Изабела Гонзага (1537 – 1579)

Изабела Гонзага
	Изабела Гонзага
Принцеса на Франкавила
Родена	18 април 1537 г. Мантуа, Херцогство Мантуа
Починала	16 август 1579 г. (42 г.) Неапол, Неаполитанско кралство
Погребана	Манастир „Санта Катерина“ (Казале Монферато)
Религия	Католицизъм
Управление
Други титли	Маркиза на Пескара и Васто; Графиня на Монтеодоризио
Герб
Семейство
Род	Гонзага
Баща	Федерико II Гонзага
Майка	Маргарита Палеологина
Братя/сестри	Франческо III Гонзага; Елеонора Гонзага; Анна Гонзага; Гулиелмо Гонзага; Лудовико Гонзага; Федерико Гонзага; Природени:; Алесандро Кауци Гонзага; Емилия Кауци Гонзага
Съпруг	Франческо Фердинандо д'Авалос
Деца	Алфонсо Феличе д’Авалос; Томазо Феличе д’Авалос
	Изабела Гонзага в Общомедия

Изабела Гонзага (на италиански: Isabella Gonzaga, * 18 април 1537 в Мантуа, Херцогство Мантуа, † 16 август 1579 във Викария (днес квартал на Неапол), Неаполитанско кралство) е чрез брак принцеса на Франкавила (1556 – 1571), маркиза на Пескара и Васто, графиня на Монтеодоризио.

Произход

Тя е дъщеря на Федерико II Гонзага (* 1500, † 1540), херцог на Мантуа, маркграф на Мантуа и Монферат, и на съпругата му Маргарита Палеологина (* 1510, † 1566). Нейни дядо и баба по бащина линия са Франческо II Гонзага, маркграф на Мантуа, и Изабела д’Есте, а по майчина – Вилхелм XI, маркграф на Монферат, и принцеса Анна д’Алансон. Има четирима братя и две сестри:

Франческо III (* 1522, † 1550), 2-ри херцог на Мантуа и Монферат от 1540 г., съпруг на Катарина Австрийска, дъщеря на император Фердинанд I
Елеонора, монахиня
Анна, монахиня
Гулиелмо (* 1538, † 1587), 3-ти херцог на Мантуа и маркграф на Монферат от 1550 г., съпруг на Елеонора Австрийска
Лудовико (Луиджи) (* 1539, † 1595), херцог на Невер и на Ретел 1565, съпруг на Хенриета от Клев
Федерико (* 1540, † 1565), епископ на Мантуа, 1563 кардинал

Има и един природен брат и една природена сестра от извънбрачна връзка на баща си.

Биография

Баба ѝ Анна д'Алансон ѝ оставя френските си активи. Но майка ѝ Маргарита впоследствие успява, благодарение на отказа на Изабела (1564 г.), да създаде наследство за третия си син, Лудовико, който, след като отива във Франция, дава началото на клона Гонзага-Невер.

През декември 1556 г. тя се жени за Франческо Фернандо д'Авалос, втори принц на Франкавила, четвърти маркиз на Пескара, трети маркиз на Васто и граф на Монтеодоризио.

През 1561 г. е назначена за губернатор на Монферат от брат си Гулиелмо, маркиз на Монферат.

Умира през 1579 г. на 42-годишна възраст.

Брак и потомство

∞ декември 1554 за Франческо Фердинандо д'Авалос (* 1531, † 1571), маркиз на Васто, управител на Миланското херцогство (1560 – 1563) и вицекрал на Сицилия (1568 – 1571), от когото има двама сина:

Алфонсо Феличе д’Авалос Аквински Арагонски (* 1564, о-в Иския, † 2 декември 1593, Рим), принц на Франкавила, маркиз на Васто, маркиз на Пескара; ∞ 1583 за Лавиния Фелтрия дела Ровере (* 16 януари 1558, Пезаро, † 7 юни 1632, Монтебело), принцеса на Урбино, от която има един син и три дъщери
Томазо д'Авалос Аквински Арагонски († 1622), граф на Кастелучо, титулярен патриарх на Антиохия (1611–1622).

Източници

Europäische Stammtafeln, II T. 185; A.Stargardt 1984 (Palaiologos – Montferrat)
Gran Enciclopedia de España. (1991), 3, S. 1, 109 f. ISBN 84-87544-01-0.
Gonzaga 3: Isabella, principessa di Mantova, genealogy.euweb.cz
Circolo Culturale I Marchesi del Monferrato - Anne d’Alençon, Madama di Monferrato
Ávalos, Francesco Ferdinando d', marchese di Pescara e del Vasto, treccani.it

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Isabella Gonzaga (1537-1579) в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.