Направо към съдържанието

Катерина Цилка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Катерина Цилка
протестантска мисионерка

Родена
1868 г.
Починала
22 юни 1952 г. (84 г.)

Катерина Цилка е протестантска мисионерка от Банско, отвлечена за откуп от чета на Вътрешната македоно-одринска революционна организация през 1901 и освободена през 1902 година.

Картичка с отвлечените Мис Елън Стоун и Катерина Цилка

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е като Катерина Димитрова Стефанова в Банско. Сестра е на професор Константин Стефанов.

Заминава за САЩ, където учи в семинарията в Нортфийлд и в педагогическото училище за милосърдни сестри при Презвитерианската болница в Ню Йорк. Запознава се в Ню Йорк и се жени за Григор Марко Цилка, албанец протестант, който учи в Обединителната теологическа семинария. Връщат се на Балканите и се установяват в Корча.

През лятото на 1901 г. Цилка помага на Елън Стоун, която трябва да води кратък курс за обучение на български учителки за първоначалните протестантски училища в родното ѝ Банско. На 3 септември (21 август по стар стил) 1901 г. четите на Яне Сандански и Христо Чернопеев отвличат двете жени Стоун и Цилка. Тяхното пленничество продължава 4 месеца и става известно като аферата „Мис Стоун“. Освободени са близо до град Струмица на 2 февруари 1902 г.[1][2]

След Балканските войни семейството на Катерина се мести в София, където съпругът ѝ умира по време на Първата световна война от испански грип. След смъртта му тя отива да живее в Албания. Умира в Тирана на 22 юни 1952 г.[3]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Спомени на Катерина Цилка за отвличането ѝ по време на аферата „Мис Стоун“.
  • Архивни снимки на Елън Стоун и Катерина Цилка

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 71
  2. седмичен вестник „Известник“, Варна, брой 12 / 14 февруари 1902 г., стр. 1
  3. Richard Cochran, Katerina Tsilka, Institute for Albanian and Protestant studies, 2014, р. 48