Компютър на Атанасов-Бери

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Копие от 1997 г. на компютъра Атанасов-Бери в Центъра Дъръм, Щатски университет на Айова.

Компютърът на Атанасов-Бери (превод на английското Atanasoff-Berry Computer, съкращавано ABC), въпреки че не е компютър със запаметена програма,[1] е първият електронен цифров компютър,[2] предшественик на ENIAC. АВС е създаден в периода от 1939 до 1941 г. от Джон Атанасов и Клифърд Бери.

Идея[редактиране | редактиране на кода]

Създаването на АВС е било наложено от ежедневната необходимост на Джон Атанасов да решава системи от линейни уравнения. Самият той е работил към катедрата по физика на Iowa State College, където редовно му се е налагало да се справя с подобни системи. АВС е проектиран и създаден, така че да може да решава едновременно системи с максимум 30 уравнения (една доста сериозна изчислителна мощ за тогавашните времена!).

Изпълнение[редактиране | редактиране на кода]

В ABC изобретателят му Джон Атанасов залага няколко нови революционни принципа, които и до днес намират приложение в компютърните технологии – изчислителните операции се осъществяват чрез електронни компоненти, а оперативната памет е осъществена с кондензатори. Организацията на изчислителния процес е на базата на двоична система, като се използват елементи, които реализират логическите функции конюнкция, дизюнкция и отрицание. Компютърът има около 300 електронни лампи. Оригиналният компютър АВС не е запазен, тъй като когато университетът предприема преустройство на мазето, където е съхраняван, той е разглобен, всички негови части са изхвърлени и така оригиналът е изгубен.

Спор за първия компютър[редактиране | редактиране на кода]

След няколко години, през 1945 г. Джон Мокли и Дж. Проспър Екърт-младши създават компютъра ENIAC и до 1973 г. се смята, че именно това е първият електронен цифров компютър. През 1955 обаче две компютърни компании – „Sperry Rand“ и „Honeywell“ започват съдебна битка относно патентите на ENIAC, известна като делото Honeywell, Inc. v. Sperry Rand Corp..

Патентният спор бележи голяма част от живота на Джон Атанасов. Делото тече с години – от 1966 до 1973, изписани са стотици страници със свидетелски показания по техническата страна на спора, разпитани са много експерти, а Атанасов е главен свидетел. На 19 октомври 1973 г. Федералният съд отсъжда, че патентът за ENIAC е невалиден и Мокли и Екърт са заимствали основните принципи на изобретението си от машината на Джон Атанасов.

Реплика[редактиране | редактиране на кода]

През 1997 г. екип от учени от Ames Laboratory (която се намира в Iowa State campus) започват проект по изработването на работещо копие на компютъра на Джон Атанасов. Цената на проекта била $350 000. Това действащо копие опровергава съмненията относно способността на АВС да изпълнява задачите, за които е създаден. Сега копието на АВС е разположено като експонат във фоайето на Центъра за изчислителна техника и комуникации Дърам в Щатския университет на Айова.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Encyclopedia of Computer Science. second. New York, Petrocelli/Charter, 1976. ISBN 0-88405-321-0. с. 488 – 489.
  2. The First Electronic Computer By Arthur W. Burks