Константин Анастасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Константин Анастасов
български хирург
Роден
10 юни 1926 г. (93 г.)
Националност Флаг на България България
Медицина
Област лицево-челюстна хирургия
Известен с пионер на съвременната лицево-челюстна хирургия в България
Титла професор

Константин Йорданов Анастасов е български лекар (стоматолог, хирург, професор). Той е сред създателите на съвременната лицево-челюстна хирургия в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Париж, Франция на 10 юни 1926 г. Син е на Юрдан (Йордан) Анастасов. Като дете живее в Берлин и Париж.

След завръщането си в България учи във Френския колеж, Духовната семинария и се дипломира във Втора мъжка гимназия в София. След отбиване на военна служба записва и завършва „Стоматология“ с отличен успех.

През 1951 г. е назначен за младши научен сътрудник в Научноизследователски стоматологичен институт (НИСИ) в секцията по хирургия. През 1959 г. защитава научна теза „Острата одонтогенна инфекция“. Клиничните и експериментални изследвания му дават основание да застъпи позицията за ранна хирургическа и комплексна терапия, с която се предотвратяват тежките усложнения, които по това време са доста чести. При сливането на НИСИ и ИСУЛ става ръководител на Катедрата по лицево-челюстна хирургия, която разполага с болнична база от 40 легла. С оглед въвеждането на съвременни хирургически методи, специализира във водещи клиники в Париж, по-късно в Лондон, и след това – в Ню Йорк.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Основната част на научната, клинична и публицистична дейност на проф. Анастасов е насочена към диагностиката и лечението на туморите в лицево-челюстната област, лечението на пренеоплазиите, комплексното лечение на злокачествените тумори, травмите на челюстите и др.

Многогодишните проучвания на проф. Анастасов са отразени в повече от 160 публикации, доклади и лекции. Участва с научни съобщения на конгреси в Париж, Атина, Тел Авив, Любляна, Вашингтон, Букурещ, Белград, Мексико и др. Издава монографии за острата одонтогенна инфекция, туморите на устната кухина и челюстите, оперативни методи в лицево-челюстната хирургия [1], обезболяване в стоматологията, вродени цепки на устните и небцето. С колектив на катедрата публикува „Хирургична стоматология“ (1975). Тази книга десетки години е основно помагало за студенти и специализанти. В Катедрата по лицево-челюстна хирургия на ИСУЛ специализират над 250 души стоматолози и, периодично, всички ръководители на окръжните хирургически центрове.

Константин Анастасов последователно е избиран с конкурси за старши научен сътрудник втора степен, доцент, старши научен сътрудник първа степен и през 1970 г. – за професор. През 1968 г. Анастасов е генерален секретар на Световния стоматологичен конгрес във Варна. Избран е за член на Френската академия по лицево-челюстна хирургия.

През 1975 г. ИСУЛ се слива със Стоматологичния факултет на Висшия медицински институт (София) в новосъздадената обединена Медицинска академия и проф. Константин Анастасов става ръководител на обединената Катедра по лицево-челюстна хирургия, ръководена преди това от проф. д-р Славчо Давидов. През 1978 г. по решение на Партийното бюро е заменен като ръководител на катедрата от проф. Кичка Георгиева (Танчева), след което е избран за професор и ръководител на катедра „Игнацио Чавес“ на Мексиканския национален университет, където работи четири години. Там подготвя около 40 специалисти, изнася лекции и участва в конференции в различни университетски градове, оперира болни и дава консултации. По правителствена програма оперира в щата Кампече над 300 деца с вродени аномалии и подготвя за издаване монография на испански език заедно с неговия главен асистент. Избран е за почетен член на Мексиканската стоматологична асоциация[2]. След завръщането си в България работи и ръководи Клиниката по лицево-челюстна хирургия на Медицинска академия в София и е консултант в Клиниката по пластична хирургия на Стоматологичния факултет в Пловдив.

Награждаван е с ордените „Кирил и Методий“ и „Червено знаме на труда“, Държавния орден на Италианската република. Дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Стоматология“, сп. „Квинтесенц“ (Quintessence), „Дентал абстрактс“ (Dental Abstracts). Владее френски, испански, английски и си служи с италиански, немски и руски езици.

Проф. Анастасов е виден деятел на Българския олимпийски комитет, дългогодишен член на Изпълнителния комитет на Световната федерация на университетския спорт, един от основателите на дружество „Академик“.

Проф. д-р Константин Анастасов е ръководител на десетки докторанти, бъдещи доценти и професори по хирургична стоматология и лицево-челюстна хирургия. Подготвени от него специалисти и сега работят в Мексико и други страни в Южна Америка. Синът му, Юрий Анастасов, е професор по пластична хирургия, ръководител на Отделението по пластична хирургия в Пловдив, а племенникът му George Anastassov е професор по лицево-челюстна хирургия в Ню Йорк.

Избрани трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Анастасов, К. Към проблема на острата одонтогенна инфекция. София: Медицина и физкултура, 1958;
  • Анастасов, К. Тумори на устната кухина и челюстите. София: Медицина и физкултура, 1963.
  • Георгиев, Е., К. Анастасов, В. Апостолова, Ц. Стоилова. Вродени цепнатини на устните и небцето. София: Строителство и архитектура, б-то изд., 1993;
  • Анастасов, К., К. Георгиева, М. Деветаков, Г. Коларов. Хирургична стоматология: Учебник за студенти по стоматология. София: Медицина и физкултура, 1975.
  • Кавракиров, В., К. Анастасов, Ю. Анастасов. Оперативни методи в лицево-челюстната хирургия. София: Арсо, 1998 (1983).
  • Анастасов К., Ю. Анастасов. Някои съвременни проблеми на малформациите в лицево-челюстната област. – Orthodontia Quintessence, 1993, 2, 27:30.
  • Ugrinov R., C. Anastassov., Y. Anastassov. Fibrome desmoide. Fibromatose agressive. Fibrosarcome infantile. – Actualites Odonto-Stomatologiques, 1998, 201: 73 – 82.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. (съвм. с В. Кавракиров)
  2. За работата на проф. Анастасов в Мексико вж. Герасимов, Б. Дипломация в зоната на кактуса. ИК „Труд“, 1998, 258 -260

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]