Йордан Филипов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йордан Филипов
Лична информация
Роден 18 юни 1946 г.
София, България България
Починал 30 ноември 1996 г.
София, България България
Ръст 186 см
Пост Вратар
Юношески отбори
България Локомотив (София)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1963 – 1964
1964 – 1965
1965 – 1980
1980 – 1981
1981 – 1983
1983 – 1985
1985 – 1987
1988 
Общо:
България Розова долина
България Спартак (Пловдив)
България ЦСКА (София)
България Дунав (Русе)
България Сливен
Flag of Malta.svg Рабат Аякс
България ЦСКА (София)
България Черно море
?
21
188
39
44
?
2
16
310
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
Национален отбор
1969 – 1979България България28(0)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Йордан Филипов (18 юни 1946 г. – 30 ноември 1996 г.) е български футболист, вратар, чиято кариера продължава повече от 25 години. Общо 17 сезона е част от отбора на ЦСКА (София), за който има 190 мача в „А“ група.[1]

Играл е също за Розова долина (Казанлък), Спартак (Пловдив), Дунав (Русе), Сливен, малтийският Рабат Аякс и Черно море (Варна).

Филипов е дядо на нападателя Андрей Гълъбинов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

На клубно ниво[редактиране | редактиране на кода]

Йордан Филипов е юноша на Локомотив (София), но дебютира в мъжкия футбол на 17-годишна възраст за отбора на Розова долина (Казанлък). През 1964 г. преминава в Спартак (Пловдив), с чийто екип записва първи участия в „А“ група. През сезон 1964/65 изиграва 21 мача в първенството.

През 1965 г. Филипов преминава в ЦСКА (София), където играе през следващите 15 сезона. В по-голямата част от тях се конкурира за титулярно място на вратата със Стоян Йорданов. Дебютира за клуба на 31 октомври 1965 г. при домакинска победа с 2:1 срещу Спартак (Варна). До 1980 г. изиграва 188 мача за ЦСКА в „А“ група. Осем пъти става шампион на България и четири пъти печели националната купа. С „армейците“ изиграва 27 мача в евротурнирите (19 за КЕШ, 4 за КНК и 4 за Купата на УЕФА). Полуфиналист в Купата на европейските шампиони през сезон 1966/67.

След като напуска ЦСКА през 1980 г. Филипов преминава във втородивизионния Дунав (Русе). През сезон 1980/81 записва 39 мача за русенци в Северната „Б“ група. След това заиграва в Сливен. Записва 44 мача за отбора в „А“ група.

През 1983 г. Филипов облича екипа на малтийския Рабат Аякс. През есента на 1984 г. записва два мача за отбора в Купата на УЕФА срещу сръбския Партизан (Белград). През сезон 1984/85 става шампион в Малтийската Премиер лига.

През лятото на 1985 г., макар да е вече на 39-годишна възраст, Филипов отново облича екипа на ЦСКА (София). Два сезона е в ролята на трети вратар на „армейците“ след Георги Велинов и Красимир Досев. Изиграва 2 мача в „А“ група - един през сезон 1985/86 и един през сезон 1986/87. Печели още една титла и една Купа на България. Изиграва последния си мач за ЦСКА 21 години след дебюта си - на 27 септември 1986 г., когато заменя в 75-ата минута Велинов при равенство 3:3 с Локомотив (София).

В началото на 1988 г. Филипов преминава в Черно море (Варна). До края на сезон 1987/88 записва минимум 4 мача за отбора в „Б“ група, а „моряците“ се завръщат в елита. През есента на сезон 1988/89 записва 12 мача в „А“ група. Изиграва последния мач в своята кариера на 26 ноември 1988 г. при победа на „моряците“ с 6:1 срещу Локомотив (Пловдив) на стадион „Тича“. В деня на срещата е на 42 години и 161 дни, като става най-възрастният състезател, играл някога в „А“ група.[2] Постижението е подобрено 20 години по-късно от вратаря на Славия Георги Петков.[3]

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Филипов изиграва общо 28 мача за националния отбор на България между 1969 г. и 1979 г. Има също 1 мач за „Б“ националния, 4 мача за младежкия тим и 2 мача за юношеския национален отбор.

Дебютира за България на 9 ноември 1969 г. в световна квалификация срещу Полша като гост, която е загубена с 0:3. Филипов заменя в 19-ата минута контузения Симеон Симеонов. Изиграва последния си мач на 6 юни 1979 г. в европейска квалификация срещу Англия.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

ЦСКА (София)
Рабат Аякс

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]