Карлхайнц Щирле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карлхайнц Щирле
Karlheinz Stierle
германски литературен теоретик
Роден
22 ноември 1936 г. (82 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Научна дейност
Област Филология
Образование Хайделбергски университет
Работил в Корнелски университет
Рурски университет
Амстердамски университет
Уеслиански университет
Констанцки университет

Карлхайнц Щирле (на немски: Karlheinz Stierle) е германски филолог, литературен теоретик, специалист по романска филология.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 ноември 1936 г. в Щутгарт, Германия. Учи в Щутгарт и Хайделберг, завършва гимназия през 1956 г. Следва филология и философия в Хайделберг, Монпелие, Мюнстер, Гисен. Защитава дипломна работа върху творчеството на Нервал при Ханс Роберт Яус (1963). От 1964 до 1968 г. е асистент на Яус в Гисен и Констанц. Става член на изследователската група „Поетика и херменевтика“. През 1968 г. е поканен като професор в Корнелския университет, а през 1969 – 1972 г. – в Рурския университет в Бохум. След това преподава в различни университети в Германия и други части на Европа (Флоренция, Амстердам), както и в САЩ (Уесли). През 1995 – 1997 г. е декан на философския факултет на Констанцкия университет. През 2004 г. се пенсионира като професор по романска литература в Констанцкия университет. Хоноруван професор по романска филология в Университета на Саарланд.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Изследванията на Карлхайнц Щирле, в които той развива своя херменевтичен подход към словесността[1], са посветени на италианската (Данте, Петрарка) и френската (Монтен, Русо, Нервал, Бодлер, Пруст) литература. Той е автор и на фундаментална монография за мита за Париж в културата на Новото и най-новото време (1993, фр. превод с предговор на Жан Старобински – 2001).[2]

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Dunkelheit und Form in Gérard de Nervals „Chimères“ (Затъмненост и форма в „Химери“ на Жерар дьо Нервал). München: W. Fink, 1967
  • Text als Handlung: Perspektiven einer systematischen Literaturwissenschaft (Текстът като действие: Перспективи за систематично литературознание). München: W. Fink, 1975
  • Petrarcas Landschaften: zur Geschichte ästhetischer Landschaftserfahrung (Пейзажите на Петрарка: Към история на естетическото преживяване на пейзажа). Krefeld: Scherpe Verlag, 1979
  • Der Mythos von Paris: Zeichen und Bewusstsein der Stadt (Митосът за Париж: Знаци и съзнание на града). München: C. Hanser, 1993
  • Francesco Petrarca: ein Intellektueller im Europa des 14. Jahrjunderts (Франческо Петрарка: един интелектуалец в Европа през 14 век). München: Hanser, 2003
  • Das grosse Meer des Sinns: hermenautische Erkundungen in Dantes „Commedia“ (Голямото море на греха: херменевтични проучвания в „Комедия“-та на Данте). München: Wilhelm Fink, 2007
  • Zeit und Werk: Prousts A la recherche du temps perdu und Dantes Commedia (Време и дело: „В търсене на изгубеното време“ на Пруст и „Комедия“ на Данте). München: Hanser, 2008

Литература за него[редактиране | редактиране на кода]

  • Werk und Diskurs: Karlheinz Stierle zum 60. Geburtstag. Hrsg. Dieter Ingenschay, Helmut Pfeiffer. München: W. Fink, 1999

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Щирле К., Опит и наративна форма: бележки към взаимовръзката им в историята и фикцията, сп. Литературата, кн. 2, (1995), с. 7 – 42.
  2. (pdf) Списък с публикациите на Карлхайнц Щирле ((de))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]