Ливадеро
Тази статия е за селото в дем Сервия. За селото в дем Драма с гръцко име Ливадеро вижте Мокрош.
| Ливадеро Λιβαδερό | |
| — село — | |
  Ливадеро  Ливадеро  Ливадеро | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Сервия |
| Географска област | Камбуница |
| Надм. височина | 985 m |
| Население | 912 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 505 00 |
Ливадеро̀ или Мо̀кро (на гръцки: Λιβαδερό, катаревуса: Λιβαδερόν, Ливадерон, до 1928 година Μόκρο/Μόκρον, Мокро/Мокрон[1]) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция, част от дем Сервия на област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година Ливадеро има 1645 жители.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено високо в планината Камбуница (Камвуния) южно от град Кожани.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Етимологията на старото име на селището е от българското прилагателно мокър в среден род. За пръв път селото е споменато в кондиката на метеорския манастир „Свето Преображение“ от 1592 – 1593 година, в която са споменати имена на богомолци от селището Мокрос (Μόκρος).[2]
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Мокрон (Mokron) живеят 510 гърци.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мокро е чисто гръцко село в Серфидженската каза на Серфидженския санджак с 55 къщи.[4]
Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Мокрон (Μόκρον) живеят 600 гърци християни.[5]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
Селото има няколко църкви. Гробищната „Свети Атанасий“ е построена в XVI - XVII век. До нея е построена нова със същото име.[2] „Света Богородица“ съществува отпреди въстанието в 1854 година, при чието потушаване е изгорена. Възстановена е в 1961 година, а в 1991 година е построена на ново. „Свети Николай“ е построена в 1854 година след изгарянето на „Света Богородица“. В 1964 – 1977 година е построена нова със същото име „Свети Николай“. „Свето Възнесение Господне“ е построена в 1965 година, „Свети Илия“ – в 1966, „Свети Георги“ – в 1987 – 1988 година. Последната цъква на селото е „Свети Апостоли“.[6]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Вакуфико Цаири[7] | Βακούφικο Τσαΐρι | Агии Апостоли | Άγιοι Άπόστολοι[8] | местност на ЮИ от Ливадеро[7] |
| Селим[7] | Σελήμ | Григари Вриси | Γρήγαρη Βρύση[8] | извор на ЮЮЗ от Ливадеро[7] |
| Аримения[7] | Άριμένια | Рахула | Ραχούλα[8] | връх на Ю от Ливадеро и на ЮЗ от Акри (Бисирица) (1045 m)[7] |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Ливадеро
Калиопи Вета, гръцка певица и политик
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- mokro.gr
- Πολιτιστικός Σύλλογος Λιβαδεριωτών Ελβετίας Архив на оригинала от 2006-12-05 в Wayback Machine.
- Πολιτιστικός Σύλλογος Λιβαδερού Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Φρούριο Κοζάνης // Μικρόβαλτο Κοζάνης. Архивиран от оригинала на 2014-12-27. Посетен на 29 декември 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 59. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001, 48-49.
- ↑ Εκκλησίες του Χωριού // Mokro.gr. Посетен на 26 декември 2014.
- ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1053. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||
