Лутрос (дем Дедеагач)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лъджа.

Лъджакьой
Λουτρός
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Дедеагач
Географска област Западна Тракия
Надм. височина 92 m
Население 1049 души (2001)

Лъджакьой или Баня (на гръцки: Λουτρός, Лутрос) е село в Западна Тракия, Гърция в дем Дедеагач с 1049 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в нисък и плодороден район между градовете Дедеагач и Фере. На няколко километра южно от селото се е намирал римският град Траянополис, построен върху античния Дорсик[1].

История[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Лъджа (Ladja) е посочено като село с 90 домакинства и 412 жители българи.[2]

Вначалото на ноември 1907 г. четите на Лазар Маджаров и на Бойко Чавдаров пристигат в Лъджакьой и престояват там няколко дни. След предателство на 10 ноември селото е обсадено от турски аскер, който претърсва къщите. Четниците напускат селото и се изтеглят към възвишенията над него. Сражението продължава повече от шест часа и в него загиват Лазар Маджаров, Петър Васков, Георги Гешанов, Чанко Карабраканов и Янаки Милков.[3][4]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година селото е смесено българо-турско със 160 семейства, от които 120 екзархийски български семейства и 40 турски.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Лъджакьой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

В първите десетилетия на ХХ век селото, край което се намира малка железопътна спирка по линията Дедеагач-Фере, е известно със своите лечебни бани и хотел със 120 стаи.[7] От българската църква строена в 19 век е запазена каменната камбанарийна кула.

През 1920 година селото попада в Гърция. След 1924 година от Лъджакьой българското население от селото се изселва, 30 семейства (ок. 200 души) се изселват в Горни Воден, Асеновградско, а още толкова в Кърджалийско и Хасковско. Други 30 – 40 семейства остават в селото, но след 1944 година се преселват в България[1].

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Лъджакьой
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Тодоров Марков (1920 – 1944), български комунист, деец на ССМ[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Стою Тодоров (1919 – 1997), български скулптор.
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Петков (1872 – 1937), български революционер от ВМОРО
Починали в Лъджакьой

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Филипов, Никола. „Свети Кирик“, Горни Воден, Долни Воден, Издателство „SM“, Пловдив, 2011, стр.93 – 94
  2. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 66 – 67.
  3. Биография от сайта на ВМРО-БНД
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 25.
  5. Милетичъ, Любомиръ. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 295.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 860.
  7. Рачев, К. Беломорска Тракия, Географско четиво, София 1924, с. 22.
  8. Списък на убити партизани