Направо към съдържанието

Каракурджали

Каракурджали
Κρωβύλη
— село —
Гърция
40.9503° с. ш. 25.5642° и. д.
Каракурджали
Източна Македония и Тракия
40.9503° с. ш. 25.5642° и. д.
Каракурджали
Гюмюрджинско
40.9503° с. ш. 25.5642° и. д.
Каракурджали
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемМарония-Шапчи
Географска областЗападна Тракия
Надм. височина98 m
Население234/293 души (2001)

Каракурджали (на гръцки: Κρωβύλη, Кровили) е село в Западна Тракия, Гърция. Селото е част от община Марония - Сапес ( Марония-Шапчи ). Според преброяването от 2001 година Старо Каракурджали (Палеа Кровили) има 239, а Каракурджали (Кровили) – 234 жители.

Селото е разположено на 25 километра югоизточно от Гюмюрджина (Комотини) и на 8 километра южно от Чадърли (Стрими).

В XIX век Каракурджали е българско село в Гюмюрджинска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Каракурджали (Karacourdjali) има 50 домакинства и 210 жители българи.[1]

През 90-те години на 19-ти век Каракурджали е единственото българско гюмюрджинско село, което остава вярно на Цариградската патриаршия. Въпреки натиска от околните български села, селото с малки изключения остава гъркоманско почти до Хуриета, тъй като има материални връзки с гръцки първенци в Гюмюрджина. Все пак в селото има дейци на ВМОРО, сред които и свещеник Никола.[2]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 160 български екзархийски семейства смесени с 35 семейства турци.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Каракурджали са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Родени в Каракурджали
  • Димитър Ангелов Кундев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[6]
  • Димитър Иванов Недев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[7]
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 36.
  2. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 187, 197.
  3. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 197.
  4. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.294.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 850.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 394.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 488.