Лаборатории „Бел“
|
Nokia Bell Labs Bell Labs |
|
|---|---|
 Bell Labs лого след като Nokia придобива компанията през 2016 |
|
 Bell Laboratories в Мърей Хил, Ню Джърси |
|
| Индустрия | Телекомуникации |
| Основана | 1925 |
| Основател | Александър Бел |
| Генерален директор | Марк Уелдан |
| Холдингова компания |
AT&T (1925–96) |
| Nokia Bell Labs в Общомедия | |
Bell Laboratories, също Bell Labs („Лабораториите на Бел“), известна и с предишни имена като AT&T Bell Laboratories и Bell Telephone Laboratories) е бивша корпорация, настоящ голям изследователски център в областта на телекомуникациите, електронните и компютърните системи, собственост на Nokia. Централата на Bell Labs е разположена в Мърей Хил (Murray Hill), Ню Джърси, САЩ.
Освен с приложни научно-технически изследвания и разработки, в миналото се занимават и с фундаментални научни изследвания. Наречени са на Александър Бел – прочутия американски учен, изобретател и бизнесмен от шотландски произход, основоположник на телефонията, основател на компанията Bell Telephone Company.
Основани са през 1925 г. като изследователски център на компанията AT&T (основана от Александър Бел). По-късно стават изследователски център на корпорацията Alcatel-Lucent, а днес са собственост на Nokia.
История[редактиране | редактиране на кода]
Първи изчислителни машини[редактиране | редактиране на кода]
Във връзка с опита си от телефонните централи компанията логично прави първите си опити в изчислителната техника на базата на релета. В периода 1939 – 1942 г. Джордж Стибиц работи върху изчислителна машина на базата на релета. Електромеханичният компютър на Джордж Стибиц е предназначен да изпълнява аритметични операции върху комплексни числа и е първият компютър с отдалечен достъп (на английски: remote access). Данните се въвеждат от телексна машина и резултатите се изписват също на телексната машина.[1]
Поради нуждата от обемни изчисления с напредването на войната следващият изчислителен проект е т.нар. „Relay Interpolator,“ съдържащ около 500 телефонни релета и телетип за вход и изход. Следва „Ballistic Computer“ с около 1300 релета, по-сложен от предшестващия го Relay Interpolator, но отново със специализирано приложение и ограничен само до някои видове изчисления. Най-накрая през 1944 г. the Bell Telephone Laboratories започва проект на универсална изчислителна машина Computing Machine-I. Тя се различава от предходните по големина – съдържа над 9000 релета и около 50 телетипа, заема площ от 1000 квадратни фута и тежи около 10 тона. Освен това е по-гъвкава, по-универсална и по надеждна, като може да оперира и автоматично, без оператори[2].
Продължение на електромеханичния компютър на Стибиц е следващ, електронен компютър, заявен отчасти през август 1942 г.[3], а напълно през 1947 г. от Самюъл Уилямс (Samuel B. Williams) (Стибиц и Уилямс работят заедно, както Атанасов и Бери).[4] Той изпълнява знакови аритметични операции: събиране, изваждане, преместване, умножение, деление и изчисление на корен квадратен.
Открития и разработки[редактиране | редактиране на кода]
За своето време Bell Labs са без аналог в областта си, разработвайки широк обхват от революционни технологии, включително радиоастрономията, транзистора, лазера, теория на информацията, съвременната слънчева батерия[5], операционната система UNIX, програмните езици C и C++.
За част от дейностите, осъществявани от Bell Labs, са присъдени 7 Нобелови награди[6].
- 1937 г.: Клинтън Дейвисън заедно с други физици „за експерименталното откритие на дифракцията на електрони в кристали“.
- 1956 г.: Джон Бардийн, Уолтър Братейн и Уилям Шокли за изобретяването на първия транзистор.
- 1977 г.: Филип Уорън Андерсън „за изследвания на електричните структури на материята и неподредените системи“.
- 1978 г.: Арно Пензиас и Робърт Удроу Уилсън за тяхното откритие на реликтовото излъчване.
- 1997 г.: Стивън Чу за изследвания в областта на охлаждането и улавянето на атоми с помощта на лазер.
- 1998 г.: Хорст Щьормер, Робърт Лафлин и Даниъл Ци „за откритието на нова форма на квантовата течност с дробно заредени възбуждания“.
- 2009 г.: Уилард Бойл, Джордж Смит и Чарлз Као за изобретяването на CCD устройството.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Stibitz G. R., „Complex Computer“, US Pat. No. 2,668,661, filed Apr. 19, 1941, granted Feb. 9, 1954
- ↑ Randell 1973, с. 257.
- ↑ Интересно е да се отбележи, че по същото време Джон Атанасов и Клифърд Бери работят в Айова по своята машина (по-късно станала известна като компютър АВС), но така и не стигат до подаване на заявка за патент.
- ↑ Williams S. B., Electronic Computer, US Pat. No. 2,502,360, filed Mar. 14, 1947, granted Mar. 28, 1950 continuation in part of US Pat. Appl. No. 454,467 filed Aug. 11, 1942.
- ↑ 60 Years Ago Today, Bell Labs Unveiled the Solar Cell. // Посетен на 22 май 2017.
- ↑ Списък награди. // Alcatel-Lucent. Посетен на 6 април 2011. (на английски)
- Randell, Brian. The Origins of Digital Computers, Selected Papers. Berlin· Heidelberg· New York, Springer-Verlag, 1973. ISBN 978-3-642-96147-2. с. 464.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]