Джон Атанасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джон Атанасов
John Atanasoff
американски инженер и физик

Роден
Починал
15 юни 1995 г. (91 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Област Физика, математика
Образование Университет на Флорида
Университет на щата Айова
Уисконсински университет
Работил в Университет на щата Айова
Видни студенти Клифърд Бери
Техника
Област Електроника
Работил в Aerojet General Corporation
Cybernetics Incorporated
Изобретения Компютър на Атанасов-Бери
Награди Орден „Св. св. Кирил и Методий“
Национален медал в областта на технологиите и иновациите
Орден „Народна република България“
Джон Атанасов в Общомедия

Джон Вѝнсънт Атана̀сов (на английски: John Vincent Atanasoff, транскрипция на фамилията: Атанасоф) е американски физик, математик и електроинженер, създател на първия електронен, непрограмируем компютър с регенеративна памет.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Джон Атанасов е роден на 4 октомври 1903 г. близо до Хамилтън, Ню Йорк. Неговият баща Иван Атанасов е български емигрант, роден в село Бояджик, Ямболско, през 1876 г., когато в разгара на Априлското въстание загива баща му. През 1889 г., на 13-годишна възраст, Иван Атанасов заедно с чичо си емигрира в Америка[1]. Майката на Джон Атанасов, Айва Луцена Парди, е учителка по математика. В нейните вени тече ирландска кръв.[2] [notes 1].

Семейството има 8 деца: Джон-Винсент, Еделин, Маргарет, Теодор, Ейвис, Реймънд, Мелва и Ървинг. След раждането на Джон-Винсент бащата работи като електроинженер в Остин, Флорида и по-късно в Брюстър, Флорида, където малкият Джон завършва училище и се запознава с електричеството. Къщата им в Брюстър е първата им къща, в която има електричество, и момчето на 9-годишна възраст открива и поправя лошо свързана електрическа крушка на верандата.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

В училище е добър ученик с интерес към спорта и най-вече към волейбола. Интересът му към волейбола намалява, когато баща му купува нова сметачна линийка, с която да си помага в работата. Той е напълно запленен от сметачната линийка и внимателно изчита инструкциите. Много е доволен, че може да коригира отговорите. Баща му скоро вижда, че няма голяма нужда от линийката и тя е забравена от всички с изключение на Джон.

Атанасов е заинтересован от математическите принципи на операциите, извършвани с линийката, и от познанията за логаритмите. Това довежда до интереса му към тригонометричните функции. С помощта на майка си прочита учебника на Тейлър по алгебра за колежа. В този учебник са включени начални познания по диференциално смятане, раздел за безкрайни редове и как се пресмятат логаритми. За няколко месеца любознателното 9-годишно момче надминава нивото, на което се нуждае от помощ. През това време той научава от майка си за съществуването на бройни системи, различни от десетичната, и ги разучава – най-вече двоичната бройна система.

Когато Джон Атанасов трябва да постъпи в гимназия, семейството се премества във ферма в Олд Чикора, Флорида. Той завършва гимназията в Мълбъри за две години с отличие по науки и математика. След това решава, че иска да се занимава с теоретична физика и през 1921 г. постъпва в университета на Флорида в Гейнсвил. Тъй като университетът не предлага програма по теоретична физика, той започва курсове по електроинженерство. По време на курсовете проявява интерес към електрониката и продължава с висша математика. Дипломира се като бакалавър по електроинженерство през 1925 г. Получава много предложения за работа, включително от Харвард. Приема това от Щатския колеж на Айова, защото е първото, което получава, а и заради репутацията на заведението по отношение на техниката и науките.

Така през лятото на 1925 г. 22-годишният младеж се качва на влака за Еймс, Айова, където се намира Щатският колеж на Айова. От септември до ноември е зает с работа по магистърската си степен и с преподаване на два математически класа. Въпреки че социалният му живот е скромен поради напрегнатия му график, той познава студентското градче и Dixie Club – клуб, организиран за студентите, които са далеч от домовете си. Една вечер в този клуб среща Люра (Lura Meeks) – 25-годишна студентка по икономика от Оклахома. Тази среща довежда до нова и скоро те стават добри приятели.

През юни 1926 г. Джон Атанасов защитава магистърска степен по математика в Щатския колеж на Айова и няколко дни по-късно се жени за Люра. Щатът Айова го наема за учител по математика; Люра още не е завършила следването си, но приема работа като учителка през 1926 – 1927 учебна година в Монтана. Така тя може да спести достатъчно пари за обучението си. По средата на годината обаче прекратява договора си и се връща в Еймс, за да е близо до съпруга си. Година по-късно се ражда най-голямата им дъщеря Елси. Преместват се в Медисън, Уисконсин, където Атанасов става докторант. Двете им други деца са близнаци.

Работата на Атанасов върху дисертацията „Диелектрическа константа на хелия“ го сблъсква за първи път с големи по обем пресмятания. Той прекарва часове с калкулатора на Монро – една от най-модерните сметачни машини по това време. По време на няколкото седмици, прекарани в изчисления, е осенен от идеята да изобрети по-добра и по-бърза машина за пресмятания. След защитата на доктората си по теоретична физика през юли 1930 г. той се завръща в Щатския колеж на Айова и през есента на 1930 г. става асистент и по-късно доцент по математика и физика. Насочва се към решаване на сложни задачи от областта на спектралния анализ и през 1935 г. разработва метод за анализ на спектри с табулатори на IBM, работещи с перфокарти[3]. По време на тези разработки отново възниква необходимостта за изобретяване на по-ефективен начин за решаване на математически задачи, свързани с голям обем изчисления.

Създаване на компютъра АВС[редактиране | редактиране на кода]

В края на 30-те и началото на 40-те години на 20-ти век университетът във Айова има силни традиции в геометрията на повърхностите, паралелните корелации и приложения на метода на най-малките квадрати. Това са три области с интензивно използване на системи от линейни уравнение и определят научните интереси на Атанасов.[4]

През 1936 г. заедно с Глен Мърфи, колега атомен физик, създават малък аналогов калкулатор за изследване на геометрията на повърхности, който наричат „лапласиометър“. Лапласиометърът решава уравнение на Лаплас директно, без да преобразува диференциалните уравнения в системи от линейни уравнения.[5] Атанасов установява обаче, че той има присъщия недостатък на аналоговите устройства – точността му при работа прогресивно намалява с увеличаването на отклонението от номиналните параметри на отделните части на машината.

Реплика от 1997 г. на компютъра на Атанасов-Бери в Центъра Дъръм, Щатски университет на Айова

Създаването на АВС компютъра е свързано с решаване на проблема с точността, наблюдаван при лапласиометъра. Лапласиометърът всъщност е диференциален анализатор (differential analyzer) и идеята на Атанасов е да реши проблема с точността с цифров интеграф (digital integraph).([5] – стр. 199) Първоначалните опити са с механични табулиращи машини на IBM и резултатът е незадоволителен. Опитва и с електромеханични машини и към края на 1938 г. стига до основната концепция на новата изчислителна машина – да бъде построена на базата на електронни елементи, да смята с двоични числа вместо с употребяваните дотогава десетични и да има отделна от процесора памет, която да е регенеративна (с кондензатори). Като сериозен проблем пред Атанасов се очертава този с организацията на паметта на машината. Паметта представлява два барабана. Всеки барабан съдържа 30 думи (плюс две резервни думи) по 50 бита. Всяка дума е разположена по диаметъра на цилиндъра на барабана. Барабанът се върти на стъпки от по 6 градуса. Всички 30 думи се достъпван едновременно, но се извличат последователно бит-по-бит при всяко стъпково завъртане на барабана. С други думи, при първата стъпка на завъртане се достъпва 0-вият бит на всички думи, при 2-рата стъпка на завъртане се достъпва 1-вият бит на всички думи, при 3-тата стъпка на завъртане – 2-рият бит на всички думи и т.н. до 49-бит. Според една популярна легенда Атанасов намира това разрешение на паметта по необичаен начин – една нощ, разочарован от множеството безплодни усилия, той се качва на колата си и кара без конкретна посока. След двеста километра спира в крайпътно заведение в Илинойс. Там на чаша бърбън, разглеждайки редиците от бутилки, наредени на бара, стига до това, което ще се окаже практически реализираното впоследствие схемно решение – битовете на думите са наредени един след друг като бутилките на бара. Освен физик и математик, Атанасов е висококвалифициран експерт и в електронната техника, което му помага да проектира конкретните схемни решения. За построяване на машината Атанасов се нуждае от техническа помощ и неговият приятел Харолд Андерсън, също професор по физика в колежа, му препоръчва един от най-добрите си студенти – Клифърд Бери (Clifford E. Berry, 1918 – 1963).

През март 1939 г. от университета му отпускат 650 долара и Атанасов и Бери започват работа, като монтажът на машината се извършва в приземието на лабораторията по физика. До края на 1939 г. Атанасов и Бери създават модел (breadboard), който им позволява да тестват части от регенеративната памет и аритметичното устройство (Add-Substract Mechanism) на машината в различни условия.[5] Датирането на този модел е много важно защото много често се използва неправилно като основен аргумент за спекулиране с потенциален приоритет. Приоритет се получава при патентоване. Критериите, при които едно устройство е готово за патентоване са пояснени от съдия Ларсон в т.2.1.7 където констатира, че изобретението (в случая ENIAC) е завършено, готово за приложение в практиката в оперативна форма и следователно готово за патентоване.[6] Очевидно, моделът е просто тестова установка, не покрива критериите за патентоване и не може да бъде аргумент за приоритет. През 1940 г. аритметичното устройство се препроектира отново. То се състои от 30 последователни двоични суматора, работещи едновременно. Всеки суматор е предназначен за сумиране на една двойка от думи (по една от всеки барабан). Да си припомним машината на Джордж Стибиц – две аритметични устройства, които изпълняват едновременно идентични операции върху реалната и имагинерната част на комплексното число. [7] До средата на 1942 г. е направен работещ прототип на цифрова изчислителна машина, по-късно наречена компютър на Атанасов-Бери или ABC (на английски: Atanasoff-Berry Computer).[8] ABC компютърът е специализиран за решаване на системи линейни уравнение с до 29 неизвестни и изпълнява фиксирана последователност от операциите събиране, изваждане, умножение и деление. Управлението на последователността от операции използва логически изрази и поради това компютърът е непрограмируем. ABC не е първият електронен компютър въобще (първите електронни изчислителни устройства са счетоводният апарат на Артър Дикинсън[9] и изчислителната машина на Джозеф Деш и Роберт Мума[10]), но може би е първият електронен компютър, който автоматично изпълнява аритметични операции, независимо от това, че са с фиксирана последователност. Когато става въпрос за автоматично изпълнение на операции, конкурент на Атанасоф с предимство е Стибиц – използва две аритметични устройства за паралелни изчисления на реалната и имагинерната част на комплексните числа.[7] Предположението, че ABC може би е първият електронен компютър, е изказано през 1966 г. от Ричард Колер Ричардс (Richard Kohler Richards) в увода на книгата му „Electronic Digital Systems“ и е неточно.[11] Ричард Колер Ричардс е приятел на Клифърд Бери от университета в Айова и е виждал ABC компютъра през 1941 г.([5] – стр. 209)

По-голяма част от работата по монтажа на ABC компютъра е дело на Клифорд Бери с помощта на студенти (такъв студент е Норман Фулмър, по-късно става адвокат на General Electric). Основен проблем при проектирането на ABC компютъра е въвеждането на данните и извеждането на резултатите. По това време, основни производители на перфочетящи устройства са IBM и AT&T, но и двете фирми не продават порфочетците извън система. Клифорд Бери предлага интересна идея - вместо да печати перфокартите да ги прегаря с искра.[12] Тази идея се превръща в дипломна работа на Клифорд Бери за продобиване на степен магистър на науките (master of science). Устрайството за записване и четене на данни на Бери не е достатъчно надеждно и е причина за случайни грешки (при реконструкцията на компютъра през 1995 г. успяват да премахнат недостасъците). Атанасоф и Бери работят по патента на ABC компютъра (патентът е написан от Бери) през пролетта и лятото на 1942 г. В средата на лятото на 1942 г. (11 Август 1942 г.) Bell Laboratories заявява патента на Самуел Б. Уилиамс за електронен цифров компютър (компютър, който работи с импулси - така както работят машините на Дикинсон, Деш-Мумма и Атанасоф-Бери).

През декември 1940 г. Атанасов среща за пръв път Джон Мокли по време на конференция и поради изразения голям интерес към машината и нейния принцип на работа поканва Мокли на гости в Еймс. В периода 13-18 юни 1941 г. Мокли посещава Атанасов и гостува в дома му пет дни, през които двамата обсъждат конструкцията на компютъра АВС, както и други идеи на Атанасов, свързани с изчислителната техника. Мокли прочита рапорта на Атанасов от Август 1940 г.[8] и си води подробни бележки. Атанасоф отказва да му даде копие от рапорта. По време на визитата компютърът е почти завършен и гостът се запознава подробно с неговия принцип на работа и техническа реализация. Дискусиите с Атанасов и неговия асистент са приятелски и откровени[3]. Посещението на Моукли в Еймс, разговорите с Атанасоф и нивото на подробности разкрити пред Моукли поставят пред Атанасоф критична дата за заявяване на патент - юни 1942. При подаване на патент след тази дата евентуален патент може да бъде обявен за невалиден, какъвто е случаят с ENIAC (предварително разкрити подробности в Лос Аламос, публикациите на Hartree, публикациите на фон Нойман и т.н.). От публикуваната литература не става ясно дали Атанасоф е осъзнавал това.

Мокли се занимава с аналогови изчислителни устройства, но не е виждал автоматичен електронен цифров компютър. Впоследствие, при проведения съдебен процес през 1973 г., съдът стига до заключението, че в резултат на това именно посещение, на дискусиите, водени с Атанасов и Бери, на демонстрациите и запознаването с ръкописа, Мокли извлича от ABC „изобретяването на автоматичния цифров компютър“.

С влизането на САЩ във Втората световна война през декември 1941 г. работата по компютъра е прекъсната. Въпреки че Щатският колеж в Айова започва процедура по патентоване, компютърът АВС така и не е патентован.

Патентният спор „ENIAC“[редактиране | редактиране на кода]

В края на Втората световна война в САЩ е построен компютърът ENIAC (Electronic Numerical Integrator and Calculator), чиято първоначална задача е да изчислява балистични таблици за нуждите на американската армия. Конструиран е през 1945 г. под ръководството на Джон Мокли и Дж. Проспър Екърт-младши и до 1973 г. се смята, че това е първият електронен цифров компютър. През 1952 г. обаче започва дългогодишен спор относно патента на ENIAC, който след 1967 г. засяга Джон Атанасов и компютъра АВС.

Съдебният спор относно патента на ENIAC има три фази. Първата фаза на спора е от 1952 г. до 1955 г. На 1-ви май 1952 г. Патентният офис на Съединените щати декларира зависимост на патента на ENIAC US Pat. 3,120,606 от патента на Bell Telephone Laboratories US Pat. 2,502,360 и на 29 септември 1955 г. Бюрото на Патентния офис (първо ниво за решаване на патентни спорове) признава приоритета на патента на Bell Telephone Laboratories. Втората фаза на спора е от 1955 до 1963 г. Sperry Rand оспорва решението на Бюрото на Патентния офис и завежда патентно дело срещу Bell Telephone Laboratories. Окръжният патентен съд в Ню Йорк служебно признава патента на ENIAC и разпорежда издаване на патент през 1964 г. Третата фаза е от 1964 до 1973 г. и включва патентното дело „Honeywell vs. Sperry Rand“ за патентна измама и монополни практики.

Делата водени по време на патентния спор ENIAC установяват зависимост на патента на ENIAC от Самуел Б. Уилиамс (решението на Бюрото на Патентния офис на Съединените щати), от патента на Фелпс и от работата на Атанасоф-Бери (решенията на патентното дело „Honeywell vs. Sperry Rand“).

Патентът на ENIAC[редактиране | редактиране на кода]

Патентът на ENIAC US Pat. No 3,220,606 е заявен на 26-ти юни 1947 г. Във всеки един патент в началото има секция, която описва нивото на технологията в момента на заявяване на патента и целите на патента.

Параграфът от колона 2:ред 11 до колона 2:ред 19 [2:11 – 19] гласи “A machine has been constructed at the University of Pennsylvania which embodies our invention. This machine, hereinafter referred to as ENIAC (from the initials of its name, „Electronic Numerical Integrator and Computer“) is the first general purpose automatic electronic digital computing machine known to us. Its speed considerably exceeds that of any non-electronic machine and its accuracy is in general superior to that of any non-digital machine (such as differential analyzer).“ Така описаното технологично ниво е от края на 30-те години, а не от края на 1946-та, началото на 1947-ма година.

В този параграф има 5 неверни твърдения. Първото е, че ENIAC е първият компютър с общо предназначение (general purpose… computer, един универсален компютър е компютърът на Уилямс от Bell Laboratories, заявен за патент на 11 август 1942), второто е, че ENIAC е първият електронен цифров компютър (electronic digital … computer, по това време електронни цифрови компютри са направени в IBM, NCR, Bell Laboratories и RCA), третото е, че технологичното ниво са не-електронните машини (през 1946 г. са издадени патентите на Дикинсън, Деш и Мумма за електронните счетоводни машини), четвъртото е, че технологичното ниво са не-цифрови машини (електромеханични двоични цифрови машини се правят от 1933 – 34 г.) и петото е, че това е, което е известно на Екерт и Моукли (… known to us) към датата на заявяване на патента. Ако се докаже, че към датата на подаване на заявката Екерт или Моукли са знаели за работата на Атанасов или за работата на С. Б. Уилиамс, този параграф сам по себе си е опит за заблуда на патентния офис и е криминално престъпление.

Това, че патентът на ENIAC не е първият компютър с общо предназначение, че не е първият електоронен цифров компютър, че технологичното ниво не са не-електронните, не-цифрови машини, е доказано в казуса Sperry Rand vs Bell Labs. Това, което остава недоказано, е че към датата на подаване на заявката за патент Екерт и Моукли са знаели за разработката на други електронни компютри и не са го отразили надлежно в нивото на технологията с цел заблуда на патентния офис.

Патентното дело Sperry Rand vs. Bell Telephone Laboratories[редактиране | редактиране на кода]

На 1 май 1952 г. патентният офис на САЩ декларира зависимост на патента на ENIAC от патента на С.Б. Уилиамс за автоматичен електронен цифров компютър.([6] - т.13.17.3) На 29 септ. 1955 г. Бюрото на патентния офис признава приоритета на патента на С.Б. Уилиамс и отказва издаване на патент за ENIAC.[13] Автоматичният електронен цифров компютър на Самуел Б. Уилиамс е компютър с общо предназначение (general purpose).[14] Компютърът на Самуел Б. Уилиамс изпълнява знакови аритметични (signed arithmetic) операции събиране, изваждане, преместване, умножение, деление и корен квадратен. За изчисленията Самуел Б. Уилиамс използва акумулатори, т.е. регистри за натрупване. Тези акумулатори са на базата на тригерни лампи и са първообраз на статичните памети. Компютърът позволява изпълнение на аритметични операции в проиволна последователност.

През ноември 1955 Sperry Rand завежда патентен иск срещу Bell Telephone Laboratories за нарушаване на договорка (stipulation). Разпити на свидетели не са провеждани и решението е взето след едно-дневно съдебно заседание през март 1962 г.. На него Bell Telephone Laboratories представят доказателства за публикуване и разкриване на ENIAC преди критичната дата 26 юни 1946 г, т.е. доказавелства за невалидност на патента. Доказателствата не са приети от съда.([6] - 11.2.1) Решението на съда е обявено през септември 1962 г.

Решенията на това патентно дело се окачествяват от съдия Ларсон в решението от 1973 г. като съдебна грешка. ([6] - т.17.2.10 и т 13.17.8) Като причина за това се посочва извън съдебното споразумение между Western Electric Company (представлява Bell Ssytems, включително Bell Telephone Laboratories) и Sperry Rand за взимно лецинзиране на цялото патентно портфолио. ([6]- т.17.1.3)

Патентното дело Honeywell vs. Sperry Rand Corp.[редактиране | редактиране на кода]

Адвокатите на CDC, Honeywell и GE осъществяват контакт с Атанасов през пролетта на 1967 г. Както беше споменато, идеята, че ABC може би е първият електронен компютър, е изказана през 1966 г. от Ричард Колер Ричардс. Алън Къркпатрик, адвокат на CDC (Control Data Corp.) в спора със Sperry Rand за нарушаване на патента за регенеративната памет попада на книгата на Ричардс. Адвокатът на GE Норман Фулмър е работил по ABC компютъра като студент в университета в Айова под ръководството на Клифърд Бери. През пролетта на 1967 г. CDC и Honeywell наемат Атанасов за консултант.([5] – стр. 209)

На 26-ти май 1967 г. в окръжния съд в Минесота (САЩ са разделени на 11 съдебни окръга плюс окръг Колумбия) Honeywell завежда съдебен иск за 60 милиона долара срещу Sperry Rand за патент, придобит чрез измама, за нарушаване на антимонополния закон Шърман (Sherman) от 1890 г., за нарушаване на антимонополната поправка Клейтън (Clayton) от 1914 г. и за преференциално лицензиране[6]. На същия ден, 26-ти май 1967 г., в окръжния съд в Ню Йорк Illinois Scientific Developments, Inc, дъщерна фирма на Sperry Rand, създадена специално да контролира прилагането на патента на ENIAC, завежда съделен иск за 250 милиона долара срещу Honeywell за нарушаване на патента на ENIAC. По-късно искът е намален на 20 милиона.

С този патентен иск Honeywell оспорва лицензни претенции на Sperry Rand от порядъка на над 200 милиона долара за целия период на патента към фирми, произвеждащи оборудване за електронна обработка на информацията (Honeywell, IBM, General Electric, RCA, CDC, NCR, Philco-Ford, Burroughs и др., в таблицата не са отразени лицензните претенции към Honeywell и IBM)([6] – т.19.6.1) Патентното дело „Honeywell, Inc. vs Sperry Rand Corp.“ е третата, последна фаза от съдебния спор относно патента на ENIAC.[15] и поставя въпроса: „Трябва ли Honeywell да плати на Sperry Rand 20 милиона долара за нарушаване на патента на ENIAC или Sperry Rand трябва да плати 60 милиона долара на Honeywell за вреди, нанесени от прилагане на монополни практики?“[16]

Решенията на съда[редактиране | редактиране на кода]

На 19 октомври 1973 г. окръжният съд в Минесота излиза с решение по патентното дело Honeywell vs. Sperry Rand.[6] Решението е разделено на три части – т.1-т.12 се дискутират валидността и приложимостта на патента, т.13-т.23 се отнасят към антимонополните практики в резултат на лицензирането и прилагането на патента и т.24-т.26 се отнасят към компенсациите.

  • Въведението дава описание на патентния казус, същността на исковете и структирата на решението. В т.6.6 съдът квалифицира ABC компютъра като един от най-ранните автоматични, електронни, цифрови компютри. Никъде съдът не определя ABC като най-ранния или първия. В т. Introduction.6.6 пише “… съдът е предценил доказателствата отнасящи се до патентните права и бизнес дейност на ответника спрямо ... (т. Introduction.6.6.3) историята на проектиране и конструиране на най-ранните автоматични, електронни, цифрови компютри и по-конкретно на така наречения "ABC" (Atanasoff-Berry Computer) ...”.

Валидност и приложимост на патента на ENIAC

  • т.1. "Public Use"

Съдът дискутира привеждането на ENIAC в оперативно състояние (напълно приключени тестове), пълна готовност за практическо използване. ENIAC е завършен към средата на ноември 1945 г. (т.1.1.2) ENIAC е в експлоатация (не тестова фаза) декември 1945 - февруари 1946 г. (т.1.1.3) Изчисленията извършени на 10 декември 1946 г. в Лос Аламос са първата задача рекена на ENIAC (т.1.1.4) Съдът констатира, че Екерт и Моукли лично са предлагали ENIAC на клиентите за практическо използване много преди критичната дата 26 юни 1946 г., 1 година преди подаване на заявка за патент, и следователно патентът е невалиден (т.I.2.5). Представените дневници на разработкана всъщност са дневници по подръжка.(т.1.5.4.2)

  • т.2. "On Sale"

Съдът констатира, че малкият ENIAC (конфитурацията с два акумулатора) е продадена на Army Ordnance (артилерията) оше през юли 1944 г., много преди кратичната дата 26 юни 1946 г.(т.2.1.4)

  • т.3. "Atanasoff"

Съдът подробно проследява контакта между Моукли и Атанасоф, потвърждава зависимост на протенции 88 и 89 в патента на ENIAC от ABC компютъра.(т. 3.1.2 и т.3.1.3) Съдът констатира, че Моукли извлича изобретения автоматичен електронен цифров компютър, за който патента на ENIAC претендира от ABC.(т.3.1.18) Съдът квалифицира показанията на свидетеля Атанасов като достоверни.(т. 3.1.19)

  • т.4. "Inventor"

Съдът констатира, че Екерт и Моукли са подписали декларация с невярно съдържание под клетва, че са изобретили ENIAC сами т.е. няма други изобретатели.(т.4.1.2) Това е кражба на авторски права. Съдът констатира, че в разраборката на ENIAC са участвали Arthur W. Burks (автор на книгата "The First Electronic Computer: The Atanasoff Story"), Joseph Chedaker, Chuan Chu, James Cummings, John H. Davis, Harry Gail, Robert Michael, Frank Mural, Thomas Kite Sharpless и Robert Findley Shaw.(т.4.3.8) Съдът констатира, че в началото на 1944 г. Самуел Б. Уилиамс от Bell Telephone Laboratories, проектира устройство за временно съхранение на въведена информация, която е разкрита пред екипа на ENIAC и по-късно използвана в компютъра ENIAC. (т. 4.2.7)

  • т.5. "Claims not Anticipated"

Съдът не признава зависимост на патента на ENIAC от патентите на Morton и Florry. Съдът не признава зависимост от патента на Robert Mumma поради изпълнение на единични операции събиране, изваждане и умножение.(т.5.1.34) Патентът на Мумма е бил противопоставен на ENIAC от експертизата на патентния офис.

  • т.6. "Claims Anticipated"

Съдът потвърждава зависимост на протензии 83, 86 и 88 в патента на ENIAC от патента за умножител на Фелпс.[17] (т. 6.1).

  • т.7. "The First Draft Report"

Съдът разкрива последователността на контакта между Моукли и фон Нойман и потвърждава, че претенции 8, 9, 52, 55, 56, 57, 65, 75, и 78 са зависими от първата чернова на фон Нойман (the First Draft) т.е. разкрити са преди критичната дата (1 година преди заявката на патента)(т.7.3.4.1).

  • т.8. "The AMP report and Burks Article"

Съдът потвърждава, че публидациите на AMP рапорта и статията на Burks "Super Electronic Computing Machine" са публикувани преди критичната дата (1 година преди заявката на патента).(т.8.1)

  • т.10. "Pulse"

Къдът отсъжда корекциите на термина “импулс” направени на 20 май 1963 г. за невалидни. (т. 10.1) Това е свързано с дефиницията на “импулс” не по-малко от 2 us. По тази дифиниция всички импулси по-къси от 2 us не нарушават патента.

  • т.11."Delay"

Съдът определя корекциите на термина “импулс” направени на 20 май 1963 г. като злоупотреба с продължителността на заявката за патент на ENIAC.(т.11.1.6) Съдът констатира, че по време на експертизата на патента на ENIAC, през 1951 г. Патентният Офис на Съединените Щати е установил плагиатство на Екерт и Моукли, които директно са копирали претенции на Роберт Мумма от неговия патент US Pat. No. 2,495,075.(т.11.4.2)

  • т.12."Validity"

Съдът отсъжда, че патентът на ENIAC е невалиден. (т.12.3) Много интересно е решението в т.12.2.3.3 където съдът отсъжда, че "използване на изобретение на човек, друг от изобретателя, ..., е обществено достъпно и вграждането му в изобретението е неуместно". Става въпрос за кражбата на авторски права дискутирана в т. 4. Съдът отсъжда, че ENIAC е бил в продажба повече от една година преди заявяване на патента и поради това патентът е невалиден.(т.12.4) Съдът отсъжда, че Екерт и Моукли не са изобретили автоматичния електронен компютър сами, а са го взаимствали от д-р Атанасоф (т.12.5), претенции поне 88 и 89 са взаимствани от Атанасоф (т.12.7.3), претенции 83, 86 и 88 са очевидни по Byron Phelps (т.12.7.4), претенции 8, 9, 52, 65, 83, 86, 88, 109 и 122 свързани с термина "импулс" и разширени през 1963 г. са невалидни, претенции 8, 9, 52, 55, 56, 57, 65, 69, 75 и 78 са очевидни от предварително публикуваната от фон Нойман статия "The First Draft".

Анти монополни практики

  • т.13. "Fraud on the Patent Office"

Съдът констатира, че Атанасоф е видял ENIAC на 26 октомври 1946 г., но повече от 20 години не е отстоявал, че ENIAC машината съдържа негови разработки.(т.13.25.2) Honeywell не е успял да докаже зависимост на претенции 8, 9, 36, 52, 55, 56, 57, 65, 69, 75, 78,. 83, 86, 109, 122 и 142 от машината на Атанасоф или на която и да е негова работа. (т.13.25.3) Екерт и Моукли са подписали две декларации, че са единствените изобретатели въпреки възраженията и претенциите на участници в проекта (Robert F. Shaw и T. Kite Sharpless) (т.13.27.7, т.13.27.8 и т.13.27.9) Honeywell не е успял да докаже с ясни доказателства умишлено планирана и внимателно изпълнена измамна схема от Екерт и Моукли и техните адвокати спрямо работата на Атанасоф (т.13.39.9-т13.39.20)

Значение на патентния спор "ENIAC"[редактиране | редактиране на кода]

Значението на Делото Honeywell vs. Sperry Rand и патентния спор "ENIAC" e описано в решенията на съда т.13.2 и т.13.3.[6] Патентният спор "ENIAC" води до патентната реформа от 1973 г. (Patent Reform Act 1973), предложена от сенатор Филип Харт. В съответствие с тази патентна реформа Патентният Офис става независим от Търговската Камара и изслушванията на патентните спорове стават открити за обществиността т.е. премахват се тайните договорки между страните спорещи по делото. Съдът не решава делото в полза на Атанасоф, нито един съд не решава дела в полза на свидетел. Съдът решава делото в полза на фирмите производители на оборудване за обработка на информация. Honeywell използва свидетеля Атанасоф за да докаже, че и последните три думи "known to us" от фразата-претенция "first general purpose automatic electronic digital computing machine known to us" в патента на ENIAC са неверни и успява. Съдът не решава кой е първият автоматичен електронен цифров компютър с общо предназначение, то просто няма значение за фирмите производители. Всичко останало са манипулации и лъжи.

Приносът на Атанасоф[редактиране | редактиране на кода]

Работата по ABC компютъра никога не е публикувана, никога не минава през критиката и класификацията на патентен офис и остава неизвестна за общесвеността в продължение на 25 години. В решението на съда съдия Ларсон констатира, че в продължение на 20 години Атанасоф не е отстоявал своето изобретение.([6] - т. 13.25.2) Въздействието на ABC компютъра върху развитието на компютърните технологии е косвено, пречупено през призмата на ENIAC. Светът достига до технологичното ниво от 1967 г. без да знае за ABC компютъра (това, което е запазено от ABC e публикувано след 1970 г.) и затова приносите на Атанасоф са хипотетични т.е. "какво би станало ако ...". Патентният спор ENIAC поляризира общественото мнение и създава привърженици и противници. Въпросът е може ли от цялата истерия на привърженици и противници да се отдели рационалното от идеите на Атанасоф и да се оцени по достойнство технологичното ниво постигнато от ABC компютъра?

Съвременният компютър е колективно постижение на човечеството и обединява в себе си идеите на много хора - математици, физици, химици, инженери. Курт Гьодел въвежда кодирането на операциите, Алън Тюринг дава идеята за машини със запомнена програма, Густав Тошек изобретява магнитния запис, Джордж Стибиц въвежда отдалечения достъп, Артър Дикинсън прави първата електронна счетоводна машина с клавиатура и монитор. При такава последоватевност на развитието на компютърната технология да се твърди, че Атанасоф е "бащата на съвременния компютър" e отражение на правешката компютърна култура останала в България от времето на Тодор Живков. И така, какво е мястото на ABC компютъра в историята на компютърната техника?

ABC компютърът е различен от всички компютри правени преди и след него. Приносите са:

  • регенеративната памет - идеята, енергията заредена в кондензатор да се използва за носител на информацията е най-същественият принос на Атанасоф. Година и половина след Атанасоф (1943 г.) в Aquarius машината, която е част от Colossus се използва регенеративна лента (лента с кондензатори).([18] - стр.301) Когато става въпрос за паметта на ABC компютъра трябва да се има придвид, че това не е памет в термините на съвременните компютри. Паметта на ABC компютъра всъщност е 30 регистъра (ресурси за съхранение на информация) и 30 акумулатора (ресурси да съхранение и натрупване на информация). До тогава регистри и акумулатори си правят с Екелс-Джордан тригери (всеки тригер използва две лампи). За да се илюстрира значението на регенеративната памет ще направим една проста сметка - всеки Екелс-Джордан тригер съхранява 1 бит информация с две лампи, 30-те регистъра и 30-те акумулатора на Атанасоф по 50 бита плюс 2 резервни регисъра и 2 резервни акумулатора по 50 бита съхраняват 3200 бита и използват 3200 кондензатора разпределени в два барабана (1600 бита на барабан). Ако тези 32 регистъра и 32 акумулатора (има по два резервни) по 50-бита са направени с Екелс-Джордан тригери, то ще са необходими 6400 лампи. Нека да сложим по 9 кв.см. площ (3х3) технологична норма на лампа - това е доста консервативна норма за технологията от 1940 г.. При тази норма, за да се паправят тези 32 регистъра и 32 акумулатора с Екелс-Джордан тригери е небходима площ 54000 кв.см т.е. стена 2 на 3 метра. Атанасоф събира тази стена от 2 на 3 метра в два барабана с размер 20х28 см. Това e технологичен пробив, еквивалентен на технологичния пробив на Густав Тошек от 1928 г. с магнитния запис. Регенеративният принцип на съхранение на информация е в основата на съвременните динамични памети изобретени 1967 г. от Роберт Денард (IBM).[19], които се използват във всички съвременни компютри.
  • паралелен процесор - процесорът на ABC (30 последователни суматора) заедно с процесорът на Стибиц (два паралелни суматора) са най-ранните решения на паралелен процесор. И двете машини са двоични. Процесорът на ABC компютъра е много интересно решение, пример за това как се решава проблем с минимални средства. Всички решения до ABC и след ABC са паралелни. Противниците на Атанасоф биха подчертали, че ABC компютърът е бавен, но забравят да споменат, че цената на ABC компютъра е под 6000 долара когато всички останали решения струват стотици хиляди.
  • автоматично изпълнение на операции - ABC компютърът подобно на компютъра на Джордж Стибиц изпълнява фиксирана последователност от операции автоматично. Тези операции могат до се разглеждат като композитни операции.
  • използва двоична система - през 30-те и 40-те години на 20-ти век се използват две бройни системи - двоична и десетична. ABC компютърът използва двоична бройна система.
  • използва логически изрази - през 30-те и 40-те години на 20-ти век има два подхода да при проектиране на изчислителна техника - броене или логически изрази. В ABC компютърът са използвани логически изрази.

ABC компютърът не е първият електронен компютър. Релето е ключ с две състояния, лампата също е ключ с две състояния и транзисторът е ключ с две състояния. Замяната на един ключ с две състояния с друг само по себе си, не е новост! Затова експертизата на патентния офис на Съединените Щати противопоставя на Артър Дикинсон механични машини. Документите доказват, че първите електронни изчислителни устройства са направени от Артър Дикинсон, Джозеф Деш и Роберт Мумма през 1940 г.. Унизително е една фалшива претенция (ENIAC - първият универсален електронен компютър) да бъде заменяна от друга фалшива претенция (Атанасоф - бащата на съвременния компютър) въпреки наличието на толкова много документи, които доказват обратното. Унизително е да се крадат заслугите на други хора - това правят Екерт и Моукли в ENIAC (отказват съавторство на Arthur W. Burks, Joseph Chedaker, Chuan Chu, James Cummings, John H. Davis, Harry Gail, Robert Michael, Frank Mural, Thomas Kite Sharpless и Robert Findley Shaw), което съда констатира, същото правят Атанасоф (след делото променя мнението си за значението на ABC и губи спомени[20] - стр. 66) и "привържениците" му, които "патриотично" игнорират фактите.

По време на войната[редактиране | редактиране на кода]

През септември 1942 г. Атанасов постъпва в Морската артилерийска лаборатория във Вашингтон, където работи за отбраната. (Клифърд Бери работи в същата насока в Калифорния). Той смята да работи няколко месеца или най-много няколко години за правителството, надявайки се после да се завърне като ръководител на департамент. Люра остава в Еймс с трите деца, но той често ги посещава.

Става ръководител на акустичното подразделение в Морската артилерийска лаборатория (Naval Ordnance Laboratory), длъжност, за която му плащат над 10 000 долара – максималната заплата за държавна работа по това време. През май 1945 г. е създаден компютърният отдел (computer division) в Морската артилерийска лаборатория и Атанасов го оглавява. Той е натоварен със задачата да създаде компютър за американския флот. Въпреки пълното финансиране на проекта от Военно-морските сили (над 300 000 долара) и първоначалната пълна подкрепа от фон Нойман, проектът е неуспешен, а като основна причина за това се сочи непоследователният и хаотичен стил на управление на Атанасов.[20] Проектът е прекратен, след като фон Нойман убеждава военните, че няма никакви изгледи компютърът да бъде построен.[21] Провалът на този проект (за година и половина не е съставен дори план за работа) поставя под съмнение способността на Атанасов да построи работещ компютър, и това е последното му участие в разработка на компютър.[21] По същото време е включен в първия атомен опит на атола Бикини в Тихия океан – командировка, която той изключително много харесва.[20]

След войната[редактиране | редактиране на кода]

През 1948 г., при едно от отиванията си в Еймс, Джон Атанасов с изненада и разочарование научава, че компютърът АВС е разглобен и изнесен от сградата на физиците. Нито той, нито Бери са били информирани, че компютърът ще бъде унищожен. Запазени са само няколко негови части.

Дългото му отсъствие започва да се усеща в семейството. Той и Люра се отчуждават и през 1949 г. се развеждат. Люра се премества заедно с децата в Денвър, Колорадо. Същата година Атанасов се жени за Елис Кросби от Айова, с която работят във Вашингтон по време на войната.

През 1949 г. става научен ръководител на пехотните части във Форт Монро, Вирджиния. След една година се завръща във Вашингтон като директор на морската отбранителна програма в Морската артилерийска лаборатория и остава там до 1951 г. През 1952 г. създава The Ordnance Engineering Corporation (компания, която се занимава с научни изследвания и разработки в Роксвил, Мериленд) заедно със стария си приятел и състудент Дейвид Бийчър. Компанията е продадена на Aerojet General Corporation през 1957 г. и Джон Атанасов става мениджър на Атлантическия корпус от 1957 до 1959 г. и вицепрезидент от 1959 до 1961 г. През 1961 г. се пенсионира.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

През 1974 г. се завръща в Щатския университет на Айова ((на английски: Iowa State University, ISU, колежът става университет през 1959 г.), за да бъде почетен гост и ръководител на най-голямото студентско събитие на нацията: Veisha (съкращение от първите букви на изучаваните дисциплини: Veterinary Medicine, Engineering, Industrial Science, Home Economics и Agriculture). На фестивала обикновено присъстват над 250 000 човека.

Вицепрезидентът и директор на информацията и публичните прояви на ISU Карл Хамилтън прави филм за историята на конструирането на компютъра на Атанасов-Бери (1981). На 21 октомври 1983 г. (по повод годишнината от историческото съдебно решение, че Айова е мястото на конструиране на първия електронен цифров компютър и че ENIAC е „произлязъл“ от ABC) филмът е прожектиран по време на празненството, организирано в ISU. На Джон Атанасов е връчена грамота за особени заслуги от асоциацията на възпитаниците на университета. Съпругата на покойния Клиф Бери – Джейн Бери, и майка му Грейс Бери, са наградени като роднини на съавтора на ABC.

След дълго боледуване Атанасов умира на 15 юни 1995 г. в дома си в щата Мериленд. Погребан е в гр. Фредерик.

Атанасов и България[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Джон Атанасов пред Телефонната палата в София

Името на Атанасов става известно в България през 1970-те години и според И. Русков – в резултат на организирана пропагандна кампания.[22]. Повод за кампанията е руският превод на книгата на Ричард Колер Ричардс. Без да се запознаят с документите на делото ENIAC (всички патентни дела в САЩ са достъпни за обществеността), без да прочетат патентите Георги Алипиев, Кирил Боянов и Благовест Сендов стават инициатори на кампанията. Тримата са работили по първия български компютър Витоша. Подробности от организацията на кампанията все още не са известни. Факт е само, че Сендов се свързва с Атанасов, но като имаме предвид действителността по време на комунизма, малко вероятно е да е толкова просто. Случаят „Атанасов“ е използван за пропаганда на „постиженията на творческия гений на българския народ при социализма под мъдрото ръководство на Тодор Живков“. Атанасов е превърнат в лице на тази кампания, като за да бъдат постигнати пропагандните цели, е необходимо да се докаже българският му произход. Като първа стъпка за това при превода името му е побългарено: John Atanasoff първоначално се превежда Джон (Иван) Винсент Атанасов, по-късно Иван отпада, но Атанасов остава. Започват да търсят роднините му (80 години след като баща му е емигрирал). Атанасов е обявен за „бащата на компютъра“. Започват да се разпространяват и налагат тези, че патентното дело ENIAC е за това кой първи е „открил“ компютъра и как делото е решено в полза на Атанасов, макар че това въобще не е целта на делото и решенията не се отнасят до Атанасов. Всичко това Атанасов приема с мълчание, макар че е бил много добре запознат с документите по делото. Този стереотип се разпространява в България и до днес.

Джон Атанасов посещава България два пъти.

Първият път е през 1970 г. по покана на акад. Благовест Сендов. Сендов го обявява за „Прометей в електрониката“, без когото не е щяло да има компютри. Историята на патентния спор ENIAC доказва, че това твърдение е пропагандна манипулация. Награден е с орден „Кирил и Методий“, първа степен. Джон Атанасов изнася няколко лекции в Българската академия на науките, посветени на изобретяването на компютъра.

Второто му посещение е през май – юни 1985 г. Георги Йорданов, кандидат член на Политбюро на ЦК на БКП и председател на Комитета за култура, заявява „Бихме искали да вярваме, че някъде в дълбоките корени на Вашето чудесно творение, плод на изключително научно прозрение, лежи зрънце от откривателския порив на талантливия български народ.“, с което де факто обявява Джон Атанасов (Атанасоф) за българин.[22] Атанасов приема това отново с мълчание и с това асимилацията му е приключена, той е „един от нас“ и ние сме дали голям човек на света. Тогава е награден с орден „Народна Република България“, първа степен. Посещава и родното място на своя баща – с. Бояджик, Ямболско. Връчен му е ключът на „Почетен гражданин на гр. Ямбол“. [notes 2].

Наред с двата си български ордена Атанасов получава и най-голямото научно признание на България – през 1983 г. е избран за чуждестранен член на БАН, а от 1988 г. името на Атанасов кръжи и в Космоса – така е назован първият астероид, открит и изследван от българи в Националната астрономическа обсерватория „Рожен“.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • U.S. Navy Distinguished Service Award (1945)
  • Citation, Seismological Society of America (1947)
  • Citation, Admiral, Bureau of Ordnance (1947)
  • Cosmos Club membership (1947)
  • орден „Кирил и Методий“ – първа степен (1970)
  • Iowa Inventors Hall of Fame (1974)
  • Honorary membership, Society for Computer Medicine (1974)
  • Doctor of Science, University of Florida (1974)
  • Governor's Science Medal (1985)
  • орден „Народна република България“ – първа степен (1985)
  • Computing Appreciation Award, EDUCOM (1985)
  • Holley Medal, American Society of Mechanical Engineers (1985)
  • Coors American Ingenuity Award (1986)
  • Национален медал в областта на технологиите и иновациите (1990)
  • Върхът Атанасов нунатак в Антарктика е наименуван в чест на учения (2002)

Награда „Джон Атанасов“[редактиране | редактиране на кода]

Българският президент Георги Първанов учредява награда на името на Джон Атанасов, която се връчва ежегодно от 2003 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. След смъртта на Иван Атанасов през 1956 г., насърчавана от своите деца, Айва пише „Спомените на Айва Атанасова за съпруга ѝ Иван Атанасов“, откъдето научаваме много за произхода и детството на Джон Атанасов
  2. Прави впечатление, че при двете посещения на Атанасов българските ордени се раздават като юбилейни значки. В същото време, много малко хора знаеха, че патентът на акад. Георги Наджаков за фотоелектретите (използван в копирните машини) е подарен на британското патентно ведомство за смешните 10 000 паунда, много малко хора си спомняха за Асен Йорданов и приносите му към Боинг, никой не знаеше кой е Виден Табаков и приносите му за кацането на Луната.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Джон Атанасов открил принципа на компютъра след бясно препускане с кола, в-к Сега 12 юли 2003
  2. History of computers Biography of John Atanasoff.
  3. а б Създателят на първия модерен компютър. // Посетен на 23 януари 2013.
  4. Gustacson J.L., „The Quest for Linear Equation Solvers and the Invention of Electronic Digital Computing“, IEEE John Vincent Atanasoff 2006 International Symposium on Modern Computing (JVA'06), 2006, IEEE Explore
  5. а б в г д Burks A. R and Burks A. W., „The First Electronic Computer: The Atanasoff Story“, The University of Michigan Press, 1989
  6. а б в г д е ж з и к Larson E. R., „Findings of Fact, Conclusions of Law and Order for Judgement“, File. No. 4 – 67 CIV. 138, Honeywell v. Sperry Rand Corporation and Illinois Scientific Developments Inc., US District Court, District of Minesota, Fourth Division, 19 Oct. 1973; http://www.ushistory.org/more/eniac/index.htm
  7. а б Stibitz G.R., „Complex Computer“ US Pat. No. 2,668,661, Filed Apr. 19, 1941, granted Feb.9, 1954, https://www.google.com/patents/US2668661
  8. а б Atanasoff J.V., „Computing Machines for the solution of large systems of linear algebraic equations“, Iowa State School Report, Aug. 1940 http://cdm16001.contentdm.oclc.org/cdm/compoundobject/collection/p15031coll18/id/143/rec/4
  9. Dickinson A. H., „Accounting Apparatus“, US pat. 2,580,740, filed Jan. 20, 1940, granted Jan. 1, 1952, https://www.google.com/patents/US2580740
  10. Desch J. R., Mumma R. E., „Calculating Machine“, filed March 20, 1940, granted Apr. 29, 1952, https://www.google.com/patents/US2595045
  11. Richards, Richard Kohler – „Electronic Digital Systems“, John Wiley & Sons Ltd, ISBN 0471719471, 1966;
  12. Berry C.E., "Design of Electrical Data Recording and Reading Mechanism", MSc Thesis, Iowa State College, 1941, http://cdm16001.contentdm.oclc.org/cdm/compoundobject/collection/p15031coll18/id/57/rec/13
  13. Dowson A.O., „Sperry Rand Corporation, John Presper Eckertq Jr., and John W. Mauchly, Plaintiffs, v. Bell Telephone Laboratories, Incorporated, Defendant“, United States District Court S.D. New York, 171 F.Supp. 343, 1959
  14. Williams S. B., "Electronic Computer”, US Pat. No. 2,502,360, filed Mar. 14, 1947, granted Mar. 28, 1950 continuation in part of US Pat. Appl. No. 454,467 filed Aug. 11, 1942
  15. Eckert J. P. Jr., et al, „Electronic Numerical Integrator and Computer“, US Pat. No. 3,120,606, filed June 26, 1947, granted Feb. 4, 1964; https://www.google.com.au/patents/US3120606
  16. Burks A. W., „Who invented the general-purpose electronic computer“, University of Michigan, 1974 https://archive.computerhistory.org/.../text/.../k-8-u2772-Who-Invented-Computer.pdf
  17. Phelps B. E., "Electronic Calculating machine", filed Sep. 27, 1945, granted Jan. 6, 1953, https://www.google.com/patents/US2624507
  18. Copeland J.B., "Colossus: The Secrets of Blechley Park's Codebreaking Computers", Oxford University Press, ISBN-10:0-19-284055-X, 2006
  19. Dennard R.H., "Field-Effect Transistor Memory", US Pat. No. 3,387,286, filed July 14, 1967, granted June 4, 1968
  20. а б в Mooers C. N., „The Computer Project at the Naval Ordnance Laboratory“, IEEE Annals of the History of Computing Vol.23, Issue No. 02, Apr-Jun 2001;
  21. а б Williams M. R., „Calvin Mooers, the NOL Computer Project, and John Vincent Atanasoff: Introduction“, IEEE Annals of the History of Computing Vol.23, Issue No. 02, Apr-Jun 2001;
  22. а б Русков, И. Иван Асен III – Завладяване откъм Америка[http://liternet.bg/publish14/i_ruskov/ivan_asen.htm
  • Николай Бончев. Джон Атанасов. С., УИ „Климент Охридски“, С., 1990.
  • Джон Атанасов – бащата на компютъра. Съст. Димитър Шишков. С., Тангра ТанНакРа, 2001, 224 с. (Българска вечност, 29).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]