Свети Йоан Летни (Поцърненци)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Йоан Летни (Поцърненци))
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Свети Йоан Летни“
Joan Letni-Potzarnentzi.jpg
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Поцърненци
Вероизповедание Българска православна църква
Епархия Софийска
Тип на сградата църква
Съвременен статут недействащ храм, паметник на културата
Съвременно състояние нуждае се от спешна реставрация

„Свети Йоан Летни“ е недействаща средновековна българска църква, намираща се на брега на язовир Пчелина, до село Поцърненци, област Перник.

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Малката църква с патрон „Свети Йоан Кръстител – Летни“ се намира в бившото землище на вече несъществуващото – залято от водите на язовир Пчелина село Пчелинци, в местността „Камико“, на 2 km северозападно от село Поцърненци. Църквата е изградена на импозантни скали на южния бряг на язовир Пчелина (в миналото носил наименованието Лобош).

Църквата е спомената още от Константин Иречек, който отбелязва, че „В селото Пчелинци лежат на един връх развалини от крепост и църква; там са намерени огромни грънчарски съдове и бакърена мрежа на броня за главата на военен кон.“.[1] От селището и некрополът не са останали видими следи, единствено малкият християнски храм в някогашната местност „Пчелин камък“.

Според едно сведение на Ст. Михайлов от 1973 г., на мястото на напълно измития ктиторски надпис на западната стена на църквата е имало по-късен надпис, вероятно изписан при повторно преизписване на църквата, в който се четяло името на свети Никола Мирликийски и името на ктитор Пейо. Този незапазен надпис може би свидетелства, че първоначалният патрон на църквата е бил Свети Никола. Според Михайлов останки от негово изображение е имало на северната страна пред изчезналия иконостас, където е било обичайното място за изображението на патрона на храма.[2]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата представлява малка, еднокорабна, псевдотриконхална църква, с полукръгли отвън и отвътре конхи, изградена е от от ломен камък и бигорни блокчета. Апсидата има самостоятелно покритие, а певниците изградени до стряхата ѝ са включени в общия двускатен покрив на църквата. В северозападния ъгъл на олтарното пространство на проскомидийната ниша и умивалнята. Зидан каменен кониз обхваща горната част на отделните фасади, а върху него стъпва тежкия покрив от каменни плочи. Входът е на западната стена, а в нишата над него е изображението на патрона на църквата. Южната стена е дълга 5 m и дебела 0,70 m и е изградена откъм платото, а не откъм скалистия бряг на река Струма.[3]

Църквата е градена с местен ломен камък, обработен откъм лицевата страна и споен с бял, ронлив хоросан. Основите на зидовете са плитки. Те са положени на самата естествена скала и лежат на повърхността на съвременния терен. Камъните са редени в неправилни хоризонтални редове, които на места изчезват.

Планът на църквата е съвсем прост – малък надлъжен кораб с полукръгла апсида от изток и притвор с формата на удължен правоъгълник, разположен по надлъжната ос на църквата.

Стенописи[редактиране | редактиране на кода]

Богородица Ширшая Небес изписана в апсидата на църквата

Цялата вътрешност на храма е била изографисана, както повечето от синхроничните ѝ църкви. Живописта е изписана в смесена техника, а живописният слой е нанесен над фин грунд, положен върху хоросановата мазилка. При стенописите е застъпен съкратения регистър, поради размера на църквата. Над входа откъм наноса личат следи от фресков надпис, който е много изтрит и в по-голямата си част напълно унищожен, но все още може да се прочете името на първия патрон на църквата Свети Николай Чудотворец. Чете се и името на един от първите ктитори на църквата – Пею, като последният надпис е късен и датира от последното изписване на църквата.

Над цокъла е поясът зает от правостоящите фигури на светци. Над тях са изписани в медалиони бюстове на светци, следвани от празнични сцени и Страстите Христови.

Църквата е изоставена под натиска на тоталитарния комунистически режим в края на 1940-те години. Каменните плочи на покрива са били съборени, вследствие на което дъждовните води проникват през свода и стенописите започват да падат.

Едва няколко стенописа са оцелели до наши дни сравнително добре запазени, но със следи от вандалско поругаване, датиращи от 1950-те и 1970-те години. Останали са отделни фрагменти – измити и обезличени в трите конхи и отчасти от стените на кораба. От изображенията най-добре запазено това на Богородица Ширшая Небес, намиращо се в апсидата, който е грубо преизписан в най-ново време. От двете страни на апсидата е канонично разположена сцената „Благовещение“ – Архангел Гавраил (вляво), и вдясно Богородица (които са трудно различими). В южния певник са изписани Свети Тодор Тирон и Свети Тодор Стратилат, а между тях над прозорчето е поместен евангелски текст. В дясно от конхата вероятно са изобразени светците – лечители Козма и Дамян. Западната стена, над вратата е заета от „Успение Богородично“. Вдясно от входа все още се личи изображението на Свети Свети Константин и Елена. От северната стена стенописен слой е запазен само в певника, в конхата на певника е поместен образа на Исус Христос. В югозападния ъгъл над този пояс са запазени незначителни фрагменти от някаква сцена, за която се предполага, че е Поругание Христово.

Най-добре в началото на 1980-те години са запазени стенописите от апсидата – Божествената литургия и Евхаристията, които поради някаква причина са снети и изгубени. Вдясно от апсидата над цокъла е сцена изобразяваща Хадес с отворена пас, а над него е изписан свети Стефан.

Спрямо стила живописна техника и застъпения канон проф.Димитрина Митова-Джонова отнася стенописите към XV-XVI век. Според нея изображенията са едно от редките произведения на средновековната българска живопис, дело на местни, югозападни зографски школи.[4][5]

Съвременно състояние[редактиране | редактиране на кода]

Залез над язовир Пчелина и църквата Свети Йоан Летни

През 2008 година църквата е ремонтирана, като са подменени покрива и пода. Стенописите имат нужда от реставрация.[6]

Исторически контекст[редактиране | редактиране на кода]

Районът на Пчелински камък, където е разположена църквата Свети Йоан Летни, е обитаван още от епохата на Неолита. Тук в същата епоха е създадено селище, от което са разкрити фрагменти от керамика. В същата тази местност през Античността, на площ от около 15 декара също е съществувало селище, от което са разкрити в миналото бронзови монети, строителна и битова керамика.

През Средновековието в непосредствена близост до Пчелински камък, в местността Селище е разположено селище на южния склон на платото над скалистия бряг, на площ от около 25 декара. Това вероятно е селището към което е принадлежала и самата църква. В непосредствена близост е бил и некрополът на същото селище, от който в миналото са разкрити няколко погребения от късното Средновековие.[7][8]

В голяма близост до двете селища от Античността и Средновековието на естествено възвишение на десния бряг на река Струма, от северните склонове на река струма е била изградена и късноантичната крепост Градище – южно от църквата. Константин Иречек смята, че тук е била крайпътната станция Елея на римския път Сердика – Елея – Пауталия – Стоби.

От Градище произхожда и оброчна плочка на Херакъл, което дава основание на археолозите да предположат, че в рамките на фортификационното съоръжение е съществувало светилище, посветено на Херакъл. Плочката е открита по време на оран от Атанас (Танас) Минков през 1891 година. Релефът изобразява Херакъл гол, държащ кривак с дясната ръка и лъвска кожа с лявата ръка. Тя е рядък епиграфски и фигурален паметник – на територията на България са открити едва шест подобни паметника датиращи от I – II век сл. Хр.

По анализа на данните събрани от археологическите находки е установено, че късноантичната крепост е просъществувала и през ранното Средновековие.[9]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иречек, К. „Пътувания по България“ София 1974 г.
  2. Корпус на стенописите от XVII век в България, Институт за изследване на изкуствата, София 2012 г., ISBN 9789548594387
  3. Митова – Джонова, Д. „Църкви от късното средновековие в Пернишки окръг“, Годишник на музеите в Югозападна България, София 1984 г.
  4. Митова-Джонова, Димитрина – Археологическите паметници в Пернишки окръг, София, 1983 г., стр.93
  5. Михайлов. Ст. „Късносредоновековна църква при с.Пчелинци“, сп. Археология XIV, 1973 г., кн.2, стр.59 – 65
  6. svetimesta.com – Средновековен параклис „Св. Йоан Кръстител – Летни“ – с. Поцърненци
  7. Георгиев, Г. „Из живота и културата на първите земеделско-скотовъдни племена в България“, Археологически открития в България, София 1957 г., стр 31 – 59
  8. Геров, Б."Проучвания върху западнотракийските земи през римско време" ГУСФФL14, 3, 1958/60, София 1961 г., стр. 155 – 406
  9. Doburski, V. „Antike Inschriften aus Bulgarien“, AB XXVIII, 1933, 241.GLLp.113 – 120
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България