Компютър със запаметена програма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Компютър със запаметена програма (на английски: stored-program computer) е компютър, при който програмните инструкции са записани в електронна компютърна памет.[1] Често тази дефиниция се разширява с изискването обработката на програмата и данните в паметта да е взаимозаменяема и равномерна.[2][3][4]

Компютър с архитектура на фон Нойман съхранява програмните инструкции и данните в една и съща памет докато компютър с Харвардска архитектура има отделни памети за програмите и данните.[5][6]

Понякога компютър със запаметена програма се употребява като синоним на архитектура на фон Нойман,[7][8], но други считат, че това е исторически неточно.[9] Първите машини с Харвардска архитектура били третирани като реакционни от привържениците на компютрите със запаметена програма.[10]

Идеята за съхранена програма датира от 1936, когато е публикувана теоретичната концепция за универсалната машина на Тюринг.[11] Фон Нойман е бил запознат с този труд и го е препоръчвал на сътрудниците си.[12]

Много от първите исторически компютри, например компютърът на Атанасов-Бери, не са от този тип[13]. Те изпълняват една-единствена програма, зададена хардуерно. Тъй като липсват програмни инструкции, не е необходимо записване на програмата в паметта. Други компютри, макар и програмируеми по принцип, съхраняват програмите си на перфолента, която се захранва механично в компютъра, или получават поредицата от инструкции, която управлява действията им, по друг начин, например чрез превключване на щепсели и релета.

През 1936 Конрад Цузе прави две заявки за патенти, в които предугажда запомнянето на машинните инструкции в същото пространство, в което се запаметяват данните.[14][15]

Съществуват редица кандидати за това кой е първият компютър със запаметена програма:

  • компютърът Манчестърска дребномащабна експериментална машина (на английски: Small-Scale Experimental Machine, SSEM) в Манчестърския университет [16] се възприема най-общо като първи (21 юни 1948),[17][18], но други го считат по-скоро за прототип на Manchester Mark 1, влязъл в действие през април 1949.
  • компютърът EDSAC в Кеймбридж (1949)[19]
  • компютърът IBM SSEC (1948)[20] (твърдението е спорно поради йерархичната система на паметта и наличието на някои механични елементи за управление).[21]
  • компютърът EDVAC (1949), разработен от създателите на ENIAC, е първият с двоична система, при който програмите се съхраняват в паметта, вместо да се задават чрез промяна на физическото свързване на електронните компоненти.
  • МЭСМ (на руски: Малая электронная счётная машина) е първият компютър в СССР и континентална Европа (1951).[22]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Allison, Joanne. Stored-program Computers. 1997. Посетен на 24 август 2011.
  2. Computer Architecture: A Minimalist Perspective. Springer, 2003. ISBN 978-1-4020-7416-5. с. 24.
  3. Edwin D. Reilly. Milestones in computer science and information technology. Greenwood Publishing Group, 2003. ISBN 978-1-57356-521-9. с. 245.
  4. Murdocca, Miles J.. Principles of Computer Architecture. Prentice-Hall, 2000. ISBN 0-201-43664-7. с. 5.
  5. Daniel Page. A Practical Introduction to Computer Architecture. Springer, 2009. ISBN 978-1-84882-255-9. с. 148.
  6. Mark Balch. Complete digital design: a comprehensive guide to digital electronics and computer system architecture. McGraw-Hill Professional, 2003. ISBN 978-0-07-140927-8. с. 149. Посетен на 18 май 2011.
  7. Daniel Page. A Practical Introduction to Computer Architecture. Springer, 2009. ISBN 978-1-84882-255-9. с. 153.
  8. Ivor Grattan-Guinness. Companion encyclopedia of the history and philosophy of the mathematical sciences. JHU Press, 2003. ISBN 978-0-8018-7396-6. с. 705.
  9. Copeland, Jack. A Brief History of Computing: ENIAC and EDVAC. 2000. Посетен на 27 януари 2010.
  10. Computer architecture: a quantitative approach. Morgan Kaufmann, 2003. ISBN 978-1-55860-724-8. с. 68.
  11. B. Jack Copeland. Colossus: the secrets of Bletchley Park's codebreaking computers. Oxford University Press, 2006. ISBN 978-0-19-284055-4. с. 104.
  12. Christof Teuscher. Alan Turing: life and legacy of a great thinker. Springer, 2004. ISBN 978-3-540-20020-8. с. 321 – 322.
  13. Encyclopedia of Computer Science. second. New York, Petrocelli/Charter, 1976. ISBN 0-88405-321-0. с. 488 – 489.
  14. Electronic Digital Computers. Nature. Т. 162. 25 септември 1948. DOI:10.1038/162487a0. с. 487. Посетен на 10 април 2009.
  15. Susanne Faber, „Konrad Zuses Bemuehungen um die Patentanmeldung der Z3“, 2000
  16. Williams, F. et al. Electronic Digital Computers. // Nature 162. Nature Research, September 1948. DOI:10.1038/162487a0. p. 487. Посетен на 8 септември 2020. (на английски)
  17. The first computers: history and architectures. MIT Press, 2002. ISBN 978-0-262-68137-7. с. 379.
  18. Daniel Page. A Practical Introduction to Computer Architecture. Springer, 2009. ISBN 978-1-84882-255-9. с. 158.
  19. Mike Hally. Electronic brains: stories from the dawn of the computer age. National Academies Press, 2005. ISBN 978-0-309-09630-0. с. 96.
  20. Emerson W. Pugh. Building IBM: shaping an industry and its technology. MIT Press, 1995. ISBN 978-0-262-16147-3. с. 136.
  21. Olley, Allan. Existence Precedes Essence – Meaning of the Stored-Program Concept. // IFIP Advances in Information and Communication Technology 325. Berlin, Heidelberg, Springer Nature, August 2010. DOI:10.1007/978-3-642-15199-6_17. p. 169 – 178. Посетен на 6 септември 2020. (на английски)
  22. Graham, Loren R.. Science in Russia and the Soviet Union: A Short History. Cambridge University Press, 1993. с. 256.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Stored-program computer“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.