Направо към съдържанието

Кокто Туинс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кокто Туинс
Cocteau Twins
Информация
ОтГрейнджмът, Шотландия
СтилДрийм поп
Етириъл уейв
Готик рок
Пост пънк
Активност1979 – 1997
Музикален издател4AD
Релативити Рекърдс
Кепитъл Рекърдс
Фонтана Рекърдс
Бела Юниън
Свързани изпълнителиДед Кен Денс, Сиукси енд дъ Баншис, Дис Мортал Койл
УебсайтОфициална страница
Бивши членовеЕлизабет Фрейзър
Робин Гътри
Саймън Реймънд
Уил Хеги
Кокто Туинс в Общомедия

Коктò Туѝнс (на английски: Cocteau Twins) е шотландска алтернативна рок група, активна от 1979 до 1997 г., считана за пионер на поджанра „дрийм поп“ през 1980-те години[1][2] и за ключов вдъхновител на шугейзинг сцената.[3][4]

Групата е основана в град Грейнджмът от китариста и продуцент Робин Гътри и басиста Уил Хеги. През 1981 г. към тях се присъединява вокалистката Елизабет Фрейзър, чийто сопранов глас и уникален вокален стил – често избягващ разпознаваем език – се превръщат в запазена марка на групата. През 1983 г. Хеги е заменен от мултиинструменталиста Саймън Реймънд, с когото групата оформя своя класически състав.

Групата печели похвалата на критиците за своето ефирно, наситено с ефекти звучене и за сопрановите вокали на Фрейзър, чиито текстове често избягват всякакъв разпознаваем език.[1] Техните студийни албуми Victorialand (1986) и Heaven or Las Vegas (1990) достигат първите десет места на британските класации за албуми, а други албуми, включително Blue Bell Knoll (1988), Four-Calendar Café (1993) и Milk & Kisses (1996) влизат в класациите за албуми Билборд 200 в Съединените щати, както и в Топ 20 в Обединеното кралство. Албумът Heaven or Las Vegas е включен в книгата „1001 албума, които трябва да чуете, преди да умрете“[5] и е избран за номер 218 в третото издание на „Топ 1000 албума за всички времена“ на Колин Ларкин.[6] През 2020 г. сп. „Ролинг Стоун“ го включва под номер 245 в списъка си с 500-те най-велики албума на всички времена. Четири от студийните албуми на Кокто Туинс достигнат номер едно в UK Indie Chart.

След близо две десетилетия съвместна работа, групата се разпада през 1997 г., отчасти поради лични проблеми, свързани с края на романтичната връзка между Фрейзър и Гътри. През 2005 г. Кокто Туинс обявяват планове за събиране и участие във фестивала Coachella, както и за световно турне, но проектът е отменен, след като Фрейзър отказва да се появи на сцена с Гътри. В интервю от 2021 г. Саймън Реймънд потвърждава, че групата няма да се събере отново.[7]

История

[редактиране | редактиране на кода]

1979 – 1983: Ранни години

[редактиране | редактиране на кода]

Кокто Туинс е основана през 1979 г. в шотландския град Грейнджмът от китариста и продуцент Робин Гътри и басиста Уил Хеги.[8] През 1981 г., докато работи като диджей в местната дискотека Hotel International, Гътри се запознава със 17-годишната Елизабет Фрейзър, която скоро след това се присъединява към групата като вокалистка.[9]

Преди издаването на дебютния си албум, групата записва сесия за Джон Пийл през юни 1982 г., включваща песни като „Wax and Wane“ и „Garlands“.[10] Тяхната дебютна дългосвиреща плоча Garlands, излиза през юли 1982 г. чрез лейбъла 4AD[11] и постига незабавен успех, достигайки №2 в класацията за инди албуми в Обединеното кралство. Сп. „Саундс“ пише, че стилът на групата е „смесване на силни влияния на Сиукси енд дъ Баншис и Джой Дивижън“.[12] Дон Уотсън от NME ги сравнява с готик рок групи като Джин Ловс Джизъбел и Ексмал Дойчланд,[13] а Сю Къмингс от списание „Спин“ ги сравнява ретроспективно със Сиукси енд дъ Баншис и Баухаус.[14]

През 1983 г. групата издава втори миниалбум, Peppermint Pig.[9]

След участието си в европейско турне като подгряваща група на Orchestral Manoeuvres in the Dark, Кокто Туинс преживяват вътрешна криза. След концерт в Хамбург през 1983 г. групата напуска турнето и се разделя с басиста Уил Хеги. Това оставя Робин Гътри и Елизабет Фрейзър в състояние на несигурност относно бъдещето на проекта.[15] Двамата се завръщат в Шотландия, където решават да преосмислят творческия си подход. В този период започват работа по нов материал, който ще доведе до създаването на албума Head Over Heels, който бележи прехода към по-личен и експериментален звук, дефиниращ стила на Кокто Туинс през следващите години.

Звученето на Кокто Туинс в първите им три записа – Garlands (1982), Peppermint Pig (1983) и Head Over Heels (1983) – се основава на тристранна музикална формула: ритмичните и готически басови линии на Уил Хеги, минималистичните и атмосферични китарни мелодии на Робин Гътри, и уникалния вокален стил на Елизабет Фрейзър. Тази комбинация създава суров, мрачен и експериментален звук, който резонира с готик рок сцената на началото на 80-те.

След напускането на Хеги, албумът Head Over Heels бележи преход към дуо-динамика между Гътри и Фрейзър. Това води до оформянето на характерното звучене на Кокто Туинс, в което вокалите на Фрейзър се движат между ефирни, ангелски тонове и оперна експресивност, често използвайки неразпознаваеми или измислени думи, а китарата на Гътри става все по-обработена с ефекти – реверберации, флендж, ехо и наслояване – създавайки звукови пейзажи, които заменят традиционната хармония.[9]

Гътри многократно е заявявал, че се интересува повече от начина, по който звучи китарата в записа, отколкото от конкретните ноти, които свири. Той признава, че първоначалното му разчитане на ефекти е било продиктувано от технически ограничения, но впоследствие се превръща в съзнателен стилов избор. Сред влиянията върху неговия звук той посочва „звуковата стена“ на Фил Спектър като „очевидно влияние“.[16]

През 1983 г. Кокто Туинс участва в проекта Дис Мортал Койл на лейбъла 4AD, който обединява различни изпълнители от независимата сцена. В рамките на проекта те записват кавър версия на песента „Song to the Siren“ на Тим Бъкли. Въпреки че излиза под името „Дис Мортал Койл“, записът се свързва трайно с Кокто Туинс и се превръща в една от най-разпознаваемите и обичани интерпретации на дуото.

По време на сесиите за Дис Мортал Койл, Гътри и Фрейзър се запознават с мултиинструменталиста Саймън Реймънд, бивш член на групата „Драунинг Крейз“. Впечатлен от тяхната работа, Реймънд се присъединява към Кокто Туинс по-късно същата година, оформяйки триочленния състав, който ще дефинира зрелия период на групата.[9]

1984 – 1989: Възход към славата

[редактиране | редактиране на кода]

С присъединяването на Саймън Реймънд през 1983 г. Кокто Туинс навлизат в най-продуктивния и влиятелен етап от своята кариера. Триото издава поредица от албуми и миниалбуми, които утвърждават техния нов, етеричен стил: The Spangle Maker (1984), Treasure (1984), Aikea-Guinea (1985), Tiny Dynamine (1985), Echoes in a Shallow Bay (1985) и Love's Easy Tears (1986).

През 1986 г. групата записва Victorialand, предимно акустичен и минималистичен албум, създаден само от Гътри и Фрейзър, тъй като Реймънд по това време работи по втория албум на Дис Мортал Койл. По-късно същата година тримата се събират отново за The Moon and the Melodies – съвместен проект с ембиънт композитора Херълд Бъд,[9] издаден извън името „Кокто Туинс“, но носещ характерния им звук.

През 1985 г. лейбълът 4AD сключва споразумение с лейбъла „Релативити Рекърдс“ за разпространение на каталога на Кокто Туинс в САЩ и други територии. За да отбележи това разширение, е издадена компилацията The Pink Opaque, предназначена да представи групата на нова, по-широка аудитория.

Въпреки че остават част от 4AD на международно ниво, през 1988 г. Кокто Туинс подписват договор с големия американската звукозаписна компания „Кепитъл Рекърдс“ за разпространение в САЩ. Петият им студиен албум, Blue Bell Knoll, излиза през септември същата година.[8] Сингълът „Carolyn's Fingers“ получава значителна ротация по американските радиостанции и достига №2 в класацията за алтернативни песни на Билборд, отбелязвайки първия голям пробив на групата на американския пазар.

1990 – 1994: Мейнстрийм успех

[редактиране | редактиране на кода]

През 1990 г. Кокто Туинс издават своя най-успешен албум – Heaven or Las Vegas.[8] Албумът достига №7 в класацията за албуми на Обединеното кралство[17] и получава широко признание както от критиката, така и от публиката.

Въпреки комерсиалния успех и последвалото международно турне, групата преживява сериозни вътрешни напрежения. След издаването на албума, Кокто Туинс се разделят с лейбъла 4AD, отчасти поради конфликти с неговия основател Иво Уотс-Ръсъл. Допълнително напрежение внасят лични проблеми, включително зависимостта на Робин Гътри от наркотици, което поставя под въпрос бъдещето на групата.[18]

По време на турнето в подкрепа на Heaven or Las Vegas, Cocteau Twins подписват нов договор с лейбъла Фонтана Рекърдс (филиал на Мъркюри Рекърдс) за разпространение в Обединеното кралство и други територии, като същевременно запазват отношенията си с Кепитъл Рекърдс в САЩ. През 1991 г. лейбълите 4AD и Кепитъл издават бокс сет, съдържащ миниалбумите на групата от 1982 до 1990 г., както и бонус диск с редки и неиздавани записи.

През 1993 г. Елизабет Фрейзър и Робин Гътри прекратяват 13-годишната си връзка. Двамата имат дъщеря – Люси Бел, родена през 1989 г.[19] Същата година излиза седмият студиен албум на групата, Four-Calendar Café – първият след раздялата на Фрейзър и Гътри.[8] Албумът отразява личните сътресения, които съпътстват създаването му: Гътри постъпва в клиника за рехабилитация и се отказва от алкохола и наркотиците, докато Фрейзър започва психотерапия.

1995 – 1997: Албум Milk & Kisses и раздяла

[редактиране | редактиране на кода]

През 1995 г. Кокто Туинс издават два миниалбума – Twinlights и Otherness – които представят алтернативни версии на песни от предстоящия им осми студиен албум Milk & Kisses (1996).[9] Twinlights предлага акустични и струнни аранжименти, докато Otherness включва ремикси, създадени в сътрудничество с Марк Чадуик. Тези издания демонстрират разнообразието в подхода на групата към композицията и продукцията.

Milk & Kisses, издаден през 1996 г., бележи завръщането към по-наслоени китарни текстури и характерната вокална мистичност на Елизабет Фрейзър, макар и с по-ясна дикция в сравнение с по-ранни записи. От албума са издадени два сингъла – „Tishbite“ и „Violaine“ – всеки от които излиза в две CD версии с различни B-страни. Групата провежда обширно турне в подкрепа на албума, като включва допълнителен китарист и барабанист в концертния състав. Това е последният им запис, издаден чрез Мъркюри/Фонтана Рекърдс.

През 1996 г. Кокто Туинс създават две песни – „Touch Upon Touch“ и „Tranquil Eye“ – за китайската поп певица Фей Уонг, които са включени в нейния албум на мандарин Fuzao. „Touch Upon Touch“ дебютира по време на концертите на групата и е записана по-късно същата година, докато „Tranquil Eye“ се появява като B-страна на „Violaine“.

През 1997 г., докато работят по материал за девети студиен албум, групата се разпада поради непреодолими лични и творчески различия, свързани най-вече с окончателната раздяла между Гътри и Фрейзър. Въпреки че някои песни са частично записани и вероятно завършени, Кокто Туинс заявяват, че тези материали няма да бъдат издадени под каквато и да е форма.

1997 – 2023: След раздялата

[редактиране | редактиране на кода]

След разпадането си през 1997 г., Кокто Туинс остават трайно присъствие в музикалната култура чрез поредица от архивни издания и признания. През 1999 г. звукозаписната компания Bella Union, основана от Робин Гътри и Саймън Реймънд, издава компилацията BBC Sessions – двоен компактдиск, съдържащ записи от участията на групата в британски радио програми между 1982 и 1996 г., включително редки и неиздавани материали.

През 2000 г. 4AD издава Stars and Topsoil – компилация от избрани песни, подбрани от самите членове на групата, обхващащи периода им с лейбъла. Всички записи са дигитално ремастеризирани от Гътри. През 2003 г. 4AD последва това издание с ремастерирани версии на първите шест албума на Кокто Туинс, утвърждавайки тяхното място в канона на алтернативната музика.

На 31 януари 2005 г. групата обявява планове за събиране и участие във фестивала Coachella Valley Music and Arts Festival, както и за световно турне. Въпреки това, на 16 март събирането е отменено, след като Елизабет Фрейзър отказва участие, заявявайки в интервю от 2009 г., че не може да понесе емоционалната тежест от споделянето на сцена с Гътри, е причината за разпадането на групата.[18] Реймънд разкрива, че турнето е включвало 55 дати и потенциален приход от 1,5 милиона паунда.[20]

По-късно през 2005 г. 4AD издава лимитирания бокс сет Lullabies to Violaine, съдържащ четири диска с всички сингли и миниалбуми на групата от 1982 до 1996 г. Компилацията е последвана от два отделни двудискови издания – Част 1 и Част 2.

През март 2007 г. Кокто Туинс стартират подкаст с ексклузивен архивен материал.[21] На 6 октомври 2008 г. групата получава наградата за вдъхновение от Q Awards, като тримата членове се появяват заедно публично – рядко събитие след разпадането им.[22][23]

През 2022 г. Елизабет Фрейзър, Робин Гътри и Саймън Реймънд са отличени с наградата Visionary Award на Академия „Айвърс“ за новаторския си принос към музиката.[24] Фрейзър и Гътри присъстват на церемонията в Лондон през май 2022 г., отбелязвайки още една рядка публична поява на бившите членове на Кокто Туинс.[25]

През 2023 г. Гътри ремастерира албумите Four-Calendar Café и Milk & Kisses, който по-късно e преиздаден с ексклузивен лиценз от бившия им звукозаписен лейбъл 4AD през 2024 г. на плоча, компактдиск и в дигитален формат.[26][27]

Китаристът Робин Гътри изпълнява през 2008 г

След разпадането на Кокто Туинс през 1997 г., тримата основни членове – Робин Гътри, Саймън Реймънд и Елизабет Фрейзър – продължават активно да участват в музикалната индустрия чрез самостоятелни проекти.

Музикален стил и влияния

[редактиране | редактиране на кода]

Ранните записи на Кокто Туинс са класифицирани в жанровете готик рок[28][29][30][31] и постпънк,[32] като звученето им в началото на 80-те години отразява влиянията от групи като Бърдей Парти (чийто барабанист Фил Калвърт насърчава подписването им с лейбъла 4AD),[33] Секс Пистълс, Кейт Буш и Сиукси енд дъ Баншис.[34] Елизабет Фрейзър, вокалистка на групата, има татуировки на ръцете си, посветени на Сиукси енд дъ Баншис.[35][36]

Името на групата произлиза от ранната песен на Симпъл Майндс „The Cocteau Twins", която по-късно е пренаписана като „No Cure".[37]

С развитието на стила си Кокто Туинс постепенно се отдалечават от готик и постпънк звученето, като оформят характерен музикален език, класифициран като дрийм поп[1][38] и итириъл уейв. Вокалите на Фрейзър включват измислени или непознати думи, понякога такива, които тя намира в книги на чужди езици, което допълва мечтателната атмосфера на групата.[39][40]

Музиката на Кокто Туинс оказва влияние върху редица изпълнители от различни жанрове, включително Слоудайв,[41] Райд,[42] Сигъретс Афтър Секс,[43] Куиксанд,[44] Дефтоунс, Уикенд, Напалм Дет, Джон Грант и Принс.[45]

Британският вестник „Гардиън“ описа музиката им като „златния стандарт за енигматичен, ефирен инди-поп“, позовавайки се на способността им „да се издигнат напълно оформени от сенките на пост-пънка“.[46]

Музикалният критик Роб Мортън отбелязва, че загадъчните текстове и затвореният начин на живот на Cocteau Twins допринасят за тяхната мистична репутация. Според него групата играе ключова роля в оформянето на характерния стил на лейбъла 4AD през късните 80-те години и оказва значително влияние върху музикалната сцена, като е призната от разнообразни артисти като Принс, Мадона и Май Блъди Валънтайн.[47]

Членове

[редактиране | редактиране на кода]

Сътрудници в турнетата:

  • Бен Блейкман – допълнителни китари (1990–1994)
  • Мицуо Тейт – допълнителни китари (1989–1996)
  • Бени Ди Маса – барабани (1994–1996)
  • Дейвид Палфрийман – перкусии (1993–1996)

Дискография

[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми

[редактиране | редактиране на кода]

Сборни албуми

[редактиране | редактиране на кода]
  • The Pink Opaque (1985)
  • The Box Set (1991)
  • BBC Sessions (1999)
  • Stars and Topsoil (2000)
  • Lullabies to Violaine: Singles and Extended Plays 1982–1996 (2005)
  • Lullabies to Violaine, Volume 1: Singles and Extended Plays 1982–1990 (2006)
  • Lullabies to Violaine, Volume 2: Singles and Extended Plays 1993–1996 (2006)
  • Treasure Hiding: The Fontana Years (2018)

Миниалбуми

[редактиране | редактиране на кода]
  • Lullabies (1982)
  • Peppermint Pig (1983)
  • Sunburst and Snowblind (1983)
  • The Spangle Maker (1984)
  • Aikea-Guinea (1985)
  • Tiny Dynamine (1985)
  • Echoes in a Shallow Bay (1985)
  • Love's Easy Tears (1986)
  • Snow (1993)
  • Twinlights (1995)
  • Otherness (1995)

Сътрудничества

[редактиране | редактиране на кода]

Филмография

[редактиране | редактиране на кода]

Музикални видеоклипове

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1983: Wax and Wane
  • 1984: Sugar Hiccup
  • 1984: Pearly-Dewdrops' Drops
  • 1984: Song to the Siren (като Дис Мортал Койл)
  • 1984: Pandora (for Cindy) (неизлязъл)
  • 1985: Aikeda-Guinea
  • 1985: Pink Orange Red
  • 1986: Love's Easy Tears
  • 1986: How to Bring a Blush to the Snow
  • 1987: Crushed
  • 1988: Carolyn's Fingers
  • 1988: Blue Bell Knoll (live)
  • 1988: Cico Buff
  • 1990: Iceblink Luck
  • 1990: Heaven or Las Vegas
  • 1993: Evangeline
  • 1993: Bluebird
  • 1995: Rilkean Heart (version 1)
  • 1995 Rilkean Heart (Rilkean Dreams interlude)
  • 1995: Half-Gifts
  • 1996: Tishbite
  • 2005: Pearly-Dewdrops' Drops (higher resolution cut edit)

DVD

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1996: Tishbites

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 1 2 3 Dream Pop Music Genre Overview – AllMusic // AllMusic. Посетен на 15 March 2018.
  2. ↑ Архивиран от оригинала.
  3. ↑ Troussé, Stephen. Ultimate genre guide: shoegaze // Uncut. Архивиран от оригинала на 23 март 2023. Посетен на 2 април 2023.
  4. ↑ Parys, Bryan. Do You Shoegaze?: a primer on the underground genre // Berklee.
  5. ↑ Morton, Rob. 1001 Albums You Must Hear Before You Die. New York, Universe, 2006. ISBN 0789320746. с. 634.
  6. ↑ All Time Top 1000 Albums. 3rd. Virgin Books, 2000. ISBN 0-7535-0493-6. с. 105.
  7. ↑ Cocteau Twins' 'Milk & Kisses' Turns 25: Bassist Simon Raymonde revisits the band's swan song // Spin. Посетен на 18 March 2021.
  8. 1 2 3 4 The Virgin Encyclopedia of Popular Music]. Concise. Virgin Book, 1997. ISBN 1-85227-745-9. с. 280.
  9. 1 2 3 4 5 6 Ankeny, Jason. Cocteau Twins' Biography // AllMusic. Посетен на 8 March 2012.
  10. ↑ Peel Sessions: Cocteau Twins 21/06/1982 Архив на оригинала от 20 януари 2022 в Wayback Machine. BBC
  11. ↑ Cocteau Twins: Garlands // Cocteau Twins. Посетен на 6 July 2022.
  12. ↑ Prince, Bill. New 2 U: Cocteau Twins // Sounds. 11 September 1982.
  13. ↑ Don Watson, Don. The Cocteau Twins: Fun From Falkirk – Fat Chance?. 6 November 1982.
  14. ↑ Sue Cummings: "The Pink Opaque", Cocteau Twins review, p. 28, SPIN magazine, March 1986
  15. ↑ Wilde, Jonh (October 1983). "Two's Company". ZigZag
  16. ↑ Paynes, Steph: "Robin Guthrie", Guitar Player, 25(2):25–26, 1991.
  17. ↑ Cocteau Twins, UK charts, Albums // Officialcharts.com. Посетен на 8 August 2012.
  18. 1 2 Simpson, Dave. Elizabeth Fraser: the Cocteau Twins and me // The Guardian. London, 26 November 2009. Архивиран от оригинала на 22 June 2013. Посетен на 30 December 2011.
  19. ↑ Bush, Calvin. These Childish Things // The List. Посетен на 28 June 2019.
  20. ↑ Anonymous. Elizabeth Fraser breaks silence about aborted Cocteau Twins reunion, releases new single // Slicing Up Eyeballs. Посетен на 13 April 2020. (на американски английски)
  21. ↑ Cocteau Twins offer previously unreleased live tracks via podcast // Side-line.com. Посетен на 30 December 2011.
  22. ↑ Q Song Awards // Wn.com. Посетен на 30 December 2011.
  23. ↑ Cocteaus an Inspiration – Q Awards 2008 // Qawards.co.uk. Архивиран от оригинала на 14 юни 2013. Посетен на 17 April 2014.
  24. ↑ The Ivors | the Ivors Academy | Champions of Music Creators // Ivorsacademy.com.
  25. ↑ The official website for independent record label 4AD // 4ad.com.
  26. ↑ Cocteau Twins: Discography: LPs // cocteautwins.com. Посетен на 30 January 2025. (на английски)
  27. ↑ Cocteau Twins: Milk & Kisses // cocteautwins.com. Посетен на 30 January 2025. (на английски)
  28. ↑ 10 Essential Gothic Rock Albums // Treblezine.com. Посетен на 15 March 2018.
  29. ↑ Dale, Jessica. A New Generation Love This Classic Goth Group Because Of (You Guessed It...) TikTok // TheMusic. Посетен на 11 ноември 2022.
  30. ↑ The Story of Goth in 33 Songs // Pitchfork. Посетен на 11 ноември 2022.
  31. ↑ Pearis, Bill. Classic Goth’s 13 Greatest Albums // Brooklyn Vegan. Посетен на 11 ноември 2022.
  32. ↑ cocteau twins – history // Cocteautwins.com. Архивиран от оригинала на 27 септември 2007. Посетен на 15 March 2018.
  33. ↑ cocteau twins | history | chapter 1: 1982 // Cocteautwins.com. Посетен на 15 October 2019.
  34. ↑ Liz Fraser interview. Melody Maker. 6 November 1993
  35. ↑ Chapman, Rob. Dark Side of the Spliff: Massive Attack // Mojo. Архивиран от оригинала на 31 август 2016. Посетен на 5 September 2020. "Have you met Liz?" 3D splutters with laughter. "[...] She loved our Siouxsie and the banshees sample off 'Metal Postcard' — she'd just had this Siouxsie and the Banshees tattoo removed from her arm.
  36. ↑ King, Richard. How Soon is Now?: The Madmen and Mavericks who made Independent Music 1975–2005. Faber & Faber, 2012. ISBN 978-0571243907. Colin Wallace, their friend, confident and roadie has come from the same background as Fraser; Heggie and Gutrhie. [...] he says, '[...] Elisabeth was a huge Siouxsie fan - she had Siouxsie tattoos which she's had lasered off since'.
  37. ↑ DeRiso, Nick. Simple Minds Never Wanted to Record 'Don't You (Forget About Me)' // Ultimate Classic Rock. Посетен на 13 April 2020. (на английски)
  38. ↑ The Story Behind the Music of 'Twin Peaks' // rollingstone.com. Посетен на 15 March 2018.
  39. ↑ Elizabeth Fraser talks about her lyrics
  40. ↑ The nonsense lyrics at the centre of Cocteau Twins’ best songs
  41. ↑ Trunick, Austin. Slowdive - Neil Halstead and Rachel Goswell on the Bands That Inspired Them // undertheradarmag.com. Посетен на 1 December 2023.
  42. ↑ Frost, Matt. Ride's Andy Bell: the 10 records that changed my life // Music Radar. Посетен на November 16, 2024. Since I’ve gone back to learn these early Ride songs for the reunion tour, I’ve noticed how much Robin Guthrie's playing influenced me, and it harks back to Johnny Marr and George Harrison with little patterns and little sort of partial chords with open strings. (...) The Cocteau Twins were very otherworldly and were very influential on the Ride sound.
  43. ↑ Cigarettes After Sex: "I think the sadness comes from the fact that you have a good and beautiful memory in the past, but there's this kind of sadness about it that it's gone now…" // Music & Riots Magazine. Посетен на November 16, 2024. I think the main one was Françoise Hardy music just because her music sounds so pure and beautiful… She’s my favorite singer, songs like "All Over The World" and "Voilà" are really striking. But also bands like The Paris Sisters and this kind of early 60's gentle girl groups stuff, Julee Cruise and the stuff she did for Twin Peaks. Cocteau Twins were also a big influence.
  44. ↑ Hill, Stephen. Quicksand's track by track guide to new album Interiors // Louder. Посетен на October 27, 2023. It’s a little bit of a homage to The Cocteau Twins, who are a really big influence on us...
  45. ↑ Pearis, Bill. Cocteau Twins' vast influence lives on :: 24 great artists they've inspired // Brooklyn Vegan. Посетен на 11 ноември 2022.
  46. ↑ Raggett, Ned. Cocteau Twins – 10 of the best // The Guardian. Посетен на 30 January 2025.
  47. ↑ Morton, Rob. 1001 Albums You Must Hear Before You Die. Universe Publishing, 2005. с. 634.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Cocteau Twins в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кокто_Туинс&oldid=12779051“.