Лаборатории Бел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Bell Labs)
Направо към: навигация, търсене
Bell Laboratories в Мърей Хил, Ню Джърси

Bell Laboratories, също Bell Labs („Лабораториите на Бел“), известна и с предишни имена като AT&T Bell Laboratories и Bell Telephone Laboratories) е бивша корпорация, настоящ голям изследователски център в областта на телекомуникациите, електронните и компютърните системи, собственост на Nokia. Централата на Bell Labs е разположена в Мърей Хил (Murray Hill), Ню Джърси, САЩ.

Освен с приложни научно-технически изследвания и разработки, в миналото се занимават и с фундаментални научни изследвания. Наречени са на Александър Бел – прочутия американски учен, изобретател и бизнесмен от шотландски произход, основоположник на телефонията, основател на компанията Bell Telephone Company.

Основани са през 1925 г. като изследователски център на компанията AT&T (основана от Александър Бел). По-късно стават изследователски център на корпорацията Alcatel-Lucent, а днес са собственост на Nokia.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първи изчислителни машини[редактиране | редактиране на кода]

Във връзка с опита си от телефонните централи компанията логично прави първите си опити в изчислителната техника на базата на релета. В периода 1939 – 1942 г. Джордж Стибиц работи върху изчислителна машина на базата на релета. Електромеханичният компютър на Джордж Стибиц е предназначен да изпълнява аритметични операции върху комплексни числа и е първият компютър с отдалечен достъп (на английски: remote access). Данните се въвеждат от телексна машина и резултатите се изписват също на телексната машина.[1]

Поради нуждата от обемни изчисления с напредването на войната следващият изчислителен проект е т.нар. „Relay Interpolator,“ съдържащ около 500 телефонни релета и телетип за вход и изход. Следва „Ballistic Computer“ с около 1300 релета, по-сложен от предшестващия го Relay Interpolator, но отново със специализирано приложение и ограничен само до някои видове изчисления. Най-накрая през 1944 г. the Bell Telephone Laboratories започва проект на универсална изчислителна машина Computing Machine-I. Тя се различава от предходните по големина – съдържа над 9000 релета и около 50 телетипа, заема площ от 1000 квадратни фута и тежи около 10 тона. Освен това е по-гъвкава, по-универсална и по надеждна, като може да оперира и автоматично, без оператори[2].

Продължение на електромеханичния компютър е следващ, електронен компютър, заявен отчасти през август 1942 г., а напълно през 1947 г. от Самуел Уилямс (Samuel B. Williams).[3] Компютърът на Уилямс изпълнява знакови аритметични операции: събиране, изваждане, преместване, умножение, деление и изчисление на корен квадратен.

Открития и разработки[редактиране | редактиране на кода]

За своето време Bell Labs са без аналог в областта си, разработвайки широк обхват от революционни технологии, включително радиоастрономията, транзистора, лазера, теория на информацията, съвременната слънчева батерия[4], операционната система UNIX, програмните езици C и C++.

За част от дейностите, осъществявани от Bell Labs, са присъдени 7 Нобелови награди[5].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Stibitz G. R., „Complex Computer“, US Pat. No. 2,668,661, filed Apr. 19, 1941, granted Feb. 9, 1954
  2. Randell 1973, с. 257.
  3. Williams S. B., "Electronic Computer”, US Pat. No. 2,502,360, filed Mar. 14, 1947, granted Mar. 28, 1950 continuation in part of US Pat. Appl. No. 454,467 filed Aug. 11, 1942; https://www.google.com.au/patents/US2502360
  4. 60 Years Ago Today, Bell Labs Unveiled the Solar Cell. // Посетен на 22 май 2017.
  5. ((en))  Списък награди. // Alcatel-Lucent. Посетен на 2011-04-06.
  • Randell, Brian. The Origins of Digital Computers, Selected Papers. Berlin· Heidelberg· New York, Springer-Verlag, 1973. ISBN 978-3-642-96147-2. с. 464.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]