Джон Моукли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джон Моукли
John William Mauchly
американски физик и инженер
UNIVAC 1 demo.jpg
Роден
Починал
8 януари 1980 г. (70 г.)
Амблър (Ambler), Пенсилвания САЩ
Националност Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Област Физика, електроинженерство
Образование Университет Джон Хопкинс
Работил в Пенсилвански университет
Техника
Област компютри
Известен с ENIAC, BINAC, UNIVAC

Джон Уилям Моукли (на английски: John William Mauchly) (1907 – 1980) е американски физик и инженер, създал заедно с Джон Преспър Екерт първия цифров електронен компютър с общо предназначение ENIAC.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден през 1907 в семейство, в което бащата Себастиан е физик, Джон от малък проявява наклонност към математика, физика и техника. Още като малък чете до късно нощем, като монтира датчик под стълбите, който му дава сигнал, че родителите му идват на проверка. След като завършва гимназия, записва инженерство в университета Джон Хопкинс в Балтимор. След две години се прехвърля да следва физика, изследва молекулни спектри на газове и през 1932 г. получава докторска степен.

След завършване на висшето си образование започва работа като преподавател по физика в Урсинус колидж в Колиджвил, Пенсилвания. Интересува се от метеорология и възможностите да се предсказват промените във времето. През лятото на 1941 г. по време на 10-седмичен курс по електроника „Defense Training in Electronics“, организиран от военното министерство в Пенсилванския университет във Филаделфия се запознава с Дж. Преспър Екерт. По това време Екерт току-що се е дипломирал, но става инструктор на по-възрастния с 12 години и с научна степен Джон Моукли[1]. Двамата се сприятеляват и започват да споделят научните си идеи, включително за автоматизиране на изчисленията. Отначало се опитват да усъвършенстват диференциалния анализатор, като заменят механичните части с електроника[2]. Скоро Моукли се премества при Екерт в Мурската школа по електроинженерство (на английски: Moore School of Electrical Engineering).

През лятото на 1943 г., по време на Втората световна война, в условия на секретност правителството възлага разработката на изчислителна машина, с която да се ускори изчислението на балистични таблици за ползване от артилерията. Моукли и Екерт разработват конструктивен проект с помощта на екип от инженери-дизайнери и ENIAC е готова към края на 1945 г., а публичната ѝ премиера е през февруари 1946 г. Макар че е далеч от представите за съвременен компютър (командните инструкции се въвеждат чрез ръчни превключватели на комутационни панели) тя има предимството, че веднъж „програмирана“, извършва изчисленията с много по-голяма скорост, отколкото известните дотогава електромеханични сметачни машини.

През 1946 г. Моукли и Екерт напускат университета и сформират компютърната компания „Екерт-Мокли“ (Eckert-Mauchly Computer Corporation)[3]. През 1949 разработват компютъра Binary Automatic Computer (BINAC), който използва магнитна лента за запис на информацията. Компанията е погълната през 1950 от Remington Rand, Inc. (по-късно Sperry Rand Corporation), а Моукли става директор по специалните проекти. Следваща компютърна разработка е UNIVAC I, проектиран специално за бизнес приложения.

Джон Моукли продължава да работи в компютърната индустрия и е удостоен с много почести. Президент е на Mauchly Associates, Inc. (1959 – 65), след това председател на управителния съвет (1965 – 69), президент е на Dynatrend Inc. (1968 – 80) и на Marketrend Inc. (1970 – 80)[4].

ENIAC[редактиране | редактиране на кода]

Машината е създадена по поръчка на американската армия, като работата започва в средата на 1943 г., под кодовото име „Проект PX“ в условия на секретност в школата по електроинженерство Мур. Ръководител на проекта е Джон Брайнърд, професор по физика в университета[5].

Конструктивният проект на ENIAC е дело на Моукли и Екърт, но екипът от инженери-дизайнери, участващи в разработката, включва още Робърт Шоу (функционални табла), Джефри Чу (система за делене и коренуване), Томас Шарплес и Франк Мурал (главни програмисти), Артър Бъркс (система за умножение), Хари Хъски (четец/принтер), Джак Дейвис (регистър за аритметични и логически операции).

ENIAC е модулна машина, съставен от индивидуални панели, обработващи различни функции. Двадесет от тези модули са регистри, които могат не само да прибавят и изваждат, но и да запаметяват десетични числа с до 10 знака в паметта си. Тя е с общо предназначение – може да изпълнява различни задачи, но за целта се налага ръчно препрограмиране чрез комутационни панели. ENIAC е с огромни размери и съдържа над 18 000 електронни лампи, 500 000 спойки, 70 000 резистора и 10 000 кондензатора. По същество се свежда до поредица свързани сумиращи машини на Паскал[6].

Завършената машина е представена публично на 14 февруари 1946 г. През юли е приета официално от Артилерийския корпус на армията (U.S. Army Ordnance Corps). ENIAC е изключен за ремонт и обновяване на паметта на 9 ноември 1946 г. и е пренесен в Абърдинския изпитателен полигон в Мериленд през 1947 г. Там на 29 юли 1947 г. е включен отново и работи непрестанно до 23:45 часа на 2 октомври 1955 г. Използван е за изчисления при разработването на водородната бомба в лабораторията Лос Аламос.[7]

Конструкцията на ENIAC впоследствие не е повторена, защото остарява почти веднага, тъй като не отразява нововъведенията, които започват бързо да се появяват. Най-значимото от тях е запаметяването на програмата в паметта на компютъра. Затова още по време на Проект РХ Екерт и Мокли започват работа по нов вариант, който по-късно е наречен EDVAC, като целта им е едновременно по-прост и по-мощен компютър.

EDVAC[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 1946 г., по инициатива на Пентагона е организирана серия от четиридесет и осем лекции на тема „Теория и техники за дизайн на дигитални компютри“, по-често известни като „Лекции на Мурската школа“. Половината от тези лекции са изнесени от изобретателите на ENIAC[8][9].

В процеса на довършване на ENIAC Моукли и Екерт, осъзнали неговите ограничения, започват работа по усъвършенстван модел EDVAC. Още през 1944 г. Екерт описва запаметяващ модул, в който биха се съхранявали едновременно данните и програмата. За проекта научава Джон фон Нойман и се включва в обсъжданията, като описва, развива и формулира на формален и логичен език идеите си във вътрешен доклад First Draft of a Report on the EDVAC.[10]. С дата 30 юни 1945, той представлява първото описание на компютър с общо предназначение и запаметена програма, поставило основите на концепцията за архитектура на фон Нойман. Макар че имената на Екерт и Моукли не фигурират в него (те напускат университета, за да основат собствена компания), работата им в началните етапи на проекта, заедно с работата на фон Нойман оказват голямо влияние за последвалото развитие на компютрите.

Въпреки работния си характер документът заема важно място в последвалото развитие на компютрите като въвежда понятието архитектура на фон Нойман. Документът е разпространен из кръговете на компютърните инженери и по-късно това разпространение преди критичната дата служи като един от мотивите за отнемане на патента за ENIAC.

Патентен спор за ENIAC[редактиране | редактиране на кода]

Патентът на Моукли и Екерт за ENIAC е заявен през юни 1947 г., но поради редица оспорвания е издаден след 17 години, и то със съдебно решение[11]. През 1973 г. обаче е обявен за невалиден след серия от корпоративни съдебни дела. В най-значимото и продължително дело Honeywell, Inc. v. Sperry Rand Corp се констатира, че Джон Атанасов и Джон Моукли са имали през 1941 г. професионални контакти в областта на проектирането на цифрови компютри и че Моукли е извлякъл идеята за автоматичен електронен цифров компютър от компютъра ABC.

Въпреки това решение Моукли и неговите привърженици продължават да изтъкват разликите между компютъра на Атанасов-Бери и ENIAC: първият е двоичен, вторият десетичен; първият ползва регенеративна барабанна памет, а вторият електронни декадни броячи. В АВС лампите изпълняват ролята на двоичен последователен суматор, а в ENIAC извършват всички аритметични операции. АВС е специализиран само за една задача – решаване на системи линейни уравнения, докато ENIAC може да изпълнява различни задачи.

Моукли винаги твърди, че идеята му за приложение на електронните тригери за бързо изчисление датира от опита му в Суортмор колидж с регистратори на космически лъчи[12].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. McCartney 1999, с. 38.
  2. McCartney 1999, с. 48.
  3. ENIAC on trial: Inventors. // съдебно решение по делото за ENIAC. UShistory.org, октомври 1973. Посетен на 14 ноември 2017. (на английски).
  4. John Mauchly. // Енциклопедия Британика, 3 май 2017. Посетен на 14 ноември. (на английски)
  5. John_G._Brainerd. // Посетен на 13 октомври 2016.
  6. McCartney 1999, с. 102.
  7. Goldstine, Herman. The Computer: from Pascal to von Neumann. Princeton, New Jersey, Princeton University Press, 1972. ISBN 0-691-02367-0. с. 226.
  8. McCartney 1999, с. 140.
  9. Екерт изнася 11 лекции, Мокли изнася 6, Голдстайн – 6, фон Нойман е трябвало да изнесе една, но не се появил и останалите 24 са разпределени между различни поканени учени и военни
  10. von Neumann, John. First Draft of a Report on the EDVAC. // Посетен на 14 ноември. (на английски)
  11. Ekert, J.P. et.al. Electronic numerical integrator and computer US Pat. 3,120,606, filed June 26 1947. // issued Feb. 4, 1964. Посетен на 28 февруари 2017. (на английски)
  12. McCartney 1999, с. 35-6.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • McCartney, Scott. ENIAC: The Triumphs and Tragedies of the World's First Computer. New York, Walker & Co., 1999. ISBN 0-8027-1348-3. p. 262. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Goldschmidt, Asaf, Atsushi Akera. John W. Mauchly and the Development of the ENIAC Computer. // An Exhibition in the Department of Special Collections Van Pelt Library, University of Pennsylvania. Пенсилвански университет, 23 април 2003. Посетен на 14 ноември 2017. (на английски)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „John Mauchly“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.