4AD
| 4AD | |
| Основана | 1980 г. |
|---|---|
| Основател | Иво Уотс-Ръсел Питър Кент |
| Разпространител | Бегарс Груп |
| Жанр | постпънк, дрийм поп, електронна музика, алтернативен рок |
| Страна | Обединено кралство |
| Място | Лондон |
| Уебсайт | https://www.4ad.com/ |
| 4AD в Общомедия | |
4AD е британска звукозаписна компания, собственост на Бегарс Груп. . Основана е през 1980 г. в Лондон от Иво Уотс-Ръсел и Питър Кент като дъщерно дружество на Beggars Banquet Records.[1][2] Първоначално носи името Axis – вдъхновено от албума Axis: Bold as Love на Джими Хендрикс[3] – но то е променено на 4AD след издаването на първите четири сингъла, поради съществуваща търговска марка. По-късно същата година Уотс-Ръсел и Кент изкупуват компанията от Beggars Banquet, превръщайки я в независим лейбъл. Година по-късно Кент продава своя дял на Уотс-Ръсел.
През 1980-те години 4AD се утвърждава като влиятелен лейбъл в алтернативната сцена, издавайки албуми на изпълнители от жанровете алтернативен рок, постпънк, готик рок и дрийм поп. Сред тях са Баухаус, Кокто Туинс, Модърн Инглиш, Дед Кен Денс, Clan of Xymox, Пиксис, Троуинг Мюзис и музикалният проект на самия Уотс-Ръсел – Дис Мортал Койл. През 1987 г. лейбълът постига международен успех със сингъла „Pump Up the Volume“ от проекта M | A | R | R | С.
През 1990-те и 2000-те години 4AD продължава да се развива, издавайки записи на Брийдърс, Лъш, Бели, Ред Хаус Пейнтърс, Camera Obscura, TV on the Radio, Сейнт Винсънт и Боун Айвеър. Към януари 2022 г. списъкът на 4AD включва изпълнители като Драй Клийнинг, Нешънъл, Дотър, Диърхънтър, Биг Тийф, Алдъс Хардинг, US Girls, Ерика дьо Касие и Фютчър Айлъндс.[4]
През 1999 г. Уотс-Ръсел продава 4AD обратно на Бегарс Груп.
Историята на компанията е описана подробно от Мартин Астън в книгата Facing The Other Way, издадена през 2013 г.[5]
История
[редактиране | редактиране на кода]4AD е основана в края на 1979 г. от Иво Уотс-Ръсел и Питър Кент – служители на магазина и звукозаписната компания Beggars Banquet.[6] Първоначално лейбълът носи името Axis Records и функционира като собственост на Beggars Banquet, управлявана от двамата основатели.[6] След издаването на първите четири сингъла през 1980 г. става ясно, че името Axis вече е регистрирано от друга музикална компания, което налага промяна.[7] Новото име – 4AD – е избрано като съкращение от английската дума forward („напред“).[8]
Първоначалната концепция за 4AD е да служи като „тестова площадка“ за Beggars Banquet, като успешните изпълнители преминават към основния лейбъл след една година. Единствената група, която следва този модел, е „Баухаус“, подписала с Beggars Banquet в края на 1980 г., малко преди Уотс-Ръсел и Кент да закупят 4AD и да я превърнат в независима компания. През 1981 г. Кент продава своя дял на Уотс-Ръсел и основава нов филиал – Situation Two Records. Уотс-Ръсел остава президент на 4AD до края на 1990-те години.[6]
За да изгради визуалната идентичност на лейбъла, Уотс-Ръсел кани графичния дизайнер Воган Оливър и фотографа Найджъл Гриерсън. Тяхната работа оформя характерния естетически стил на 4AD, който се превръща в запазена марка на компанията. Изпълнители като Кокто Туинс и Дед Кен Денс развиват култови фенове в средата на 1980-те години,[6] а 4AD продължава да се развива. След подписването с групите Троуинг Мюзис и Пиксис лейбълът все повече насочва вниманието си към американската ъндърграунд рок музика.
През 1983 г. 4AD постига първия си успех в САЩ със сингъла „I Melt With You“ на Модърн Инглиш. I Melt With You". През 1987 г. лейбълът достига номер едно в британската класация със „Pump Up the Volume“ – звуков колаж от проекта M | A | R | R | S, лицензиран от 4th & B'Way /Айлънд Рекърдс.
През 1990-те години 4AD разширява дейността си, като открива офис в Лос Анджелис и постига успех с американски групи като Брийдърс, Бели, Ред Хаус Пейнтърс, Ънрест и His Name is Alive, както и със соло материала на Франк Блек и Кристин Хърш.[6]
През 1992 г. компанията сключва споразумение с Уорнър Брос. Рекъдс за разпространение на каталога ѝ в Съединените щати, което бележи началото на нов етап в развитието на лейбъла. В рамките на тази нова фаза 4AD подписва договори с редица американски ъндърграунд изпълнители, сред които Кендра Смит, Тарнейшън, Еър Маями и Ампс. През 1993 г. Иво Уотс-Ръсел основава подлейбъла Guernica, който издава записи на Ънрест, Дет Дог и Бети Сервеерт.[9]
През 1999 г. Уотс-Ръсел продава своя дял в 4AD обратно на Beggars Group, но лейбълът продължава да функционира активно, като разширява каталога си с нови изпълнители.[10] През 2007 г. управлението на компанията е поето от Саймън Холидей. Сред първите успехи под негово ръководство са дебютният албум на Боун Айвеър – For Emma, Forever Ago (2809 CAD), и Dear Science на бруклинската рок група TV on the Radio (2821 CAD).
През 2008 г. Beggars Group преструктурира дейността си, като няколко лейбъла, включително Beggars Banquet, са интегрирани в 4AD.[11][12] В резултат на това групи като Нешънъл преминават към новия лейбъл. През 2009 г. 4AD издава втория албум на певицата Сейнт Винсънт – Actor (2919 CAD), както и My Maudlin Career на група Camera Obscura. През 12010 г. следват High Violet на Нешънъл и популярни албуми на Ариел Пинк, Блонд Редхед и Диърхънтър.
В периода 2011–2014 г. 4AD продължава да разширява артистичния си каталог, като издава нови записи на утвърдени имена като Скот Уокър, Боун Айвеър, Iron & Wine и проекта Тюн Ярдс. Лейбълът насочва вниманието си и към бийт и електронната сцена,[13], подписвайки с групата Пюрити Ринг и певицата Граймс. Последната издава през 2012 г. албума Visions, който получава широко признание от критиката и утвърждава нейния статут на иновативен поп изпълнител.
Сред новите договори през този период са bEEdEEgEE, Генг Генг Денс, Ло-Фанг и британския продуцент SOHN. В началото на 2014 г. към лейбъла се присъединяват Фютчър Айлъндс и Мърчъндайз, последвани от D.D Dumbo.
През 2015 г. 4AD издава високо оценени албуми на групата Диърхънтър и на певицата Граймс, а през 2016 г. заедно с групата Нешънъл постига първото си номер едно в британската класация с албума Sleep Well Beast.[14] Впоследствие лейбълът подписва с новозеландската певица Олдъс Хардинг и с британската постпънк група Драй Клийнинг.
През април 2021 г. 4AD отбелязва 40-годишнината си със сборния албум Bills & Aches & Blues, който включва кавър версии на песни от каталога на лейбъла, изпълнени от съвременни артисти от неговия списък. Изданието е замислено като почит към наследството на 4AD и неговото влияние върху независимата музика.[15]
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]В продължение на много години 4AD не се занимава пряко с дистрибуция извън Обединеното кралство, но нейни издания се разпространяват в различни страни чрез външни партньори. Сред тях са „Върджин Рекърдс“ за Франция, Нипон Кълъмбия за Япония и Полигра Въртиго Рекърдс – дъщерно дружество, което поема дистрибуцията в Канада. Въпреки че записите на 4AD се продават добре в САЩ като внос, американският пазар остава предизвикателство, а само ограничен брой изпълнители имат лицензионни договори с местни компании.
През 1992 г. Иво Уотс-Ръсел подписва петгодишно споразумение с Уорнър Брос. Рекърдс, което позволява почти всички издания на 4AD да бъдат официално разпространявани в Съединените щати. След изтичането на договора, Уотс-Ръсел предлага да продаде компанията обратно на Beggars Banquet. Продукцията на „Дед Кен Денс“ остава при Уорнър Брос. до окончателното прехвърляне към Beggars Group.
Сделката с Beggars Banquet е финализирана в началото на 1999 г., след което компанията поема пълната собственост върху 4AD и нейната глобална дистрибуция. Това води до редица преговори за възстановяване на американските права върху каталога на ключови изпълнители като Пиксис, Дед Кен Денс и Кокто Туинс.
Изпълнители
[редактиране | редактиране на кода]Текущи
[редактиране | редактиране на кода]- @ (At) – американско фолк поп дуо
- Айдриън Ленкър – американски фолк певец, фронтмен на Биг Тийф
- Алдъс Хардинг – новозеландска инди фолк певица
- Anjimile – американски фолк музикант
- Атлас Саунд – американски инди рок музикант
- Bartees Strange – американски инди рок музикант
- Беки енд дъ Бърдс
- Биг Тийф – американска инди рок група
- Bing & Ruth – американски ембиънт/минималист ансамбъл
- Брийдърс – американска алтернативна рок група
- Дотър – английско инди фолк трио
- Диърхънтър – американска инди рок група
- Драй Клийнинг – английска пост пънк група
- Ерика дьо Касие – датска певица
- Ex:Re – английско инди фолк трио
- Фютчър Айлъндс – американска синтпоп група
- Хеладо Негро – американски музикант
- Холи Херндон – американска композиторка
- Джени Хвал – норвежка арт поп, авангард, електронна, експериментална рок певица
- Ким Дийл – американска музикантка
- Лусинда Чуа – базирана в Лондон композиторка и виолончелистка
- Мария Самървил
- Нешънъл – американска инди рок/алтернативна рок група
- Тикей Майдзъ – австралийска хип-хоп /синтпоп певица
- Тъкър Цимерман – американски певец и автор на песни
- Тюн Ярдс – неовозенландско-американски проект
- U.S. Girls – базиран в Торонто експериментален по проект
Бивши
[редактиране | редактиране на кода]- Еър Маями (разпусната 1996 г.) – американска инди рок група от Вашингтон
- Ампс (разпусната 1996) – американска алтернативна рок група
- Ани Роси – американска певица
- A.R. Kane (разпуснато) – британско дрийм поп/експериментално рок дуо
- Ариел Пинк – американски певец
- Баухаус (пресформирана) – английска готик рок група
- Bearz, към 2019 г. „Дейвид Гънстоун Проджект“
- Бейрут – американска инди рок и уърлд мюзик група
- Бели – американска алтернативна рок група
- Хайди Бери (неактивна) – британско-американска певица
- Бети Сервеерт – нидерландска инди рок група
- Биг Пинк – английска електронна рок група
- Бърдей Парти (разпусната 1983) – австралийска постпънк група
- Франк Блек – американски алтернативен рок певец
- Блонд Редхед – американска алтернативна рок група
- Боун Айвеър – американска инди фолк група
- Броукън Рекърдс – шотландска алтернативна/фолк рок група
- Майкъл Брук – канадски китарист (ембиънт, електроника, уърлд мюзик) и композитор
- Мистерията на българските гласове
- Camera Obscura – шотландска инди поп група
- Селебрейшън – американска психеделична соул група
- Clan of Xymox – нидерландска рок група
- Джин Кларк (починал) – основател на американската рок група The Byrds
- Кокто Туинс (разпусната) – шотландска дрийм поп/ етириъл уейв/рок група
- Калърбокс (разпусната) – английска електронна група
- Cuba (бивши Air Cuba) (разпусната 1999) – британско електронно дуо
- Dome (разпуснато) – британско дуо
- C.V.O. (разпусната)
- D.D Dumbo – соло проект на австралийския музикант Оливър Хю Пери
- Денс Чаптър (разпусната)
- Дед Кен Денс – австралийска даркуейв група
- Дипартмън ъф Йигълс – американско инди фолк дуо
- Даяна Гордън – американска ритъм енд блус, денс поп, хаус певица
- Dif Juz (разпусната) – английска постпънк група
- Таня Донъли – американска инди рок/алтернативен рок певица, основателка на Троуинг Мюзис
- Efterklang – датска инди рок група
- EL VY – американско инди рок дуо
- Електрисити ин Ауър Хоум
- Фаст Сет (разпусната)
- Frazier Chorus (разпусната 1996) – английска поп и дрийм поп група
- Фютчър Айлъндс – американска синтпоп група
- Фютчър ъф дъ Лефт – уелска алтернативна рок група
- Лиса Джермано – американска алтернативен рок/дрийм поп певица
- Лиса Джерард – австралийска певица
- Лиса Джерард и Питър Бърк
- Б. К. Гилбърт & Ф. Луис
- Глий Клъб (разпусната) – ирландска рок група
- Рейчъл Козуел – английска музикантка
- Генг Генг Денс – американска рок група
- Джана Кондор
- Граймс – канадска дрийм поп, ритъм енд блус, електронна музика и хип-хоп певица
- ГусГус – исландска електронна група
- Rene Halkett & David J
- Neil Halstead
- The Happy Family (разпусната)
- Тим Хекър –
- Kristin Hersh
- Хис Нейм Ис Ълайв
- The Hope Blister (разпусната)
- Rowland S. Howard (починал) & Lydia Lunch
- In Camera (разпусната)
- Inc. No World – американско дуо
- Indians
- Insides
- Iron & Wine
- It Hugs Back
- Йохан Йохансон (починал)
- Matt Johnson (The The founder; издава солов албум през 1981 г., който е преиздаден през 1993 г. чрез 4AD като албум The The)
- Joker
- Søren Juul
- Mark Lanegan Band
- Last Dance (разпусната)
- The Lemon Twigs
- Liima
- Lo-Fang
- Lydia Lunch
- Lush (разпусната; преформирана 2015–2016)
- MARRS (разпусната)
- Magnetophone
- Mass (разпусната)
- Merchandise
- Methyl Ethel
- Vinny Miller
- Minotaur Shock
- Модърн Инглиш
- Mojave 3 (разпусната)
- John Moreland
- The Mountain Goats
- My Captains (разпусната) –
- Колин Нюман – английски музикант
- Pieter Nooten & Michael Brook – холандски музикант и канадски китарист
- The Paladins (в пауза) – американска рутс рок-рокабли група
- Pale Saints (разпусната) – английска алтернативна рок група
- The Past 7 Days (разпусната) –
- Брендан Пери – астралийски певец
- Piano Magic (разпусната) – английски музикален колектив
- Пиксис – американска алтернативна рок група
- Pixx –
- Ема Полък – шотландска певица
- Psychotik Tanks (разпусната)
- Пюрити Ринг
- Ред Аткинс (починал)
- Ред Хаус Пейнтърс (разпусната) – американска рок група
- Rema-Rema (разпусната) – английска група
- Richenel (починал) –
- Scheer (разпусната) – северноирландска алтернативна метал група
- Serena-Maneesh – норвежка алтернативна рок група
- Shox (разпусната) –
- Кендра Смит – американска музикантка
- Сорт Сол – датска рок група
- SpaceGhostPurrp – американски рапър
- Spasmodic Caress (разпусната) – английска постпънк/ню уйев група
- Спенсър –
- Spirea X (разпусната) – шотландска алтернативна рок група
- Spoonfed Hybrid (разпусната) – английско дриймпоп дуо
- Starry Smooth Hound (оригиналния псевдоним на Vinny Miller)
- Стереолаб – англо-френска аванпоп група
- Stornoway (разпусната) – британска инди рок група
- Сейнт Винсент – американска певица
- Swallow (разпусната) – британско дуо
- Sybarite – соло поект на музиканта Крисчън Хокинс
- Tarnation (разпусната; понастоящем Paula Frazer and Tarnation) – американска алтернативна кънтри група
- that dog. – американска рок група
- The The – английска рок група
- Thievery Corporation – американско електронно музикално трио
- Дис Мортал Койл (завършил) – британски музикален проект
- Троуинг Мюзис – американска алтернативна рок група
- Тиндърстикс – английска алтернативна рок група
- Торес – американски инди рок певец
- Tones on Tail (разпусната) – британска постпънк група
- TV on the Radio – американска рок група
- Туин Шедоу – американски музикант
- Ultra Vivid Scene (разпусната) – американска алтернативна рок група
- Ъндърграунд Лавърс – австралийска поп рок група
- Ънрест (разпусната) – американска инди рок група
- Скот Уокър (починал) – американско-британски певец и автор на песни
- M Ward – американски певец и автор на песни
- Wolf & Cub – австралийска психеделик рок група
- Волфганг Прес (разпусната) – английска постпънк група
- Xmal Deutschland (разпусната) – немска готик рок група
- Zomby – британски електронен музикант
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Aston, Martin. Facing the Other Way: The Story of 4AD. HarperCollins, 26 September 2013. ISBN 9780007522019. с. 10.
- ↑ Aston, Martin. 4AD: the 'pure' label behind Pixies and Cocteau Twins // The Guardian. 10 октомври 2013. Посетен на 14 януари 2017.
- ↑ Aston, Martin. Facing the Other Way: The Story of 4AD. HarperCollins, 26 September 2013. ISBN 9780007522019. с. 33.
- ↑ Jeffries, David. AllMusic Loves 4AD Records // AllMusic. Посетен на 14 януари 2017.
- ↑ Lynskey, Dorian. Facing the Other Way: The Story of 4AD by Martin Aston – review // The Guardian. Посетен на 14 януари 2017.
- 1 2 3 4 5 The Guinness Who's Who of Indie and New Wave Music. First. Guinness Publishing, 1992. ISBN 0-85112-579-4. с. 115/6.
- ↑ 4AD: the 'pure' label behind Pixies and Cocteau Twins // The Guardian. 10 October 2013. Посетен на 15 януари 2021.
- ↑ 4AD-L Frequently Asked Questions: Other Questions // evo.org.
- ↑ King, Richard. How Soon is Now?: The Madmen and Mavericks who made Independent Music 1975–2005. Faber & Faber, 2012.
- ↑ 6 Music – 1980 Forward – 25 Years of 4AD // BBC. Посетен на 14 януари 2017.
- ↑ Swash, Rosie. A farewell to Beggars Banquet's indie charm // The Guardian. Guardian News & Media. Посетен на 14 януари 2017.
- ↑ Solarski, Matthew. Label Shuffle: 4AD Absorbs Too Pure, Beggars Banquet // Pitchfork (website). Pitchfork Media. Архивиран от оригинала на 19 декември 2008. Посетен на 14 януари 2017.
- ↑ Muggs, Joe. 4AD boss Simon Halliday on living with the label's past, and his vision for its future // Fact (UK magazine). Посетен на 14 януари 2017.
- ↑ Official Albums Chart Top 100 | Official Charts Company // www.officialcharts.com. Посетен на 29 юли 2021. (на английски)
- ↑ Scolforo, Carli. 4AD Celebrates 40 Years With Bills & Aches & Blues // Paste. Посетен на 29 юли 2021. (на английски)
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 4AD в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|