Направо към съдържанието

Дед Кен Денс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дед Кен Денс
Дед Кен Денс в Гръцкия театър в Бъркли, Калифорния, по време на турнето им Anastasis през август 2012 г.
Дед Кен Денс в Гръцкия театър в Бъркли, Калифорния, по време на турнето им Anastasis през август 2012 г.
Информация
От Мелбърн, Австралия
СтилДаркуейв
Готик
Готик рок
Неокласика
Ню ейдж
Дрийм поп
ИнструментиГрупа
Активност1981 – 1998, 2005, 2011 –
Музикален издател4AD
Уорнър Борс. Рекърдс
Райно/Атлантик
Rykodisc
PIAS
УебсайтОфициална страница
ЧленовеЛиса Джерард
Брендан Пери
Бивши членовеПол Ериксън
Саймън Монро
Джеймс Пинкър
Скот Роджър
Ричард Йейл
Питър Улрих
Дед Кен Денс в Общомедия

Дед Кен Денс (на английски: Dead Can Dance) е австралийска даркуейв група, съставена към 2023 г. от контраалта Лиса Джерард (вокали, композиция) и баритона Брендан Пери (вокали, инструментали, композиция).

Групата е сформирана в Мелбърн, Австралия през 1981. През 1998 г. дуото се разпада и отново временно се събира през 2005 г. за световно турне. Събират се отново през 2011 г., когато издават нов албум – Anastasis (2012), когото представят по турнета. Шест години по-късно следва нов албум – Dionysus (2018), а от средата на 2019 г. отново тръгват по турнета.

Австралийският музикален историк Иън Макфарлейн описва стила им като „изградени звукови пейзажи с хипнотизиращо величие и тържествена красота; африкански полиритми, галски фолклор, грегорианско песнопение, близкоизточна музика, мантри и арт рок.“[1] Всъщност определянето на жанра на Дед Кен Денс е почти невъзможно. Използват много електронни елементи, но най-ранните им песни могат да бъдат определени като даркуейв. „The Serpent's Egg“ и последващите го албуми могат да бъдат определени като готик. Много често групата е разглеждана като основоположник на този вид музика.

Името на групата, „Dead Can Dance“ (на български „Мъртвите могат да танцуват“) означава вдъхване на живот на нещо, което е мъртво. Такава е и музикалната концепция на групата – включват много старинни инструменти, които в днешно време не се използват.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Формиране и ранни години

[редактиране | редактиране на кода]

Дед Кен Денс е създадена в Мелбърн, Австралия, през август 1981 г. Нейни първоначални членове са Пол Ериксън – бас китара, Лиса Джерард (от Майкрофилм) – вокали и перкусии, Саймън Монро (от Марчинг Гърлс, бивши Скавинджърс) – барабани и Брендан Пери (също от Марчинг Гърлс) – вокали и китара.[2] Джерард и Пери са двойка, която се среща като членове на Литъл Бенд сийн – експериментална постпънк сцена, която процъфтява в Мелбърн от края на 1978 г. до началото на 1981 г.

През май 1982 г. групата (Джерард и Пери) се мести в Лондон, Англия, където подписват с лейбъла за алтернативен рок 4AD.[3] С дуото в първоначалния състав на Обединеното кралство е Пол Ериксън и Питър Улрих.[2]

Дед Кен Денс през 1989 г.

Дебютният албум на групата, Dead Can Dance, е издаден през февруари 1984 г.[4] Произведението, което изобразява ритуална маска от Нова Гвинея, която „осигурява визуална интерпретация на значението на името Дед Кен Денс“,[5][6] поставено в изкуствен гръцки шрифт. Албумът включва „барабанна, ембиънт китарна музика със скандиране, пеене и виене“,[7] и се вписва в етириъл уейв стила на колегите им от лейбъла Кокто Туинс. През август следва миниалбум с четири парчета – Garden of the Arcane Delights.[7] Олмюзик описва ранната им работа като „ готическа, доколкото е възможно“[8] (въпреки че самата група отхвърля етикета[5]), докато миниалбумът ги вижда „да се гмуркат в по-широк диапазон от музика и стил“.[9]

За втория им албум, Spleen and Ideal, групата се състои от основното дуо на Джерард и Пери, и виолончело, тромбон и тимпан, добавени от гост музиканти.[10] Издаден през ноември 1985 г., той е копродуциран от дуото и Джон А. Ривърс.[11] Рагит го описва като „съзнателно средновековен европейски звук... сякаш е записан в огромна катедрала“.[12] Групата създава свои фенове в Европа и албумът достига No. 2 в британските класации за независима музика.[13] През 1989 г. Джерард и Пери се разделят – Джерард се мести в Барселона, преди да се върне в Австралия, а Пери – в Ирландия, където купува стара църква за свой дом и звукозаписно студио (Quivvy Church Studio), но въпреки това двамата пишат, записват и изпълняват като Дед Кен Денс. Пери твърди, че дистанцията им помага всеки да има свой собствен творчески процес.

Успех

[редактиране | редактиране на кода]

Албумите на групата не са налични в Съединените щати до началото на 90-те години, когато 4AD подписва договор за разпространение с Уорнър Рекърдс. По-късно 4AD се сливат с Бегарс Банкуит Рекърдс Груп, която включва едноименния лейбъл и XL Рекърдингс в САЩ, но записите на групата продължават да се разпространяват от Уорнър Брос. Следващите издания са разпространени от друг лейбъл, свързан с Уорнър, Райно/Атлантик Рекърдс. През 1991 г. излиза компилацията A Passage in Time, само под лейбъла 4AD.

Шестият студиен албум на дуото, Into the Labyrinth, е издаден през септември 1993 г. и е напълно лишен от гост музиканти; той продава 500 000 копия по целия свят и се появява в Билборд 200.[14] Групата става най-продаваната група на 4AD.[15] Те правят световно турне през 1994 г. и записват изпълнение на живо в Калифорния, което е издадено като Toward the Within, с видео версии на Laserdisc и VHS (по-късно на DVD). Съществуват много неофициални бутлеги на концерти, обхващащи кариерата им, съдържащи няколко редки песни, които са изпълнявани само на живо. Toward the Within е първият официален концертен албум на дуото. Той влиза в Билборд 200 и е последван от In Concert 19 години по-късно.[14] Джерард издава дебютния си солов албум The Mirror Pool, и се събира отново с Пери в студийния албум на Dead Can Dance Spiritchaser през 1996 г.[15] Албумът влиза и в класацията Билборд 200 и достига No. 1 в класацията за най-добри световни музикални албуми.[14]

Разпускане и събирания

[редактиране | редактиране на кода]

През 1998 г. Дед Кен Денс започват да записват следващ албум към Spiritchaser, който трябва да бъде издаден в началото на 1999 г., последван от планирано световно турне. Въпреки това те се разделят преди да бъде завършен и отменят турнето.[16] Една песен от звукозаписните сесии, "The Lotus Eaters", в крайна сметка е издадена в бокс сета Dead Can Dance (1981-1998) и в двудисковата компилация Wake (2003). Джерард си партнира с Питър Бърк (от Сног и от Сома), за да издаде Duality през април 1998 г. Пери пуска албума си Eye of the Hunter през октомври 1999 г.[17]

Дед Кен Денс през 2005 г.

Групата се събира отново през 2005 г. и издава ограничено издание на записи на тринадесет концерта от европейското си турне и осем записа от последвалото турне в Северна Америка, както и компилация, озаглавена Selections from Europe 2005 . Тези концерти са записани и издадени от звукозаписната компания The Show. През 2005 г. песента "Nierika" става част от началните заглавия на сапунената опера La Chacala на мексиканската телевизия TV Azteca.[18]

На 12 май 2011 г. Брендън Пери обявява в официалния си уеб форум, че Дед Кен Денс ще запишат нов албум и след това ще започнат двумесечно световно турне.[19] Групата прави официално съобщение за своето световно турне и новия си албум, Anastasis, за дата на издаване на 13 август 2012 г.[20]

На 30 септември 2011 г. Дед Кен Денс обявяват издаването на миниалбум с четири песни, озаглавено Live Happenings – Part 1, достъпно за безплатно изтегляне от техния уебсайт. От декември EP Live Happenings – Part 2 заменя първия миниалбум. И двата съдържат песни от тяхното турне от 2005 г. От 31 януари 2012 г. наличният миниалбум е Live Happenings – Part 3, заменен от Live Happenings – Part IV на 20 март 2012 г.[21]

Дед Кен Денс в Театър на открито Cemil Topuzlu, Истанбул, 19 септември 2012 г.

През 2012 г. е обявен и осмият албум Anastasis, издаден на 13 август и популяризиран от световно турне. В края на 2011 г. групата обявява световно турне за събиране, включващо 12 града в САЩ, придружено от издаването на концертен албум нс нов лейбъл.[22] Турнето трябва да започне на 9 август 2012 г. в Канада и да продължи до 19 септември 2012 г. в Турция, 21 и 23 септември в Гърция, 13 октомври в Русия, след това 28 октомври 2012 г. в Ирландия, след това Мексико и Южна Америка и след това в Ливан и накрая Австралия през февруари 2013 г. На 15 ноември 2012 г. е обявено, че групата ще се завърне в Европа, за да продължи турнето си, започващо на 28 май 2013 г. в Португалия. Финалното шоу на световното турне Anastasis е в Сантяго, Чили, на 13 юли 2013 г.[23]

На 8 септември 2015 г. групата обявява продажбата на звукозаписното студио на Брендан Пери.[24] На въпрос какво означава това решение за бъдещето на групата Пери отговаря на официалната ѝ страница във Фейсбук, че групата се е преместила във Франция и че са в процес на създаване на ново студио за запис и репетиции.[25] На 2 ноември 2018 г. издават деветия си студиен албум Dionysus.

На 21 април 2018 г. Пери обявява, че мастъринга на нов албум ще започне в Студия „Аби Роуд“.[26] Новият албум, Dionysus, е издаден на 2 ноември 2018 г.[27]

През септември 2018 г. уебсайтът им обявява турнето „A Celebration – Life & Works 1980-2019“ с дати в Европа през май и юни 2019 г. За разлика от предишни турнета сетлистът е черпен до голяма степен от по-стария каталог на групата, включвайки някои песни, които групата никога преди не е свирила на живо. През октомври 2019 г. групата обявява втори етап от турнето с дати в Северна Америка, Мексико и Южна Америка.[28] Турнето обаче е отложено за 2021 г. поради пандемията от COVID-19. Турнето за 2021 г., както и пренасрочените дати за по-късно през годината също са отменени поради COVID-19. Провежда се европейско турне през 2022 г. и втори европейски етап е насрочен за по-късно през годината, както и северноамерикански етап за 2023 г. Въпреки това през септември 2022 г. групата обявява отмяна както на втория европейски етап, така и на датите в Северна Америка, позовавайки се на неуточнени здравословни причини.

Дискография

[редактиране | редактиране на кода]
Оригинално текстово лого, образувано от трите букви DCD, което се използва на уебсайта до момента. По-късно името на групата е добавено като лого, вж. по-долу.

Студийни албуми

[редактиране | редактиране на кода]
По-ново лого, при което трите „А“ са изписани без хоризонталната линия

Концертни албуми

[редактиране | редактиране на кода]

Миниалбуми

[редактиране | редактиране на кода]

Компилации

[редактиране | редактиране на кода]

Състав

[редактиране | редактиране на кода]

Текущ

Бивш

  • Пол Ериксън – бас (1981-1983)
  • Саймън Монро – барабани (1981-1984)
  • Джеймс Пинкър – инструменти (1981-1984)
  • Скот Роджър – инструменти (1981-1984)
  • Питър Улрих – перкусии (1983-1995)

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ McFarlane, Ian. Encyclopedia entry for 'Dead Can Dance (DCD)' // Encyclopedia of Australian Rock and Pop. St Leonards, New South Wales, Allen & Unwin, 1999. ISBN 1-86508-072-1. Посетен на 14 април 2013.
  2. ↑ а б McFarlane, Ian. Encyclopedia entry for 'Dead Can Dance (DCD)' // Encyclopedia of Australian Rock and Pop. St Leonards, NSW, Allen & Unwin, 1999. ISBN 1-86508-072-1. Посетен на 14 април 2013.
  3. ↑ Strong, Martin C. The Great Rock Discography. 5th. Edinburgh, Mojo Books, 2000. ISBN 1-84195-017-3. с. 248.
  4. ↑ Holmgren, Magnus. Dead Can Dance // Australian Rock Database. Passagen.se (Magnus Holmgren). Архивиран от оригинала на 2012-10-07. Посетен на 12 February 2014.
  5. ↑ а б dead-can-dance.com // Посетен на 14 април 2013.
  6. ↑ Dead Can Dance Within – Lisa Gerrard, Brendan Perry, 4AD Records // dcdwithin.com. Посетен на 14 April 2013.
  7. ↑ а б McFarlane, Ian. Encyclopedia entry for 'Dead Can Dance (DCD)' // Encyclopedia of Australian Rock and Pop. St Leonards, NSW, Allen & Unwin, 1999. ISBN 1-86508-072-1. Посетен на 14 April 2013.
  8. ↑ Raggett, Ned. Dead Can Dance – Dead Can Dance // AllMusic. Посетен на 14 април 2013.
  9. ↑ Raggett, Ned. Garden of the Arcane Delights – Dead Can Dance // AllMusic. Посетен на 14 април 2013.
  10. ↑ McFarlane, Ian. Encyclopedia entry for 'Dead Can Dance (DCD)' // [Encyclopedia of Australian Rock and Pop. St Leonards, New South Wales, Allen & Unwin, 1999. ISBN 1-86508-072-1. Посетен на 14 April 2013.
  11. ↑ Holmgren, Magnus. Dead Can Dance // Australian Rock Database. Passagen.se (Magnus Holmgren). Архивиран от оригинала на 2012-10-07. Посетен на 12 February 2014.
  12. ↑ Raggett, Ned. Spleen and Ideal – Dead Can Dance // AllMusic. Посетен на 14 April 2013.
  13. ↑ Bogdanov, Vladimir. Dead Can Dance – Music Biography, Credits and Discography // AllMusic. Посетен на 14 April 2013.
  14. ↑ а б в Dead Can Dance – Awards // AllMusic. Посетен на 14 април 2013.
  15. ↑ а б McFarlane, Ian. Encyclopedia entry for 'Dead Can Dance (DCD)' // St Leonards, NSW, Allen & Unwin, 1999. ISBN 1-86508-072-1. Посетен на 14 April 2013.
  16. ↑ The Ultimate Dead Can Dance Page
  17. ↑ McFarlane, Ian. Encyclopedia entry for 'Dead Can Dance (DCD)' // Encyclopedia of Australian Rock and Pop. St Leonards, New South Wales, Allen & Unwin, 1999. ISBN 1-86508-072-1. Посетен на 14 April 2013.
  18. ↑ Cecilia Gonzales. (26 October 2012). Nierika (La Chacala) - Dead Can Dance. [Television production] Mexico. https://www.youtube.com/watch?v=uRAOf_BgME0. 
  19. ↑ Perry, Brendan. Dead Can Dance New Album and Tour for 2012 – Brendan Perry Forum // brendan-perry.com. Архивиран от оригинала на 2012-03-18. Посетен на 14 April 2013.
  20. ↑ Pelly, Jenn. Dead Can Dance Detail New Album, Tour // Pitchfork (website). Посетен на 14 April 2013.
  21. ↑ Download: Dead Can Dance Offer Live Happenings – Part 1 Free! // coma-online.com. Архивиран от оригинала на 2012-09-04. Посетен на 14 April 2013.
  22. ↑ Preorder | Dead Can Dance | In Concert // deadcandance.com. Посетен на 14 April 2013.
  23. ↑ Date for the final show of the Anastasis World Tour // DeadCanDance.com. Архивиран от оригинала на 2013-09-04. Посетен на 9 July 2013.
  24. ↑ Quivvy Church Studio // Deadcandance.com. Архивиран от оригинала на 2016-04-12. Посетен на 28 September 2016.
  25. ↑ Quivvy Church Studio // Посетен на 28 September 2016.
  26. ↑ Dead Can Dance set to Release New Album—Their First in 6 Years // post-punk.com/. Посетен на 23 April 2018.
  27. ↑ Welcome // Dead Can Dance. Посетен на 5 September 2018. (на американски английски)
  28. ↑ Dead Can Dance announces 'A Celebration — Life & Works 1980-2020' tour of North America // Slicingupeyeballs.com. Посетен на 1 October 2020.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Dead Can Dance в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Музика“         Портал „Музика“          Портал „Австралия“         Портал „Австралия“          Портал „Великобритания“         Портал „Великобритания“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дед_Кен_Денс&oldid=12335579“.