Древни либийци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Либийци)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Либия по Анаксимандър - 6 век пр.н.е. (съвременна възстановка)
Древна Либия (Средновековна Ифрикия) на картата на света на Херодот от 5 век пр.н.е. (съвременна възстановка)
Древните раси в представите на египтяните: либиец, нубиец, семит и египтянин.
Вероятна граница между Африка и Азия (в района на п-в Синай) в плавателния период.

Либийците (егип. транслит. rbw, rb, rbj, на старогръцки: Λύβιοι, лат. Líbyes) — древно европеоидно население в Северна Африка. Античните автори наричат либийци коренното светлокожо североафриканско население в противоположност на финикийците (пуните), елините и древните египтяни.

Произход и история[редактиране | редактиране на кода]

Названието либийци е взаимствано и в древноеврейските текстове залегнали в Стария завет и по-точно в Книгата Битие — „lubim“ и „lehabim“[1]. Библейската традиция ги намира за родствени на египтянския хамитски народ, което значи за потомци на Хам. Йосиф Флавий ги нарича потомци на Фут, син на Хам.[2] (Библията не споменава нищо за потомците на Фут). През античността, древните гърци разширявайки експанзията си в Средиземноморието, приемат названието либийци от египтяните (на старогръцки: Λύβιοι), и с което започват да наричат светлокожото автохтонно население на Северна Африка, без египтяните и финикийците и по-точно либофиникийците (включително пуните), т.е. заселилите се в Древна Либия финикийците по време на т.нар. финикийска колонизация.

През античността постепенно етнонима „либийци“ се прехвърля на берберите (на старогръцки: βάρβαροι, лат. barbari). Самоназванието на берберите е амазиг, амахаг (кабилск. Imaziɣen – „човек“), с което са наричат някои северноафрикански племена като част от древните либийци.

Историята на либийците е история на тясно и взаимосвързани контакти, конфликти и взаимопроникване на културата осъществяваща постепенната експанзия на Древен Египет в Северна Африка, последвана от финикийската експанзия с основаването на техните северноафрикански търговски колонии и най-вече на Картаген, последвана от тази на древните гърци. Колониите на елините прерастват в силна държава в Киренайка, последвана от римска окупация и колонизация на цяла Северна Африка. В Римска Северна Африка остават многобройни еврейски общности в Киренайка и Триполитания.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Библия. Книга Бытия. гл. 10 стих 113
  2. Иосив Флавий. Иудейские древности. кн. 1 гл. 6:2

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]