Исак Бенруби

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Исак Бенруби
еврейски и швейцарски философ
Isaac Benrubi.jpg
Роден
Починал

Образование Йенски университет
Философия
Епоха Философия на XX век
Школа Съвременна философия,
Западна философия
Образование Йенски университет,
Берлински университет,
Парижки университет
Повлиян Рудолф Ойкен

Исак Бенруби (на немски: Isaak Benrubi; на френски: Isaac Benrubi; на иврит: יצחק בנרובי) е виден еврейски философ от Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Исак Бенруби е роден в 1876 година в големия македонски град Солун, тогава в Османската империя, в семейство на потомствени равини. Учи философия в Йена, Берлин и Париж в периода 1898 - 1914 година. В 1904 година пише докторската си дисертация на немски език, под ръководството на видния философ Рудолф Ойкен и озаглавена „Моралният идеал на Жан-Жак Русо“. Според Бенруби Русо е източникът на цялата немска философия, от Кант до Ницше, и е духовен баща на редица велики поети, сред които са Гьоте, Шилер и Хьолдерлин. Бенруби участва във Втория философски конгрес в Женева в 1904 година, където по-късно се установява и преподава в Женевския университет история на философията в Европа до смъртта си. От 1927 до 1933 година Бенруби е назначен от пруското правителство да преподава френска философия в Бон.[1]

Противопоставя на традиционното схващане за познанието като процес между обект и субект една реалност, интересуваща се и от обекта, и от субекта: „Не мога да съществувам без вселената, нито вселената без мен“. В своите трудове Бенруби се опитва да отиде отвъд агностицизма и плахостта на съвременната рефлексия и се опитва да възстанови моста между личността и нещата, да унищожи дуализма на спекулативното и практическо мислене. Авторът се опитва да представи вселената като едно цяло: земно единство, солидарност на живите, съществуването на човешката раса, обединена в своето многообразие и стига до заключението за необходимото естествено задължение за космическа и човешка солидарност. В ръкопис от 600 страници, съхраняван в Женевската обществена и университетска библиотека, Бенруби анализира в дълбочина и сравнява основните идеи на скептиците, релативистите и утилитаристите от гръцките софисти до Макс Щирнер и Хърбърт Спенсър, минавайки през Монтен, Паскал, Ларошфуко и Хелвеций.[2]

Бенруби умира в 1943 година в Женева.[1]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Есета
  • Tolstoi. Continuateur de Rousseau. In: Annales de la Société Jean-Jacques Rousseau, Bd. 3 (1907), ISSN 0259-6563.
  • L'idéal moral chez Rousseau, Mme de Staël et Amiel. In: Annales de la Société Jean-Jacques Rousseau, Bd. 27 (1931).
Монографии
  • J. J. Rousseaus ethisches Ideal (Pädagogisches Magazin; Bd. 238). Verlag Beyer, Langensalza 1905 (zugl. Dissertation, Universität Jena 1904)
  • Contemporary thought of France. Knopf, New York 1926.
  • Philosophische Strömungen der Gegenwart in Frankreich Meiner, Leipzig 1928.
  • Les sources et les courants de la philosophie contemporaine en France (Bibliothèque de philosophie contemporaine). Alcan, Paris 1933 (2 Bde.).
  • Souvenirs sur Henri Bergson. Delachaux & Nestlé, Neuchâtel 1942.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Bergmann, S. H. Encyclopedia Judaica, IV. Jerusalem. с. 546.
  2. Zeilberger, Yehouda Heinz. Isaac Benrubi. Juif fidele, patriot genevois, cosmopolite fervent. Genève, 1981.
     Портал „Македония“         Портал „Македония