Мария Шнитер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мария Шнитер
български филолог медиевист
Родена

Националност  България
Образование Пловдивски университет
Научна дейност
Област медиевистика, антропология на религиите и всекидневието
Работила в Пловдивски университет

Мария Антонова Шнитер е българска антроположка медиевист, професор в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 9 април 1962 г. във Велинград. През 1980 г. завършва магистратура по българска филология и руска филология в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Тема на дипломната ѝ работа е: „Наблюдения върху художествените особености на апокрифа „Книга за Енох“.

През 1991 г. защитава дисертация за присъждане на научната и образователна степен „Кандидат на филологическите науки“ на тема: „Взаимопрониквания между фолклор и литература в евхологичната традиция XIV-XVIII век“.

През 2015 г. защитава дисертация за присъждане на научната степен „доктор на науките за културата“ на тема: „Човешкото тяло в контекста на православния ритуал. (Аспекти на всекидневния живот на българите в предмодерната епоха)“.

Преподава в университета от 1984 г. Тя е и пръв декан на сформирания през 2004 г. Философско-исторически факултет към университета.[2]

Научните полета, в които работи, са медиевистиката, антропологията на религиите и всекидневието. Специализира като стипендиант на Фондация „Александър фон Хумболт“ в университети във Фрайбург, Вюрцбург, Берлин и Кьолн, съответно през 1992, 1997, 2003, 2017 г. Между 2000 и 2003 г. преподава българска литература и култура в университета във Виена. Чела е лекции в Русия, Италия, Великобритания, Израел и др. Има голям брой научни публикации в специализирани издания в България и в чужбина.[3]

Езиците, които владее, са руски, немски и английски.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Стара българска литература. №1 от поредицата „Как да разбираме литературната творба“ (1992, 1995), изд.: ПУИ Пловдив ISBN 954-432-027-0
  • Фолклорен еротикон. Т. VI. Старобългарски текстове. Изповедни чинове. (1998), изд.: РОД София ISBN 954-476-012-1
  • Молитва и магия (2001), Университетско Издателство „Св. Климент Охридски“ София ISBN 954-07-0410-3
  • Vom Körper zur Schrift (2007) – с Хорст Венцел и Елизабет Вавра, изд.: Изток-Запад София ISBN 978-954-321-266-8
  • (съст. и ред.) Религиозната идентичност – аспекти на модерността. Пловдив, 2013, ISBN 978-619-90155-1-3 (170 стр.)руски, немски, английски
  • (съст., ред.) Университетът, документите, хората. Из книжовната, дигиталната и неписаната история на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Пловдив, 2016 (222 стр.) ISBN 978-619-7249-09-5
  • Пътища през православния ритуал (2017), изд.: Изток-Запад София ISBN 978-619-01-0104-8

Издадени учебници[редактиране | редактиране на кода]

  • Литература за 9. клас. Изд. Анубис, С., 2000, 287 стр. (в съавторство с Б. Богданов, И. Илиев, С. Черпокова, Д. Николова, Л. Шишкова, Е. Зашев).
  • Христоматия за 9. клас. Изд. Анубис, С., 2000, 237 стр. (в съавторство с Б. Богданов, И. Илиев, С. Черпокова, Д. Николова, Л. Шишкова, Е. Зашев).
  • Литература за 9. клас (Задължителна подготовка). Изд. Анубис, С., 2001, 256 стр. (в съавторство с Б. Богданов, И. Илиев, С. Черпокова, Д. Николова, Л. Шишкова, Е. Зашев).
  • Литература за 9. клас (Профилирана подготовка). Изд. Анубис, С., 2001, 128 стр. (в съавторство с Б. Богданов, И. Илиев, С. Черпокова, Д. Николова, Л. Шишкова, Е. Зашев).
  • Литература за 8 клас. Изд. Анубис, С., 2017, 228 стр.(в съавторство с К. Протохристова, С. Черпокова, Е. Петкова).[2]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Неин прадядо е Йосиф Ваацлав Шнитер – архитект, съставил първия градоустройствен план на гр. Пловдив и участник в руско-турската освободителна война, а синът му – адвокат Йосиф Йосифов Шнитер, е неин дядо. Той е кмет на обединената община Лъджене (дн. Велинград) през 1934 – 1938 г., иницатор на построяването на първия минерален плаж и на превръщането на Велинград в спа курорт.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]