Мария Шнитер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Мария Шнитер
медиавист, антрополог
Роден
Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област медиавистика, антропология на религиите и всекидневието
Образование Пловдивски университет
Работил в Пловдивски университет

Проф. д.к.н. Мария Шнитер е български преподавател в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мария Шнитер е родена през 1962 г. във Велинград. През 1980 г. завършва магистратура по българска филология и руска филология в Пловдивски унивенрситет „Паисий Хилендарски“. Тема на дипломната ѝ работа е а тема: "Взаимопрониквания между фолклор и литература в евхологичната традиция XIV-XVIII век".

През 1991 г. защитава дисертация за присждане на научната и образователна степен "Кандидат на филологическите науки" на тема: "Взаимопрониквания между фолклор и литература в евхологичната традиция XIV-XVIII век".

Преподава в университета от 1984 г. Тя е и пръв декан на сформирания през 2004 г. Философско – исторически факултет към университета.[2]

Научни полета, в които работи са медиавистиката, антропология на религиите и всекидневието. Специализира като стипендиант на Фондация „Александър фон Хумболт“ в университети във Фрайбург, Вюрцбург, Берлин и Кьолн, сътветно през 1992, 1997, 2003, 2017 г. Между 20002003 г. преподава българска литература и култура в университета Виена. Чела е лекции в Русия, Италия, Великобритания, Израел и др. Има голям брой научни публикации в специализирани издания у нас и в чужбина.[3]

Езиците, които владее са руски, немски и английски.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Статии[редактиране | редактиране на кода]

  • За някои форми на взаимодействие между официална и народна литература и култура през късното Средновековие. - В: Старобългарска литература, кн. 21, С., БАН, 1987, 101-107.
  • Жанрово-стилистична характеристика на апокрифните молитви, включени в състава на требниците. - В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. т. 23, С., БАН, 1989, 285-292.
  • Рец. за: Божидар Райков, Христо Кодов, Боряна Христова. Славянски ръкописи в Рилския манастир. Том I. С., 1986. - В: Старобългарска литература, кн. 22, С., БАН, 1990, 186-188.
  • За някои текстове от византийския и славянския Евхологий през периода X-XVI в. - В: Старобългарска литература, кн. 23/24, С., БАН,1990, 63-77 (в съавторство с И. Кръпова).
  • Метаприказката или към проблема за самосъзнанието на писателя-приказник. - В: Поглед към детската литература (Помагало за студенти). ПУИ, 1990 (II изд. 1995), 156-182 (в съавторство с А. Хранова).
  • За социокултурния смисъл на синтеза между християнския и фолклорния обреден комплекс през XIV-XVIII в. - В: Литературна история, кн. 20, С., БАН, 1991, 3-14.
  • Молитви. - В: Естествознание. Т. V от поредицата Стара българска литература в седем тома. Съст. и ред. А. Милтенова, С., 1992, 247-270; 456-469.
  • Kyrillomethodianische Miszellen. - B: Anzeiger für slavische Philologie. Bd. XXII/1 (Festgabe für Rudolf Aitzetmüller zum 70. Geburtstag), Teil 1. Graz, Akademische Druck- u. Verlagsanstalt, 1993, 141-220. (в съавторство с Х. Миклас).
  • Книга за Климент. Рец. за : Красимир Станчев, Георги Попов. Климент Охридски. Живот и творчество. С., Университетско издателство "Климент Охридски", 1988. - В: Език и литература, 1994, 1, 136-138 (в съавторство с Д. Чешмеджиев).
  • Писмо от Берлин. Размишления за съвременното състояние на немската литературоведска медиевистика. - В: Език и литература, 1994, 4, 125-129.
  • Свети Арнулф и крал Арнулф. - В: Palaeobulgarica, XIX (1995), 1, 15-22.
  • Мрачно ли е българското Средновековие? - В: Български фолклор, 1995, 5, 126-134.
  • A System for Enconding euchological (mainly non-calendar) Тexts within the Parameters of the IST computer Program. - В: Computer Processing of Medieval Slavic Manuscripts. Proceedings. First International Conference. 24-28 July, 1995, Blagoevgrad, Bulgaria., 215-228.
  • За границата между театър и позорище (Още веднъж по проблема "Български средновековен театър"). - В: Език и литература. 1996, 1, 86-96.
  • Имена и дати. Предварителни резултати от изследването на т. нар. "западен фонд" в ранните славянски месецослови. - В: Медиевистика и културна антропология. Сборник в чест на 40-годишната творческа дейност на проф. Донка Петканова . С., 1998, 27-36 . (в съавторство с Х. Миклас).
  • Zur Gattungscharakteristik von Gebet und Beschwörung (auf der Grundlage ssl. literarischer und folkloristischer Texte). - В: Anzeiger für slavische Philologie, Bd. XXV, 1998, 163-178.
  • Старобългарски еротикон. - В: Страница, 1998, 3, 62-69.
  • Über die Grenze zwischen Theater und Schaustellung (pozorište). (Zum Problem des ‘bulgarischen Theaters im Mittelalter'). - В: Balagan. Slavisches Drama, Theater und Kino. Hrsg. v. Walter Koschmal (Regensburg) u. Herta Schmid (Potsdam). Band 4, Heft 1/1998, 44-60.
  • Современное состояние рукописных собраний церковного происхождения в болгарских библиотеках. - В: "Рукописные собрания церковного происхождения в государственных библиотеках и музеях России". Сборник докладов конференции 17.- 21. ноября 1998 года, Москва, 1999, 28-35.
  • Kyrillomethodianische Miszellen, Teil 2. Westliche Einträge in den ältesten kirchenskavischen Kalendarien. - В: Festschrift für Klaus Trost zum 65. Geburtstag. Hrsg. E. Hansack, W. Koschmal, N. Nübler, R. Večerka. München, 1999. (= Die Welt der Slaven. Sammelbände, Bd. 5), S. 259-289 - в съавторство с Х. Миклас.
  • За "Омировите сравнения" у Йоан Екзарх. - В: Symposion или Античност и хуманитаристика. (Изследвания в чест на професор Богдан Богданов. Съст. Виолета Герджикова, Николай Гочев, Йоанна Сиракова. С., 2000, 334-338.
  • Молитвите против природни бедствия в новооткритата част на Euch. Sin. и техните късни южнославянски съответствия - В: Пэти достоитъ. Сборник в памет на Стефан Кожухаров. С., 2003, 112-125.
  • Plovdiv. - В: Enzyklopädie des Europäischen Osten. ( Wieser Verlag, Klagenfurt, www.uni-klu.ac.at/eeo/ )
  • Забравеното средновековно всекидневие на православните славяни - опит за достъп (отново за "Отговорите на папа Николай I по запитванията на българите") - В: Црквене студие, т. 2, Ниш, 2005, 215-229.
  • Притчата за тялото и душата в старобългарската литературна традиция, нейните извори и наследници (опит за тълкуване).- В: Отвъд дисциплинарните (само)ограничения. Сборник в чест на проф. Елена Михайловска. (=Университетска библиотека No 460), С., 2006, 58-66.
  • Градът като палимпсест. – В: Култура и памет, Материали от XIV Лятна научна среща 24-25. 06. 2006, Варна, 2006, 86-96.
  • Le corps baptisé : aspects verbaux et non-verbaux des pratiques religieuses des Slaves orthodoxes , Référence électronique: Noesis [En ligne] , N°12 | 2007 , mis en ligne le 28 décembre 2008, Consulté le 03 mai 2011. URL : http://noesis.revues.org/index1323.html (Joint article with Dimo Chesmediev)
  • Le corps baptisé : aspects verbaux et non-verbaux des pratiques religieuses des Slaves orthodoxes, Référence papier: Noesis, N°12 | 2007, 117-130. (Joint article with Dimo Chesmediev)
  • Кръщаваното тяло. - В: Алтера академика I (2007), 1, 27-39 (в съавторство с Димо Чешмеджиев)
  • Das Körperlose verkörpern. (Über einige Figuren der "Himmlischen Scharen" in der literarische Tradition der Orthodoxen Kirche und im Kanon ihrer Ikonographie). - В: Schnitter, M. Vavra, E. Wenzel, H. (Hgg.) Vom Körper zur Schrift. С. Изток-Запад, 2007, 31-45
  • Religion and European Integration in Bulgaria. - В: Miroslav Polzer, Silvo Devetak, Ludvik Toplak, Felix Unger and Maria Edler (Eds.) Religion and European Integration. Religions as a Factor of Stability and Development in South Eastern Europe. (= Book series of European Academy of Sciences and Arts, ed. by Maria Edler and Felix Unger, Vol. 6. ) Weimar 2007, 351-377. (в съавторство с Даниела Калканджиева)
  • Fundamentalisms and Eurointegration. - В: Studia Religiologica. Zeszyt 40. Problemy religijne Europy nowožytnjej I współczesnej. Krakow, 2007, 21-30
  • "… и това, що го няма, не може да се брои" (Екл. 1:15) – В: Алтера акдемика, 2008 (II), 3(7), 159-171
  • Хайнц Миклас на 60 години. – В: Българистика, 17/2008, 89-91
  • Защо мълчи българската Клио, или за липсата на български средновековни хроники. – В: Критика и хуманизъм, кн. 29, 2/2009, 97-107
  • Homo balkanicus като homo viator – опит за проследяване. – (послеслов към: Иван Василев. От Филибе до Филипи.) Смолян, 2009, 251-257
  • (рец. за:) Анисава Милтенова (съст.) История на българската средновековна литература. С. Изток-Запад, 2008. – scripta&e-scripta, vol. 7, С. 2009,332-336 (на английски)
  • За побратимството и побратимените монаси между Изтока и Запада (Отново за „Книгата на побратимените монаси" от манастира Райхенау) – В: Старобългарска литература, кн. 41-42, (=Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на Красимир Станчев и Александър Наумов). С., 2009, 64-77
  • ESN – поздние славянские соответствия. – В: Nichorites, K. Evangelou, E., Athanasiades, A. (Eds.) ΣΠΑΡΑΓΜΑΤΑ ΒΥΖΑΝΤΙΝΟΣΛΑΒΙΚΗΣ ΚΛΗΡΟΝΟΜΙΑΣ Χαριστήριος Τόμος στον Καθηγητή Ιωάννη Χρ. Ταρνανίδη. Thessaloniki: Ekdotikos Oikos Adelphon Kyriakide, 2011, 89-105
  • Юрисдикция in optima forma, или защо при православните славяни няма лов на вещици. – в: Nomina essentiant res. Сборник в чест на Цочо Бояджиев, 2011, 97-127
  • Иосиф Брадатый. - Православная энциклопедия. Москва, 2011. Т. 26., 26-27
  • Международна конференция „Синай и Йерусалим като кръстопът между Изтока и Запада" – В: Старобългаристика, XXXV (2011), 3, 132-136
  • Нови сведения за дейността на Йосиф Брадати. – Старобългарска литература, кн. 45-46, С., 2012, 305-311
  • Богомилството в светлината на отношенията Запад-Изток и Кирило-Методиевската традиция. – В: Кирило-Методиевски студии, кн. 21, С., 2012, 46-54 (= Средновековни текстове, автори и книги. Сборник в чест на Хайнц Миклас)
  • Човешкото тяло в контекста на православната култура. – В: Красимира Кръстанова (съст.) Разрушаването на порядъка. Научна конференция в памет на проф. Тодор Иванов Живков Пловдив 2002. Пловдив, УИ, 2012, 61-66
  • Манастирът като хетеротопия – в: Чужденецът и всекидневието. Сборник, посветен на 60 г. на Кольо Коев, С., К&X, 2013, 278-299
  • Царското тяло – аспекти на ритуала – в: Драгиша Боjовић (съст., ред.) Св. цар Константин и хришћанство, т. I = Meђународни научни скуп поводом 1700. Годишњице Миланског едикта 31. маj – 2. jун 2013 – Ниш, 2013, 407-421
  • Кирило-Методиевска енциклопедия. – В: Православная энциколпедия. Москва, 2013 (под печат)
  • Кирило-Методиевски научен център. – В: Православная энциколпедия. Москва, 2013 (под печат)
  • Обучението по етнология и социална антропология в Пловдивския университет. – В: Сборник от конференцията в чест на 20 години от преподаването на етнология в Пловдивския университет. Пловдив, 2013 (под печат) – в съавторство с Красимира Кръстанова
  • Teaching Religion in Bulgarian Schools: Historical Experience and Post-atheist Developments – В: Bridging, Bonding, or Dividing? The Role of Religious and Public Ethical Education in Providing an Overlapping consensus for Citizenship in deep plural Societies. – Institute on Culture, Religion, and World Affairs, Boston University, 2013 (под печат в съавторство с Даниела Калканджиева)
  • „Сит като попско чедо на Задушница" – храната и храненето от гледна точка на православната църква. – Хетеродоксии, I (2013), 1 (под печат)
  • Представата за греха в Русия и при южните славяни – в: Сборник, посветен на 70 г. на Казимир Попконстантинов, Велико Търново, 2013 (под печат)
  • Хигиената на човешкото тяло на Балканите – етнични и религиозни аспекти – в: Сборник, посветен на 60 г. на Деян Деянов, София, 2013 (под печат)
  • Рецензия за: Deniza Popova. Autentizität, Medialität und Identität. Wege der Definition und Transformation „autentischer bulgarischer Musiken". (=Bulgarische Bibliothek, Neue Folge, Bd. 18). Verl. Otto Sagner, München, 2013 – в: Български фолклор, 2014, 92-97

Издадени учебници[редактиране | редактиране на кода]

  • Литература за 9. клас. Изд. Анубис, С., 2000, 287 стр. (в съавторство с Б. Богданов, И. Илиев, С. Черпокова, Д. Николова, Л. Шишкова, Е. Зашев).
  • Христоматия за 9. клас. Изд. Анубис, С., 2000, 237 стр. (в съавторство с Б. Богданов, И. Илиев, С. Черпокова, Д. Николова, Л. Шишкова, Е. Зашев).
  • Литература за 9. клас (Задължителна подготовка). Изд. Анубис, С., 2001, 256 стр. (в съавторство с Б. Богданов, И. Илиев, С. Черпокова, Д. Николова, Л. Шишкова, Е. Зашев).
  • Литература за 9. клас (Профилирана подготовка). Изд. Анубис, С., 2001, 128 стр. (в съавторство с Б. Богданов, И. Илиев, С. Черпокова, Д. Николова, Л. Шишкова, Е. Зашев).[4]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Нейн пра-дядо е Йосиф Ваацлав Шнитер – архитект, съставил първия градоустройствен план на гр. Пловдив и участник в руско-турската освободителна война, а синът му – адвокат Йосиф Йосифов Шнитер е нейн дядо, който за първи път и показва Пловдив, когато тя е на пет години.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]