Направо към съдържанието

Камъка (Оряхово)

Рахово/Камъка
Камъка в герба на Оряхово
Камъка в герба на Оряхово
Информация
Страна България
Терит. единицаОбщина Оряхово
МестоположениеОряхово
Състояниеразрушена
Собственикдържавна
Камъка
Местоположение
43.7403° с. ш. 23.9476° и. д.
Камъка
Местоположение в България Област Враца
Страна България
ОбластОбласт Враца
Археология
ЕпохаСредновековие

Камъка е съвременното название на средновековна и османска крепост, изградена през IX век като част от дунавската укрепителна система на Първата българска държава.[1] Обектът се намира на римския Път от Сингидуним до Константинопол по брега на Дунава, но липсват материални или писмени свидетелства да е съществувал преди IX век.[2]

Намира се на 1240 m северозападно по права линия от центъра на Оряхово в местността Камъка на най-високата точка на дунавския бряг. До нея се достига откъм югоизток.

Днес са разкрити разрушена квадратна двуетажна кула с височина 9 метра, част от укрепителен зид с потерна и страници на вход на укреплението. При археологическото проучване на крепостта са установени два строителни периода - IX-XI век и XII-XIV век.

През XI век крепостта попада под византийска власт, а в края на XII век върху първото се изгражда ново укрепление. През периода на Второто българско царство укреплението Рахово е опожарявано и отново възстановявано. В укрепеното пространство е локализирано жилището на местни феодали или военачалник. Открито е огнище с много фрагменти от битови предмети, покрай северния крепостен зид е разкрита стопанска постройка с големи количества горели зърнени храни.[3]

Първото укрепление е включвало вал с ров и каменна цитадела. От изток и запад то е защитено от дълбоки долове, а от север със стръмен бряг, който се спуска терасовидно към река Дунав. Крепостната стена е зидана от грубо обработени камъни, споени с бял хоросан и редова зидария. Дебелината на стената достига 1.5 m. Новата крепост има трапецовидна форма и заема 760 кв.м. Към нея принадлежат разкритите част от крепостен зид на източната страна, част от крепостен зид на северозападната страна и почти квадратната кула на източната страна към югоизточния ъгъл. През втория строителен период стената вече е дебела 2 m.[3]

Исторически сведения

[редактиране | редактиране на кода]

Рахово е важно дунавско пристанище на Първата българска държава, а населението се е занимава със скотовъдство, риболов и земеделие, произвеждат са керамични съдове и накити. През втората половина на XIV век крепостта и селището при нея се намират във владение на търновския цар Иван Шишман. През 1395 г. крепостта е превзета и разрушена от Баязид I заедно с близката Никополска крепост. Първи сведения за нея се откриват в унгарска грамота от 1283 г. През 1396 г. крепостта е имала двойна крепостна стена с разположени на равни разстояния кули, с неподвижен мост над големия ров. През крепостта преминават войските на два кръстоносни похода, предвождани от унгарските крале Сигизмунд (1396 г.) и Владислав III (1444 г.). Поправена през 1396 г., тя е била отново разрушена при превземането и от войските на Сигизмунд, който я обсажда пет дни и я превзема със съдействието на местното население. Половин век по-късно крепостта е завладяна и от кръстоносците на Владислав III.[4] През 1461/1462 г. е превзета от Влад Цепеш, който оставя тук свой комендант. Упомената е в Унгарско-турския мирен договор през 1503 г. между другите крепости от „Земята на цар Шишман”. През края на XVI век тя била разрушена от Михай Витязул и повече не е възстановена, като е била изоставена в края на XVI и началото на XVII век.[3]

Допълнително четиво

[редактиране | редактиране на кода]
  • Кузев, А. и В. Гюзелев. Български средновековни градове и крепости. Варна, 1981
  • Димитрова, Д. Археологически паметници във Врачански окръг. София, 1985
Карта
Маршрут на Владислав III Ягело през 1444 г.