Лидия Денкова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лидия Денкова
български философ и преводач
Родена
Философия
Регион Западна философия
Епоха Съвременна философия
Интереси История на философията, етика
Образование Софийски университет

Лидия Димитрова Денкова е български философ, културолог, преводач на философски текстове и университетски преподавател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва класическа филология и психология в Софийския университет „Климент Охридски“ през 1979 г. Получава докторска степен през 1988 г. с дисертация на тема „Псевдо-Дионисий Ареопагит и средновековната българска философска култура“, става ст.н.с. в БАН (1997), доцент (2002) и професор (2013) в Нов български университет, където преподава сравнително религиознание, етика и естетика. Автор е на множество изследвания с историческа и философска насоченост, но работи и публикува също и по теми от съвременната културна проблематика. Член на няколко международни научни общества и редколегии. Издадени са нейни преводи на книги от френски, латински, руски и старогръцки език.

Лектор в СУ „Св. Климент Охридски“ (1993-1994, 1996), Марн-ла-Вале (Франция, 2000), Шербрук (Канада, 2003).

Член на Съюза на учените в България (секция „Философия“) (от 1997), член на S.I.E.P.M. (Société Internationale pour l'Étude de la Philosophie Médiévale) (от 1997), член на редакционния съвет на сп. „Език и литература“ (от 1998), член на Българското общество за изучаване на XVIII век (от 1998), представител на Центъра за проучвания на катаризма и средновековната култура (CNEC), Франция, член на редколегията на сп. HERESIS (от 1998).

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • 1996 – Помнещият символ. Философски етюди върху старата българска литература. София: ДИОС (ISBN 954-8405-14-8)
  • 2001 – Философските тайни на Хари Потър. Опит върху философията на приказното. София: ЛИК (ISBN 954-607-480-2)
  • 2003 – Етика. Hачален курс. София: Нов български университет (ISBN 978-954-535-279-7)
  • 2010 – Nova stultitiae laus, или Нова възхвала на глупостта. София: Сиела (ISBN 978-954-28-0734-6)
  • 2013 – Елена и философите. Ескизи към една философия на нежността — I. София: НБУ (ISBN 978-954-535-747-3)
  • 2017 - На път към деня. София: НБУ (ISBN 978-954-535-982-8)

Съставителство и редакция[редактиране | редактиране на кода]

  • 1995 – Толерантността“. София: Просвета (ISBN 954-01-0718-0)
  • 1999, 2007 – Философският Ерос. Големите текстове на платоническата любов.София: Рива(ISBN 978-954-320-109-9)
  • 2001 – Genèse de la tolérance — de Platon à Benjamin Constant. Anthologie de textes. Choix et présentation par Lidia Denkova. Collection Les classiques de la tolérance. UNESCO.
  • 2002 – Философия на толерантността. Антология от античността до края на XX век. Подбор на текстовете с Емил Григоров и Александър Лозев. София: НБУ. [1]
  • 2010-2017 – Университетска философска поредица „Какво значи това?“. София: НБУ
  • 2013 – Дени Дидро. Философът в търсене на истината. Сиела-Institut Francais Bulgarie (ISBN 987-954-28-1377-4)
  • 2015 - Ив-Мари Андре. За красивото в музиката (превод, уводни думи, съставителство). София: НБУ. ISBN 978-954-535-862-3
  • 2015 - Лайбниц, Монадология. Съставителство, уводни думи, превод от френски и латински. Изток-Запад, Извори, 2015, ISBN 978-619-152-705-2.

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • 1987 – Г.Г. Майоров. Формиране на средновековната философия (латинска патристика). С., Наука и изкуство, 430 с.
  • 1993 – Николай Кузански. За ученото незнание. София: Наука и изкуство (ISBN 954-02-0070-9)
  • 1994 – Мирча Елиаде. Митът за вечното завръщане. Архетипи и повторение. София: ИК „Христо Ботев“ (ISBN 954-445-214-1).
  • 1994 – Лев Толстой. Що е изкуство?. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ (ISBN 954-07-0323-9)
  • 1997 – Ролан Барт. Фрагменти на любовния дискурс. София: ИК „Христо Ботев“. Второ издание: София: Изток-Запад, 2005 (ISBN 954-321-106-X). Трето допълнено издание: Издателство на НБУ, 2013, 382 с. (ISBN 978-954-535-715-2)
  • 1999 – Псевдо-Дионисий Ареопагит. За божествените имена. София: Гал-Ико (ISBN 954-8010-88-7)
  • 2004 – Жан-Пиер Вернан. Индивидът, смъртта, любовта. Аз и другият в древна Гърция (IV, VII, VIII). София: НБУ-Планета3.
  • 2005 – Жил Липовецки, Себастиен Шарл. Хипермодерните времена. София: Изток-Запад.
  • 2006 – Жан-Кле Мартен. 100 думи за 100 философи. От Хераклит до Дерида. София: Рива (ISBN 954-320-073-4).
  • 2010 – Себастиен Шарл. Какви ще бъдат философите на утрешния ден?. София: ИК „Изток-Запад“, С., 2010[2]
  • 2011 – Пол Валери. Реч за естетиката и други есета. Университетска философска поредица „Какво значи това?“. София:НБУ (ISBN 978-954-535-686-5).
  • 2012 – Ролан Барт. Удоволствието от текста. Университетска философска поредица „Какво значи това?“. София: НБУ (ISBN 2-02-001964-7).
  • 2014 – Жан Херш. Философското удивление. Една история на философията. Университетска философска поредица „Какво значи това?“. София: НБУ (ISBN 978-954-5358203).
  • 2016 - Жан-Пиер Вернан. Мит и религия в древна Гърция. Университетска философска поредица "Какво значи това?". София, НБУ (ISBN 978-954-535-908-8)
  • 2017 - Етиен дьо ла Боеси. "Реч за доброволното робство". С., Изток-Запад, библиотека Извори. ISBN 978-619-01-0100-0.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Нонка Богомилова, „При изворите на толерантността“, рец. в „Култура“, бр. 6, февруари 2003 г.
  2. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. в „Култура“, бр. 12 (2584), 31 март 2010 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]