Комбуча

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Култура от комбуча

Комбуча или чаена гъба е вид гъба, симбиотична колония от бактерии и дрожди, затова е известна още и като SCOBY (Symbiotic Colony of Bacteria and Yeast – симбиотична колония от бактерии и дрожди). Културата се развива в чаена инфузия и чрез естествения процес на ферментация превръща захарта в органични киселини и въглероден диоксид.

Готовата напитка комбуча има следния състав:

Твърди се, че съставките на получената напитка имат изразени антибиотични и пречистващи свойства. Те помагали при понижен тонус, отслабване на паметта, затлъстяване, целулит, акне, предменструален синдром, херпес зостер, безсъние, хемороиди, язви, възпаление на ставите.

Здравни претенции[редактиране | редактиране на кода]

Комбуча се рекламира с твърдения, че може да лекува редица заболявания, включително СПИН, рак[1] и диабет, както и че има други полезни ефекти, като стимулиране на имунната система, увеличаване на либидото, даже спиране побеляването на косата. Въпреки всичко това, доказателства за благотворните ефекти на комбуча върху организма на човека липсват.

През 2003 г., в резултат на систематичен обзор, немският учен проф. Едцард Ернст (Edzard Ernst) охарактеризира комбуча като нетрадиционно средство, което е „изключителен пример“ за голямо несъответствие между неправдоподобните, широкомащабни здравни претенции и липсата на поддържащи ги доказателства, както и поради възможната (потенциална) вреда от препарата[2]. Ернст заключава, че необоснованият списък от предполагаеми терапевтични преимущества не превишава потенциалната вреда от напитката, и че комбуча не бива да се препоръчва като лечебно средство.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Комбуча на сайта на Memorial Sloan Kettering Cancer Center
  2. Ernst E (2003). „Kombucha: a systematic review of the clinical evidence“. Forschende Komplementärmedizin und klassische Naturheilkunde 10 (2): 85 – 87. [1]