Константин Анастасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Константин Анастасов
български хирург
Роден

Националност Флаг на България България
Медицина
Област лицево-челюстна хирургия
Известен с пионер на съвременната лицево-челюстна хирургия в България
Титла професор

Константин Йорданов Анастасов е български лекар (стоматолог, хирург, професор). Той е сред създателите на съвременната лицево-челюстна хирургия в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Париж, Франция на 10 юни 1926 г. Син е на Юрдан (Йордан) Анастасов. Като дете живее в Берлин и Париж.

След завръщането си в България учи във Френския колеж, Духовната семинария и се дипломира във Втора мъжка гимназия в София. След отбиване на военна служба записва и завършва „Стоматология“ с отличен успех.

През 1951 г. е назначен за младши научен сътрудник в Научноизследователски стоматологичен институт (НИСИ) в секцията по хирургия. През 1959 г. защитава научна теза „Острата одонтогенна инфекция“. Клиничните и експериментални изследвания му дават основание да застъпи позицията за ранна хирургическа и комплексна терапия, с която се предотвратяват тежките усложнения, които по това време са доста чести. При сливането на НИСИ и ИСУЛ става ръководител на Катедрата по лицево-челюстна хирургия, която разполага с болнична база от 40 легла. С оглед въвеждането на съвременни хирургически методи, специализира във водещи клиники в Париж, по-късно в Лондон, и след това – в Ню Йорк.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Основната част на научната, клинична и публицистична дейност на проф. Анастасов е насочена към диагностиката и лечението на туморите в лицево-челюстната област, лечението на пренеоплазиите, комплексното лечение на злокачествените тумори, травмите на челюстите и др.

Многогодишните проучвания на проф. Анастасов са отразени в повече от 160 публикации, доклади и лекции. Участва с научни съобщения на конгреси в Париж, Атина, Тел Авив, Любляна, Вашингтон, Букурещ, Белград, Мексико и др. Издава монографии за острата одонтогенна инфекция, туморите на устната кухина и челюстите, оперативни методи в лицево-челюстната хирургия [1], обезболяване в стоматологията, вродени цепки на устните и небцето. С колектив на катедрата публикува „Хирургична стоматология“ (1975). Тази книга десетки години е основно помагало за студенти и специализанти. В Катедрата по лицево-челюстна хирургия на ИСУЛ специализират над 250 души стоматолози и, периодично, всички ръководители на окръжните хирургически центрове.

Константин Анастасов последователно е избиран с конкурси за старши научен сътрудник втора степен, доцент, старши научен сътрудник първа степен и през 1970 г. – за професор. През 1968 г. Анастасов е генерален секретар на Световния стоматологичен конгрес във Варна. Избран е за член на Френската академия по лицево-челюстна хирургия.

През 1975 г. ИСУЛ се слива със Стоматологичния факултет на Висшия медицински институт (София) в новосъздадената обединена Медицинска академия и проф. Константин Анастасов става ръководител на обединената Катедра по лицево-челюстна хирургия, ръководена преди това от проф. д-р Славчо Давидов. През 1978 г. по решение на Партийното бюро е заменен като ръководител на катедрата от проф. Кичка Георгиева (Танчева), след което е избран за професор и ръководител на катедра „Игнацио Чавес“ на Мексиканския национален университет, където работи четири години. Там подготвя около 40 специалисти, изнася лекции и участва в конференции в различни университетски градове, оперира болни и дава консултации. По правителствена програма оперира в щата Кампече над 300 деца с вродени аномалии и подготвя за издаване монография на испански език заедно с неговия главен асистент. Избран е за почетен член на Мексиканската стоматологична асоциация[2]. След завръщането си в България работи и ръководи Клиниката по лицево-челюстна хирургия на Медицинска академия в София и е консултант в Клиниката по пластична хирургия на Стоматологичния факултет в Пловдив.

Награждаван е с ордените „Кирил и Методий“ и „Червено знаме на труда“, Държавния орден на Италианската република. Дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Стоматология“, сп. „Квинтесенц“ (Quintessence), „Дентал абстрактс“ (Dental Abstracts). Владее френски, испански, английски и си служи с италиански, немски и руски езици.

Проф. Анастасов е виден деятел на Българския олимпийски комитет, дългогодишен член на Изпълнителния комитет на Световната федерация на университетския спорт, един от основателите на дружество „Академик“.

Проф. д-р Константин Анастасов е ръководител на десетки докторанти, бъдещи доценти и професори по хирургична стоматология и лицево-челюстна хирургия. Подготвени от него специалисти и сега работят в Мексико и други страни в Южна Америка. Синът му, Юрий Анастасов, е професор по пластична хирургия, ръководител на Отделението по пластична хирургия в Пловдив, а племенникът му George Anastassov е професор по лицево-челюстна хирургия в Ню Йорк.

Избрани трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Анастасов, К. Към проблема на острата одонтогенна инфекция. София: Медицина и физкултура, 1958;
  • Анастасов, К. Тумори на устната кухина и челюстите. София: Медицина и физкултура, 1963.
  • Георгиев, Е., К. Анастасов, В. Апостолова, Ц. Стоилова. Вродени цепнатини на устните и небцето. София: Строителство и архитектура, б-то изд., 1993;
  • Анастасов, К., К. Георгиева, М. Деветаков, Г. Коларов. Хирургична стоматология: Учебник за студенти по стоматология. София: Медицина и физкултура, 1975.
  • Кавракиров, В., К. Анастасов, Ю. Анастасов. Оперативни методи в лицево-челюстната хирургия. София: Арсо, 1998 (1983).
  • Анастасов К., Ю. Анастасов. Някои съвременни проблеми на малформациите в лицево-челюстната област. – Orthodontia Quintessence, 1993, 2, 27:30.
  • Ugrinov R., C. Anastassov., Y. Anastassov. Fibrome desmoide. Fibromatose agressive. Fibrosarcome infantile. – Actualites Odonto-Stomatologiques, 1998, 201: 73 – 82.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. (съвм. с В. Кавракиров)
  2. За работата на проф. Анастасов в Мексико вж. Герасимов, Б. Дипломация в зоната на кактуса. ИК „Труд“, 1998, 258 -260

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]