Джон Атанасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джон Атанасов
John Atanasoff
американски инженер и физик

Роден
Починал
15 юни 1995 г. (91 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Област Физика, математика
Образование Университет на Флорида
Университет на щата Айова
Уисконсински университет
Работил в Университет на щата Айова
Видни студенти Клифърд Бери
Техника
Област Електроника
Работил в Aerojet General Corporation
Cybernetics Incorporated
Изобретения Компютър на Атанасов-Бери
Награди Орден „Св. св. Кирил и Методий“
Национален медал в областта на технологиите и иновациите
Орден „Народна република България“
Джон Атанасов в Общомедия

Джон Вѝнсънт Атана̀сов (на английски: John Vincent Atanasoff, транскрипция на фамилията: Атанасоф) е американски физик, математик и електроинженер, създател на първия електронен, непрограмируем компютър с регенеративна памет.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Джон Атанасов е роден на 4 октомври 1903 г. близо до Хамилтън, Ню Йорк. Баща му Иван Атанасов е родом от Бояджик, Ямболско, но рано остава без баща, който загива в Априлското въстание през 1876 г. През 1889 г., на 13-годишна възраст, Иван Атанасов емигрира в Америка заедно с чичо си. Остава съвсем сам на 16 и с много труд успява да завърши колеж, а след дипломирането си създава семейство с Айва Луцена Парди, учителка по математика от френско-ирландско потекло. В семейството се раждат осем деца: Джон-Винсент, Етелин-Зорка, Маргарет, Теодор, Ейвис, Реймънд, Мелва и Ървинг[1][notes 1].

След раждането на Джон-Винсент бащата продължава следването си задочно, дипломира се и работи като електроинженер отначало в околностите на Хамилтън, а по-късно в Остин и Брюстър, Флорида, където семейството се премества през 1912 г[2][3]. Малкият Джон завършва основно училище там. Къщата им в Брюстър е първата им къща, в която има електричество, и момчето на 9-годишна възраст проявява първите си способности в електротехниката. Чете много от книгите в библиотеката на баща си. В училище е добър ученик, но има интерес и към спорта. Когато баща му купува нова сметачна линийка, новост за времето си, той е напълно запленен от нея и внимателно изчита инструкциите.

Заинтригуван е от математическите принципи на операциите и от познанията за логаритмите. Това довежда до интереса му към тригонометричните функции. С помощта на майка си прочита учебника на Тейлър по алгебра за колежа, в който са включени начални познания по диференциално смятане, раздел за безкрайни редове и методи за пресмятане на логаритми. За няколко месеца любознателното 9-годишно момче научава от майка си за съществуването на бройни системи, различни от десетичната, и ги разучава – най-вече двоичната бройна система[4].

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Когато момчето трябва да постъпи в колеж, семейството се премества във ферма в Олд Чикора, Флорида. Той завършва колежа в Мелбъри с отличие по естествени науки и математика. През 1921 г. записва електроинженерство в университета на Флорида в Гейнсвил. Той проявява интерес към теоретичната физика и електрониката, но тези дисциплини не се преподават. Дипломира се като бакалавър по електроинженерство през 1925 г. Получава няколко предложения за стипендия за следваща образователна степен, включително от Харвард, но приема това от Щатския колеж на Айова, поради репутацията на колежа по отношение на инженерните и естествените науки[5] (по-късно колежът прераства в университет).

Така през есента на 1925 г. 22-годишният младеж заминава за Еймс, Айова. От септември до ноември работи по магистърската си степен във факултета по математика и в същото време преподава. Посещава студентското градче и танцовите забави и една вечер в среща Люра Мийкс (Lura Meeks) – 25-годишна студентка по икономика от Оклахома[6].

През юни 1926 г. Джон Атанасов защитава магистърската си степен по математика с втора специалност физика и няколко дни по-късно се жени за Люра. Започва работа като учител по математика; Люра още не е завършила следването си, но и тя работи като учителка в Монтана. По средата на учебната година обаче прекратява договора си и се връща в Еймс, за да е близо до съпруга си. Година по-късно се ражда дъщеря им Елси. В семейството има общо три деца: Елси, Джоан и Джон. През март 1929 г., насред семестъра, Атанасов постъпва като докторант по теоретична физика при Джон ван Флек в Уисконсинския университет в Мадисън, Уисконсин и семейството се мести там. Работата му върху докторската дисертация „Диелектрична константа на хелия“ го сблъсква за първи път с големи по обем изчисления във връзка с приближеното решаване на частни диференциални уравнения и прекарва часове със калкулатора на Монро – настолна механична сметачна машина. Това събужда интереса му към по-добра и по-бърза сметачна машина. След защитата на доктората си през юли 1930 г. семейството се завръща в Еймс и през есента на 1930 г. Джон Атанасов става асистент, а по-късно доцент по математика и физика в Щатския колеж на Айова и започва да ръководи докторанти[7].

Преподавател в Айова[редактиране | редактиране на кода]

В края на 30-те и началото на 40-те години на 20-ти век колежът в Айова има силни традиции в областите геометрия на повърхностите, паралелни корелации и приложения на метода на най-малките квадрати – три области с интензивно използване на системи от линейни уравнения, които определят научните интереси на Атанасов.[8] Той е единственият теоретик в колежа и се насочва към решаване на сложни задачи, при които възниква необходимост от по-ефективно извършване на голям обем изчисления. Разработваните от докторантите теми включват диференциални уравнения, които могат да се решават приближено чрез решаване на системи линейни уравнения с много неизвестни. Това може да стане само на ръка и изчисленията отнемат много време, дори когато се използват сметачни машини.

През 1935 г. Атанасов разработва метод за анализ на спектри с помощта на механични табулиращи машини на IBM, работещи с перфокарти[3], като дори ги модифицира за целта, с което предизвиква недоволството на IBM[9]. Публикува статия по въпроса в Journal of The Optical Society of America (1936).

През 1936 г. заедно с Глен Мърфи, колега атомен физик, създават малък аналогов калкулатор за изследване на геометрията на повърхности, който наричат „лапласиометър“. Лапласиометърът решава уравнение на Лаплас директно, без да преобразува диференциалните уравнения в системи от линейни уравнения.[10] Атанасов установява обаче, че той има присъщия недостатък на аналоговите устройства – точността му при работа прогресивно намалява с увеличаването на отклонението на отделните части на машината от номиналните параметри.

Създаване на компютъра АВС[редактиране | редактиране на кода]

Реплика от 1997 г. на компютъра на Атанасов-Бери в Центъра Дъръм, Щатски университет на Айова

Създаването на компютъра АВС е свързано с решаване на проблема с точността, наблюдаван при лапласиометъра. Лапласиометърът всъщност е диференциален анализатор (на английски: differential analyzer) и идеята на Атанасов е да реши проблема с точността с цифров интеграф (на английски: digital integraph).([10] – стр. 199)

Към края на 1938 г. Атанасов стига до основната концепция на новата изчислителна машина – да бъде построена на базата на електронни елементи, да смята с двоични числа вместо с употребяваните дотогава десетични и да има отделна памет, която да е регенеративна (с кондензатори). При създаването на компютъра АВС, Атанасов решава два много тежки инженерни проблема, предизвикани от минималното финансиране с което разполага.[notes 2] Първият проблем е архитектурата на машината и организацията на паметта и вторият, въвеждането и извеждането на данни.[notes 3] И в двата случая Атанасов и Бери предлагат много оригинални решения, които всъщност им позволяват да създадат компютъра – последователна архитектура и прогаряне на перфокартите.

Според самия Атанасов той намира това решение за паметта по необичаен начин – една нощ, разочарован от множеството безплодни усилия, той се качва на колата си и кара без конкретна посока. След двеста километра спира в крайпътно заведение в Илинойс. Там на чаша бърбън, разглеждайки редиците от бутилки, наредени на бара, стига до това, което ще се окаже практически реализираното впоследствие схемно решение – битовете на думите са наредени един след друг като бутилките на бара. Освен физик и математик, Атанасов е висококвалифициран експерт и в електронната техника, което му помага да проектира конкретните схемни решения. За построяване на машината Атанасов се нуждае от техническа помощ и Харолд Андерсън, също професор по физика в колежа, му препоръчва един от най-добрите си студенти – Клифърд Бери (Clifford E. Berry, 1918 – 1963).

През март 1939 г. от университета му отпускат 650 долара и Атанасов и Бери започват работа, като монтажът на машината се извършва в приземието на лабораторията по физика. До края на 1939 г. Атанасов и Бери създават модел (на английски: breadboard), който съдържа два 25-битови абака (с думата „abacus“ Атанасов означава регистър или акумулатор) разположени радиално от двете страни на бакелитов диск, един суматор и конвертор.([11] – стр. 29, предпоследен параграф). Този модел им позволява в периода ноември 1939-януари 1940 да тестват части от регенеративната памет и аритметичното устройство на машината в различни условия и е първото експериментално електронно устройство, което успешно изпълнява двоични операции събиране и изваждане.[10] През 1940 г. аритметичното устройство е проектирано отново.([10] – стр.235) То се състои от 30 последователни двоични суматора, работещи едновременно. Всеки суматор е предназначен за сумиране на една двойка от думи (по една от всеки барабан). До средата на 1942 г. е изработен работещ прототип на цифрова изчислителна машина, много по-късно наречена компютър на Атанасов-Бери или ABC (на английски: Atanasoff-Berry Computer).[11] Машината е специализирана – предназначена е за решаване на системи линейни уравнения с до 29 неизвестни и изпълнява фиксирана последователност от операциите събиране, изваждане, умножение и деление, като управлението става с логически изрази.

По-голяма част от работата по монтажа на ABC компютъра е дело на Клифърд Бери с помощта на студенти (такъв студент е Норман Фулмър, по-късно става адвокат на General Electric)([10] – стр. 209). Основен проблем е въвеждането на данните и извеждането на резултатите. По това време основни производители на перфочетящи устройства са IBM и AT&T, но и двете фирми не ги продават на широкия пазар.([12] – стр. 5) Клифърд Бери предлага интересна идея – вместо да печата перфокартите, да ги прогаря с искра.[13] Тази идея се превръща в негова дипломна работа за придобиване на степен магистър (master of science). Устройството за записване и четене на данни на Бери обаче не е достатъчно надеждно защото перфорацията не е достатъчно регулярна и става причина за случайни грешки ([10] – стр.224 – 225), ([12] – стр. 5), [14]. При реконструкцията на компютъра през 1995 г. успяват да премахнат недостатъците. През пролетта и лятото на 1942 г. Атанасов и Бери подготвят подробно описание на машината, което връчват на ръководството на Щатския колеж на Айова и получават малко финансиране за довършването ѝ. Подготвят и заявка за патент, но ръководството на колежа така и не прави постъпките за заявка[15].

След влизането на САЩ във Втората световна война през декември 1941 г. от средата на 1942 Атанасов и Бери са ангажирани във военни проекти, работата по компютъра АВС е прекъсната, и след това машината е забравена. Нещо повече, поради преустройство на помещенията след време АВС е разглобен и от него са запазени само отделни части.

Патентният спор ENIAC[редактиране | редактиране на кода]

В края на Втората световна война в САЩ е построен компютърът ENIAC. Проектът ENIAC е дело на Джон Мокли и Дж. Преспър Екърт, учени от Пенисилванския университет. ENIAC е електронен компютър (използва електронни лампи) с паралелна архитектура и десетична бройна система. До 1973 г. се смята, че това е първият електронен цифров компютър. Мокли и Екърт основават собствена компания EMCC (Ekert-Mauchly Computer Corporation), която поради финансови затруднение е продадена на Remington Rand през 1949 г. Патентът за ENIAC US Pat. 3,120,606 е издаден през 1964 г. с решение на съда по делото Sperry Rand v. Bell Telephone Laboratories. След издаване на патента Sperry Rand Corp. създава фирмата ISD (Illinois Scientific Developments, Inc) с цел прилагане и контролиране на лицензната политика (patent enforcement) на Sperry Rand към конкурентни компании в областта на изчислителните машини. [15].

Съдебният спор относно патента на ENIAC има три фази. Първата фаза на спора е от 1952 г. до 1955 г. През 1952 г. Патентният офис на Съединените щати декларира зависимост на патента на ENIAC от патента на Bell Telephone Laboratories US Pat. 2,502,360 и отказва издадене на патент. Втората фаза на спора е от 1955 до 1963 г., когато Sperry Rand оспорва това решение и завежда патентно дело срещу Bell Telephone Laboratories. Окръжният патентен съд в Ню Йорк служебно признава патента на ENIAC и разпорежда на Патентния офис издаване на патент. Третата фаза е от 1964 до 1973 г. и включва патентното дело „Honeywell v. Sperry Rand“.

На 26-ти май 1967 г. компанията Honeywell завежда дело срещу Sperry Rand за патент, придобит чрез измама, за нарушаване на антимонополния закон Шърман (Sherman) от 1890 г., за нарушаване на антимонополната поправка Клейтън (Clayton) от 1914 г. и за преференциално лицензиране. Съдебният иск за патент придобит чрез измама се основава на факти доказващи, че работата на Джон Атанасов и съществуването на компютъра АВС са били известни на авторите на патента на ENIAC много преди заявката за патент и декларацията в технологичното ниво на патента (колона 2 редове 11 – 19), че ENIAC е „първият автоматичен, електронен, цифров компютър с общо предназначение, който ни е известен“ е опит за измама на патентния офис. Фразата “... който ни е известен” е ключа за разбиране на патентното дело Honeywell v. Sperry Rand. На съшата дата (26-ти май 1967 г.) ISD завежда патентен иск срещу Honeywell за нарушени патентни права на Sperry Rand. По-късно, двете дела са обединени в едно.

Като „преценява доказателствата, свързани с патентните права на защитника“ [16] и ... „взима предвид историята на проектиране на най-ранните образци на електронни, цифрови компютри и по-конкретно компютърът ABC“[17] съдът решава, че:

  • патентът на ENIAC е невалиден поради практическо използване (reduced to practice), продажба (on sale) и публикуване на подробности (von Neumann, Hartee) на компютъра ENIAC повече от една година преди датата на подаване на заявката за патент (преди критичната дата). [18];
  • Джон Атанасов и Джон Моукли са имали професионални контанти в областта на проектирането на цифрови компютри, но измама на патентния офис няма, тъй като Honeywell не е успял да докаже внимателно планиране и умишлено изпълнение на измамна схема. [19]
  • някои идеи използвани в ENIAC са извлечени от работата на Джон Атанасов, при което претенции 88, 89 и 90 от патента на ENIAC са зависими от АВС компютъра, но претенции 8, 9, 36, 52, 55, 56, 57, 65, 69, 75, 78,. 83, 86, 109, 122 и 142 не са зависими от АВС компютъра[20].
  • ENIAC е зависим от патента на Фелпс, но не е зависим от патента на Мумма тъй като електронният цифров компютър на Мумма изпълнява единични операции събиране, изваждане, умножение и деление[21].
  • Sperry Rand Corp. е използвала практики в нарушение на анти-монополния закон Sherman и анти-монополната поправка Clayton, но поради недоказани финансови загуби не присъжда финансова компенсация на Honeywell[22].
  • Honeywell е нарушил патентните права на ENIAC, но поради невалидност на патента не присъжда финансова компенсация на ISD[23].

Значението на делото Honeywell vs. Sperry Rand и патентния спор за ENIAC e поправката на патентния закон на САЩ от 1973 г. с която се инкриминират тайните фирмени споразумения с цел манипулация на пазара[24]. Съпътстващ резултат от това решение е обществената известност, която изобретението на Джон Атанасов придобива.

Документите, представени пред съда като доказателства от експертизата на Патентния офис на Съединените щати и Honeywell доказват, че ABC не е най-ранният образец на електронен (използващ електронни лампи), цифров (работещ с импулси) компютър, но е най-ранният известен модел на двоичен суматор.

Съдът не решава кой е първият електронен компютър, Honeywell няма претенции за това. В решението си съдия Ларсон пояснява критериите, според които патентният закон на САЩ счита кога едно устройство е готово за патентоване (35 u.s.c. 101) – "... completed, reduced to practice in operative form, and therefore ready for patenting ..." т.е. да бъде завършено, готово за практическо използване в оперативна форма[25].

Приносът на Атанасов[редактиране | редактиране на кода]

Работата по ABC компютъра никога не е публикувана и остава неизвестна за обществеността в продължение на 25 години. По време на разпита на Атанасов като свидетел той отговаря на въпроса „Защо не сте публикували?“ така: „Предполагам, защото така съм решил.“.[26] – стр. 943) В решението на съда по патентното дело за ENIAC се констатира, че в продължение на 20 години Атанасов не е отстоявал своето изобретение[27]. Въздействието на ABC компютъра върху развитието на компютърните технологии е косвено, пречупено през призмата на ENIAC, като компютърната техника достига до технологичното ниво от 1967 г. и благодарение на ABC компютъра (макар че това, което е запазено от ABC e публикувано след 1970 г.) и затова приносите на Атанасов са съществени, а патентният спор ENIAC служи само да ги обяви пред общественото мнение, с което създава привърженици и противници.

ABC компютърът е различен от всички компютри, правени преди него. Някои негови характеристики са:

  • регенеративна памет – идеята енергията, заредена в кондензатор, да се използва за съхраняване на двоична информация е най-същественият принос на Атанасов, същият принцип се използва и в съвременните динамични компютърни памети. Година и половина след Атанасов (1943 г.) в машината Aquarius, която е част от Colossus, се използва регенеративна лента (лента с кондензатори).([28] – стр.301)
  • паралелен процесор – процесорът на ABC (30 последователни суматора) заедно с процесора на Джордж Стибиц (два паралелни суматора), който обаче е електромеханичен (изграден с релета) са най-ранните решения на SIMD (на английски: Single instruction Multiple Data) паралелен процесор. И двете машини са двоични. Процесорът на ABC компютъра е оригинално решение – 30 последователни процесора с 30 двойки регистър/акумулатор, или пример за това как се решава технически проблем с минимални финансови средства. Паралелният еквивалент би използвал не по-малко от 21 хиляди електронни лампи (ако се използват двойни триоди), заедно с паметта – т.е. би бил по-голям от ENIAC. Най-настървените противници на Атанасов биха подчертали, че ABC компютърът е бавен, но трябва да се отчете, че той постига целите си – точност на изчисленията с цена под 6000 долара, когато всички останали решения по онова време струват стотици хиляди.
  • автоматично изпълнение на операциите – подобно на компютъра на Джордж Стибиц ABC компютърът изпълнява фиксирана последователност от операции автоматично. Тези операции могат да се разглеждат като композитни операции.
  • използва двоична система – при проектирането на електронноизчислителните машини от 1930-те и 1940-те години дилемата дали да се използва двоична или десетична бройна система все още не е твърдо решена. ABC използва актуалната и до наши дни двоична бройна система и е първото известно експериментално електронно устройство (на електронни лампи, а не релета), което изпълнява двоична операция събиране.
  • използва логически изрази – през 1930-те и 1940-те години има два подхода при проектиране на изчислителна техника – броене или логически изрази. В ABC компютъра са използвани логически изрази.

На военна служба[редактиране | редактиране на кода]

През септември 1942 г. Атанасов постъпва в Лабораторията към арсенала на Военно-морските сили (Naval Ordnance Laboratory, NOL)[3] във Вашингтон, където работи за отбраната. (Клифърд Бери работи в същата насока в Калифорния). Той смята да работи няколко месеца или най-много няколко години за правителството, надявайки се после да се завърне като ръководител на департамент. Люра остава в Еймс с трите деца, но той често ги посещава.

Става ръководител на хидроакустичния отдел в лабораторията, който разработва хидроакустични устройства, детонатори, подводни бомби и компютри за нуждите на флота[3]. През май 1945 г. е създаден компютърен отдел (computer division) в NOL и Атанасов оглавява и него. Този отдел има задача да създаде компютър за нуждите на флота, макар че изчислителните машини са съвършено нова област за времето и липсват опит и кадри. Все пак е събран екип и е осигурено финансиране на проекта от над 300 000 долара. Въпреки първоначалната пълна подкрепа от страна на Джон фон Нойман, проектът не постига целта си и е прекратен, след като той изказва мнение, че няма изгледи компютърът да бъде построен. По същото време взема участие в експерименти по измерване на сеизмични вълни в първия атомен опит на атола Бикини (1946) в Тихия океан и при големия конвенционален взрив в Хелголанд (1947)[29].

През 1949 г. става научен ръководител на пехотните части във Форт Монро, Вирджиния. След една година се завръща във Вашингтон като директор на морската отбранителна програма в Лабораторията към арсенала на ВМС и остава там до 1951 г.

Следвоенни години[редактиране | редактиране на кода]

През 1948 г., при едно от отиванията си в Еймс, Джон Атанасов с изненада и разочарование научава, че компютърът АВС е разглобен и изнесен от сградата на физиците. Нито той, нито Бери са били информирани. Запазени са само няколко негови части.

Дългото му отсъствие започва да се усеща в семейството. Той и Люра се отчуждават и през 1949 г. се развеждат. Люра се премества заедно с децата в Денвър, Колорадо. Същата година Атанасов се жени за Алис Кросби от Айова, с която работят във Вашингтон по време на войната.

През 1952 г. напуска работата си при военните и заедно със стария си приятел и състудент Дейвид Бийчър създават компания, която се занимава с научни изследвания и разработки – The Ordnance Engineering Corporation в Роксвил, Мериленд. Компанията е придобита от Aerojet General Corporation през 1957 г. и Джон Атанасов работи като мениджър на нейния Атлантически филиал от 1957 до 1959 г. и като вицепрезидент от 1959 до 1961 г. От 1961 г. до пенсионирането си през 1969 г. е президент на фирмата Cybernetics.

През последните години от живота си Джон Атанасов продължава да се занимава с изследвания. Работи по създаването на универсална азбука и език, които да позволяват лесна логическа обработка[3].

В края на 1960-те името му се свързва с патентния спор за ENIAC и той изведнъж става известен (вж раздела по-горе). Във връзка с българския му произход получава покана да посети България и го прави на два пъти – през 1970 и 1985 г.

След дълго боледуване Атанасов умира в дома си в щата Мериленд на 15 юни 1995 г. на 91-годишна възраст[3]. Погребан е в гр. Фредерик.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

През 1974 г. се завръща в Щатския университет на Айова ((на английски: Iowa State University, ISU, колежът става университет през 1959 г.), за да бъде почетен гост и ръководител на най-голямото студентско събитие на нацията: Veisha (съкращение от първите букви на изучаваните дисциплини: Veterinary Medicine, Engineering, Industrial Science, Home Economics и Agriculture). На фестивала обикновено присъстват над 250 000 човека.

Вицепрезидентът и директор на информацията и публичните прояви на ISU Карл Хамилтън прави филм за историята на конструирането на компютъра на Атанасов-Бери (1981). На 21 октомври 1983 г. (по повод годишнината от историческото съдебно решение, че Айова е мястото на конструиране на първия електронен цифров компютър и че ENIAC е „произлязъл“ от ABC) филмът е прожектиран по време на празненството, организирано в ISU. На Джон Атанасов е връчена грамота за особени заслуги от асоциацията на възпитаниците на университета. Съпругата на покойния Клиф Бери – Джейн Бери, и майка му Грейс Бери, са наградени като роднини на съавтора на ABC.

Атанасов и България[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Джон Атанасов пред Телефонната палата в София

В България Атанасов става известен в началото на 1970-те години. Според И. Русков е организирана пропагандна кампания[30], а според Б. Зюмбюлев той е пример за клишето българинът първи във всичко[31]. Повод става книгата на Ричард Колер Ричардс[32], в която се споменава работата на Атанасов, но за известността му допринася и патентният спор за ENIAC, който е в разгара си. Благовест Сендов първи издирва адреса на Атанасов и му пише. Атанасов му отговаря с писмо през септември 1970 г., в което описва живота си, дава сведения за изобретението си и за водените дела и изявява желание да посети България. Следва покана и Атанасов и съпругата му посещават България в рамките на тримесечна обиколка на Европа. Награден е с орден „Кирил и Методий“ първа степен и изнася няколко лекции в Българската академия на науките, посветени на изобретяването на компютъра. Посещава и родното място на баща си – с. Бояджик, Ямболско, където се среща с далечни роднини[33].

Второто му посещение е през май – юни 1985 г. Георги Йорданов, кандидат член на Политбюро на ЦК на БКП и председател на Комитета за култура, заявява „Бихме искали да вярваме, че някъде в дълбоките корени на Вашето чудесно творение, плод на изключително научно прозрение, лежи зрънце от откривателския порив на талантливия български народ.“, с което де факто обявява Джон Атанасов (Атанасов) за българин.[30]. Тогава е награден с орден „Народна Република България“, първа степен. Посещава отново родното място на своя баща. Връчен му е ключът на „Почетен гражданин на гр. Ямбол“.

Наред с двата си български ордена Атанасов получава и най-голямото научно признание на България – през 1983 г. е избран за чуждестранен член на БАН. От 1988 г. името на Атанасов носи първият астероид, открит и изследван от българи в Националната астрономическа обсерватория „Рожен“. Върхът Атанасов нунатак в Антарктика е наименуван в чест на учения през 2002 г.

Българският президент Георги Първанов учредява награда „Джон Атанасов“, която се връчва ежегодно от 2003 г.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • U.S. Navy Distinguished Service Award (1945)
  • Citation, Seismological Society of America (1947)
  • Citation, Admiral, Bureau of Ordnance (1947)
  • Cosmos Club membership (1947)
  • орден „Кирил и Методий“ – първа степен (1970)
  • Iowa Inventors Hall of Fame (1974)
  • Honorary membership, Society for Computer Medicine (1974)
  • Doctor of Science, University of Florida (1974)
  • Governor's Science Medal (1985)
  • орден „Народна република България“ – първа степен (1985)
  • Computing Appreciation Award, EDUCOM (1985)
  • Holley Medal, American Society of Mechanical Engineers (1985)
  • Coors American Ingenuity Award (1986)
  • Национален медал в областта на технологиите и иновациите (1990)
  • орден Стара планина (посмъртно, 2000)

През 2007 г. 4 октомври е обявен за Ден на информационното общество – професионален празник на специалистите по компютърна техника, информационни технологии и автоматика в България[34]

Паметници на Джон Атанасов има в София, пред Телефонната палата и в с. Бояджик.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • J. V. Atanasoff and A. E. Brandt, „Application of Punched Card Equipment to the Analysis of Complex Spectra“ Journal of the Optical Society of America Vol. 26, Issue 2, pp. 83-88 (1936)
  • Atanasoff, J. V., „Computing Machine for the Solution of Large Systems of Linear Algebraic Equations,“ in B. Randell, ed., The Origins of Digital Computers, Selected Papers, New York, Springer-Verlag, New York, 1973, Chapter 7.2.
  • John Vincent Atanasoff, Advent of Electronic Digital Computing, IEEE Annals of the History of Computing, vol. 6, no. , pp. 229 – 282, July-September 1984, doi:10.1109/MAHC.1984.10028

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. След смъртта на Иван Атанасов през 1956 г., насърчавана от децата си, Айва пише „Спомените на Айва Атанасова за съпруга ѝ Иван Атанасов“, откъдето научаваме много за произхода и детството на Джон Атанасов. Цитирани са в книгата на Бончев.
  2. Основната инвестиция от $5000 Атанасов получава от Research Corporation of New York City.
  3. До Атанасо и след него всички компютри са паралелни. Компютърът на Атанасов е оценен на около 300 лампи, макар че като се има предвид схемите от фиг.1 и фиг.2 в рапорта на Атанасов от август 1940 г. тази оценка е поне 470 (17 лампи x 30 процесора) лампи. Ако Атанасов проектира компютъра със 30 паралелни суматора по 50 бита ще са му необходими над 20000 лампи (470 x 50) и то без паметта. С паметта оценката е 28000 – 30000 лампи. За сравнение ENIAC използва 18000 лампи. Изразено в пари – поне $250000 ако работят само Атанасов и Бери и от време на време някой студент.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бончев 1990, с. 59 – 76.
  2. Бончев 1990, с. 75.
  3. а б в г д е Протохристов, Хр. Създателят на първия модерен компютър. // Светът на физиката (2). 2004. с. 47.
  4. Бончев 1990, с. 76 – 7.
  5. ((en))  Biography of John Atanasoff. // History of computers.
  6. Бончев 1990, с. 78.
  7. Бончев 1990, с. 79 – 80.
  8. Gustafson J.L., „The Quest for Linear Equation Solvers and the Invention of Electronic Digital Computing“, IEEE John Vincent Atanasoff 2006 International Symposium on Modern Computing (JVA'06), 2006, IEEE Explore
  9. Atanasoff Berry Computer. // Department of computer science, Iowa State University. Посетен на 23 март 2017.
  10. а б в г д е Burks A. R and Burks A. W., „The First Electronic Computer: The Atanasoff Story“, The University of Michigan Press, 1989
  11. а б Atanasoff J.V., „Computing Machines for the solution of large systems of linear algebraic equations“, Iowa State School Report, Aug. 1940 http://cdm16001.contentdm.oclc.org/cdm/compoundobject/collection/p15031coll18/id/143/rec/4
  12. а б Burks A. W., „Who Invented the General Purpose Electronic Computer“, Colloquim, University of Michigan, 1974
  13. Berry C.E., „Design of Electrical Data Recording and Reading Mechanism“, MSc Thesis, Iowa State College, 1941, http://cdm16001.contentdm.oclc.org/cdm/compoundobject/collection/p15031coll18/id/57/rec/13
  14. The Modern History of Computing. // Станфордска философска енциклопедия. Посетен на 31 октомври 2016.
  15. а б ((en)) Lee, J.A.N.. Computer pioneers:John Vincent Atanasoff. // IEEE Computer society. Посетен на 6 март 2017.
  16. Larson 1973, с. Introduction.6.6.
  17. Larson 1973, с. Introduction.6.6.3.
  18. Larson 1973, с. глави 1 и 2).
  19. Larson 1973, с. глави 3 и 13.
  20. Larson 1973, с. глави 12 и 13.
  21. Larson 1973, с. глави 5 и 6.
  22. Larson 1973, с. глави 20 и 24.
  23. Larson 1973, с. глави 23 и 24.
  24. Larson 1973, с. т.13.2 и т.13.3.
  25. Larson 1973, с. т.2.1.7.
  26. Atanasoff J.V., „Atanasoff Deposition“, (United States District Court, District of Minnesota, Fourth Division, 4 – 67 Giv. 138, 1967 http://cdm16001.contentdm.oclc.org/cdm/compoundobject/collection/p15031coll18/id/2650/rec/19
  27. Larson 1973, с. т. 13.25.2.
  28. Copeland J.B., „Colossus: The Secrets of Blechley Park's Codebreaking Computers“, Oxford University Press, ISBN-10:0-19-284055-X, 2006
  29. Cox, E.F. и др. Upper-athmosphere temperatures from Helgoland big-bang. // Journal of meteorology 6. October 1949.
  30. а б Русков, И.. Иван Асен III – Завладяване откъм Америка. // liternet.bg.
  31. Зюмбюлев, Борислав. Гълъбин Боевски и бродещите призраци на комунизма. // 24 часа. 14.11.2011.
  32. Richards, R.K.. Electronic Digital Systems. New York, Wiley and Son, 1966.
  33. Бончев 1990, с. 35-41.
  34. Решение № 633 на МС от 27.09.2007 г. Обн., ДВ, бр. 80 от 5.10.2007 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]