Исторически музей (Белоградчик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Историческият музей на Белоградчик се помещава в сградата на „Пановата къща”, образец на предбалканската възрожденска архитектура. Сградата е построена през 1810 г., на два етажа, с два чардака, с изграден от камък първи етаж и еркерно издаден втори етаж.[1]

Експозицията представя социално–икономическото развитие на Белоградчик и района в периода XVIII-XIX век: земеделие, отглеждане на лозя и памук, както и основния поминък на региона – животновъдството. За този период са характерни и занаятите: железарство, абаджийство, кондурджийство, грънчарство, терзийство, мутафчийство.

В отделна експозиционна зала специално внимание е отделено на златарския занаят, добре застъпен в Белоградчик и региона през тези две столетия. Изложени са сребърни и позлатени култови предмети като кръстове, обкови на икони и евангелия, женски накити от втората половина на 18 век (невестински венци, обеци, гривни-кубелии, пафти, прочелници).[1]

Музеят притежава иконна колекция с образци на Тревненската и Дебърската художествени школи. Изложени са и фрагменти от резбования таван на джамията „Хаджи Хюсеин”. Експозицията включва и богата колекция от подробни документи и артефакти от борбите за национално освобождение през първата половина на 19 век: бунта на шест белоградчишки села през 1806 г., Манчовата буна от 1836 г. и Пуйовата размирица от 1849 г. (вж Въстания в Северозападна България (1833-1841)), както и делото на Хайдут Велко, Стоян Войвода, Вълчан Войвода и Балчо войвода, Петко Ковача. Със солиден документален масив и графики се изясняват важни моменти от историята на града, включително и намерилото европейски отзвук Въстание от 1850 г. в Северозападна България с център Белоградчик. [1]

В двора на музея е оформен лапидариум с експонати, датирани към римско време.[1]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]