Ласло Кубала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ладислав Кубала)
Ласло Кубала
Кубала с екипа на Барса през 1953 г.
Лична информация
Роден
László Kubala Stecz
10 юни 1927 г.
Починал17 май 2002 г. (74 г.)
Ръст1.76 cm
Постнападател
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1944
1945–1946
1946–1948
1948–1949
1949–1950
1950
1951–1961
1963–1965
1966–1967
1967
Общо
Ганц TE
Ференцварош
Слован Братислава
Вашаш
Про Патрия
Хунгария
Барселона
Еспаньол
Швейцария Цюрих
Торонто Фалкънс
9
49
33
20
16
6
186
29
12
19
379
(2)
(27)
(14)
(10)
(9)
(5)
(131)
(7)
(7)
(5)
(217)
Национален отбор
1946–1947
1948
1953–1961
1954–1963
Чехословакия
Унгария
Испания
Каталуния
6
3
19
4
(4)
(0)
(11)
(4)
Треньор
1961–1963
1963–1966
1966–1967
1968
1968–1969
1969–1980
1980
1982–1986
1986
1987–1988
1988–1989
1992
1995
Барселона
Еспаньол
Швейцария Цюрих
Торонто Фалконс
Кордоба
Испания
Барселона
Ал-Хилал
Мурсия
КД Малага
Елче
Испания до 21
Парагвай
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Ласло Кубала в Общомедия

Ласло Кубала Стеч (на унгарски: László Kubala Stecz) е бивш унгарски футболист и треньор по футбол. През годините е носил екипите на Ференцварош, Слован Братислава, Вашаш, Барселона и Еспаньол. Има записани участия за три различни национални отбора - Чехословакия, Унгария и Испания, затова и е наричан в тези страни по три различни начина - Ладислав Кубала (на словашки: Ladislav Kubala)[1] и Ладислао Кубала (на испански: Ladislao Kubala).[2] Една от легендите на Барселона, името му е записано със златни букви в „Алеята на славата“.[2] През целия си престой в отбора изиграва общо 329 официални мача в които отбелязва впечатляващите 243 гола.[3]

През 1999 година по време на тържествата по случай стогодишнината от създаването на клуба в анкета, проведена от феновете на Барселона е избран за „Най-добрия футболист“ в клубната история.[3] Наред с точните си пасове и дрибъл Кубала е известен още като един от най-големите изпълнители на преки свободни удари в историята.[2]

Той е треньорът, ръководил най-дълго испанския национален отбор, цели 11 години за периода (1969- 1980).[4] Кубала заедно с Алфредо ди Стефано са единствените футболисти в света, състезавали се за три различни национални отбора.[5], той е и първият футболист в Испания за когото на футболна среща е издигнат индививуален транспарант („Кубала е Бог“, в мач срещу Еспаньол на Камп Ноу през 1958 г.).[3]

Състезателна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Ласло Кубала е роден в Будапеща. Майка му Анна Стеч има полски, словашки и унгарски корени, а баща му е от словашкото малцинство в Унгария. Започва да се занимава с футбол в школата на Ганц ТЕ, който по онова време се състезава в трета унгарска дивизия. На 18-годишна възраст подписва договор с Ференцварош, където негов съотборник е Шандор Кочиш. През 1946 година Ласло се премества в Чехословакия, за да избегне военната служба и подписва договор със Слован Братислава. През 1947 г. сключва брак със сестрата на националния селекционер на Чехословакия Фердинанд Даучик - Ана Виола Даучик, записва и мачове за националния отбор. През 1948 г. се връща в Унгария, като причината е отново избягване на военната служба и подписва с Вашаш.

В началото на 1949 г. Унгария става комунистическа страна и Ласло Кубала отново емигрира. Установява се в Италия, където за кратко се състезава за скромния Про Патрия. Приема поканата да изкара пробен период в Торино, част от която е участие в приятелската среща между Торино и Бенфика, но поради семейни причини не пътува за Лисабон и така избягва самолетната катастрофа, в която загива целият велик отбор на Торино.[6] В същото време Унгарската Футболна Федерация го обвинява в нарушение на договорните му отношения към клубния му отбор Вашаш, както и за незаконното му напускане на страната, без да е изпълнил военната си служба. ФИФА подкрепя федерацията и го лишава от състезателни права за срок от една година.[6] През януари 1950 г. Кубала заедно с други бежанци от Източна Европа сформира отбор по футбол с име Хунгария. През лятото на същата година пристигат в Испания за да изиграят няколко приятелски срещи. По време на тези мачове Кубала е забелязан от скаутите на Реал Мадрид и Барселона, но той предпочита офертата на „каталунците“.[5][6]

Подписва договор с „каталунците“ на 15 юни 1950 г., а като част от сделката, Фердинанд Даучик става треньор на тима. Поради забраната на ФИФА, Кубала една година играе само в приятелски срещи. В първия си сезон в Примера Дивисион отбелязва 26 гола в 19 мача. От тях седем гола при победата с 9-0 над Спортинг Хихон, а също и пет срещу Селта Виго, както и два хеттрика срещу Севиля и Расинг Сантандер. Седемте му гола в един мач остават рекорд за Ла Лига и до днес. По време на престоя си в Барселона Кубала отбелязва общо 14 хеттрика.[7] За 11-те си години в Барселона той изиграва общо 329 срещи от всичките първенства и турнири в които отбелязва 243 гола. След още две титли на Испания и два трофея от турнира за Купата на панаирните градове Кубала прекратява кариерата си през 1962 г.[8]

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Попада в състава на Испания за Мондиал 1962, но пропуска първенството поради контузия. Така въпреки че играе за три различни страни, Кубала никога не участва на световни футболни финали.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

След като напуска Барселона, Кубала приема офертата на Еспаньол и става играещ треньор на клуба, където си партнира с Алфредо ди Стефано.

През 1966 г. поема Цюрих, където отново е играещ треньор. С екипа на швейцарския тим участва в турнира за Купата на европейските шампиони, като последният му мач е срещу Селтик. Като национален селекционер води Испания на Мондиал 1978 в Аржентина. Тази длъжност той изпълнявана от 1969 до 1980 г., най-дълго задържал се треньор на този пост.

Умира на 17 май 2002 г. на 74-годишна възраст в Барселона. В знак на признателност през 2009 г. ръководството на клуба открива негов паметник на Камп Ноу.[9]

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Като футболист[редактиране | редактиране на кода]

Барселона

Като треньор[редактиране | редактиране на кода]

КД Малага

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]