Джон Атанасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джон Атанасов
John Atanasoff
американски инженер и физик

Роден
Починал
15 юни 1995 г. (91 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Област Физика, математика
Образование Университет на Флорида
Университет на щата Айова
Уисконсински университет
Работил в Университет на щата Айова
Видни студенти Клифърд Бери
Техника
Област Електроника
Работил в Aerojet General Corporation
Cybernetics Incorporated
Изобретения Компютър на Атанасов-Бери
Награди Орден „Св. св. Кирил и Методий“
Национален медал в областта на технологиите и иновациите
Орден „Народна република България“
Джон Атанасов в Общомедия

Джон Вѝнсънт Атана̀сов (на английски: John Vincent Atanasoff, транскрипция на фамилията: Атанасоф) е американски физик, математик и електроинженер, създател на първия електронен, непрограмируем компютър с регенеративна памет, известен като компютър на Атанасов-Бери.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Джон Атанасов е роден на 4 октомври 1903 г. близо до Хамилтън, Ню Йорк. Баща му Иван Атанасов е родом от Бояджик, Ямболско, но рано остава без баща, който загива в Априлското въстание през 1876 г. През 1889 г., на 13-годишна възраст, Иван Атанасов емигрира в Америка заедно с чичо си. Остава съвсем сам на 16 и с много труд успява да завърши колеж, а след дипломирането си създава семейство с Айва Луцена Парди, учителка по математика от френско-ирландско потекло. В семейството се раждат осем деца: Джон-Винсент, Етелин-Зорка, Маргарет, Теодор, Ейвис, Реймънд, Мелва и Ървинг[1][notes 1].

След раждането на Джон-Винсент бащата продължава следването си задочно, дипломира се и работи като електроинженер отначало в околностите на Хамилтън, а по-късно в Остин и Брюстър, Флорида, където семейството се премества през 1912 г.[2][3] Малкият Джон завършва основно училище там. Къщата им в Брюстър е първата им къща, в която има електричество, и момчето на 9-годишна възраст проявява първите си способности в електротехниката. Чете много от книгите в библиотеката на баща си. В училище е добър ученик, но има интерес и към спорта. Когато баща му купува нова сметачна линийка, новост за времето си, той е напълно запленен от нея и внимателно изчита инструкциите.

Заинтригуван е от математическите принципи на операциите и от познанията за логаритмите. Това довежда до интереса му към тригонометричните функции. С помощта на майка си прочита учебника на Тейлър по алгебра за колежа, в който са включени начални познания по диференциално смятане, раздел за безкрайни редове и методи за пресмятане на логаритми. За няколко месеца любознателното 9-годишно момче научава от майка си за съществуването на бройни системи, различни от десетичната, и ги разучава – най-вече двоичната бройна система[4].

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Когато момчето трябва да постъпи в колеж, семейството се премества във ферма в Олд Чикора, Флорида. Той завършва колежа в Мелбъри с отличие по естествени науки и математика. През 1921 г. записва електроинженерство в университета на Флорида в Гейнсвил. Той проявява интерес към теоретичната физика и електрониката, но тези дисциплини не се преподават. Дипломира се като бакалавър по електроинженерство през 1925 г. Получава няколко предложения за стипендия за следваща образователна степен, включително от Харвард, но приема това от Щатския колеж на Айова, поради репутацията на колежа по отношение на инженерните и естествените науки[5] (по-късно колежът прераства в университет).

През юни 1926 г. Джон Атанасов защитава магистърската си степен по математика с втора специалност физика и няколко дни по-късно се жени за Люра. Започва работа като учител по математика; Люра още не е завършила следването си, но и тя работи като учителка в Монтана. По средата на учебната година обаче прекратява договора си и се връща в Еймс, за да е близо до съпруга си. Година по-късно се ражда дъщеря им Елси. В семейството има общо три деца: Елси, Джоан и Джон. През март 1929 г., насред семестъра, Атанасов постъпва като докторант по теоретична физика при Джон ван Флек в Уисконсинския университет в Мадисън, Уисконсин и семейството се мести там. Работата му върху докторската дисертация „Диелектрична константа на хелия“ го сблъсква за първи път с големи по обем изчисления във връзка с приближеното решаване на частни диференциални уравнения и прекарва часове със калкулатора на Монро – настолна механична сметачна машина. Това събужда интереса му към по-добра и по-бърза сметачна машина. След защитата на доктората си през юли 1930 г. семейството се завръща в Еймс и през есента на 1930 г. Джон Атанасов става асистент, а по-късно доцент по математика и физика в Щатския колеж на Айова (на английски: Iowa State College, ISC) и започва да ръководи докторанти[6].

Преподавател в Айова[редактиране | редактиране на кода]

В края на 30-те и началото на 40-те години на 20-ти век колежът в Айова има силни традиции в областите геометрия на повърхностите, паралелни корелации и приложения на метода на най-малките квадрати – три области с интензивно използване на системи от линейни уравнения, които определят научните интереси на Атанасов.[7] Той е единственият теоретик в колежа и се насочва към решаване на сложни задачи, при които възниква необходимост от по-ефективно извършване на голям обем изчисления. Разработваните от докторантите теми включват диференциални уравнения, които могат да се решават приближено чрез решаване на системи линейни уравнения с много неизвестни. Това може да стане само на ръка и изчисленията отнемат много време, дори когато се използват сметачни машини.

В периода 1935 – 1937 г. Атанасов разработва метод за анализ на спектри и публикува статия по въпроса в Journal of The Optical Society of America (1936).[8] За целта проектира и свързва допълнително устройство към механична табулираща машина на IBM, работеща с перфокарти, собственост на колежа.[3] Във връзка с тази публикация, през април 1937 г. Атанасов изпраща писмо до IBM.[9] Този опит за установяване на професионален контакт с IBM е неуспешен. За IBM свързването на допълнително устройство към табулираща машина е нарушение на бизнес политиката на фирмата по това време, да не разрешава на никой да се свързва към нейни продукти.([10] - стр.5, предпоследен параграф) В отговор, IBM издава вътрешен меморандум (по време на делото Honeywell v Sperry Rand съдия Ларсън изисква от IBM да предостави на съда копие от всички писма, в които се споменава името „Atanasoff“) с инструкция "...keep Atanasoff out of the tabulator" и ограничава достъпа на Атанасов до табулиращите машини.[9], [10]

През 1936 г. заедно с Глен Мърфи, колега атомен физик, създават малък аналогов калкулатор за изследване на геометрията на повърхности, който наричат „лапласиометър“. Лапласиометърът решава уравнение на Лаплас директно, без да преобразува диференциалните уравнения в системи от линейни уравнения.[11] Атанасов установява обаче, че той има присъщия недостатък на аналоговите устройства – точността му при работа прогресивно намалява с увеличаването на отклонението на отделните части на машината от номиналните параметри.

Създаване на компютъра АВС[редактиране | редактиране на кода]

Реплика от 1997 г. на компютъра на Атанасов-Бери в Центъра Дъръм, Щатски университет на Айова

Създаването на компютъра АВС е свързано с решаване на проблема с точността, наблюдаван при лапласиометъра. Лапласиометърът всъщност е диференциален анализатор (на английски: differential analyzer) и идеята на Атанасов е да реши проблема с точността с цифров интеграф (на английски: digital integraph).([11] – стр. 199)

Към края на 1938 г. Атанасов стига до основната концепция на новата изчислителна машина – да бъде построена на базата на електронни елементи, вместо с механични, да смята с двоични числа вместо с употребяваните дотогава десетични и да има отделна памет, която да е регенеративна (с кондензатори). При създаването на компютъра АВС, Атанасов решава два много тежки инженерни проблема, предизвикани от минималното финансиране, с което разполага. Първият проблем е архитектурата на машината и организацията на паметта и вторият, въвеждането и извеждането на данни.[notes 2] И в двата случая Атанасов и Бери предлагат много оригинални решения, които всъщност им позволяват да създадат компютъра – последователна архитектура и прогаряне на перфокартите.

Според самия Атанасов той намира тези решения по необичаен начин – една нощ, разочарован от множеството безплодни усилия, той се качва на колата си и кара без конкретна посока. След двеста километра спира в крайпътно заведение в Илинойс и там се избистрят основните принципи на бъдещата автоматична сметачна машина. Според Густафсон[12], в днешните понятия те са следните:

  • да използва електричество и електроника, а не механичен метод;
  • да използва вътрешни операции с двоична аритметика,
  • да използва отделна памет за междинните резултати, изпълнена с кондензатори и опреснявана периодична, за да поддържа състояния 0 или 1;
  • да използва логически изрази, а не броене.

Освен физик и математик, Атанасов е наясно и с електронната техника, което му помага да проектира конкретните схемни решения. За построяване на машината Атанасов се нуждае от техническа помощ и Харолд Андерсън, също професор по физика в колежа, му препоръчва един от най-добрите си студенти – Клифърд Бери (Clifford E. Berry, 1918 – 1963).

През март 1939 г. от колежа му отпускат 650 долара и Атанасов и Бери започват работа, като монтажът на машината се извършва в приземието на лабораторията по физика. До края на 1939 г. Атанасов и Бери създават прототип, който съдържа два 25-битови абака (с думата „abacus“ Атанасов означава регистър или акумулатор) разположени радиално от двете страни на бакелитов диск, един суматор и конвертор.([13] – стр. 29, предпоследен параграф). Този модел им позволява в периода ноември 1939-януари 1940 да тестват части от регенеративната памет и аритметичното устройство на машината в различни условия и е първото експериментално електронно устройство, което успешно изпълнява двоични операции събиране и изваждане.[11] Резултатите са добри, макар че операции се извършват с 8-разредни двоични еквиваленти на десетични числа, и те получават още 810 долара за проекта от колежа (110 долара от декана през зимата на 1940 г. и 700 долара до научния съвет през пролетта на 1940 г.).([13] – стр.30) През 1940 г. аритметичното устройство е проектирано отново.([11] – стр.235) То се състои от 30 последователни двоични суматора, работещи едновременно. Всеки суматор е предназначен за сумиране на една двойка от думи (по една от всеки барабан). До средата на 1942 г. е пусната в действие изчислителна машина, много по-късно наречена компютър на Атанасов-Бери или ABC (на английски: Atanasoff-Berry Computer).[13] Машината е специализирана – предназначена е за решаване на системи линейни уравнения с до 29 неизвестни и изпълнява фиксирана последователност от операциите събиране и изваждане (умножението и делението се свеждат до първите две), като управлението става с логически изрази.

По-голяма част от монтажа на ABC компютъра е дело на Клифърд Бери с помощта на студенти ([11] – стр. 209). Основен проблем е въвеждането на данните и извеждането на резултатите. По това време основни производители на перфочетящи устройства са IBM и AT&T, но и двете фирми не разрешават на други да се свързват към техни устройства([10] – стр. 5) (през 1944 – 1945 г. IBM дават разрешение на Екерт и Моукли да свързват и модифицират входно-изходни устройства ([11] – стр. 207)). Клифърд Бери предлага интересна идея за запис и четене на междинните резултати – вместо да печата перфокарти, да прогаря с искра подходящ диелектрик (хартия).[14] Тази идея се превръща в негова дипломна работа за придобиване на степен магистър (на английски: master of science). Устройството за записване и четене на данни на Бери обаче не е достатъчно надеждно, защото перфорацията не е достатъчно регулярна и става причина за случайни грешки ([11] – стр.224 – 225), ([10] – стр. 5), [15]. През август 1940 г. Атанасов и Бери подготвят рапорт (подробно описание на машината) до ръководството на ISC. Този рапорт съдържа подробно описание на финансовата част от проекта и е задание за допълнително спонсориране. През декември 1940 г. Атанасов и Бери посещават Патентния офис на САЩ във Вашингтон за предварително патентно проучване и не намират нищо, което би заплашило евентуален патент.[notes 3] На 24-ти март 1941 г. ISCRF (Iowa State College Research Foundation) получава финансиране от външна организация за довършване на проекта с изричното условие, че Атанасоф може да ползва средствата само след подписано патентно споразумение.[16], ([17] – стр.57)[notes 4] Това условие е сведено устно до знанието на Атанасоф.

По покана на Атанасоф, Моукли гостува в дома му от 13-ти до 18-ти юни 1941 г. Атанасоф дава на Моукли части от рапорта от август 1940 г. за да се запознае с компютъра. В разговори Атанасоф разкрива архитектурата и схемите на компютъра и демонстрира на Моукли готовите блокоте на компютъра. Атанасоф отказва да даде на Моукли копие от рапорта, но Моукли си води изчерпателни записки. Няма данни за подписано споразумение за конфиденциалност (Confidentiality Agreement, Non-Disclosure Agreement) между Атанасоф и Моукли. Моукли си отива с изчерпателна информация за АВС компютъра без никакви задължения за опазване, неразпространение и неизползване на придобитите знания. През юли 1941 г. Атанасов сключва патентно споразумение (patent agreement) с колежа в Айова, според което авторът (Атанасов) прехвърля собствеността върху интелектуалните права на ABC на колежа срещу поемане на разходите по патентната процедура и бъдеща подялба на лицензните такси и се задължава да не патентова самостоятелно.[16], ([17] – стр. 57)[notes 5] През октомври 1941 г. в писмо отговор до Моукли, Атанасоф моли Моукли за конфиденциалност поради предстоящо патентоване.[16] През пролетта и лятото на 1942 г. Атанасов и Бери подготвят заявка за патент[notes 6], но ръководството на колежа така и не прави патентна заявка, тъй като преценява че устройството не е актуално.([17] – стр. 58), [16], [notes 7]

След като САЩ влизат във Втората световна война през декември 1941 г., от средата на 1942 г. Атанасов и Бери са ангажирани във военни проекти, работата по компютъра АВС е прекъсната, и след това машината е забравена. Нещо повече, поради преустройство на помещенията след време АВС е разглобен, тъй като не може да бъде изнесен от помещението[12], и от него са запазени само отделни части.

Работа за армията[редактиране | редактиране на кода]

През септември 1942 г. Атанасов постъпва в Лабораторията към арсенала на Военно-морските сили (Naval Ordnance Laboratory, NOL)[3] във Вашингтон, където работи за армията. (Клифърд Бери работи в същата насока в Калифорния). Той смята да работи няколко месеца или най-много няколко години за правителството, надявайки се после да се завърне като ръководител на департамент. Люра остава в Еймс с трите деца, но той често ги посещава.

Става ръководител на хидроакустичния отдел в NOL. Основните му научни интереси по това време са в областта на динамиката на корабите, има много разработки с военно приложение, сред които хидроакустични устройства, детонатори, подводни бомби, миночистачен уред и патентова над 30 устройства[3][18]. През май 1945 г. е създаден компютърен отдел в лабораторията и Атанасов оглавява и него. Този отдел има задача да създаде компютър за нуждите на флота, макар че изчислителните машини са съвършено нова област за времето и липсват опит и кадри. Все пак е събран екип и е осигурено финансиране на проекта от над US$ 300 000. Въпреки първоначалната пълна подкрепа от страна на Джон фон Нойман, проектът не постига целта си и е прекратен, след като фон Нойман изказва мнение, че няма изгледи компютърът да бъде построен.[19],([17] – стр. 60) По същото време Атанасов взема участие в експерименти по измерване на сеизмични вълни в първия атомен опит на атола Бикини (1946) в Тихия океан и при големия конвенционален взрив в Хелголанд (1947)[20].

През 1948 г., при едно от отиванията си в Еймс, Джон Атанасов с изненада и разочарование научава, че компютърът АВС е разглобен и изнесен от сградата на физиците. Нито той, нито Бери са били информирани. Запазени са само няколко негови части.

През 1949 г. става научен съветник на пехотните части във Форт Монро, Вирджиния. След една година се завръща във Вашингтон като директор на морската отбранителна програма в Лабораторията към арсенала на ВМС и остава там до 1952 г., когато напуска работата си при военните.

Собствен бизнес[редактиране | редактиране на кода]

През 1952 г. заедно със стария си приятел и състудент Дейвид Бийчър създават компания, която се занимава с научни изследвания и разработки – The Ordnance Engineering Corporation в Роксвил, Мериленд. Компанията е придобита от Aerojet General Corporation през 1957 г. и Джон Атанасов работи като мениджър на нейния Атлантически филиал от 1957 до 1959 г. и като вицепрезидент от 1959 до 1961 г. От 1961 г. до пенсионирането си през 1969 г. е президент на фирмата Cybernetics.

През следващите години от живота си Джон Атанасов продължава да се занимава с изследвания. Работи по създаването на универсална азбука и език, които да позволяват лесна логическа обработка[3]. Разработва научно-приложни методи и средства за оптимизиране на възприемането на информация от човека и машината и се интересува от фонетизиране на националните писмености[18].

В края на 1960-те името му се свързва с патентния спор за ENIAC, защото е призован като свидетел по две от делата и при разпитите му се разкриват детайли за замисъла и реализацията на АВС. Съдебното решение, което обявява патента на ENIAC за невалиден, допринася за обществената известност на Атанасов и компютъра АВС, макар че той вече не съществува.

През 1970 г. Атанасов получава покана и посещава България със съпругата си. Второто му посещение е през 1985 г.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

През 1925 г. се жени за Люра Мийкс (Lura Meeks) – 25-годишна студентка по икономика от Оклахома[21]. Семейството има три деца: Елси, Джоан и Джон. През 1949 г. се развеждат и Люра с децата се преместват в Денвър, Колорадо. Същата година Атанасов се жени за Алис Кросби от Айова, с която са работили във Вашингтон по време на войната.

След дълго боледуване Атанасов умира в дома си в щата Мериленд на 15 юни 1995 г. на 91-годишна възраст[3]. Погребан е в гр. Фредерик.

Патентният спор ENIAC[редактиране | редактиране на кода]

Спорът за патента на ENIAC продължава около 20 години и има три фази – решението на Бюрото на Патентния Офис от 1955 г. да не издаде патент на ENIAC поради зависимост от патента на Bell Laboratories, патентното дело Sperry Rand v. Bell Telephone Laboratories и патентното дело Honeywell v. Sperry Rand, в което Джон Атанасов взима участие като главен свидетел на ищеца.

Патентът на ENIAC[редактиране | редактиране на кода]

Въз основа на твърдението, че ENIAC е „първият автоматичен, електронен, цифров компютър с общо предназначение, който ни е известен...“, записано в технологичното ниво на патента([22] – 2:11 – 19), до към края на 1960-те в САЩ, а и в света се смята, че ENIAC е първият електронен цифров компютър изобщо.[notes 8], [notes 9] През 1952 г. експертизата на Патентния офис декларира зависимост на патента на ENIAC от патента на Самуел Б. Уилямс US Pat. 2,502,360. През 1964 г. патентът на ENIAC е издаден с решение на съда по делото Sperry Rand v. Bell Laboratories. По-късно, в решението си по делото Honeywell v. Sperry Rand съдия Ларсон определя това като съдебна грешка. [23]

Патентното дело Honeywell v. Sperry Rand[редактиране | редактиране на кода]

През 1964 г. е основана Фирмата ISD (Illinois Scientific Developments, Inc.), изцяло собственост на Sperry Rand и предназначена да следи за изпълнението на лиценза на патента на ENIAC. През 1965 г. ISD предявява претенции към Honeywell за нарушаване на правата на ENIAC. През 1966 г. излиза книгата на Ричард Колер Ричардс „Electronic Digital Systems“ (един студентите, помагали при работата върху ABC компютъра, който завършва колежа в Айова през 1943 г. и по време на делото е един от главните свидетели на Honeywell)[24], в чийто увод авторът изказва предположението, че може би компютърът на Атанасов е първият електронен компютър. Въз основа на тази информация правният отдел на Honeywell наема Атанасов като консултант и започва подготовка за предявяване на съдебен иск за патентна измама към Sperry Rand.

Патентни искове[редактиране | редактиране на кода]

На 26-ти май 1967 г. Honeywell завежда дело срещу Sperry Rand, за патент издаден чрез измама, за нарушаване антимонополния закон Шърман от 1890 г. и поправката Клейтън от 1914 г. и за преференциално лицензиране. Искът е за 60 милиона долара. На същият ден, 26-ти май 1967 г., Sperry Rand завежда ответно дело срещу Honeywell за нарушаване на правата на патента на ENIAC (по-късно двете дела са обединени в едно, станало известно като Honeywell v. Sperry Rand). Искът е за 250 милиона долара, по-късно намален на 20 милиона долара. Съдебният иск в частта си за патент, придобит чрез измама, се основава на доказани факти, че много преди подаването на заявката авторите са били запознати с работата на Джон Атанасов и компютъра АВС и твърдението им, че ENIAC е „първият автоматичен, електронен, цифров компютър с общо предназначение, който ни е известен“ в декларацията за технологичното ниво е опит за измама по член 102 алинея а)"... устройството е предварително известно и практикувано от други ..." от патентния закон на Съединените Щати. Фразата “...който ни е известен” е ключът за разбиране на патентното дело, защото невалидност по член 102 а) не е била обект на друго дело. На 29 август 1969 г. Honeywell завежда поправка на иска, с която добавя още 25 патента на Sperry Rand в допълнение на патента на ENIAC с подобни нарушения. Списъкът от патенти включват патента за регенеративната памет, както и патенти, свързани с BINAC и UNIVAC. Тази поправка превръща патентното дело Honeywell v. Sperry Rand в мега-дело.

Зависимостта на ENIAC от ABC е по член 102а) липса на новост поради устройство, предварително известно и практикувано от други. Моукли и Екерт са разследвани за нарушения по почти всички 7 алинеи на член 102 (новост), член 103 (очевидност – зависимост от Фелпс), член 112 (спецификация на патента – електростатичния вариант на Атанасов в патента за динамичната памет), член 115 (клетвени декларации – Моукли и Екерт подписват декларации с невярно съдържание) и член 256 (пропуснати изобретатели – не включват 10 човека от екипа, проектирали различни устройства) включително и за плагиатство (Моукли преписва цели претенции от патента на Роберт Мумма от 1941 г.). (виж {Патентен спор за ENIAC})

Аргументи на страните за зависимост от Атанасов[редактиране | редактиране на кода]

В решението си съдия Ларсън пояснява критериите, според които патентният офис на САЩ счита едно устройство готово за патентоване, т.е. полезно (useful), съгласно член 35U.S.C.101 от Патентния закон на САЩ. Едно устройство е готово за патентоване (полезно), когато бъде завършено, готово за практическо използване в оперативна форма[25], т.е. когато експериментите са приключили, готово е за редовна експлоатация и изпълнява това, за което е проектирано.

Аргументът на Honeywell в частта валидност на патента е, че патентът на ENIAC е невалиден, тъй като, в нарушение на член 35U.S.C.102(а) от Патентния закон на САЩ, "...изобретението е известно и практикувано от други..." В подкрепа на аргумента Honeywell посочва претенции 88, 89 и 90 от патента на ENIAC. Това са единствените претенции от общо 148, по които ENIAC прилича на ABC.

Контрааргументът на Sperry Rand е, че тъй като компютърът АBC не е доведен до полезно състояние в съответствие с член 35U.S.C.101 от Патентния закон на САЩ (не е завършен, не е готов за редовна експлоатация и не е в оптимална форма, т.е. не изпълнява това, за което е проектиран), не може да се счита, че "...изобретението е известно и практикувано от други..." и следователно ENIAC не е извлечен от ABC.([11] – стр. 242)[notes 10]

Съдия Ларсън разрешава този спор, като пояснява, че „използването на идеи от устройство преди времето на въпросното изобретение, независимо дали впоследствие устройството е изоставено или не, е доказателство, че тези идеи са включени в по-късна разработка по същата тематика и не могат да бъдат част от изобретението“.[26] С други думи, като се има предвид, че Моукли е получил пълна информация за ABC от Атанасов, колкото и слаби да са претенции 88, 89 и 90, защото буферна памет използват всички компютри преди и след Атанасов, са достатъчни за деклариране на зависимост и в последствие на невалидност.

Основни решения на съда[редактиране | редактиране на кода]

Като „преценява доказателствата, свързани с патентните права на защитника“ [27] и „...взима предвид историята на проектиране на най-ранните образци на електронни, цифрови компютри и по-конкретно компютъра ABC“[28], съдът решава, че:

  • патентът на ENIAC е невалиден поради доказани практическо използване, продажба и публикуване на подробности на ENIAC повече от една година преди датата на подаване на заявката. [29];
  • Екерт и Моукли са извели общата концепция (broad subject matter) от Атанасов и следователно патентът на ENIAC е невалиден;[30]
  • Джон Атанасов и Джон Моукли са имали професионални контакти в областта на проектирането на цифрови компютри, но няма измама на патентния офис, тъй като Honeywell не е успял да докаже внимателно планиране и умишлено изпълнение на измамна схема[31].
  • някои идеи, използвани в ENIAC, са извлечени от работата на Джон Атанасов, при което претенции 88, 89 и 90 от патента на ENIAC са зависими от АВС компютъра, но претенции 8, 9, 36, 52, 55, 56, 57, 65, 69, 75, 78,. 83, 86, 109, 122 и 142 не са зависими от АВС компютъра[32].
  • ENIAC е зависим от патента на Фелпс, но не е зависим от патента на Мумма, тъй като електронният цифров компютър на Мумма изпълнява единични операции събиране, изваждане, умножение и деление[33].
  • Sperry Rand е нарушила анти-монополния закон Sherman и анти-монополната поправка Clayton, но поради недоказани финансови загуби съдът не присъжда финансова компенсация на Honeywell[34].
  • Honeywell е нарушил патентните права на ENIAC, но поради невалидност на патента съдът не присъжда финансова компенсация на ISD[35].

Документите, представени от експертизата на Патентния офис на САЩ и Honeywell като доказателства пред съда, доказват, че ABC не е най-ранният образец на електронен (използващ електронни лампи), цифров (работещ с импулси) компютър, но е най-ранният известен модел на двоичен електронен суматор. Не е коректно да се твърди, че съдът решава кой е първият електронен компютър, тъжителят Honeywell няма претенции за това и такова решение няма.

Значение на делото[редактиране | редактиране на кода]

Значението на делото Honeywell vs. Sperry Rand и патентния спор за ENIAC e в последвалата поправка на патентния закон на САЩ от 1973 г., с която се инкриминират тайните фирмени споразумения с цел манипулиране на пазара[36]. Съпътстващ резултат от това решение е и обществената известност, която придобива изобретението на Джон Атанасов. В колежа на Айова, който междувременно е станал университет, предприемат стъпки за популяризиране на идеите на Атанасов-Бери и компютъра АВС като един от най-ранните образци на електронен компютър.

Патентно дело Sperry Rand vs. Control Data Corp.[редактиране | редактиране на кода]

На 5-ти април 1968 г. Sperry Rand подава патентен иск срещу CDC (Control Data Corp.) за нарушаване на правата на патента за магнитния диск US Pat. 2,617,705 и патента за регенеративната памет US Pat. 2,629,827. CDC доказва, че Sperry Rand няма права върху патента за магнитната памет.[notes 11]

Регенеративната памет на Екерт и Моукли използва за носител на информация акустична вълна. В патента на регенеративна памет Екерт и Моукли описват и електростатичния вариант като друг начин на реализация. В съда CDC твърди, че патентът на регенеративната памет е невалиден, защото електростатичният вариант използва кондензатори, като носител на информацията е зарядът на кондензатора, т.е. решението на Атанасов от 1942 г. На 7 април 1971 г. Iowa State University Research Foundation подава възражение с искане Джон Атанасов да бъде добавен и вписан като съавтор на патента за регенеративната памет.[37] Съдът отхвърля възражението на 22 юни 1971 г. поради несъгласие на Sperry Rand и CDC. Всъщност това възражение подкрепя тезата на CDC и съдът призовава Атанасов като свидетел.

Тъй като патентът за регенеративната памет е част от по-голямото дело Honeywell vs. Sperry Rand, съдебният състав по делото Sperry Rand vs. Control Data Corp. изчаква решението по него. В решението си съдия Ларсън констатира, че

  • идеята на Атанасов за регенериране на паметта е използвана в EDVAC[38],
  • патентът за регенеративната памет е невалиден поради разкритията, направени в рапорта на фон Нойман преди критичната дата[39].

Тъй като към датата на решението патентът за регенеративната памет е с изтекъл срок на действие, съдът не го обявява за невалиден. Делото Sperry Rand v. Control Data Corp. е прекратено след 1980 г.

Приносът на Атанасов[редактиране | редактиране на кода]

Работата на Атанасов и Бери по компютъра ABC никога не е публикувана и остава неизвестна за обществеността в продължение на 25 години. По време на разпита на Атанасов като свидетел по делото на въпроса „Защо не сте публикували?“ той отговаря така: „Предполагам, защото така съм решил.[40] – стр. 943). В решението на съда се констатира, че в продължение на 20 години Атанасов не е отстоявал своето изобретение[41]. Въздействието на ABC компютъра върху развитието на компютърните технологии е косвено, пречупено през призмата на EDVAC, BINAC и UNIVAC. Това са последователни компютри с последователни суматори, регенеративна памет и запаметена програма.([11] – стр. 286) Патентният спор ENIAC разкрива пред обществото идеите на Атанасов, но използването му като медийна сензация и последвалите преувеличения и манипулации на фактите и доказателствата създават негови привърженици и противници.

ABC компютърът е различен от всички компютри, правени преди него. Приносите на Атанасов са:

  • регенеративна памет – идеята да се използва енергията, заредена в кондензатор, за съхраняване на информация в двоичен код, е най-същественият принос на Атанасов. Същият принцип се използва в съвременните динамични компютърни памети. Година и половина след Атанасов (1943 г.) в машината Aquarius, която е част от Colossus, се използва регенеративна лента (лента с кондензатори).([42] – стр.301)
  • последователен процесор – Атанасов използва за първи път електронни последователни двоични суматори. Първият електромеханичен двоичен суматор е направен от Джордж Стибиц през 1937 г. като част от „Model K“, който се съхранява в музея Смитсониън. Проектирането на двоични системи и в частност на двоични суматори е тясно свързано с тезиса на Клод Шанън за придобиване на магистърска степен от 1936 г., който дискутира проблема за изграждане на двоични системи с двоични ключове.[43]
  • паралелен процесор – процесорът на ABC (30 последователни суматора) заедно с процесора на Джордж Стибиц (два паралелни суматора), който обаче е електромеханичен (изграден с релета), са най-ранните решения на SIMD (на английски: Single instruction Multiple Data) паралелен процесор. И двете машини са двоични. Процесорът на ABC компютъра е оригинално решение – 30 последователни процесора с 30 двойки регистър/акумулатор, реализирани с 360 лампи, част от които двойни триоди. Паралелният еквивалент би използвал не по-малко от 21 хиляди електронни лампи (ако се използват двойни триоди), заедно с паметта – т.е. би бил по-голям от ENIAC.
  • автоматично изпълнение на операциите – ABC не е автоматичен компютър[44], защото входните данни и междинните резултати се въвеждат от и извеждат на перфокарти, които се обслужват на ръка и всяка аритметична операция се изпълнява след натискане на бутон от пулта. Подобно на компютъра на Джордж Стибиц, в ABC всички процесори изпълняват една и съща аритметична операция.
  • използва двоична система – при проектирането на електронноизчислителните машини от 1930-те и 1940-те години дилемата дали да се използва двоична или десетична[notes 12] бройна система все още не е твърдо решена. ABC използва актуалната и до наши дни двоична бройна система.
  • използва двоични операции – през 1930-те и 1940-те години има два подхода при проектиране на изчислителна техника – броене или двоични операции. ABC компютърът е първото известно експериментално електронно устройство (с електронни лампи, а не с релета), което изпълнява двоични операции[notes 13].

Признание[редактиране | редактиране на кода]

САЩ[редактиране | редактиране на кода]

През 1974 г. Атанасов се завръща в Щатския университет на Айова ((на английски: Iowa State University, ISU, колежът става университет през 1959 г.), за да бъде почетен гост и ръководител на най-голямото студентско събитие – VEISHA (съкращение от първите букви на изучаваните дисциплини: Veterinary Medicine, Engineering, Industrial Science, Home Economics и Agriculture).

Вицепрезидентът и директор на информацията и публичните прояви на ISU Карл Хамилтън прави филм за историята на конструирането на компютъра на Атанасов-Бери (1981). На 21 октомври 1983 г. (по повод годишнината от историческото съдебно решение, че Айова е мястото на конструиране на ABC и че ENIAC е „произлязъл“ от него) филмът е прожектиран по време на празненството, организирано в ISU. На Джон Атанасов е връчена грамота за особени заслуги от асоциацията на възпитаниците на университета. Съпругата на покойния Клиф Бери – Джейн Бери, и майка му Грейс Бери, приемат награда от името на съавтора на ABC.

България[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Джон Атанасов пред Телефонната палата в София

В България Атанасов става известен в началото на 1970-те години като „изобретил първия електронен компютър“. Според И. Русков за целта е организирана пропагандна кампания[45], а според Б. Зюмбюлев тя е пример за клишето българинът първи във всичко[46]. Повод за това става книгата на Ричард Колер Ричардс[47], в която за първи път се споменава работата на Атанасов, но за известността му допринася и патентният спор за ENIAC, който е в разгара си. Благовест Сендов първи издирва адреса на Атанасов и му пише. Атанасов му отговаря с писмо през септември 1970 г., в което описва живота си, дава сведения за изобретението си и за водените дела и изявява желание да посети България. Следва покана от името на Българската академия на науките и Атанасов и съпругата му посещават България за три седмици в края на 1970 г. в рамките на тримесечна обиколка на Европа. Награден е с орден „Кирил и Методий“ първа степен и изнася няколко лекции в БАН, посветени на компютъра АВС. Посещава и родното място на баща си – с. Бояджик, Ямболско, където се среща с далечни роднини[48].

Второто му посещение е през май – юни 1985 г. Георги Йорданов, кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП и председател на Комитета за култура, заявява „Бихме искали да вярваме, че някъде в дълбоките корени на Вашето чудесно творение, плод на изключително научно прозрение, лежи зрънце от откривателския порив на талантливия български народ“, с което де факто обявява Атанасов за българин.[45]. Награден е с орден „Народна Република България“, първа степен. Посещава отново родното място на своя баща. Връчен му е ключът на „Почетен гражданин на гр. Ямбол“.

Наред с двата си български ордена, Атанасов получава и най-голямото научно признание на България – през 1983 г. е избран за чуждестранен член на БАН. От 1988 г. името на Атанасов носи първият астероид, открит и изследван от българи в Националната астрономическа обсерватория „Рожен“. Върхът Атанасов нунатак в Антарктика е наименуван в чест на учения през 2002 г.

Българският президент Георги Първанов учредява награда „Джон Атанасов“, която се връчва ежегодно от 2003 г.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • U.S. Navy Distinguished Service Award (1945)
  • Citation, Seismological Society of America (1947)
  • Citation, Admiral, Bureau of Ordnance (1947)
  • Cosmos Club membership (1947)
  • орден „Кирил и Методий“ – първа степен (1970)
  • Iowa Inventors Hall of Fame (1974)
  • Honorary membership, Society for Computer Medicine (1974)
  • Doctor of Science, University of Florida (1974)
  • Governor's Science Medal (1985)
  • орден „Народна република България“ – първа степен (1985)
  • Computing Appreciation Award, EDUCOM (1985)
  • Holley Medal, American Society of Mechanical Engineers (1985)
  • Coors American Ingenuity Award (1986)
  • Национален медал в областта на технологиите и иновациите (1990)
  • орден Стара планина (посмъртно, 2000)

През 2007 г. 4 октомври е обявен за Ден на информационното общество – професионален празник на специалистите по компютърна техника, информационни технологии и автоматика в България[49]

Паметници на Джон Атанасов има в София (пред Телефонната палата), построен с дарения на стойност над 160 000 лв[50] и открит през октомври 2003 г., и в с. Бояджик.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • J. V. Atanasoff and A. E. Brandt, „Application of Punched Card Equipment to the Analysis of Complex Spectra“ Journal of the Optical Society of America Vol. 26, Issue 2, pp. 83 – 88 (1936)
  • Atanasoff, J. V., „Computing Machine for the Solution of Large Systems of Linear Algebraic Equations,“ in B. Randell, ed., The Origins of Digital Computers, Selected Papers, New York, Springer-Verlag, New York, 1973, Chapter 7.2.
  • John Vincent Atanasoff, Advent of Electronic Digital Computing, IEEE Annals of the History of Computing, vol. 6, no. , pp. 229 – 282, July-September 1984, doi:10.1109/MAHC.1984.10028

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. След смъртта на Иван Атанасов през 1956 г., насърчавана от децата си, Айва пише „Спомените на Айва Атанасова за съпруга ѝ Иван Атанасов“, откъдето научаваме много за произхода и детството на Джон Атанасов. Цитирани са в книгата на Бончев.
  2. Компютърът на Атанасов съдържа около 300 лампи, благодарение на оригиналното решение за използване на суматорите както за побитово събиране и изваждане, така и за преминаване от десетична към двоична система и обратно. За сравнение ENIAC използва 18000 лампи.
  3. Поради патентната тайна върху патентни заявки, в съответствие със Патентния закон на САЩ от 1922 г., предварителното патентно проучване се разпростира само върху издадените патенти. В съвременната патентна система на САЩ патентната тайна е намалена до първа публикация на патентната заявка т.е. патентната заявка се публикува около 3 месеца след нейното подаване.
  4. Основната инвестиция от $5330 Атанасов получава от Research Corporation of New York City.
  5. В патентната система автор (author) и собственик (assignee) на интелектуални права са две различни неща (общ принцип за всички страни). Патентното споразумение регулира въпроса за собствеността на интелектуалния продукт между работодател (ISC) и работник (Атанасов) получен в резултат от проект, спонсориран от колежа. Отказ от това споразумение означава напускане на колежа (Моукли и Екерт отказват за подпишат патентно споразумение за спонсориран проект и напускат университета в Пенсилвания след ултиматум ([11] – стр. 188)). Такива са правилата и в другите университети (показания на Травис – ([11] – стр.188)). Такива са правилата и днес, не само в университетите, но и във фирмите. Съдържанието на това патентно споразумение може да даде отговор на въпроса защо Атанасов не е публикувал работата си по ABC компютъра, но копие от него не е известно. В интервюто си с Кларенс Ларсън по повод на патентното споразумение, Атанасов казва „Знаете ли защо нямам патент? Защото колежът ме принуди да подпиша патентно споразумение и след това не направи нищо.“ Колежът не подава патентна заявка тъй като ABC компютърът не съответства на рапорта от август 1940 г.[13], по който е сключено патентното споразумение. Този факт е доказан от Джон Густафсон при реконструкцията на ABC компютъра 1995 г.[12]
  6. В т.13.21.1. от своето решение съдия Ларсън констатира, че „ABC е описан ... в чернова на патентна заявка, подготвена от Клифърд Бери ...“. По време на делото ENIAC Атанасов свидетелства, че са работили върху патентна заявка през пролетта и лятото на 1942 г. заедно с адвокат Трекслер (патентен адвокат нает от ISC). Копие от тази патентна заявка не е открито. Паралелно на Атанасов и Бери, върху двоичен електронен компютър работят в Bell Laboratories и на 11 август 1942 г. Самуел Б. Уилямс подава заявка за патент на електронен компютър (US Pat. 2,502,360), който е пряк конкурент на АВС. Компютърът на Уилямс е продължение на електромеханичния компютър на Стибиц (Стибиц и Уилиямс работят заедно, както Атанасов и Бери).
  7. Към края на 1942 г. и в следващите 5 години ABC компютърът е новост. Могат да се посочат поне три причини, които определят отказа на колежа от патентоване на ABC компютъра. Първо, в т. 2.1.7. от решението си съдия Ларсън пояснява кога едно устройство е готово за патентоване т.е. кога едно устройство е в полезно състояние в съответствие със член 101 от Патентния закон на Съединените Щати – когато е завършено, готово за експлоатация, в оперативна форма. В ([10] – стр. 5, предпоследен параграф) Burks пише, че ABC компютърът никога не е завършен. Същото е мнението и на Алън Къркпатрик, адвокат на CDC, участник в екипа на Honeywell по време на делото.([11] – стр.175) При реконструкцията през 1995 г. Джон Густафсон доказва, че ABC компютърът решава система уравнения само с 3 до 5 неизвестни [12] т.е. компютърът не решава система от уравнения с 29 неизвестни, за което е проектиран, и не е в оперативна форма в съответствие с рапорта (подробно описание) от август 1940 г. [13], въз основа на който Атанасов получава допълнителна инвестиция (виж забележка 2 и [13] – стр.31) и сключва патентно споразумение с ISC. С други думи, Атанасов и Бери не могат да демонстрират състояние на готовност за патентоване (състояние на полезност) в съответствие с член 101 от Патентния закон на САЩ (35U.S.C.101 предпазва от патентоване на идеи). По време на делото Honeywell v. Sperry Rand, фактът че ABC компютърът не е в полезно състояние, е обект на много тежки спорове ([11] – стр.242). Второ, колежът в Айова няма традиции в областта на изчислителната техника и Атанасов е единственият в колежа с интереси в тази област.[11] Трето, през юни 1942 г. Клифорд Бери напуска колежа и работата по компютъра спира, а през септември 1942 г. напуска и Атанасов, т.е. колежът не разполага нито с екип, нито с експертиза, с които да защити заявка за патент пред Патентния офис.
  8. В оперативен порядък Патентният офис на САЩ определя първите електронни изчислителни устройства. През 1946 г. са издадени патенти на IBM за електронен счетоводен апарат (US Pat. 2,402,988) и на NCR за електронна изчислителна машина (US Pat. 2,401,657) с приоритет от пролетта на 1941 г. Тези патенти са частично продължение (continuation in part) на патентите на IBM и NCR за електронен счетоводен апарат (US Pat. 2,580,740) и електронна изчислителна машина (US Pat. 2,595,045) от януари и март 1940 г., но са издадени през 1952 г. поради патентен спор между IBM и NCR. Тези машини са десетични и изпълняват аритметични операции чрез броене. След Пърл Харбър, IBM и NCR взимат участие в криптографската програма на САЩ. И двете машини са засекретени и са използвани изцяло или по части в разбиването на японския код (IBM) и в разбиването на ENIGMA (NCR N-530). Компютърните проекти с приложение в криптографията, развивани по време на втората световна война, са с нивото на секретност ААА, същото като на проекта Манхатън за атомната бомба. Пример за такива проекти са Colossus, Mammoth, N-530 (NCR Bombe, проектирана от Джозеф Деш и Роберт Мумма), „Madame X“(X68003, Bell Laboratories, проектирана от Самуел Б. Уилиямс) и т.н. Факти свързани с тези проекти стават известни едва към края на 20-ти и началото на 21-ви век след декласифициране от Агенцията за национална сигурност (NSA) на САЩ. Поради това, в решението си съдия Ларсън използва формулировката "... най-ранните образци на електронни, цифрови компютри и по-конкретно компютъра ABC ...".
  9. По случай 100 години от създаването на IBM беше публикувано факсимиле на писмо от 26-ти януари 1939 г., изпратено от Джеймс Брайс, главен инженер на IBM, до Томас Уотсън, президент на IBM, в което докладва за експерименти, проведени в IBM през 1938 г. с цел създаване на електронно изчислително устройство. В резултат на тези експерименти на 20-ти януари 1940 г. Артър Дикинсън заявява патент за електронен счетоводен апарат (US Pat. 2,580,740). Това е първото изчислително устройство с електромеханична клавиатура за въвеждане на данни, изцяло електронен процесор (управление и изчисления) и електронно-лъчева тръба (дисплей) за извеждане на резултата. http://www-03.ibm.com/ibm/history/ibm100/us/en/icons/patents/
  10. Аргументът на Sperry Rand дава отговор на въпроса защо администрацията на държавното училище в Айова не подава патентна заявка за ABC компютъра.
  11. Патентът за магнитния барабан US Pat. 2,617,705 е създаден от фирмата ERA (Engineering Research Associates). През 1954 г. Sperry Corp. купува ERA Inc., но не купува правата върху патента. През 1957 г. групата, дошла от ERA Inc., напуска Sperry Rand (през 1954 г. Sperry Corp. се обединява с Remington Rand) и основават Control Data Corp.
  12. Компютрите с десетична бройна система също са двоични приложения. На всяко число от една цифра съответства 9-битов преместващ регистър. При въвеждане на число в съответния преместващ регистър (на единиците, на десетиците, на стотиците) се записва единица в позицията, която съответства на стойността на числото. Например, при въвеждане на числото 5 се записва 1-ца в 5-та позиция на съответния преместващ регистър. Събирането се изпълнява с преместване наляво, изваждането – с преместване надясно. Например, при събиране 5+2 1-цата, записана във 2-ра позиция на регистъра на единиците, се премества 5 позиции наляво в 7-ма позиция.
  13. Компютрите с десетична бройна система броят, компютрите с двоична бройна система изпълняват двоични операции. И в двата случая се използват логически изрази, защото и в двата сручая става въпрос за двоични приложения (погледни горната забележка).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бончев 1990, с. 59 – 76.
  2. Бончев 1990, с. 75.
  3. а б в г д е Протохристов, Хр. Създателят на първия модерен компютър. // Светът на физиката (2). 2004. с. 47.
  4. Бончев 1990, с. 76 – 7.
  5. ((en))  Biography of John Atanasoff. // History of computers.
  6. Бончев 1990, с. 79 – 80.
  7. Gustafson J.L., „The Quest for Linear Equation Solvers and the Invention of Electronic Digital Computing“, IEEE John Vincent Atanasoff 2006 International Symposium on Modern Computing (JVA'06), 2006, IEEE Explore
  8. Atanasoff J.V., Brant A.E., „Application of Punched Card Equipment to the Analysis of Complex Spectra“, Journal of the Optical Society of America, Vol. 26, Issue 2, pp. 77 – 98
  9. а б Larson C., „Pioneers in Science and Technology Series Oral History of Dr. John V. Atanasoff“, http://cdm16107.contentdm.oclc.org/cdm/ref/collection/p15388coll1/id/491
  10. а б в г Burks A. W., „Who Invented the General Purpose Electronic Computer“, Colloquim, University of Michigan, 1974
  11. а б в г д е ж з и Burks A. R and Burks A. W., „The First Electronic Computer: The Atanasoff Story“, The University of Michigan Press, 1989
  12. а б ((en)) Густафсон, Джон. "Reconstruction of the Atanasoff-Berry Computer", paper presented in Paderborn, Germany in 1998. // Annals of the History of Computing. Посетен на 22 март 2017.
  13. а б в Atanasoff J.V., „Computing Machines for the solution of large systems of linear algebraic equations“, Iowa State School Report, Aug. 1940 http://cdm16001.contentdm.oclc.org/cdm/compoundobject/collection/p15031coll18/id/143/rec/4
  14. Berry C.E., „Design of Electrical Data Recording and Reading Mechanism“, MSc Thesis, Iowa State College, 1941, http://cdm16001.contentdm.oclc.org/cdm/compoundobject/collection/p15031coll18/id/57/rec/13
  15. The Modern History of Computing. // Станфордска философска енциклопедия. Посетен на 31 октомври 2016.
  16. а б в г ((en)) Lee, J.A.N.. Computer pioneers:John Vincent Atanasoff. // IEEE Computer society. Посетен на 6 март 2017.
  17. а б в г Slater R., „Portraits in Silicon“, The MIT press Cambridge, 1987
  18. а б Бончев 1989, с. 158.
  19. Mooers C. N., „The Computer Project at the Naval Ordnance Laboratory“, IEEE Annals of the History of Computing Vol.23, Issue No. 02, Apr-Jun 2001;
  20. Cox, E.F. и др. Upper-athmosphere temperatures from Helgoland big-bang. // Journal of meteorology 6. October 1949.
  21. Бончев 1990, с. 78.
  22. Ekert J.P. et.al, „Electronic Numerical Integrator and Computer“, US Pat. 3,12,606, filed June 26 1947, issued Feb. 4, 1964, https://www.google.com.au/patents/US3120606
  23. Larson 1973, с. т. 13.17.8.
  24. ECpE mourns loss of alum. // Посетен на 9 юни 2017.
  25. Larson 1973, с. т.2.1.7.
  26. Larson 1973, с. т.12.2.5.4.
  27. Larson 1973, с. Introduction.6.6.
  28. Larson 1973, с. Introduction.6.6.3.
  29. Larson 1973, с. глави 1 и 2).
  30. Larson 1973, с. т.12.2.5.
  31. Larson 1973, с. глави 3 и 13.
  32. Larson 1973, с. глави 12 и 13.
  33. Larson 1973, с. глави 5 и 6.
  34. Larson 1973, с. глави 20 и 24.
  35. Larson 1973, с. глави 23 и 24.
  36. Larson 1973, с. т.13.2 и т.13.3.
  37. Iowa State University Research Foundation v. Sperry Rand Corp. and Control Data Corp., U.S. Court of Appeals for the Fourth District, 444 F.2d 406 (4-th Cir.1971)
  38. Larson 1973, с. 112 (т. 14.11.3.5).
  39. Larson 1973, с. 102 (т. 14.11.1.22).
  40. Atanasoff J.V., „Atanasoff Deposition“, (United States District Court, District of Minnesota, Fourth Division, 4 – 67 Giv. 138, 1967 http://cdm16001.contentdm.oclc.org/cdm/compoundobject/collection/p15031coll18/id/2650/rec/19
  41. Larson 1973, с. т. 13.25.2.
  42. Copeland J.B., „Colossus: The Secrets of Blechley Park's Codebreaking Computers“, Oxford University Press, ISBN-10:0-19-284055-X, 2006
  43. Shannon C. E., „A Symbolic Analysis of Relay and switching circuits“, MSc Thesis, University of Michigan, 1936
  44. https://www.kullabs.com/classes/subjects/units/lessons/notes/videoplay/959/3040
  45. а б Русков, И.. Иван Асен III – Завладяване откъм Америка. // liternet.bg.
  46. Зюмбюлев, Борислав. Гълъбин Боевски и бродещите призраци на комунизма. // 24 часа. 14.11.2011.
  47. Richards, R.K.. Electronic Digital Systems. New York, Wiley and Son, 1966.
  48. Бончев 1990, с. 35 – 41.
  49. Решение № 633 на МС от 27.09.2007 г. Обн., ДВ, бр. 80 от 5.10.2007 г.
  50. Джон Атанасов – Дарители – фондация „Тангра ТанНакРа“, архивиран уебсайт от archive.org на 9 май 2007 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]