Ливадеро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в дем Сервия. За селото в дем Драма с гръцко име Ливадеро вижте Мокрош.

Ливадеро
Λιβαδερό
— село —
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемСервия
Географска областКамбуница
Надм. височина985 m
Население912 души (2021 г.)
Пощенски код505 00

Ливадеро̀ или Мо̀кро (на гръцки: Λιβαδερό, катаревуса: Λιβαδερόν, Ливадерон, до 1928 година Μόκρο/Μόκρον, Мокро/Мокрон[1]) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция, част от дем Сервия на област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година Ливадеро има 1645 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено високо в планината Камбуница (Камвуния) южно от град Кожани.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Страницата от Метеорската кондика с името Мокрос

Етимологията на старото име на селището е от българското прилагателно мокър в среден род. За пръв път селото е споменато в кондиката на метеорския манастир „Свето Преображение“ от 1592 – 1593 година, в която са споменати имена на богомолци от селището Мокрос (Μόκρος).[2]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Мокрон (Mokron) живеят 510 гърци.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мокро е чисто гръцко село в Серфидженската каза на Серфидженския санджак с 55 къщи.[4]

Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Мокрон (Μόκρον) живеят 600 гърци християни.[5]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селото има няколко църкви. Гробищната „Свети Атанасий“ е построена в XVI - XVII век. До нея е построена нова със същото име.[2] „Света Богородица“ съществува отпреди въстанието в 1854 година, при чието потушаване е изгорена. Възстановена е в 1961 година, а в 1991 година е построена на ново. „Свети Николай“ е построена в 1854 година след изгарянето на „Света Богородица“. В 1964 – 1977 година е построена нова със същото име „Свети Николай“. „Свето Възнесение Господне“ е построена в 1965 година, „Свети Илия“ – в 1966, „Свети Георги“ – в 1987 – 1988 година. Последната цъква на селото е „Свети Апостоли“.[6]

Прекръстени с официален указ местности в община Ливадеро на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Вакуфико Цаири[7] Βακούφικο Τσαΐρι Агии Апостоли Άγιοι Άπόστολοι[8] местност на ЮИ от Ливадеро[7]
Селим[7] Σελήμ Григари Вриси Γρήγαρη Βρύση[8] извор на ЮЮЗ от Ливадеро[7]
Аримения[7] Άριμένια Рахула Ραχούλα[8] връх на Ю от Ливадеро и на ЮЗ от Акри (Бисирица) (1045 m)[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ливадеро

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Φρούριο Κοζάνης // Μικρόβαλτο Κοζάνης. Архивиран от оригинала на 2014-12-27. Посетен на 29 декември 2014.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 59. (на македонска литературна норма)
  5. Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001, 48-49.
  6. Εκκλησίες του Χωριού // Mokro.gr. Посетен на 26 декември 2014.
  7. а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  8. а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1053. (на гръцки)