Мариан Уилямсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мариан Уилямсън
Marianne Williamson
Мариан Уилямсън през 2019 г.
Мариан Уилямсън през 2019 г.
Родена
Мариан Дебора Уилямсън
8 юли 1952 г. (1952-07-08) (71 г.)
Политика
Професияписателка, политик
Партиянезависима (до 2019 г.);
Демократическа партия
(след 2019 г.)
Семейство
Деца1
Подпис
Уебсайтwilliamsonlearningcenter.com
Мариан Уилямсън в Общомедия

Мариан Дебора Уилямсън (на английски: Marianne Deborah Williamson) е американска писателка, политик, антивоенен активист и филантроп. Тя се кандидатира неуспешно като независим кандидат от 33-тия конгресен окръг на Калифорния в Камарата на представителите на Съединените щати през 2014 г., завършвайки на четвърто място с 13,2% от гласовете.[1] Тя се кандидатира за номинация на Демократическата партия за президент през 2020 г., като в крайна сметка се отказва и подкрепя Бърни Сандърс.[2][3] Уилямсън участва в първичните избори на Демократическата партия за президентските избори през 2024 г.[4] Нейната президентска платформа призовава за увеличаване на федералната минимална работна заплата, репарации за расова несправедливост, справяне с изменението на климата и създаване на Министерство на мира на САЩ.

Уилямсън участва активно в благотворителна дейност, основавайки организации като Center for Living през 1987 г., Project Angel Food през 1989 г. и Peace Alliance през 1998 г. Тя е член на борда на RESULTS, група с нестопанска цел, която е посветена на намирането на дългосрочни срочни решения за бедността.

Ранни години и образование[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 8 юли 1952 г. в град Хюстън, щата Тексас. Тя е най-малкото от три деца на Самюъл „Сам“ Уилямсън (ветеран от Втората световна война и адвокат свързан с имиграцията), и Софи Ан Каплан (домакиня и доброволка в различни каузи).[5][6]

Уилямсън е отгледана в семейство от горната средна класа, което практикува консервативния юдаизъм.[5][7] Семейството ѝ посещава конгрегацията „Бет Йешурун“ в Хюстън.[8] Тя научава за световните религии и социалната справедливост у дома и проявява интерес да оказва обществена подкрепа, когато вижда нейния равин да говори срещу войната във Виетнам.[8]

През 1965 г., когато се прибра от училище в седми клас, разказва на родителите си, че нейният учител подкрепя войната във Виетнам. Баща ѝ реагира, като води семейството си във Виетнам, за да обясни на Мариан защо смята, че войната е грешна.[9]

Уилямсън учи в гимназия „Белер“ в Хюстън.[10] След дипломирането си, тя прекарва две години в изучаване на театър и философия в колеж „Помона“ в Клеърмонт (Калифорния), където прекарва в една квартира с бъдещата филмова продуцентка Линда Обст.[6] През 1973 г. тя напуска колежа и живее охолно, този свой период тя нарича пропиляно десетилетие.[6][8][11]

Уилямсън се премества в щата Ню Мексико, където посещава уроци в Университета на Ню Мексико и живее в геодезичен купол с приятеля си.[11] Двойката се разделя година по-късно. След това Мариан се премества в град Остин (Тексас), където посещава уроци в Тексаския университет. След това тя напуска щата Тексас и се премества в Ню Йорк, със желание да е кабаретна певица.[6][12] Списание „Венити Феър“ пише, че Уилямсън „прекарва двадесетте си години в нарастващо състояние на екзистенциално отчаяние“. В Ню Йорк тя страда от дълбока депресия след края на една връзка.[5] Тя заявява, че това преживяване е породило желание да прекара остатъка от живота си, помагайки на хората.

Курс по чудеса[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че първоначално не се интересува поради еврейската си вяра, Уилямсън проявява интерес към книгата на Хелън Шукман „Курс по чудеса“ през 1976 г.[8][13][14] Тя изследва духовността, метафизиката и медитацията, докато започва да чете курса „страстно“.[12] Според нея „обръщането към Христос не е обръщане към християнството. Това е обръщане към убеждението на сърцето“.

Уилямсън заявява, че книгата е нейният „път от ада“, тъй като е била „претърпяла в поредица от нещастни любовни връзки, злоупотреба с алкохол и наркотици, нервен срив и безкрайни сесии с терапевти.“[15][16][17] Курсът често е описван като религия или псевдорелигия.[18][19] Тя не се съгласява с това, определяйки го като „духовна психотерапия“ вместо като религия.[20]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Преподаване[редактиране | редактиране на кода]

Пастор на църква „Единство“[редактиране | редактиране на кода]

Автор[редактиране | редактиране на кода]

Политически позиции[редактиране | редактиране на кода]

Подкрепа на абортите[редактиране | редактиране на кода]

Уилямсън подкрепя достъпа до абортите, услугите и избора.[21] Тя изразява позиция в полза на правата на аборт, които са били гарантирани от вече отмененото решение на Върховния съд от 1973 г. по делото „Ро против Вейда“.[22]

Репарации за чернокожите[редактиране | редактиране на кода]

Уилямсън поддържа идеята за разпределяне на 200 – 500 милиарда щатски долара репарации заради робството над чернокожите в САЩ. Те да бъдат разпределяни в продължение на 20 години за „икономически и образователни проекти“, които да се изплащат въз основа на препоръката на избрана група чернокожи ръководители.[23][24][25]

Изменение на климата и енергия[редактиране | редактиране на кода]

Уилямсън смята изменението на климата за „най-голямото морално предизвикателство на нашето поколение“. Тя обявява подкрепата си за Зеления нов курс, незабавно преразглеждане на Парижките споразумения за климата и заявява, че би била готова да подкрепи Транстихоокеанското партньорство, ако то включва по-голяма защита на работниците и околната среда.[26][27][28]

Също така тя подкрепя насочването на субсидии на САЩ от изкопаеми горива, включително въглища към възобновяема енергия, както в САЩ, така и в чужбина, особено в развиващите се страни.[26]

Контрол върху оръжията[редактиране | редактиране на кода]

Уилямсън подкрепя контрола върху оръжията и описва проблема като личен за нея. На 4 ноември 2018 г. тя изнася основна реч пред няколкостотин мюсюлмански и еврейски жени на конференцията на Сестринството на Салам-Шалом в Дойлстаун, Пенсилвания, осем дни след като 11 евреи са убити в синагогата „Дървото на живота“ в Питсбърг.[8]

Грижа за здравето и ваксинации[редактиране | редактиране на кода]

Имиграция[редактиране | редактиране на кода]

Международни отношения и национална сигурност[редактиране | редактиране на кода]

ЛГБТ общност[редактиране | редактиране на кода]

Уилямсън подкрепя Закона за равенството.[29]

Минимална работна заплата[редактиране | редактиране на кода]

Уилямсън подкрепя увеличаването на федералната минимална работна заплата до 15 долара на час.[30]

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Уилямсън нарича религията карта, в която „маршрутът не е важен. Важна е дестинацията“.[31]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Завръщане към любовта (1992, ISBN 978-0060927486)
  • Една жена струва (1992, ISBN 978-0345386571)
  • Илюмината: Завръщане към молитвата (1994, ISBN 978-1573225205)
  • Изцелението на Америка (1994, ISBN 9780684842707)
  • Ема и мама говорят с Бог (1996, ISBN 978-0060799267)
  • Омагьосана любов: мистичната сила на интимните отношения (1999, ISBN 978-0684870250)
  • Представете си каква би могла да бъде Америка през 21-ви век: Визии за по-добро бъдеще от водещи американски мислители (2000, ISBN 0451204697)
  • Изцеление на душата на Америка: Възвръщане на нашите гласове като духовни граждани (2000, ISBN 978-0684846224)
  • Ежедневна благодат: да имаш надежда, да намериш прошка и да правиш чудеса (2002, ISBN 978-1573223515)
  • Дарът на промяната: Духовно напътствие за най-добър живот (2004, ISBN 0060816112)
  • Курс за отслабване: 21 духовни урока, за да се откажете от теглото си завинаги (2010, ISBN 1401921531)
  • Законът за божественото възнаграждение: за работата, парите и чудесата (2014, ISBN 0062205412)
  • От сълзи до триумф: Духовното пътуване от страданието до просветлението (2016, ISBN 978-0062205445)
  • Политика на любовта: Наръчник за нова американска революция (2019, ISBN 0062873938)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ California Primary Results // The New York Times. Посетен на February 7, 2023.
  2. ↑ Astor, Maggie. Marianne Williamson Drops Out Of 2020 Race // The New York Times. January 10, 2020. Посетен на January 10, 2020.
  3. ↑ Marianne Williamson endorses Bernie Sanders for president // February 23, 2020. Посетен на February 23, 2020.
  4. ↑ Miller, Zeke. Biden announces 2024 reelection bid: 'Let's finish this job' // May 15, 2023. Посетен на May 31, 2023.
  5. ↑ а б в Pristin, Terry. The Power, the Glory, the Glitz: Marianne Williamson, an ex-nightclub singer, has attracted many in Hollywood with her blend of new-time religion and self-helpШаблон:Sndand alienated more than a few // Los Angeles Times, February 16, 1992.
  6. ↑ а б в г Schindehette, Susan. The Divine Miss W // March 9, 1992.
  7. ↑ Interview with Marianne Williamson // Посетен на October 12, 2022.
  8. ↑ а б в г д Debra Nussbaum Cohen. New Age guru Marianne Williamson talks about her Jewishness and 2020 presidential run // Jewish Telegraphic Agency, November 28, 2018.
  9. ↑ Schwartz, Casey. Marianne Williamson: A Politico or Apolitical? // The New York Times. January 16, 2022. Посетен на May 4, 2023.
  10. ↑ "Meet the Class of 2020's Overachievers," New York, April 1–14, 2019, p. 13
  11. ↑ а б Capuzzo, Mike. The Prophet, Marianne 'Hollywood's Answer to God' // Greensboro News & Record, May 29, 1993.
  12. ↑ а б Monica Corcoran Harel. The New Age of Marianne Williamson // May 27, 2014.
  13. ↑ Lett, Alexsandra. Marianne Williamson Spreads Message Of Unity // The Daily Record, January 19, 2018. Архивиран от оригинала на April 29, 2019. Посетен на February 13, 2019.
  14. ↑ Fortini, Amanda. Marianne Williamson is Campaigning for a Miracle // April 25, 2014.
  15. ↑ Bucktin, Christopher. Meghan and Harry risk backlash with link to controversial 'b*tch for God' // April 25, 2020. Посетен на May 8, 2023.
  16. ↑ Micucci, Dana. Anytime you try to be a loving... // Chicago Tribune, March 29, 1992.
  17. ↑ Tolson, Mike. Houston-raised Marianne Williamson eyes a California congressional seat // Houston Chronicle, April 18, 2014.
  18. ↑ James D. Davis. Life is But a Dream There Is No Problem a Little "Spiritual Awakening" Can't Solve, Say Proponents of a New Age Philosophy Called A Course in Miracles // South Florida Sun Sentinel, March 7, 1993.
  19. ↑ James D. Davis. For Marianne Williamson and Donald Trump, religion is all about themselves // Washington Post, August 1, 2019.
  20. ↑ Real Time with Bill Maher: Marianne Williamson. HBO. August 2, 2019. Event occurs at 1m00s. https://www.youtube.com/watch?v=W2tkKdo1myY. 
  21. ↑ Stanton, Andrew. How Marianne Williamson, RFK Jr. compare to Biden on 6 key issues // May 15, 2023.
  22. ↑ Tracking the 2024 presidential candidates // Посетен на August 9, 2023.
  23. ↑ The Issues: Racial Reconciliation & Healing
  24. ↑ Who's Running for President in 2020? // The New York Times, January 21, 2019.
  25. ↑ Wang, Esther. Marianne Williamson Wants Your Perception to Shift // Jezebel, March 29, 2019. Посетен на April 9, 2019.
  26. ↑ а б Candidates Answer CFR's Questions: Marianne Williamson // Council on Foreign Relations, July 30, 2019.
  27. ↑ The Issues: Climate Change
  28. ↑ Woodruff, Judy. (June 6, 2019). Why Marianne Williamson thinks she can defeat Trump. [Video]. Event occurs at 3:30. https://www.youtube.com/watch?v=mr-57LiBo-8. 
  29. ↑ At LGBTQ Forum, Marianne Williamson Responds to Her History With AIDS
  30. ↑ Love, Reparations, And Fighting Back: A Marianne Williamson Iowa Tour // Iowa Starting Line, February 3, 2019. Посетен на March 1, 2019.
  31. ↑ Simon Sebag Montefiore. Marianne Williamson: Who Is She & Why Do We Need Her Now? // July 1, 1992.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „САЩ“         Портал „САЩ“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мариан_Уилямсън&oldid=11946306“.