| Роден |
1875 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1950 г.
|
Иван Попгеоргиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Върховния македоно-одрински комитет.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Попгеоргиев е роден през 1875 година в махалата Баскалци на петричкото село Игуменец. До трето отделение учи в Чуриловския манастир „Свети Георги“, а по-късно продължава образованието си в Петрич при учителя Кочо Мавродиев. Присъединява към ВМОРО и активно се включва в освободителното дело. През януари 1901 година по време на една от организационните си обиколки Гоце Делчев посещава Баскалци и отсяда няколко дни в дома му, където провежда редица срещи. След това Попгеоргиев го придружава като куриер до село Добри лаки. Поддържа връзки с местните организационни дейци Костадин Зелников и Костадин Попстоянов.
През 1902 година участва в организираното от ВМОК Горноджумайското въстание. На 28 септември 1902 година Попгеоргиев се сражава с турски военни части в битката в местността Черната скала при село Барбарево, Струмишко под ръководството на войводите Костадин Попстоянов, Стойко Бакалов и други. Включва се в организационните акции за пренасяне на оръжие от Дупница през границата за огражденските села.
В периода 1904 – 1908 година по времето на войводите Мануш Георгиев и Христо Чернопеев действа като куриер на ВМОРО.
Почива след 1950 година.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Тараков, Тодор. „Нов документ за революционното движение в Петричко след Берлинския конгрес“. Списание „Македонски преглед“, кн. 1, София, 2010, стр. 117-120.
