Месиани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Месиани
Μεσιανή
— село —
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемСервия
Надм. височина359 m
Население238 души (2021 г.)

Месианѝ или Хаджи Раханли или Хаджи Ранли (на гръцки: Μεσιανή, до 1927 Χατζή Ραχανλή, Хаджи Раханли или Χατζηρανλή, Хаджи Ранли[1]) е село в Република Гърция, част от дем Сервия на област Западна Македония. Селото има население от 340 души.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на левия бряг на река Бистрица (Алиакмонас).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Руханле, Кожанска каза, има 560 турци.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Руханли е чисто турско село в Кожанската каза на Серфидженския санджак със 103 къщи.[3]

Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Хаджириханли (Χατζηριχανλί) живеят 600 турци.[4]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През октомври 1912 година, по време на Балканската война, в селото влизат гръцки част и след Междусъюзническата война в 1913 година Хаджи Риханли остава в Гърция.

В 1922 година мюсюлманското население на селото се изселва и в Хаджи Риханли са заселени гърци бежанци. В 1927 година името на селото е сменено на Месиани. В 1928 година Месиани е чисто бежанско селище със 112 бежански семейства и 383 жители бежанци.[5]

Прекръстени с официален указ местности в община Месиани на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Яри Кая[6] Γιαρή Καγιά Мармара Μάρμαρα[7] възвишение на ЮИ от Месиани на левия бряг на Бистрица (307 m)[6]
Келемлик[6] Κελεμλίκι Рахи Ράχη[7] възвишение на ЮИ от Месиани на левия бряг на Бистрица[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Месиани

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 279.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 66. (на македонска литературна норма)
  4. Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001.
  5. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  6. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  7. а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1053. (на гръцки)