Люба Енчева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Люба Енчева
българска пианистка и музикална педагожка

Родена
Починала
4 август 1989 г. (74 г.)
София, България

НаградиДимитровска награда (1952)
Почетно звание „Народен“ (1979)
Научна дейност
ОбластПедагогика
Учила приРенцо Лоренцони, Марсел Чампи, Едвин Фишер
Работила вБългарска държавна консерватория
Семейство
СъпругАлександър Петров
Люба Енчева в Общомедия

Люба Атанасова Енчева е българска пианистка и музикална педагожка, професор в Българската държавна консерватория.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Първия досег с пианото получава от майка си Невена Енчева, която в Киев е възприела метода на Лешетицки. Едва 10-годишна, Люба се класира първа между 65 кандидати на конкурс в Кралската консерватория „Джузепе Верди“ в Милано, а на 19 години, през 1932 г., я завършва с диплом за „най-висока степен по пиано“, отговаряща на „професор по пиано“.

По-късно специализира в Париж в „курсове за виртуози и интерпретация“ на известния пианист и педагог Марсел Чампи и в Берлин при Едвин Фишер. От 1926 г. изнася множество концерти в България и чужбина. Професор е по пиано в Държавната консерватория от 1963 г.

Акцент в професионалния ѝ път е Международният конкурс за певци и инструменталисти през 1936 г. във Виена. Сред 160 кандидати Люба Енчева е носителка на сребърен медал и медал от лауреатите след Емил Гилелс, Якоб Флиер, Моник Брюшолри. В журито са Емил Зауер, Вилхелм Фуртвенглер, Бруно Валтер, Клаудио Арау.

С композитора Димитър Ненов проф. Енчева поддържа професионални и приятелски контакти още от дните около откриването на новата зала „България“. Заедно с него изпълнява двойния концерт в до минор от Йохан Себастиан Бах с Академичния симфоничен оркестър. На нея се дължи след смъртта на Ненов премиерното изпълнение на концерта му за пиано и оркестър, един от най-трудните в българската клавирна литература.

Заради високия си художествен критерий и принципност проф. Люба Енчева е канена редовно в журитата на повече от 50 най-престижни международни пианистични конкурса – „Пьотър Чайковски“, „Фредерик Шопен“, „Кралица Елизабет“, „Роберт Шуман“, „Й. С. Бах“, „Клод Дебюси“, „Бузони“ и други.

Проф. Енчева

Люба Енчева е гост-професор в най-авторитетната консерватория „Музишино академия“ в Токио. Освен със студентите и майсторския клас, Люба Енчева води и курс за професорите, като ги запознава с постиженията на българската музикална култура.

През 1952 г. получава Димитровска награда, а през 1979 г. е удостоена със званието „Народен артист“.

На нейно име през 2008 г. е учредена ежегодна музикална награда в АМТИИ в Пловдив.[1] На нея е наименувана фондация за изкуства. Съпругът ѝ Александър Петров дарява през 1997 г. родния ѝ дом на фондация „Млади дарования“.

По-важни дати[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на проф. Люба Енчева на фасадата на дома ѝ
Домът ѝ на бул. „Цариградско шосе“ № 41
  • 1924 – 29 октомври, Милано – Люба Енчева се явява на изпит в Кралската консерватория „Джузепе Верди“. Приета на първо място.
  • 1927 – 4 юни, Милано – Завършва предсрочно консерваторията.
  • 1929 – Заминава за Париж за уроци при Марсело Чампи.
  • 1932 – Завършва висшия курс на консерваторията „Джузепе Верди“ при Ренцо Лоренцони.
  • 1934 – е в Париж за курсовете за виртуози на Марсело Чампи.
  • 1935 – 6 март, Военен клуб, първи концерт на в България.
  • 1935 – Париж, декември, концерт в зала „Гаво“ с оркестър „Ла мурьо“ под диригентството на Южен Биго.
  • 1936 – започва уроци при Лазар Леви в Париж.
  • 1936 – 4 – 17 юни, Виена, Международен конкурс за пианисти.
  • 1936 – концерт с пряко излъчване по Българското национално радио 25 октомври.
  • 1936 – започва активна международна концертна дейност.
  • 1937 – участва в откриването на зала „България“ на 9 октомври. Изпълнява концерт за 2 пиана и оркестър от Йохан Себастиан Бах заедно с Димитър Ненов. Съпровожда Софийската филхармония под диригентството на Цанко Цанков.
  • 1939 – през октомври и ноември работи с Едвин Фишер.
  • 1942 – 1944 – изнася редица концерти в Германия, Австрия, Белгия, свири за радио „Берлин“ и „Европа Зендер“.
  • 1945 – 1946 – концертира из Австрия.
  • 1946 – на 14 август се завръща се в България с Ганчо Гешев.
  • 1946 – На 11 октомври Люба Енчева свири в [„Алианс Франсез“. Това е първият ѝ концерт в София след войната.
  • 1948 – 1950 – щатен солист в Радио София. Изнася повече от 50 концерта през първия сезон и записва плочи. През втория сезон изнася 92 концерта и прави първи изпълнения на произведения от български композитори.
  • 1949 – журира на конкурса „Пражка пролет“ в Прага.
  • 1950 – хоноруван преподавател в Българската държавна консерватория (ДМА „П. Владигеров“).
  • 1951 – 1989 – редовен преподавател в Българската държавна консерватория с прекъсване от две години (1953 – 1955) поради активна концертна дейност.
  • 1953 – прави едномесечно турне през декември с диригента Влади Симеонов в Прага и Бърно.
  • 1955 – от 5 до 30 януари изнася концерти в Румъния с Държавния симфоничен оркестър – София.
  • 1955 – доцент в Българската държавна консерватория.
  • 1959 – първи концерт на дуо Люба Енчева – Сава Димитров (кларинет), с което концертират по световните музикални сцени в продължение на 26 години.
  • 1958 – 1962 – записва 2 тома „Добре темперирано пиано“ от Йохан Себастиан Бах.
  • 1963 – професор в Българската държавна консерватория.
  • 1967 – едномесечно турне през март на дуо Люба Енчева – Сава Димитров в Индия и Югославия.
  • 1968 – записва „Концерт за пиано и оркестър“ от Димитър Ненов, който е издаден на плоча от „Балкантон“.
  • 1974 – записва 4 грамофонни плочи за фирмата „Алфа, Леман и Горле“, Белгия. Това са първите записи на някои произведения от Панчо Владигеров, Светослав Обретенов, Димитър Ненов и съвместно с Мария Шейтанова (цигулка), произведения от Парашкев Хаджиев, Георги Златев-Черкин и отново Владигеров в чужбина.
  • 1974 – 1981 – концертира и журира редица национални и международни пианистични конкурси.
  • 1981 – 1982 – гост-професор в „Музашино академия музике“ в Токио, Япония. Изнася множество концерти в Япония и Австралия, удостоена е с Почетния знак на град Нумадзу.
  • 1985 – основава и ръководи „Факултет по музика“ в град Исперих. Получава награда на Музикалните дни „Димитър Ненов“ в Разград.
  • 1989 – през януари прави последния си запис за Българското национално радио, който е издаден на компактдиск по повод 20 г. от кончината ѝ.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981 г.