Илия Волен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Марин Стаменов
Псевдоним Илия Волен
Роден 13 октомври 1905 г.
Починал 17 август 1982 г. (76 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр разказ, повест, есе
Награди Димитровска награда (1966)
„Йордан Йовков“ (1980)

Илия Волен е творчески псевдоним на Марин Христов Стаменов (13 октомври 190517 август 1982) е български белетрист и драматург.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 октомври 1905 г. в село Ъглен, област Ловеч. Първоначално учи в родното си село, а след това в Луковит. От 1924 г. сътрудничи на редактираното от Боян Дановски списание „Дионисиос“. Публикува разкази в седмичника „Ведрина“ на Антон Страшимиров. От този период получава псевдонима си. През 1927 г. завършва Духовната семинария в София. Между 1927-1929 г. следва славянска филология в Софийския университет. Започва работа в Светия синод, а след това е редактор на „Детско знаме“. През 1936-1951 г. е библиотекар в Народния театър. От 1951 г. е редактор в издателство „Български писател“. Член е на Съюза на българските писатели, а между 1962-1966 г. е заместник-председател. През този период е и заместник главен редактор, а през 1970-1971 г. – редактор в списание „Септември“.[2][1]

Умира в град София на 17 август 1982 г.[1]

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Произведенията на Илия Волен са на социална, анималистична, любовна и автобиографична тема. По-известни са:

  • „Черни угари“ (1928)
  • „Кръстци“ (1931)
  • „Радост в къщи“ (1942, 1955)
  • „Диви души“ (1945)
  • „Йов“ (1964)
  • „Избрани произведения в два тома“ (1965)
  • „На село през войната“ (1967)
  • „Шегите на дядо" (1970)
  • „Търсене на истината. Мисли, бележки, есета“ (1973)
  • „Съчинения в два тома“ (1975)
  • „Денят кратък – нощта дълга“ (1982, 1984).[2]

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Румяна Дамянова, „Илия Волен. Литературна анкета“. София: Български писател, 1980.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в ((bg)) Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1428.
  2. а б в ((bg))  Илия Волен. // Литературен свят. Посетен на 26.01.2013.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]