Направо към съдържанието

Лавапа

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Лавапа е тибетското име на индийския будистки учител Камбала или още Камбалапада. Живял през 10 век, той е особено почитан в тибетския будизъм.[1] Лавапа е един от легендарните 84 махасидхи или реализирани медитатори, а за него се смята, че е пътувал в Тибет до провинция Цари. [2]. Той е носител на приемствеността на „Йога на съня“ – практика, която предава на Тилопа.

Симър-Браун (2001: p. 57) обръща внимание на двузначността на дакините, често срещани като персонаж в живота на тантричните майстори. Те носят както аспекта на мъдростта, така и на светските сили и разказва за произхода на името на Лавапа:

Светските дакини в индийската култура могат да бъдат свързани с марите, като тези, които навестявали Буда докато медитирал под дървото Бодхи. В тази роля те можели да приемат каквато и да е форма, съответстваща на слабостите на своята жертва, включително с изкусителни и примамливи изящество и красота. Когато тази измама се проваля те отново се превръщат в зли демони. Когато йогинът Камбала медитирал в самота в пещерата си в скалите при Панада местните мамо дакини намислили да попречат на неговата медитация. Те забелязали, че той разчита на защитата на дрипавото си черно вълнено одеяло, което му служело за роба и го помолили да им го даде. Понеже почувствали, че то има специална сила те го разкъсали на парцалчета, които погълнали, а всички остатъци изгорили в огъня, на който той си готвел. Разгневен Камбала превърнал дакините в овце и ги остригал, а когато те все пак върнали първоначалната си форма главите им били обръснати. Изплашени от могъщата му реализация дакините повърнали парчетата от одеялото и ги съединили обратно. От този ден той станал известен като Лавапа или „Господарят на одеялото“. [3]

Хеваджра Тантра е измежду практиките на най-висшия клас на Махаанутарайога Тантра и исторически появата и се определя между края на осми век (Snellgrove[4]) и „края на девети или началото на десети век (Davidson[5]) в източна Индия, вероятно Бенгал. Таранатха смята Сароруха и Кампала (освен като Лавапа известен още като Камбали и Шрипрабхада) носители на Хеваджра:

... най-изтъкнатият йогин Вирупа медиттирал върху идама Ямари и постигнал съвършенство с благословията на Ваджраварахи, ... неговият ученик Домби Херука ... разбрал същността на Хеваджра Тантра и композирал множество шастри като „Найратмия Деви Садхана“ и „Сахаджа Сидхи“. Също така той удостоил с посвещение своите ученици. След него двамата ачарии Лавапа и Сароруха станали носители на Хеваджра Тантра. ... Сидха Сароруха станал първият носител на „Хеваджра питр садхана“[6]

  1. „Wa ba pa“ (Tibetan) holds the semantic field „the one with goitre“. Source: [1][неработеща препратка] (посетен на 30 януари 2008 г.).
  2. Dharma Dictionary (2008). la ba pa. Source: [2] (посетен на 29 януари 2008 г.)
  3. Simmer-Brown, Judith (2001). Dakini's Warm Breath: the Feminine Principle in Tibetan Buddhism. Boston, USA: Shambhala. ISBN 1-57062-720-7 (alk. paper): p. 57
  4. Snellgrove, D.L. (1959). The Hevajra Tantra: A Critical Study. (London Oriental Series, Vol. 6) London: Oxford University Press. p. 14 (Volume 1)
  5. Davidson, Ronald M. (2005). „Tibetan Renaissance: Tantric Buddhism in the Rebirth of Tibetan Culture.“ Columbia University Press, NY. p.41
  6. Chattopadhyana, Debiprasad (ed.) (1970). Taranatha's History of Buddhism in India. Indian Institute of Advanced Study, Simla. p. 245 – 246