Калистрат Рилски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Калистрат (архимандрит))
Калистрат
български духовник
Роден
Починал
23 януари 1959 г. (67 г.)

Религияправославие
Учил вБогословски факултет на СУ

Калистрат, със светско име Никола Васев Наков е български духовник, игумен на Рилския манастир (20 ноември 1944 – 29 юли 1948).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Наков е роден на 28 ноември 1891 година в село Бобошево. Завършва начално образование в родното си село, и прогимназиално в Дупница. След това учи в София, където завършва Първа софийска мъжка гимназия. През 1912 г. следва в Търговската академия в Анверс, Белгия, но поради избухването на Балканската война се завръща в България. През 1913 г. отново заминава, този път в Лиеж, Белгия, където постъпва в търговския отдел на Правния факултет. След първата учебна година е мобилизиран в ШЗО – София и участва в Първата световна война, като достига до военен чин поручик.

След като се уволнява от служба, започва да се занимава с търговия с вина местно производство. През 1923 г. започва търговия с тютюн, като закупчик към холандското дружество „Холтаб“ със седалище в Пловдив.

През 1919 г. сключва брак с Радка Василева Доскова, учителка в София. На 10 май 1920 г. в София се ражда единственият им син – Васил, който през лятото на 1942 г. загива при експлозия по време на военно учение.

През 1920 г. Никола Наков става член на Прогресивнолибералната партия, а от 1921 г. е председател на местното ѝ бюро в село Бобошево. След обединението и с Народната партия е избран за член на околийското бюро на Обединенана народно-прогресивна партия в Дупница. След влизането на народно-либералната партия през 1923 г. в Демократическия сговор членува и в него, а след разцеплението му през 1926 г. е привърженик на цанковисткото крило на Сговора.

На 27 август 1927 г. умира съпругата му Радка Доскова. Тази загуба му се отразява тежко и престава да се занимава с търговия. През 1934 г. постъпва като послушник в Рилския манастир и е приет да следва в Богословския факултет при СУ „Свети Климент Охридски“. Завършва богословие през 1937 г. и на 13 март 1938 г. е подстриган за монах в Рилския манастир с името Калистрат. На 13 юли 1939 г. е ръкоположен за йеродякон, а на 14 юли 1939 г. – за йеромонах. През месец юли 1943 г. е въведен в архимандритско достойнство. Назначен е за главен иконом на манастира през 1939 г. и на този пост остава до 20 ноември 1944 г., когато е избран за игумен на Рилския манастир.

През време на игуменството на архимандрит Калистрат манастирът процъфтява в икономическо и духовно отношение. Извършена е комасация на манастирските земи, изграден е модерен птичарник в метоха Пчелино, построен е път в района на Рилския манастир, построяват се на местата на стария манастирски дърварник и обори две големи здания с много стаи, в които поклонниците на манастира отсядат безплатно, и др.

След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. и полагането на саркофага му в Рилския манастир архимандрит Калистрат установява тесни връзки с царица Йоанна и княз Кирил. Новата „народна власт“, установена в България след 9 септември 1944 г., не одобрява дейността на архимандрит Калистрат.

През 1947 година Килстрот е задържан и измъчван от Държавна сигурност, която го смята за свързан с активната в Асеновградско горянска организация „Национален християнски кръст“.[1] На 29 юли 1948 г. той е арестуван и закаран в Софийския централен затвор, където е затворен в продължение на 6 месеца. На 29 юни 1949 г. Софийският областен съд осъжда архимандрит Калистрат да изтърпи 10 години строг тъмничен затвор, да заплати 350 000 лева и го лишава от граждански права за срок от 15 години. През 1951 г. е изпратен да излежи присъдата си в Шуменския окръжен затвор, но през 1952 г. е помилван от Президиума на Народното събрание и е изпратен на заточение в Бачковския манастир.

В началото на 1959 г. се разболява от пневмония и след кратко боледуване умира на 23 януари същата година.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1. с. 168.
  2. Стефан Илчевски, „Архимандрит Калистрат Наков“, в „Църковен вестник“, декември 2001 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]