Люба Енчева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Люба Енчева
българска пианистка и музикална педагожка

Родена
Починала
4 август 1989 г. (74 г.)
Научна дейност
Област Педагогика
Образование Кралска консерватория „Джузепе Верди“ в Милано
Учила при Ренцо Лоренцони, Марсел Чампи, Едвин Фишер
Работила в Българска държавна консерватория
Семейство
Съпруг Александър Петров

Проф. Люба Атанасова Енчева е българска пианистка и музикален педагог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Първия досег с пианото получава от майка си Невена Енчева, която в Киев е възприела метода на Лешетицки. Едва десетгодишна, Люба се класира първа между шестдесет и пет кандидати на конкурс в Кралска консерватория „Джузепе Верди“ в Милано, а на деветнадесет години, през 1932 г., я завършва с диплом за „най-висока степен по пиано“, отговаряща на „професор по пиано“.

По-късно специализира в Париж „курсове за виртуози и интерпретация“ на известния пианист и педагог Марсел Чампи, и в Берлин (при Едвин Фишер). От 1926 г. изнася множество концерти в България и чужбина. Професор е по пиано в държавната консерватория от 1963 г.

Акцент в професионалния ѝ път е Международният конкурс за певци и инструменталисти през 1936 г. във Виена. Сред сто и шестдесет кандидати Люба Енчева е носител на сребърен медал и един от лауреатите след Емил Гилелс, Якоб Флиер, Моник Брюшолри. В журито са били Емил Зауер, Вилхелм Фуртвенглер, Бруно Валтер, Клаудио Арау.

С композитора Димитър Ненов проф. Енчева поддържа професионални и приятелски контакти още от дните около откриването на новата зала „България“. Заедно с него изпълнява двойния концерт в до минор от Йохан Себастиан Бах с Академичния симфоничен оркестър. На нея се дължи (след смъртта на Ненов) премиерното изпълнение на концерта му за пиано и оркестър, един от най-трудните в българската клавирна литература.

Заради високия си художествен критерий и принципност проф. Люба Енчева е канена редовно в журитата на повече от петдесет най-престижни международни пианистични конкурса - „Чайковски“, „Шопен“, „Кралица Елизабет“, „Роберт Шуман“, „Бах“, „Дебюси“, „Бузони“ и други.

Проф. Енчева

Люба Енчева е гост-професор в най-авторитетната консерватория „Музишино академия“ в Токио. Освен със студентите и майсторския клас, Люба Енчева води и курс за професорите, като ги запознава с постиженията на българската музикална култура.

През 1952 г. получава Димитровска награда, а през 1979 г. е удостоена със званието народен артист.

На нейно име през 2008 г. е учредена ежегодна музикална награда в АМТИИ в Пловдив.[1] На нея е кръстена и фондация за изкуствата. Съпругът ѝ Александър Петров дарява през 1997 г. родния ѝ дом на фондация „Млади дарования“.


По-важни дати[редактиране | редактиране на кода]

  • 1924 - 29 октомври, Милано - Люба Енчева се явява на изпит в Кралската консерватория „Джузепе Верди“. Приета на първо място.
  • 1927 - 4 юни, Милано - Завършва предсрочно консерваторията.
  • 1929 - Заминава за Париж за уроци при Марсело Чампи.
  • 1932 - Завършва висшия курс на консерваторията „Джузепе Верди“ при Ренцо Лоренцони.
  • 1934 - Люба Енчева е в Париж за курсовете за виртуози на Марсело Чампи.
  • 1935 - 6 март, Военен клуб, първи концерт на Люба Енчева в България.
  • 1935 - Париж, м. декември, концерт в зала „Гаво“ с оркестър „Ла мурьо“ под диригентството на Южен Биго.
  • 1936 - Започва уроци при Лазар Леви в Париж.
  • 1936 - 4 - 17 юни, Виена, Международен конкурс за пианисти.
  • 1936 - Концерт с пряко излъчване по Българското национално радио 25 октомври.
  • 1936 - Люба Енчева започва активна международна концертна дейност.
  • 1937 - Участва в откриването на зала „България“ на 9 октомври. Изпълнява концерт за две пиана и оркестър от Йохан Себастиан Бах заедно с Димитър Ненов. Съпровожда Софийска филхармония под диригентството на Ц. Цанков.
  • 1939 - През месеците октомври и ноември работи с Едвин Фишер.
  • 1942 - 1944 - Изнася редица концерти в Германия, Австрия, Белгия, свири за радио „Берлин“ и „Европа Зендер“.
  • 1945 - 1946 - Люба Енчева концертира из Австрия.
  • 1946 - На 14 август се завръща се в България с Ганчо Гешев.
  • 1946 - На 11 октомври Люба Енчева свири в зала „Алианс Франсез“. Това е първият ѝ концерт в София след войната.
  • 1948 - 1950 - Щатен солист в радио София. Изнася повече от 50 концерта през първия сезон и записва плочи. През вторият сезон изнася 92 концерта и прави първи изпълнения на произведения от български композитори.
  • 1949 - Журира на конкурса „Пражка пролет“ в Прага.
  • 1950 - Хоноруван преподавател в Българската държавна консерватория (ДМА „П. Владигеров“).
  • 1951 - 1989 - Редовен преподавател в Българската държавна консерватория с прекъсване от две години (1953-1955) поради активна концертна дейност.
  • 1953 - Прави едномесечно турне през м. декември с диригента Влади Симеонов в Прага и Бърно.
  • 1955 - От 5 до 30 януари изнася концерти в Румъния с Държавния симфоничен оркестър - София.
  • 1955 - Доцент в Българската държавна консерватория.
  • 1959 - Първи концерт на дуо Люба Енчева - Сава Димитров (кларинет), с което концертират по световните музикални сцени в продължение на 26 години.
  • 1958 - 1962 - Записва двата тома „Добре темперирано пиано“ от Йохан Себастиан Бах.
  • 1963 - Професор в Българската държавна консерватория.
  • 1967 - Едномесечно турне през м. март на дуо Люба Енчева - Сава Димитров в Индия и Югославия.
  • 1968 - Записва Концерт за пиано и оркестър от Димитър Ненов, който е издаден на плоча от „Балкантон“.
  • 1974 - Люба Енчева записва четири грамофонни плочи за фирмата „Алфа, Леман и Горле“ - Белгия. Това са първите записи на някои произведения от Панчо Владигеров, Светослав Обретенов, Димитър Ненов и съвместно с Мария Шейтанова (цигулка), произведения от Парашкев Хаджиев, Георги Златев-Черкин и отново Владигеров в чужбина.
  • 1974 - 1981 - Люба Енчева концертира и журира редица национални и международни пианистични конкурси.
  • 1981 - 1982 - Гост професор в „Музашино академия музике“ в Токио, Япония. Изнася множество концерти в Япония и Австралия и е удостоена с Почетен знак на град Нумадзу.
  • 1985 - Основава и ръководи Факултет по музика в град Исперих. Получава награда на Музикалните дни „Димитър Ненов“ в Разград.
  • 1989 - през м. януари Люба Енчева прави последния си запис за Българското национално радио, който е издаден на компактдиск по повод 20 г. от кончината ѝ.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981 г.