Иван Рогозаров
| Иван Рогозаров | |
| български офицер | |
портрет на Иван Рогозаров от 1938 г. | |
| Звание | полковник |
|---|---|
| Години на служба | 1912 -1945 |
| Служи на | |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война Втора световна война |
| Награди | |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 13 ноември 1887 г.
|
| Дата и място на смърт | |
| Родства | Ивайло Рогозаров, Любомир Рогозаров |
Иван Рогозаров е български офицер, полковник. В заключителния етап на Втората световна война воюва срещу Червената армия като командир на Българската СС противотанкова бригада.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Иван Панов Рогозаров е роден на 13 ноември 1887 година. Завършва ВНВУ с 27-и випуск през 1907 г. – пионерен профил. Участник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Рогозаров получава два ордена „За храброст“ – IV ст. 1 и 2 кл. Служи последователно в понтонна и техническа дружина, автомобилна дружина, началник на автомобилната школа. В края на Първата световна война по време на войнишките бунтове и обявяването на т.нар. Радомирска република майор Рогозаров оказва съпротива на дезертьорите на гара Кюстендил и при схватка е ранен. След войната, през 1919 г. се уволнява. През 1936 г. е привлечен като офицер в „Трудова повинност“ и е произведен подполковник. Подполк. Рогозаров работи като преподавател в създадената през 1938 г. Школа за подготовка на трудови офицери. След 1940 г. работи в щаба на Трудови войски и през 1944 г. достига до началник-щаб. Вероятно през 1943 е произведен полковник от Трудови войски. Главен редактор на списание „Трудово дело“ и автор на множество професионални статии на военно-трудова тематика. Рогозаров е специализирал в немски пионерни школи. Като немски възпитаник и прогермански настроен офицер, често му е възлагано да придружава немски военни делегации в България, откъдето има близки отношения с немските офицери пребиваващи в България.[1] Иван Рогозаров е член на Съюза на българските национални легиони.[2] По време на деветосептемврийския преврат той се намира в Германия на официално посещение. Участва в прогерманското Българско национално правителство в изгнание като министър на труда и трудовата повинност. Неколкократно влиза в конфликт с проф. Кантарджиев, който е министър на войната, в резултат на което военният ресор е поет от министър-председателя Цанков. Полковник Рогозаров е командир на създадения в края на 1944 година Български доброволчески корпус, наричан още Български национални освободителни войски. Полк. Иван Рогозаров от 1945 до 1948 г. е интерниран в американски лагер близо до Щутгарт. В България има две смъртни присъди – от т.нар. Народен съд (март 1945) и от Военен съд (9 юни 1947), но американските служби отказват да го екстрадират, не признавайки правното основание на присъдите. В края на 40-те години полковникът участва в организирането на диверсионните групи, които навлизат тайно в България от Гърция и подпомагат Горянското движение. Името на Рогозаров се споменава по време на разпитите в хода на процесите срещу заловени „диверсанти“ като организатор на подпомаганите от САЩ военни бази на горяните в Гърция и радио „Горянин“. След войната живее във Франкфурт, където умира през 1956 г.
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Иван Рогозаров има двама сина:
- Ивайло Рогозаров заминава с двмата си родители за Германия през 1944г. След войната завършва медицина и работи като психиатър до пенсионирането си. Има двама сина.
- Любомир Рогозаров от 1945 до 1954 лежи в концлагерите в Перник и в Белене заради баща си. Почива през 1992 в София.
Награди
[редактиране | редактиране на кода]За службата му в българската армия е награждаван с:
• Орден „За храброст“ IV ст. 1-ви и 2-ри клас
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (15 август 1907)
- Поручик (4 септември 1910)
- Капитан (1 ноември 1915)
- Майор (24 ноември 1917)
- Подполковник (1936)
- Полковник (1943)
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ полк. Иван Рогозаров и „Доброволческият корпус“ – истина, митология, фалшификация // Посетен на 4 август 2020 г.
- ↑ Българското национално правителство в изгнание // Посетен на 4 август 2020 г.