Кранидия
| Кранидия Κρανίδια | |
  Кранидия  Кранидия  Кранидия | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Сервия |
| Надм. височина | 320 m |
| Население | 324 души (2021 г.) |
Кранидия или Краник Джинджира (на гръцки: Κρανίδια, до 1927 година Κρανίκ Τζίντζηρα или Κρανιά Τσίντζηρα, Краник Цинцира или Крания Цинцира[1]) е село в Република Гърция, част от дем Сервия в област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 320 m надморска височина,[2] на около 4 km западно от Сервия, на десния бряг на Бистрица (Алиакмонас).[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В 1528 година Краник-Дзиндзира има 204 домакинства с 918 жители.[4]
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Краникон (Kranikon) живеят 240 гърци, а в източната махала на селото Тинзира (Tinzira) – 130 гърци.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Карник има 100 гърци.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Карник е чисто гръцко село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 20 къщи.[7] Същевременно Криники е чисто гръцко село в Серфидженската каза на Серфидженския санджак с 30 къщи.[8] Втората махала на селото е показана като Цинцирас с 6 къщи.[9]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Краник (Κρανίκ), Серфидженска каза, живеят 200 гърци елинофони християни.[10]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Карник (Karnik) има 100 гърци.[11]
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Крания (Κρανία), село в Серфидженския санджак, има 200 православни гърци.[12]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През октомври 1912 година, по време на Балканската война, в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. В 1927 година името на селото е сменено на Кранидия. Според Тодор Симовски в 20-те години в селото са заселени 149 души гърци бежанци.[2] В 1928 година Кранидия е представено като изцяло бежанско селище с 25 бежански семейства и 96 жители.[13]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 245[2] | 238[2] | 430[2] | 678[2] | 787[2] | 900[2] | 721[2] | 730[2] | 699[2] | 563 | 461 | 324 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 318. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 95. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 64. (на македонска литературна норма)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 59. (на македонска литературна норма)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 60. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 516. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 108. (на гръцки)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||||||||||||||||||||
