Луи-Франсоа дьо Фериер-Совбьоф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Луи-Франсоа дьо Фериер-Совбьоф
Роден
Починал

Луи-Франсоа, граф дьо Фериер-Совбьоф (на френски: Louis-François, comte de Ferrières-Sauveboeuf) е френски дипломат, шпионин и авантюрист от XVIII – XIX век.

Пътните му бележки от Турция и балканските ѝ провинции, в които се описва и българското население в Македония, са ценен извор за историята на този район през XVIII век.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1762 година в Шато д'Арнак (Château d'Arnac или Moulin d'Arnac) в Нонар, департамент Корез. Четвърти син е на Франсоа дьо Фериер-Совбьоф, граф на Фериер-Совбьоф, и Маргьорит дьо Частеняк от Гюйони. Братовчед на Мирабо.[2]

Първоначално е офицер, а след това, при министъра на външните работи Вержен, става таен агент. Вербуван е да поеме тайни мисии в Близкия Изток под ръководството Дьо Вержен, държавен секретар по външните работи на Луи XVI. Пътува до Италия, откъдето отива в Близкия изток, главно в Турция, след това в Латакия в Сирия и оттам в Исфахан, в Персия където записва наблюденията си върху войните, на които е свидетел.

След време той пише, че тогава в него се събудило чувството за свобода: „Научих, пише той по-късно, да познавам с татарите тази гордост, първото чувство на свободния човек, който няма други водачи освен тези, които е избрал за себе си, и който тръпне само пред името на един несменяем господар”. Той би придружавал Ага-Мехемет в неговите войнствени експедиции, но се стреми преди всичко, както му е наредено, „да отклони шаха от изпращането на стоките с керван от Далечния изток до Кавказ, за да ги върне обратно в Константинопол по стария обичай”.[3] Връща се през Багдад, прекосява Мала Азия и след като пристига в Константинопол, се скарва с посланика Шоазьол-Гуфие. След това се отправя за Франция.

Отново натоварен с министерски писма, той тръгва за Константинопол на 17 май 1788 година с основна цел уреждане на частни въпроси. Става въпрос за интерес към трафик на френско оръжие за Турция. След като изпълнява официалната си мисия, той е уволнен от Шоазьол-Гуфие, който го упреква, че се намесва във френско-турската дипломация.[4] Връща се във Франция през Балканите, преоблечен като турчин, но е спрян недалеч от австро-турския фронт, между Ниш и Белград. Заподозрян в шпионаж, той е върнат окован в лагера на великия везир, споделяйки пленничеството с унгарски войници и офицери, след което е отведен с тях в Константинопол, където е задържан за няколко седмици. След като е освободен, акостира в Тулон в средата на октомври 1788 година. При пристигането си е обект на Lettre de cachet и е прехвърлен в лазарет, а след това в замъка Иф.

Освободен след няколко месеца, той заминава за Париж, където пристига на 20 май 1789 година. През януари 1790 година отпечатва отчетите за своите пътувания.[5] Посещава аристократичното общество, въпреки че по-късно отрича това. По време на терора, от декември 1793 до юли 1794 година, е затворнически информатор за Комитета за обща сигурност. По-късно е освободен. След 1811 година се оттегля в именията си.

Убит е на 18 февруари 1814 година, причините не са известни.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Louis-François de Ferrières-Sauvebeuf, Mémoires historiques, politiques et géographiques des voyages du comte de Ferrières-Sauveboeuf faits en Turquie, en Perse et en Arabie, depuis 1782, Paris, 1790.
  • Adieux de Ferrières Sauvebeuf à Lecointre de Versailles, an III.
  • Aux citoyens jurés du Tribunal révolutionnaire, Paris, le 17 frimaire an II.
  • Au citoyen Bonaparte, premier consul de la République, Paris le 17 brumaire an X, lire en ligne [archive] sur Gallica
  • Réflexions politiques sur le gouvernement révolutionnaire, la liberté de la presse, et les élections par le peuple, dans les circonstances actuelles, lire en ligne [archive] sur Gallica
  • Ferrières-Sauveboeuf à Lecointre de Versailles, an III. (attestation des gardiens de la Force en sa faveur)
  • Maurice Tourneux, IV, 22704 à 22707
  • Alexandre Tuetey, Répertoire des sources manuscrites de l’histoire de Paris pendant la Révolution, volumes, ix, x et xi.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Етнография на Македония, Извори и материали в два тома. Т. 1. София, Издателство на Българската академия на науките, 1992. ISBN 954-430-061-9. с. 51 – 52.
  2. ↑ Marie-Geneviève de Vassan-Mirabeau се омъжва за маркиз de Ferrières-Sauvebeuf. Изт. Paul Huet, Histoire généalogique des Ferrières-Sauvebeuf, Abbeville, 1903 (Gallica)
  3. ↑ Roman d’Amat, notice « Ferrières-Sauvebeuf »
  4. ↑ Observations sur les Mémoires de M. le Comte de Ferrières-Sauvebeuf, Paris, 1790.
  5. ↑ L'Année littéraire, 1790, t. 290.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Louis-François de Ferrières-Sauveboeuf в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Франция“         Портал „Франция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Луи-Франсоа_дьо_Фериер-Совбьоф&oldid=11828199“.