Направо към съдържанието

Лиса Джерард

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лиса Джерард
Lisa Gerrard
австралийска певица, авторка на песни, музикантка
Лиса Джерард през 2012 г.
Лиса Джерард през 2012 г.
Родена
12 април 1961 г. (64 г.)
Националност Австралия
Работилапевица, композитор
Музикална кариера
Стилуърлд мюзик, даркуейв
Инструментивокал, китара, акордеон
Гласконтраалт
Активност1981 -
Лейбъл4AD, „Уорнър Брос Рекърдс“
Участник в„Дед Кен Денс“
Свързани изпълнители„Дед Кен Денс“
Семейство
СъпругЯцек Тушевски
ДецаЛашна, Тереза
Уебсайтlisagerrard.com
Лиса Джерард в Общомедия

Лиса Джърмейн Джерард (на английски: Lisa Germaine Gerrard) е австралийска певица, музикантка и композиторка на филмова музика.

Музикалната ѝ кариера започва през 1981 г., като оттогава участва в много съвместни проекти. Световна слава ѝ носи съвместната работа с Брендън Пери в „Дед Кен Денс“. Джерард печели Златен глобус през 2000 г. за музиката, която създава заедно с Ханс Цимер за филма „Гладиатор“. В някои от песните пее, а освен това и свири на някои инструменти като янгкин (китайски ударен дулцимер). Тя е добре позната с дълбокия си контраалт.

Кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години

[редактиране | редактиране на кода]

Джерард е родена е на 12 април 1961 г. в Мелбърн, Австралия в семейство на ирландски емигранти. Израства в многонационалния квартал Прахан, което пробужда интереса ѝ към гръцката, турската, италианската, ирландската и арабската култура. Впоследствие това ѝ влечение намира силно отражение в музиката на Дед Кен Денс и останалите ѝ проекти. Учи в държавното училище „Бринсли Роуд". От малка обича музиката, с която започва да се занимава преди 20-годишна възраст.

Има брат Марк Джералд. Лиза страда от загубата на брат си Марк Джердад, който е умрял преди много години. Именно на него тя посвещава албума си The Mirror Pool.

За първи път започва да създава групи и да създава оригинална музика като член на Литъл Бенд сийн в Мелбърн – експериментална постпънк сцена, която процъфтява от 1978 до 1981 г. Именно по този повод тя за първи път среща съоснователя на Дед Кен Денс Брендън Пери.[1] Пери си спомня: „Никога не ми е хрумвало, че един ден ще си сътрудничим музикално заедно, защото по това време смятах, че нейната музика е твърде авангардна.“[2] По това време Джерард става водеща вокалистка на групата Майкрофилм, която издава „Window“ и сингъла „Centrefold“ през 1980 г. чрез лейбъла Ънфоргетъбъл Мюзик. Групата издава трета песен, „Summer House“ в компилацията From Belgrave With Love на Рон Руд, която е издадена от Клеопатра Рекърдс през 1981 г.[3]

Дед Кен Денс

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Дед Кен Денс
Дед Кен Денс, ок. 1989 г.

Лиса Джерард е член на групата Дед Кен Денс от 1981 до 1998 г. Първоначално групата се сформира като квартет през 1981 г. в Мелбърн с членове Джерард, Брендан Пери, басистът Пол Ериксън и барабанистът Саймън Монро.[4] През 1982 г. Джерард, Пери и Ериксън се местят в Лондон, а Монро остава в Австралия, оставяйки групата като трио.[4][5]

Групата се разделя през 1998 г. Джерард и Пери се събират отново през 2005 г., но само за световно турне.[6] През 2012 г. групата обявява ново световно турне, което да съвпадне с издаването на новия им албум Anastasis.[7] Албумите им Spiritchaser (1996) и Anastasis (2012) достигат No.1 в класацията Билборд Топ Уърлд Мюзик. Към 2018 г. групата има 9 студийни албума и 2 концертни албумa, 7 от които – със звукозаписната компания 4AD Records.[8]

Самостоятелна кариера и сътрудничества

[редактиране | редактиране на кода]

През 1995 г. Джерард записва и издава първия си солов албум, The Mirror Pool, придружена от Викторианския филхармоничен оркестър.[9] Албумът достига No. 38 в Класацията на Билборд Хитсийкърс Албумс на 9 септември 1995 г. и остава там за седмица.

През 1998 г. тя записва албума Duality в сътрудничество с композитора Питър Бърк. Албумът става номер 23 в класацията за албуми на Билборд Хитсийкърс на 2 май 1998 г. и остава в в класацията две седмици. Duality поставя началото на обширно сътрудничество между двамата музиканти за редица саундтракове, включително тези на филмите „Вътрешен човек“ и „Али“.[10]

Джерард започва ново сътрудничество с композитора Патрик Касиди през 2004 г. с издаването на албума Immortal Memory.[11] Тяхното сътрудничество продължава и в саундтракове, като този за минисериала от 2004 г. Salem's Lot.[12]

На следващата година през 2005 г. Джерард участва в саундтрака на Ashes and Snow.[13] Тя и Патрик Касиди написват и изпълняват заедно песните "Womb" и "Wisdom". Сътрудничеството ѝ с Касиди се разширява, за да включи работа с диригента Джули Роджърс върху песните Devota и Vespers.

Лиса Джерард в Театър „Бийкън“ в Ню Йорк, 2012 г.

През септември 2006 г. илиза Sanctuary – документален филм за живота и работата на Джерард. Филмът е дело на продуцента и режисьора Клайв Колиър и включва обширни интервюта с Джерард и различни хора, които са си сътрудничили с нея в миналото, включително Майкъл Ман, Ръсел Кроу, Ханс Цимер и Ники Каро.[14] Документалният филм е издаден на DVD от Милан Ентъртеймънт на 24 април 2007 г.[15] Sanctuary дебютира на филмовия фестивал Рейнданс в Лондон на 27 септември 2006 г.[16][17]

На 20 ноември 2006 г. Джерард издава втория си солов албум The Silver Tree. Албумът се изкачва до номер 4 в Класацията за ню ейдж албуми на Билборд на 26 май 2007 г., прекарвайки девет седмици в класацията. Този албум е значително по-различен от предишната ѝ работа и е първият ѝ албум, издаден извън лейбъла 4AD Records. Той е пуснат за първи път в Ай Тюнс, с по-голямо издание на физически носител, планирано за бъдеща дата.[18] Албумът е номиниран за Австралийската музикална награда за 2006 г.[19]

Джерард с Клаус Шулце през 2009 г.

През 2007 г. е издаден ретроспективният албум The Best of Lisa Gerrard – компилация от 15 песни, обхващаща нейната кариера в Дед Кен Денс, соловата и филмовата ѝ работа. Пуснат е на 12 февруари 2007 г. в Обединеното кралство и на 7 ноември 2007 г. в САЩ.[20] Албумът достига номер 5 в класацията за ню ейдж албуми на Билборд на 16 февруари 2008 г. и остава в класацията десет седмици.

През 2007 г. предприема световно турне, което започва през април в Мелбърн. Турнето отбеляза първото турне на Джерард в Австралия с представление в три града [21] То е последвано от концерти в Европа и Северна Америка.[22][23] Още концерти има в Европа и Русия от 30 октомври[24] до 22 ноември 2007 г.[25]

През ноември 2007 г. Джерард си сътрудничи с немския електронен музикант Клаус Шулце по двойния албум Farscape.[26] Албумът е издаден на 4 юли 2008 г., последван от европейско турне и издаването на DVD – Klaus Schulze featuring Lisa Gerrard: Rheingold, Live at Loreleyy, записано по време на Night Of The Prog Festival III в Лорелей, Германия на 18 юли 2008 г.[27]

Джерард в Париж през 2009 г.

През 2009 г. Джерард завършва работата си по документалния филм на австралийския авантюрист Тим Коуп, озаглавен On the Trail of Genghis Khan, и участва с гласа си в саундтрака на японския исторически сериал на NHK Ryōmaden , базиран на живота на Сакамото Рьома, който започва да се излъчва през 2010 г.

През 2009 г. Джерард създава свой собствен звукозаписен лейбъл – Джерард Рекърдс, който, освен че е канал за издаването на бъдещите ѝ творби, също действа за популяризиране и подкрепа на непризнати артисти от всички жанрове. Турнето й съвпада с излизането на Come Quietly – съвместен проект между Джерард и Клаус Шулце, който е издаден ексклузивно по време на него.[28] През септември 2009 г. Джерард и Шулце правят още едно турне в шест европейски града – Варшава, Берлин, Амстердам, Есен, Париж и Брюксел.

През октомври 2009 г. Джерард издава третия си солов албум, The Black Opal. Албумът включва сътрудничество с Патрик Касиди, Майкъл Едуардс, Питър Бърк и Джеймс Ор и е първото издание, което е с нейния лейбъл.

През 2010 г. Джерард издава нов албум – Departum със собствения си лейбъл, в сътрудничество с композитора Марчело де Франчиши,[29]последван от синглите „Coming Home“ (включен в Легенда за пазителите), „Come This Way“ и „Entry“. Джерард също си сътрудничи с мултиинструменталиста Праш Мистри от базирания в Обединеното кралство дъбстеп колектив Engine Earz Experiment, върху песен, озаглавена „Spirit Guide“, която се появява в нейния албум от 2011 г. На 1 декември 2010 г. тя издава саундтрак със Сай Уд, озаглавен The Trail of Genghis Khan, който съдържа музика от музиката на Джерард и Уд към документалния телевизионен сериал на Тим Коуп.

Джерард на концерт на „Дед Кен Денс“ в Париж през 2013 г.

През юли 2014 г. Джерард издава нов солов албум, озаглавен Twilight Kingdom чрез собствения си звукозаписен лейбъл. Албумът е записан в сътрудничество с Даниел Джонс, Астрид Уилямсън, Патрик Касиди и с думи на Ръсел Кроу.[30] Той е в класацията на Биборд за ню ейдж албуми за седмица, достигайки no. 5 на 6 септември 2014 г.

През 2014 г. Джерард си сътрудничи с британския композитор, текстописец и продуцент Шикейн в албума The Sum of Its Parts, издаден на 25 януари 2015 г. от Модена Рекърдс.[31]

Вокалите на Джерард са включени във видеоиграта Armello, пусната на 1 септември 2015 г., озаглавена Wyld's Call; нейните вокали се отличават с келтска тема от саундтраковете, издадени на 2 септември 2015 г., върху музиката, композирана от Майкъл Алън и Джерард.[32]

На 14 март 2018 г. Джерард изнася концерт в НДК в София с Genesis Orchestra под диригентството на Йордан Камджалов, озаглавен „Симфония на скръбните песни“ от Хенрик Горецки.[33] [34] По време на концерта тя пее и свои песни както от соловата си кариера, така и от тези на Дед Кен Денс.[33] [34] За събитието Камджалов каза: „Лично за мен това е повече от сбъдната мечта. Не мога да се сетя за по-добра комбинация от Джерард-Горецки-Камджалов в „Симфонията на скръбните песни“ на Горецки“.[34] През 2018 г. тя участва в BooCheeMish, съвместен албум с Мистерията на българските гласове, с които е съавтор на някои от песните.[35] [36] Джерард подчертава, че тя и нейните сътрудници са се стремили да не накърнят основното звучене на жените, като казва: „ние вървим към тях, а не обратното", добавяйки, „ако някой е променен от това, това съм аз".[35] Албумът, който съчетава фолклорни хармонии на хора и множество инструменти, е аранжиран и продуциран от Петър Дундаков.[35]

Също през 2018 г. Джерард си партнира със соло перкусиониста Дейвид Кукерман, за да композира и запише албума Hiraeth, издаден на 6 август 2018 г.[37] Той е номиниран в категорията за най-добър ню ейдж албум по време на 61-те годишни награди Грами, проведени на 10 февруари 2019 г. в Лос Анджелис.[38] Джерард е на турне като специална гостенка с 18-те членове на хора от Мистерията на българските гласове, изпълнявайки на петнадесет избрани дати в цяла Европа от 12 март до 20 октомври 2019 г.[39] [40]

През 2019 г. тя отново си сътрудничи с Йордан Камджалов и Genesis Orchestra за преработен и преаранжиран запис на Симфония № 3 на скръбните песни на Горецки, записана в студиото на БНР в София, която излиза на 17 януари 2020 г.[41]

Филмова кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Първият опит на Джерард в композирането на музика за филм идва с испанския филм El Niño de la Luna от 1989 г., режисиран от Агусти Виларонга. Музиката към филма е композирана от Дед Кен Денс и филмът включва Лиса Джерард в първата ѝ актьорска роля. Той описва историята на Дейвид, млад сирак със специални сили, който бяга от институция с помощта на друга затворничка в института, Джорджина, изиграна от Джерард.

Джерард участва в редица музикални партитури, но става известна като филмова композиторка след записа на саундтрака на „Вътрешен човек“ през 1999 г. с Питър Бърк и на „Гладиатор“ през 2000 г. с Ханс Цимер, който получава номинация за Оскар за най-добра музикална партитура, въпреки че е номиниран само Цимер. Въпреки това печели награда Златен глобус и за двамата композитори. Музиката на Джерард за новозеландския независим филм Whale Rider се състои изцяло от соло материал – саундтракът е издаден от 4AD.

През 2005 г. Джерард си сътрудничи с Енио Мориконе за музиката на филма „Безсъдбовност“, последвано от сътрудничество с Джеф Рона върху партитурата за игралния филм A Thousand Roads и песента On an Ocean за музиката на Henry Poole Is Here. Джерард заедно с Дед Кен Денс също предоставя няколко свои приноса към саундтрака на Baraka – визуално пътешествие, показващо влиянието на човечеството върху нашата планета. Джерард също е поканена от Денес Приджънт да си сътрудничи с него върху парчето му Gortoz a ran – J'attends (което означава „oчаквам“), което по-късно е използвано в саундтрака на филма на Ридли Скот „Черен ястреб“.

През 2009 г. Джерард пише музиката за Balibo, за която печели награда за най-добра музика за игрален филм на 2009 APRA Screen Music Awards и награда Aria за най-добър оригинален саундтрак/акт/шоу албум на 2009 Aria Awards. Джерард завършва 2009 г., като допринася с гласа си към тематичната песен на японския исторически сериал на NHK Ryōmaden, който започва да се излъчва през 2010 г.

През 2010 г. Джерард завършваи музиката за Tears of Gaza с Марчело де Франчиши, която е добре приета въпреки спорната тема.[42] Джерард също записва режисирания от Джим Лоуч Oranges and Sunshine, с участието на Емили Уотсън и Хюго Уивинг, издаден през април 2011 г., който ѝ носи още една номинация на наградите IF за 2011 г. за най-добра музикална партитура.

През ноември 2010 г. Джерард дава вокали и допълнителна музика за постапокалиптичния научнофантастичен трилър „Свещеник“ по музика на Кристофър Йънг, който е издаден през 2011 г.

На 28 май 2011 г. песента Now We Are Free, част от оригиналния саундтрак на „Гладиатор“, композиран от Ханс Цимер и Джерард, достига No.2 в Билборд 200 и остава в класацията 460 седмици. През ноември 2011 г. Джерард завършва музиката за Burning Man, който ѝ печели наградата за най-добра музика на наградите на Кръга на филмовите критици на Австралия за 2012 г.

Вокално звучене

[редактиране | редактиране на кода]

Джерард има вокалния диапазон на контраалт, но може да достигне и до драматичния диапазон на мецосопран.[43] Тя има вокален диапазон от A 2 до F ♯5.[44] Гласовият ѝ тембър е описан като „богат, дълбок“, което създава „тъжно звучене“, а гласът ѝ е смятан от критиците за „просто не от този свят“.[45] В по-голяма степен вокалният ѝ диапазон обхваща от контраалт до драматичен контраалт, показан като примери в песните Sanvean, Sacrifice, Largo, и Not Yet, и драматичния глас на мецосопран в други нейни песни, като The Host of Seraphim, Elegy, Space Weaver и Come this Way.

Джон Парелес от в. „Ню Йорк Таймс“ казва, че тя използва „отчетливи гласове, които се основават на далечни традиции – опалесцентен тон от барокова опера, тръстиков намек за келтски фолклорен стил, острият и треперещ подход на балканската женска музика, извити сини нотки като този на Били Холидей...“. [46]

Джерард пее много от нейните песни, като Now We Are Free, Come Tenderness, Serenity, The Valley of the Moon, Tempest, Pilgrimage of Lost Children, Coming Home и Sanvean в идиоглосия (т.е. на идиосинкратичен език, измислен и говорен само от един човек или само от двама души), въпреки че пее и на английски език.[47][48] По отношение на такава работа тя казва: „Аз пея на езика на сърцето... Това е измислен език, който имам от много дълго време. Вярвам, че започнах да пея в него, когато бях на около 12 г. Горе-долу по това време. И вярвах, че говоря на Бога, когато пеех на този език.“[49]

Нейният ранен, формиращ певчески опит е повлиян от техниката на българския хор.[50] [51] Влиянието на Джерард върху езика, който пее от младостта ѝ, е упражнено главно от разговорите и музиката, която е слушала в района на Мелбърн, където е израснала, където е живяла голяма гръцко-турска общност.[52] Първите музикални влияния на Джерард идват от баща ѝ, докато тя израства, слушайки песните на sean-nós (традиционна ирландска вокална музика без съпровод, обикновено изпълнявана на ирландски език), а също и „абстрактните форми“, с които работи Антонен Арто, които е чувала в документалните издания по радиото.[53]

Гостуване в България

[редактиране | редактиране на кода]

На 6 юни 2017 г. изнася концерт в Зала България в София заедно с хор „Мистерията на българските гласове“, с които се среща в Лондон, когато все още не е пробила на световната сцена. В концерта вземат участие и Кристина Балева – гъдулка, Петър Миланов – китара, SkilleR – бийтбокс, Дейвид Кукерман, Себастиан Флайг, Джулс Максуел, Димитър Карамфилов – контрабас, изпълнители от Софийска филхармония с диригент Любомир Денев – син. Същият концерт е изнесен с огромен успех на 8 юни 2017 г. на Античния театър в Пловдив.

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

В продължение на 10 години Лиса има интимна връзка с Брендан Пери. През 1980-те г. се омъжва за Яцек Тушевски – американец от полски произход, който работи като звуков и визуален артист. Двамата работят по много проекти заедно, включително първия ѝ студиен албум, където той е посочен като инженер и художник на предната корица. Имат две дъщери заедно: Лашна Тушевски (р. 1992 г.) и Тереза Тушевски (р. 1989 г.). Двамата се развеждат.[54]

Дискография

[редактиране | редактиране на кода]

Соло

[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми

[редактиране | редактиране на кода]

Компилации

[редактиране | редактиране на кода]

Саундтракове

[редактиране | редактиране на кода]
  • Heat (1995), включва предишен записан материал от The Mirror Pool
  • Nadro (1998)
  • Whale Rider (2003)
  • One Perfect Day (2004)
  • Layer Cake (2004)
  • Constantine (2005) (непълен и изтеглен)
  • Seoul Train (2005)
  • The Greater Meaning of Water (2006), записан преди това материал
  • Playing for Charlie (2008)
  • Henry Poole Is Here (2008)
  • Balibo (2009)
  • Oranges and Sunshine (2010)
  • Tears of Gaza (2010)
  • Priest – вокали и допълнителна музика
  • Rurouni Kenshin (2012)
  • I, Frankenstein (2013)
  • The Water Diviner (2014)
  • Tanna (2015)
  • Jane Got a Gun (2015)
Отделни песни във филми
[редактиране | редактиране на кода]
  • The West Wing (Television) (2003) – песен Sanvean в епизода 7A WF 83429
  • King Arthur (2004) – песен Amergin's Invocation
  • The Mist (2007) (The Host of Seraphim)
  • Ryomaden (2010) Тематична песен към телевизионен сериал
  • Legend of the Guardians: The Owls of Ga'Hoole (2010) - The Host of the Seraphim (DCD) и Coming Home (соло).
  • Man of Steel (2012) – трейлър: Elegy
  • Zack Snyder's Justice League (2021) – трейлър (Mixed with "Praxis" by TOTEM)

Сътрудничества

[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми

[редактиране | редактиране на кода]
  • Duality (1998), с Питър Бърк
  • Immortal Memory (2004), с Патрик Касиди
  • Ashes and Snow (2006), с Патрик Касиди
  • Farscape (2008), с Клаус Шулце
  • Rheingold (2008), с Клаус Шулце
  • Dziękuję Bardzo (2009), с Клаус Шулце
  • Come Quietly (2009), с Клаус Шулце
  • Departum (2010), с Марчело де Франчиши
  • The Trail of Genghis Khan (2010), със Сай Уд
  • Big in Europe (2013–14), с Клаус Шулце
  • The Sum of Its Parts (2015), с Шикейн
  • Wyld's Call, Armello OST from Armello (2015), с Майкъл Алън
  • Hiraeth (2018), с Дейвид Кукерман
  • BooCheeMish (2018), с Мистерията на българските гласове
  • Melodies Of My Youth (2019), със Збигнев Празнер и Доминик Ваня
  • Symphony No. 3: Symphony Of Sorrowful Songs (2020), с Йордан Камджалов и The Genesis Orchestra
  • Burn (2021), с Джулс Максуел
  • Exaudia (2022), с Марчело де Франчиши
  • It's Not Too Late (2022) със Збигнев Празнер

Компилации

[редактиране | редактиране на кода]
  • Big in Europe, Vol. 1: Warsaw (2013), с Клаус Шулце
  • Big In Europe, Vol. 2: Amsterdam (2014), с Клаус Шулце

Саундтракове

[редактиране | редактиране на кода]
  • The 13th Warrior (1999), с Graeme Revell (впоследствие изтеглен)
  • The Insider: Soundtrack (1999), с Питър Бърк
  • Gladiator (2000), с Ханс Цимер
  • Gladiator: More Music From the Motion Picture (2000, излязъл 2001), с Ханс Цимер
  • Mission: Impossible 2 (2000), с Ханс Цимер
  • Black Hawk Down (2001) – песен J'attends – Gortoz A Ran, с Denez Prigent
  • Ali (2001), с Питър Бърк
  • 9/11 (2002) – песен Sorrow, композирана от Ханс Цимер
  • Tears of the Sun (2003), с Ханс Цимер
  • The Passion of the Christ (2004), с Патрик Касиди (изтеглен)
  • Man on Fire (2004), с Хари Грегсън-Уилямс
  • Salem's Lot (тв минисериал) (2004), с Патрик Касиди и Кристофър Гордън
  • A Thousand Roads (2005), с Джеф Рона
  • Fateless (2005), с Енио Мориконе ("A song", "A Voice from the Inside", "Return to the Life")
  • Ichi (2008), с Майкъл Едуардс
  • From Ararat to Zion (2010), с Ара Торосиан
  • Samsara (продължение на Baraka) – композиторка на оригиналната музика, с Майкъл Стърнс и Манчело де Франчиши
  • The Bible (2013), с Ханс Цимер
  • Son of God (2014), с Ханс Цимер
  • 2:22 (2017), с Джеймс Ор

С Дед Кен Денс

[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми

[редактиране | редактиране на кода]

Концертни албуми

[редактиране | редактиране на кода]

Компилации

[редактиране | редактиране на кода]

Филмова музика

[редактиране | редактиране на кода]
  • Dèmoni 2 (1986) (като Дед Кен Денс)
  • El Niño de la Luna (1989) (като Дед Кен Денс, неин филмов дебют)
  • Baraka (1992) (като Дед Кен Денс, с Майкъл Стърнс)

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Cornwell, Jane. Truly, madly, deeply dippy // The Independent. 25 August 1995. Архивиран от оригинала на 4 August 2012. Посетен на 6 August 2014.
  2. ↑ архивно копие // Архивиран от оригинала на 2009-11-07. Посетен на 2023-04-01.
  3. ↑ The History of the Melbourne Punk Scene // Punk Journey. Посетен на 5 April 2020.
  4. ↑ а б Badgley, Aaron. A Conversation With Brendan Perry Of Dead Can Dance // The Spill Magazine. n.d. Архивиран от оригинала на 3 August 2020. Посетен на 3 August 2020.
  5. ↑ Bogdanov, Vladimir. Dead Can Dance // AllMusic. Посетен на 3 August 2020.
  6. ↑ Dead Can Dance's Brendan Perry, Lisa Gerrard reuniting for new album, 2012 world tour // Slicing Up Eyeballs. 17 May 2011. Архивиран от оригинала на 3 August 2020. Посетен на 3 August 2020.
  7. ↑ Dead Can Dance's Brendan Perry, Lisa Gerrard reuniting for new album, 2012 world tour // Slicing Up Eyeballs. 17 May 2011. Архивиран от оригинала на 3 August 2020. Посетен на 3 August 2020.
  8. ↑ Dead Can Dance // Album of the Year. Посетен на 3 August 2020.
  9. ↑ Jarman, David. Lisa Gerrard - The Mirror Pool - 4AD // CMJ New Music Monthly (27). New York City, CMJ Network, 2 May 1998. с. 31.
  10. ↑ Gerrard's scores are on the board // The Sydney Morning Herald. Sydney, 16 June 2005. Архивиран от оригинала на 3 August 2020. Посетен на 3 August 2020.
  11. ↑ Richardson, Mark. Lisa Gerrard / Patrick Cassidy - Immortal Memory // Pitchfork. 14 June 2004. Посетен на 3 August 2020.
  12. ↑ Salem's Lot (2004) - Christopher Gordon, Patrick Cassidy, Lisa Gerrard. 2 August 2018. https://www.youtube.com/watch?v=DYpk-p6sHMo. 
  13. ↑ Van Zyl, Chuck. Various Artists - Album: Ashes and Snow // Starsend. Посетен на 3 August 2020.
  14. ↑ Sanctuary: Lisa Gerrard (2006) Directed by Clive Collier // AllMovie. Посетен на 3 August 2020.
  15. ↑ Sanctuary: Lisa Gerrard (2006) - Releases // AllMovie. Посетен на 3 August 2020.
  16. ↑ Lisa Gerrard - Australian Tour // Frontier Touring Company, 2007. Архивиран от оригинала на 4 August 2020. Посетен на 4 August 2020.
  17. ↑ Fourteenth Raindance Film Festival - Sanctuary: Thursday 5 October at 10pm // Raindance. Посетен на 4 August 2020.
  18. ↑ Jurek, Thom. Lisa Gerrard - The Silver Tree // AllMusic, 2006. Посетен на 4 August 2020.
  19. ↑ 2006 Shortlist // Australian Music Prize. Посетен на 4 August 2020.
  20. ↑ Schiller, Mike. Lisa Gerrard: The Best of Lisa Gerrard // PopMatters. 7 November 2007. Архивиран от оригинала на 4 August 2020. Посетен на 4 August 2020.
  21. ↑ Lisa Gerrard - Australian Tour // Frontier Touring Company, 2007. Архивиран от оригинала на 4 August 2020. Посетен на 4 August 2020.
  22. ↑ [1] Архив на оригинала от 4 август 2020 в archive.today
  23. ↑ [2] Архив на оригинала от 4 август 2020 в archive.today
  24. ↑ [3] Архив на оригинала от 4 август 2020 в archive.today
  25. ↑ [4] Архив на оригинала от 4 август 2020 в archive.today
  26. ↑ Farscape - With Lisa Gerrard // Spirit of Rock. Посетен на 4 August 2020.
  27. ↑ Deshayes, Eric. Klaus Schulze, le maître des symphonies synthétiques // Neo Spheres. Посетен на 4 August 2020. (на френски)
  28. ↑ Come Quietly - with Lisa Gerrard // Prog Archives. Посетен на 5 August 2020.
  29. ↑ Smith, Simon. Lisa Gerrard and Marcello De Francisci – 'Departum' Review // Higher Plain Music. 23 July 2010. Архивиран от оригинала на 5 August 2020. Посетен на 5 August 2020.
  30. ↑ Delanlssays, Cyrille. Twilight Kingdom - Comme avec sa voix, Lisa Gerrard n'a jamais rien fait comme tout le monde // Amarok Magazine. France, 10 April 2015. Посетен на 4 August 2020.
  31. ↑ Murphy, Lauren. Chicane: The Sum of its Parts // The Irish Times. 29 January 2015. Архивиран от оригинала на 5 August 2020. Посетен на 5 August 2020.
  32. ↑ Armello Original Soundtrack - Wyld's Call // Nuuvem. Архивиран от оригинала на 2021-10-25. Посетен на 5 August 2020.
  33. ↑ а б Yordan Kamdzhalov conducts Lisa Gerrard // Europost. Bulgaria, 13 January 2018. Архивиран от оригинала на 6 August 2020. Посетен на 6 August 2020.
  34. ↑ а б в Greatest achievements are born out of taking risks // Europost. Bulgaria, 2 March 2018. Архивиран от оригинала на 6 August 2020. Посетен на 6 August 2020.
  35. ↑ а б в Farber, Jim. An Unlikely Union Between an '80s Rock Star and a Folk Choir Blossoms in Bulgaria // The New York Times. 28 May 2018. Архивиран от оригинала на 1 June 2018. Посетен на 6 August 2020.
  36. ↑ Denselow, Robin. "We fell like cosmic rain"... // The Guardian. London, 6 June 2019. Архивиран от оригинала на 5 August 2020. Посетен на 6 August 2020.
  37. ↑ Smith, Simon. Lisa Gerrard and David Kuckhermann – Hiraeth // Higher Plain Music. 2 June 2019. Архивиран от оригинала на 5 August 2020. Посетен на 6 August 2020.
  38. ↑ Suarez, Gary. Grammys 2019: The Full List Of Winners // Forbes. 10 February 2019. Архивиран от оригинала на 5 August 2020. Посетен на 6 August 2020.
  39. ↑ Arthur. The Mystery of the Bulgarian Voices tour Dates 2019 // MetalGlory. 14 March 2019. Архивиран от оригинала на 5 August 2020. Посетен на 6 August 2020.
  40. ↑ Denselow, Robin. "We fell like cosmic rain"... // The Guardian. London, 6 June 2019. Архивиран от оригинала на 5 August 2020. Посетен на 6 August 2020.
  41. ↑ Sweetman, Simon. Lisa Gerrard, Genesis Orchestra and Yordan Kamdzhalov // Off the Tracks. New Zealand, 9 February 2020. Архивиран от оригинала на 6 August 2020. Посетен на 6 August 2020.
  42. ↑ Anderson, John. Variety Reviews – Tears of Gaza – Film Reviews – Toronto – Review by John Anderson // Variety.com. Посетен на 4 October 2011.
  43. ↑ Tiedemann, Garrett. Why Lisa Gerrard is a name you should know // Your Classical. Minnesota, American Public Media, 11 February 2016. Архивиран от оригинала на 2 August 2020. Посетен на 2 August 2020.
  44. ↑ Lisa Gerrard - Significant Low Notes - Significant High Notes // The Range Planet. Посетен на 2 August 2020.
  45. ↑ Smethurst, Sue. Lisa Gerrard on Dionysus, Russell Crowe - and why she loves the quiet life // The Australian, 30 November 2018. Архивиран от оригинала на 2 August 2020. Посетен на 2 August 2020.
  46. ↑ Pareles, Jon. The Somber Sound of Nondenominational Mysticism // The New York Times. 11 May 2007. Архивиран от оригинала на 6 September 2014. Посетен на 4 August 2020.
  47. ↑ A. Brewer, Angelica. Seventy Thousand Camels: A Motivational Survivor's Memoir. South Australia, Troubador Publishing Ltd, 5 November 2019. ISBN 978-1-838-59145-8. с. 19.
  48. ↑ Pareles, Jon. The Somber Sound of Nondenominational Mysticism // The New York Times. 11 May 2007. Архивиран от оригинала на 6 September 2014. Посетен на 4 August 2020.
  49. ↑ Simons, Peter. Interview with Lisa Gerrard // Synchrotones. UK, 1 May 2013. Архивиран от оригинала на 2 August 2020. Посетен на 2 August 2020.
  50. ↑ The Mystery Of The Bulgarian Voices feat Lisa Gerrard // Two Gentlemen. Посетен на 2 August 2020.
  51. ↑ Farber, Jim. An Unlikely Union Between an '80s Rock Star and a Folk Choir Blossoms in Bulgaria // The New York Times. 28 May 2018. Архивиран от оригинала на 1 June 2018. Посетен на 6 August 2020.
  52. ↑ Assayas, Michka. Dead Can Dance, un voyage autour du monde // France Inter. Paris, 12 November 2018. Архивиран от оригинала на 2 August 2020. Посетен на 2 August 2020.
  53. ↑ Reesman, Bryan. Lisa Gerrard Talks Collaborations... // Bryan Reesman. 23 August 2020. Архивиран от оригинала на 2 August 2020. Посетен на 2 August 2020.
  54. ↑ Lisa Gerrard: Who Is Her Husband? Other Unknown Facts // Архивиран от оригинала на 2023-04-02. Посетен на 2 април 2023.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lisa Gerrard в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Музика“         Портал „Музика“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лиса_Джерард&oldid=12440467“.