Направо към съдържанието

Иван Рогозаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Рогозаров
български офицер
портрет на Иван Рогозаров от 1938 г.
портрет на Иван Рогозаров от 1938 г.

Званиеполковник
Години на служба1912 -1945
Служи наНационално знаме на България България
Нацистка Германия
Битки/войниБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Втора световна война
Награди
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
РодстваИвайло Рогозаров, Любомир Рогозаров

Иван Рогозаров е български офицер, полковник. В заключителния етап на Втората световна война воюва срещу Червената армия като командир на Българската СС противотанкова бригада.

Иван Панов Рогозаров е роден на 13 ноември 1887 година. Завършва ВНВУ с 27-и випуск през 1907 г. – пионерен профил. Участник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Рогозаров получава два ордена „За храброст“ – IV ст. 1 и 2 кл. Служи последователно в понтонна и техническа дружина, автомобилна дружина, началник на автомобилната школа. В края на Първата световна война по време на войнишките бунтове и обявяването на т.нар. Радомирска република майор Рогозаров оказва съпротива на дезертьорите на гара Кюстендил и при схватка е ранен. След войната, през 1919 г. се уволнява. През 1936 г. е привлечен като офицер в „Трудова повинност“ и е произведен подполковник. Подполк. Рогозаров работи като преподавател в създадената през 1938 г. Школа за подготовка на трудови офицери. След 1940 г. работи в щаба на Трудови войски и през 1944 г. достига до началник-щаб. Вероятно през 1943 е произведен полковник от Трудови войски. Главен редактор на списание „Трудово дело“ и автор на множество професионални статии на военно-трудова тематика. Рогозаров е специализирал в немски пионерни школи. Като немски възпитаник и прогермански настроен офицер, често му е възлагано да придружава немски военни делегации в България, откъдето има близки отношения с немските офицери пребиваващи в България.[1] Иван Рогозаров е член на Съюза на българските национални легиони.[2] По време на деветосептемврийския преврат той се намира в Германия на официално посещение. Участва в прогерманското Българско национално правителство в изгнание като министър на труда и трудовата повинност. Неколкократно влиза в конфликт с проф. Кантарджиев, който е министър на войната, в резултат на което военният ресор е поет от министър-председателя Цанков. Полковник Рогозаров е командир на създадения в края на 1944 година Български доброволчески корпус, наричан още Български национални освободителни войски. Полк. Иван Рогозаров от 1945 до 1948 г. е интерниран в американски лагер близо до Щутгарт. В България има две смъртни присъди – от т.нар. Народен съд (март 1945) и от Военен съд (9 юни 1947), но американските служби отказват да го екстрадират, не признавайки правното основание на присъдите. В края на 40-те години полковникът участва в организирането на диверсионните групи, които навлизат тайно в България от Гърция и подпомагат Горянското движение. Името на Рогозаров се споменава по време на разпитите в хода на процесите срещу заловени „диверсанти“ като организатор на подпомаганите от САЩ военни бази на горяните в Гърция и радио „Горянин“. След войната живее във Франкфурт, където умира през 1956 г.

Иван Рогозаров има двама сина:

  • Ивайло Рогозаров заминава с двмата си родители за Германия през 1944г. След войната завършва медицина и работи като психиатър до пенсионирането си. Има двама сина.
  • Любомир Рогозаров от 1945 до 1954 лежи в концлагерите в Перник и в Белене заради баща си. Почива през 1992 в София.

За службата му в българската армия е награждаван с:
• Орден „За храброст“ IV ст. 1-ви и 2-ри клас