Кактусови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кактусови
Ferocactus1.jpg
Ferocactus pilosus, растящ на юг от Салтильо,
Коауила, североизточно Мексико
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Plantae Растения
подцарство: Tracheobionta Васкуларни растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
подклас: Caryophyllidae
разред: Caryophyllales
семейство: Cactaceae Кактусови
Научно наименование
Уикивидове Cactaceae
Жусийо, 1789 г.
Подсемейства

Кактусови (на латински: Cactaceae) са семейство многогодишни растения принадлежащи към отдел Покритосеменни. Te виреят изключително много в Северна, Южна и Централна Америка. Изключение прави Rhipsalis baccifera, който расте навсякъде в тропическия пояс, включително и в Африка, Мадагаскар и Шри Ланка. За него се смята, че се е разпространил от тропическа Америка сравнително скоро, през последните няколко хилядолетия, пренесен вероятно като семена в храносмилателните пътища на мигриращи птици. Много други кактуси се аклиматизират в други части на света с подобни условия, след като са били пренесени от хората.

Змийският остров е единственото място в България, където се срещат диворастящи кактуси. Кактусите плътно са покрили на много места десетки квадратни метри по южните трудно достъпни скални склонове. Интересното е, че са се видоизменили в определена степен и са се аклиматизирали напълно. Вероятно са донесени чрез гларуси (хранейки се в ботаническата градина в Балчик) и мигрирайки по р. Марица. Все още не са проучени от представителите на науката.

Много видове кактуси имат дълги остри бодли.

Много сукулентни растения по целия свят забележително наподобяват на кактуси и често биват наричани също „кактус“ в ежедневния език. Това подобие, обаче, е вследствие на паралелна еволюция. Никое от тези растения няма близко родство с кактусите. Една ясна отличителна черта на семейството на кактусите са ареолите — специализирани структури, от които израстват бодлите или нови издънки.

Смята се, че кактусите са еволюирали през последните 30 – 40 млн. години. Много отдавна Америките са били свързани с останалите континенти, но са се отделили поради дрейфа на континентите. Видовете, уникални за новия свят би трябвало да са се развили след отделянето. Континентите са се раздалечили на значително разстояние едва преди 50 млн. години. Така би могло да бъде обяснено защо кактусите с толкова редки в Африка — континентите са били вече разделени, когато кактусите са еволюирали.

Цвят на кактус
Цъфтящ кактус

Както и другите растения с месести листа и стъбла, кактусите са добре приспособени към живот при оскъдни валежи. Листата са еволюирали до бодли, които, освен че способстват за изпаряването на по-малко вода чрез транспирация, отколкото обикновените листа, защитават кактуса от животни, търсещи вода. Фотосинтезата се осъществява от увеличените стъбла, които служат и за складиране на вода. За разлика от други месести растения, стъблото е единствената част на същинския кактус, където се осъществява това. Много малко членове на семейството имат листа и те обикновено са рудиментарни и бързо опадват. Листата са обикновено шилообразни и не по-дълги от 1 до 3 mm. Два рода, Pereskia и Pereskiopsis обаче имат дълги, немесести листа с дължина 5 – 25 cm, както и немесести стъбла. Възможно е това да са примитивни родове, смятани за твърде подобни на растенията, от които кактусите са еволюирали.

Кактусите имат голямо разнообразие от форми и размери. някои израстват до внушителни размери. Някои кактуси имат красиви цветове, които, както и бодлите и разклоненията, израстват от ареолите. Много видове кактуси цъфтят през нощта, тъй като се опрашват от нощни насекоми или дребни животни, главно от нощни пеперуди и прилепи. Формата и размерът им варират от малки и овални до високи и стълбообразни, като например сагуарото. Много видове кактуси се култивират като декоративни растения. Някои кактуси дават плодове, годни за ядене. Рекордьор по отношение на удивителната им способност да натрупват вода в тялото си, са някои видове от рода Opuntia, които складират до 3 t вода в дебелите си месести и бодливи плочи. [1]

Етимология[редактиране | edit source]

Думата „кактус“ произлиза от гръцкото Κακτος кактос, използвано в класическия гръцки за един вид тръни, вероятно кардона, и използвано като генерично наименование Cactus от Линей през 1753 г. (сега отхвърлено и заменено с "Mamilaria")!

Галерия[редактиране | edit source]

Литература и външни връзки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Боев, З. 2006. „Изродените” растения. – Усури, 25: 60-63.