Направо към съдържанието

Иво Уотс-Ръсел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иво Уотс-Ръсел
музикален продуцент, музикант, изпълнителен директор на 4AD
Роден
Уебсайт

Иво Уотс-Ръсел (на английски: Ivo Watts-Russell) е британски музикален продуцент и изпълнителен директор на звукозаписна компания. Заедно с Питър Кент е съосновател на независимия лейбъл 4AD, създаден през 1980 г., който се превръща в един от най-влиятелните в алтернативната музикална сцена на Великобритания.[1] Макар да участва в създаването на редица записи, Уотс-Ръсел предпочита да се определя като „музикален директор“, подчертавайки ролята си в концептуалното и артистичното ръководство на проектите.

Ранни години

[редактиране | редактиране на кода]

Уотс-Ръсел е роден в Единбург, Шотландия, като най-малкото от осемте деца на майор Дейвид Уотс-Ръсел и Джина Спинола (по баща Бейкър). В свои интервюта споделя, че „никога не е имал емоционална връзка“ с родителите си и е израснал в „порутено имение в Нортхамптъншър в атмосфера на почти викторианска студенина“.[2] Получава образованието си в училището в родното си село Аондъл (Oundle).

По бащина линия произхожда от благородническата фамилия Уотс-Ръсел. Неговият дядо, капитан Артър Егертън Бърч от Гвардията на Колдстрийм, приема фамилията на майка си – Уотс-Ръсел – на 21-годишна възраст, тъй като тя произхожда от староанглийския род, свързан с Айлам Хол, Стафордшър.[3][4][5] Капитан Артър Егертън Уотс-Ръсел се жени за Силвия Гренфъл от фамилията на бароните Гренфъл, чрез която Иво Уотс-Ръсел е братовчед на военния поет Джулиан Гренфъл.[6]

Още от ранна възраст Уотс-Ръсел е изложен на разнообразна музика – от шоу мелодии до ска – като особено предпочита Джими Хендрикс, група „Спирит“ и антихипи естетиката на Франк Запа и албума We're Only in It for the Money.[7]

През 1977 г. започва работа в новосъздадената британска независима звукозаписна компания Beggars Banquet Records, което поставя началото на професионалната му кариера в музикалната индустрия.[6][8]

Кариера

[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1979 г. Иво Уотс-Ръсел и Питър Кент – служители на магазина и лейбъла Бегарс Банкуит (Beggars Banquet) – основават в Лондон звукозаписна компания Axis Records, кръстена на албума Axis: Bold as Love на Джими Хендрикс.[9] Лейбълът първоначално функционира като дъщерна компания на Beggars Banquet Records.[10][11] След издаването на първите четири сингъла в началото на 1980 г.[12] става ясно, че името Axis вече е регистрирано от друга музикална компания[13], което налага преименуането на лейбъла на 4AD – съкращение на думата forward („напред“).[14]

По-късно същата година Уотс-Ръсел и Кент изкупуват дела на Beggars Banquet и превръщат 4AD в независим лейбъл. Първоначалната концепция е 4AD да служи като „тестова площадка“ за Beggars Banquet – успешните артисти да преминават към основния лейбъл след една година. Единствената група, която следва този модел, е Баухаус, подписала с Beggars Banquet в края на 1980 г., преди окончателното изкупуване на 4AD. Кент продава своя дял на Уотс-Ръсел в края на 1981 г.[15] Двамата са съсобственици около година. Кент продава своя дял на Уотс-Ръсел в края на 1981 г.[12] Уотс-Ръсел запазва собствеността върху лейбъла и действа като негов президент до края на 90-те години.

През 80-те години 4AD се утвърждава като водещ лейбъл в алтернативната сцена, издавайки албуми на изпълнители от жанровете алтернативен рок, постпънк, готик рок и дрийм поп. Сред тях са Баухаус, Кокто Туинс, Модърн Инглиш, Дед Кен Денс, Clan of Xymox, Пиксис, Троуинг Мюзис и музикалният проект на Уотс-Ръсел – Дис Мортал Койл. През 1987 г. лейбълът постига международен успех със сингъла „Pump Up the Volume“ от проекта M|A|R|R|С . През следващите десетилетия 4AD продължава да издава значими албуми на изпълнители като Брийдърс, Лъш, Бели, Ред Хаус Пейнтърс, Camera Obscura, TV он дъ Рейдио, Сейнт Винсънт и Бон Айвър.

Една от по-известните продукции на Уотс-Ръсел е дебютният албум на Кокто Туинс – Gardlans. Името му е използвано и за водещата песен „Ivo“ от албума Treasure (1984).[16] Като ръководител на Дис Мортал Койл Уотс-Ръсел подбира репертоара и състава за всяка песен, а понякога свири и на клавишни. След края на проекта, той основава и продуцира групата Хоуп Блистър, която издава два албума: ...smile's OK (1998) и Underarms (1999). Последният е преиздаден през 2005 г. като Underarms and Sideways, включващ втори диск с ремикси от Маркус Гюнтер.[17]

През 1994 г. Уотс-Ръсел преживява нервна криза през 1994 г., а през 1999 г. продава своята половина от 4AD на Мартин Милс. Оттогава живее[6] в Лами, Ню Мексико – малко селище южно от Санта Фе – в уединение, заобиколен единствено от своите кучета.[7]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Murphy, Gareth. Cowboys and Indies: The Epic History of the Record Industry. St. Martin's Press, 2014. ISBN 9781250043375. с. 350. Посетен на 3 November 2014.
  2. ↑ Facing the Other Way: The Story of 4AD by Martin Aston – Review // TheGuardian.com.
  3. ↑ Burke's Peerage, Baronetage and Knightage, 107th edition, vol. 2, ed. Charles Mosley, Burke's Peerage Ltd, 2003, p. 1658, "Watts-Russell formerly of Ilam Hall"
  4. ↑ Burke's Landed Gentry, 17th edition, ed. L. G. Pine, Burke's Peerage Ltd, 1952, p. 181, "Birch of Beaumont Hall"
  5. ↑ Burke's Landed Gentry, 18th edition, vol. 2, ed. Peter Townend, Burke's Peerage Ltd, 1969, pp. 543-544
  6. 1 2 3 Ashton, Martin. 4AD: the 'pure' label behind Pixies and Cocteau Twins // The Guardian. Посетен на 6 февруари 2017.
  7. 1 2 The Engine Room – Ivo Watts-Russell // 2021-11-7. Посетен на 2023-4-4.
  8. ↑ Wallace, Wyndham. Facing The Other Way: Ivo Watts-Russell & Vaughan Oliver On 4AD Records // The Quietus. The Quietus. Посетен на 6 February 2017.
  9. ↑ Aston, Martin (26 September 2013). Facing the Other Way: The Story of 4AD. HarperCollins. с. 33.
  10. ↑ Aston, Martin (26 September 2013). Facing the Other Way: The Story of 4AD. HarperCollins. с. 10.
  11. ↑ Aston, Martin (10 October 2013). "4AD: the 'pure' label behind Pixies and Cocteau Twins". The Guardian. Retrieved 14 януари 2017.
  12. 1 2 The Guinness Who's Who of Indie and New Wave Music. First. Guinness Publishing, 1992. ISBN 0-85112-579-4. с. 115/6.
  13. ↑ 4AD: the 'pure' label behind Pixies and Cocteau Twins // The Guardian. 10 October 2013. Посетен на 15 януари 2021.
  14. ↑ 4AD-L Frequently Asked Questions: Other Questions // evo.org.
  15. ↑ Encyclopedia of Popular Music. First. Guinness Publishing, 1992. ISBN 0-85112-579-4. с. 115/6.
  16. ↑ Muggs, Joe. 4AD boss Simon Halliday on living with the label's past, and his vision for its future // Fact Magazine. Посетен на 6 февруари 2017.
  17. ↑ Ediriwira, Amar. Art-rock Adventurism: The complete 4AD story // The Vinyl Factory. Посетен на 6 февруари 2017.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ivo Watts-Russell в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Иво_Уотс-Ръсел&oldid=12733751“.