Мария Шнитер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мария Шнитер
медиевист, антрополог
Роден
Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област медиевистика, антропология на религиите и всекидневието
Образование Пловдивски университет
Работил в Пловдивски университет

Проф. д.н.к. Мария Шнитер е български преподавател в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мария Шнитер е родена през 1962 г. във Велинград. През 1980 г. завършва магистратура по българска филология и руска филология в Пловдивски унивенрситет „Паисий Хилендарски“. Тема на дипломната ѝ работа е: "Наблюдения върху художествените особености на апокрифа "Книга за Енох ".

През 1991 г. защитава дисертация за присждане на научната и образователна степен „Кандидат на филологическите науки“ на тема: „Взаимопрониквания между фолклор и литература в евхологичната традиция XIV-XVIII век“.

През 2015 г. защитава дисертация за присъждане на научната степен „доктор на науките за културата“ на тема: "Човешкото тяло в контекста на православния ритуал. (Аспекти на всекидневния живот на българите в предмодерната епоха)“

Преподава в университета от 1984 г. Тя е и пръв декан на сформирания през 2004 г. Философско – исторически факултет към университета.[2]

Научни полета, в които работи, са медиевистиката, антропологията на религиите и всекидневието. Специализира като стипендиант на Фондация „Александър фон Хумболт“ в университети във Фрайбург, Вюрцбург, Берлин и Кьолн, съответно през 1992, 1997, 2003, 2017 г. Между 20002003 г. преподава българска литература и култура в университета Виена. Чела е лекции в Русия, Италия, Великобритания, Израел и др. Има голям брой научни публикации в специализирани издания у нас и в чужбина.[3]

Езиците, които владее, са руски, немски и английски.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Стара българска литература. №1 от поредицата „Как да разбираме литературната творба“ (1992, 1995), изд.: ПУИ Пловдив ISBN 954-432-027-0
  • Фолклорен еротикон. Т. VI. Старобългарски текстове. Изповедни чинове. (1998), изд.: РОД София ISBN 954-476-012-1
  • Молитва и магия (2001), Университетско Издателство „Св. Климент Охридски“ София ISBN 954-07-0410-3
  • Vom Körper zur Schrift (2007) – с Хорст Венцел и Елизабет Вавра, изд.: Изток-Запад София ISBN 978-954-321-266-8
  • (съст. и ред.) Религиозната идентичност – аспекти на модерността. Пловдив, 2013, ISBN 978-619-90155-1-3 (170 стр.)руски, немски, английски
  • (съст., ред.) Университетът, документите, хората. Из книжовната, дигиталната и неписаната история на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Пловдив, 2016 (222 стр.) ISBN 978-619-7249-09-5
  • Пътища през православния ритуал (2017), изд.: Изток-Запад София ISBN 978-619-01-0104-8

Статии[редактиране | редактиране на кода]

    • За някои форми на взаимодействие между официална и народна литература и култура през късното Средновековие. – В: Старобългарска литература, кн. 21, С., БАН, 1987, 101 – 107.
    • Жанрово-стилистична характеристика на апокрифните молитви, включени в състава на требниците. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. т. 23, С., БАН, 1989, 285 – 292.
    • Рец. за: Божидар Райков, Христо Кодов, Боряна Христова. Славянски ръкописи в Рилския манастир. Том I. С., 1986. – В: Старобългарска литература, кн. 22, С., БАН, 1990, 186 – 188.
    • За някои текстове от византийския и славянския Евхологий през периода X-XVI в. – В: Старобългарска литература, кн. 23/24, С., БАН,1990, 63 – 77 (в съавторство с И. Кръпова).
    • Метаприказката или към проблема за самосъзнанието на писателя-приказник. – В: Поглед към детската литература (Помагало за студенти). ПУИ, 1990 (II изд. 1995), 156 – 182 (в съавторство с А. Хранова).
    • За социокултурния смисъл на синтеза между християнския и фолклорния обреден комплекс през XIV-XVIII в. – В: Литературна история, кн. 20, С., БАН, 1991, 3 – 14.
    • Молитви. – В: Естествознание. Т. V от поредицата Стара българска литература в седем тома. Съст. и ред. А. Милтенова, С., 1992, 247 – 270; 456 – 469.
    • Kyrillomethodianische Miszellen. – B: Anzeiger für slavische Philologie. Bd. XXII/1 (Festgabe für Rudolf Aitzetmüller zum 70. Geburtstag), Teil 1. Graz, Akademische Druck– u. Verlagsanstalt, 1993, 141 – 220. (в съавторство с Х. Миклас).
    • Книга за Климент. Рец. за: Красимир Станчев, Георги Попов. Климент Охридски. Живот и творчество. С., Университетско издателство „Климент Охридски“, 1988. – В: Език и литература, 1994, 1, 136 – 138 (в съавторство с Д. Чешмеджиев).
    • Писмо от Берлин. Размишления за съвременното състояние на немската литературоведска медиевистика. – В: Език и литература, 1994, 4, 125 – 129.
    • Свети Арнулф и крал Арнулф. – В: Palaeobulgarica, XIX (1995), 1, 15 – 22.
    • Мрачно ли е българското Средновековие? – В: Български фолклор, 1995, 5, 126 – 134.
    • A System for Enconding euchological (mainly non-calendar) Texts within the Parameters of the IST computer Program. – В: Computer Processing of Medieval Slavic Manuscripts. Proceedings. First International Conference. 24 – 28 July, 1995, Blagoevgrad, Bulgaria., 215 – 228.
    • За границата между театър и позорище (Още веднъж по проблема „Български средновековен театър“). – В: Език и литература. 1996, 1, 86 – 96.
    • Имена и дати. Предварителни резултати от изследването на т. нар. „западен фонд“ в ранните славянски месецослови. – В: Медиевистика и културна антропология. Сборник в чест на 40-годишната творческа дейност на проф. Донка Петканова. С., 1998, 27 – 36. (в съавторство с Х. Миклас).
    • Zur Gattungscharakteristik von Gebet und Beschwörung (auf der Grundlage ssl. literarischer und folkloristischer Texte). – В: Anzeiger für slavische Philologie, Bd. XXV, 1998, 163 – 178.
    • Старобългарски еротикон. – В: Страница, 1998, 3, 62 – 69.
    • Über die Grenze zwischen Theater und Schaustellung (pozorište). (Zum Problem des ‘bulgarischen Theaters im Mittelalter'). – В: Balagan. Slavisches Drama, Theater und Kino. Hrsg. v. Walter Koschmal (Regensburg) u. Herta Schmid (Potsdam). Band 4, Heft 1/1998, 44 – 60.
    • Современное состояние рукописных собраний церковного происхождения в болгарских библиотеках. – В: „Рукописные собрания церковного происхождения в государственных библиотеках и музеях России“. Сборник докладов конференции 17 – 21 ноября 1998 года, Москва, 1999, 28 – 35.
    • Kyrillomethodianische Miszellen, Teil 2. Westliche Einträge in den ältesten kirchenskavischen Kalendarien. – В: Festschrift für Klaus Trost zum 65. Geburtstag. Hrsg. E. Hansack, W. Koschmal, N. Nübler, R. Večerka. München, 1999. (= Die Welt der Slaven. Sammelbände, Bd. 5), S. 259 – 289 – в съавторство с Х. Миклас.
    • За „Омировите сравнения“ у Йоан Екзарх. – В: Symposion или Античност и хуманитаристика. (Изследвания в чест на професор Богдан Богданов. Съст. Виолета Герджикова, Николай Гочев, Йоанна Сиракова. С., 2000, 334 – 338.
    • Молитвите против природни бедствия в новооткритата част на Euch. Sin. и техните късни южнославянски съответствия – В: Пэти достоитъ. Сборник в памет на Стефан Кожухаров. С., 2003, 112 – 125.
    • Plovdiv. – В: Enzyklopädie des Europäischen Osten. (Wieser Verlag, Klagenfurt, www.uni-klu.ac.at/eeo/)
    • Забравеното средновековно всекидневие на православните славяни – опит за достъп (отново за „Отговорите на папа Николай I по запитванията на българите“) – В: Црквене студие, т. 2, Ниш, 2005, 215 – 229.
    • Притчата за тялото и душата в старобългарската литературна традиция, нейните извори и наследници (опит за тълкуване).- В: Отвъд дисциплинарните (само)ограничения. Сборник в чест на проф. Елена Михайловска. (=Университетска библиотека No 460), С., 2006, 58 – 66.
    • Градът като палимпсест. – В: Култура и памет, Материали от XIV Лятна научна среща 24 – 25. 06. 2006, Варна, 2006, 86 – 96.
    • Le corps baptisé : aspects verbaux et non-verbaux des pratiques religieuses des Slaves orthodoxes, Référence électronique: Noesis [En ligne], N°12 | 2007, mis en ligne le 28 décembre 2008, Consulté le 03 mai 2011. URL : http://noesis.revues.org/index1323.html (Joint article with Dimo Chesmediev)
    • Le corps baptisé: aspects verbaux et non-verbaux des pratiques religieuses des Slaves orthodoxes, Référence papier: Noesis, N°12 | 2007, 117 – 130. (Joint article with Dimo Chesmediev)
    • Кръщаваното тяло. – В: Алтера академика I (2007), 1, 27 – 39 (в съавторство с Димо Чешмеджиев)
    • Das Körperlose verkörpern. (Über einige Figuren der „Himmlischen Scharen“ in der literarische Tradition der Orthodoxen Kirche und im Kanon ihrer Ikonographie). – В: Schnitter, M. Vavra, E. Wenzel, H. (Hgg.) Vom Körper zur Schrift. С. Изток-Запад, 2007, 31 – 45
    • Religion and European Integration in Bulgaria. – В: Miroslav Polzer, Silvo Devetak, Ludvik Toplak, Felix Unger and Maria Edler (Eds.) Religion and European Integration. Religions as a Factor of Stability and Development in South Eastern Europe. (= Book series of European Academy of Sciences and Arts, ed. by Maria Edler and Felix Unger, Vol. 6.) Weimar 2007, 351 – 377. (в съавторство с Даниела Калканджиева)
    • Fundamentalisms and Eurointegration. – В: Studia Religiologica. Zeszyt 40. Problemy religijne Europy nowožytnjej I współczesnej. Krakow, 2007, 21 – 30
    • „… и това, що го няма, не може да се брои“ (Екл. 1:15) – В: Алтера акдемика, 2008 (II), 3(7), 159 – 171
    • Хайнц Миклас на 60 години. – В: Българистика, 17/2008, 89 – 91
    • Защо мълчи българската Клио, или за липсата на български средновековни хроники. – В: Критика и хуманизъм, кн. 29, 2/2009, 97 – 107
    • Homo balkanicus като homo viator – опит за проследяване. – (послеслов към: Иван Василев. От Филибе до Филипи.) Смолян, 2009, 251 – 257
    • (рец. за:) Анисава Милтенова (съст.) История на българската средновековна литература. С. Изток-Запад, 2008. – scripta&e-scripta, vol. 7, С. 2009,332 – 336 (на английски)
    • За побратимството и побратимените монаси между Изтока и Запада (Отново за „Книгата на побратимените монаси" от манастира Райхенау) – В: Старобългарска литература, кн. 41 – 42, (=Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на Красимир Станчев и Александър Наумов). С., 2009, 64 – 77
    • ESN – поздние славянские соответствия. – В: Nichorites, K. Evangelou, E., Athanasiades, A. (Eds.) ΣΠΑΡΑΓΜΑΤΑ ΒΥΖΑΝΤΙΝΟΣΛΑΒΙΚΗΣ ΚΛΗΡΟΝΟΜΙΑΣ Χαριστήριος Τόμος στον Καθηγητή Ιωάννη Χρ. Ταρνανίδη. Thessaloniki: Ekdotikos Oikos Adelphon Kyriakide, 2011, 89 – 105
    • Юрисдикция in optima forma, или защо при православните славяни няма лов на вещици. – в: Nomina essentiant res. Сборник в чест на Цочо Бояджиев, 2011, 97 – 127
    • Иосиф Брадатый. – Православная энциклопедия. Москва, 2011. Т. 26., 26 – 27, ISBN 978-5-89572-047-9
    • Международна конференция „Синай и Йерусалим като кръстопът между Изтока и Запада" – В: Старобългаристика, XXXV (2011), 3, 132 – 136
    • Нови сведения за дейността на Йосиф Брадати. – Старобългарска литература, кн. 45 – 46, С., 2012, 305 – 311
    • Богомилството в светлината на отношенията Запад-Изток и Кирило-Методиевската традиция. – В: Кирило-Методиевски студии, кн. 21, С., 2012, 46 – 54 (= Средновековни текстове, автори и книги. Сборник в чест на Хайнц Миклас)
    • Човешкото тяло в контекста на православната култура. – В: Красимира Кръстанова (съст.) Разрушаването на порядъка. Научна конференция в памет на проф. Тодор Иванов Живков Пловдив 2002. Пловдив, УИ, 2012, 61 – 66
    • Манастирът като хетеротопия – в: Чужденецът и всекидневието. Сборник, посветен на 60 г. на Кольо Коев, С., К&X, 2013, 278 – 299 ISBN 978-954-535-748-0
    • Царското тяло – аспекти на ритуала – в: Драгиша Боjовић (съст., ред.) Св. цар Константин и хришћанство, т. I = Meђународни научни скуп поводом 1700. Годишњице Миланског едикта 31. маj – 2. jyн 2013 – Ниш, 2013, 407 – 421 ISBN 978-86-84105-38-9
    • Кирило-Методиевска енциклопедия. – В: Православная энциклопедия. Москва, 2014, т. 34, 711 ISBN 978-5-89572-047-9
    • Кирило-Методиевски научен център. – В: Православная энциклопедия. Москва, 2014, т. 34, 712 – 713 ISBN 978-5-89572-047-9
    • Teaching Religion in Bulgarian Schools: Historical Experience and Post-Atheist Developments – in: A. Seligman (ed.) Religious Education and the Challenge of Pluralism. Oxford University Press, 2014, 70 – 96 (co-authored with Daniela Kalkandjieva) ISBN 978-0-19-935948-6
    • Рецензия за: Deniza Popova. Autentizität, Medialität und Identität. Wege der Definition und Transformation „autentischer bulgarischer Musiken“. (=Bulgarische Bibliothek, Neue Folge, Bd. 18). Verl. Otto Sagner, München, 2013; в: Български фолклор, кн. 1, 2014, 92 – 97 ISSN 0323 – 9861
    • Представата за греха в Русия и при южните славяни – в: Средновековният човек и неговият свят. Сборник в чест на 70-годишнина на проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов, Велико Търново, 2014, 683 – 691 ISBN 978-619-00-0108-9
    • Светицата-блудница – един екзотичен модел на „женска святост“ на Балканите – в: Х. Паницидис, Д. Божков (съст., ред.) Еротичното и философската рефлексия. С., СУ, 2015, 97 – 115 ISBN 978-954-07-3887-1
    • Body Hygiene of South Slavs – Religious and Cultural Aspects. – в: Papers of BAS, Humanities and Social Sciencies, Vol 2, No 1 – 2, (2015), 32 – 43 ISSN 2367 – 248
    • „Запрещава ти Господ, дяволе...“ – за употребата на екзорцизми в практиката на православната църква в миналото и днес – в: Е. Троева (съст.) Културна и медицинска антропология. Сборник в чест на проф. Минчо Георгиев. София, изд. на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2015, 154 – 166. ISBN 978-954-322-846-1
    • Болното тяло в контекста на православната традиция (Лечебните молитви като съвременна ритуална практика). – в: Български фолклор 2016, № 2, 126 – 142 ISSN 0323 – 9861
    • Ритуалът за полагане на воинска клетва от новобранци с различна религиозна принадлежност според закона от 1897 г. – в: Мултикултурният човек. Сборник в чест на проф. д.и.н. Камен Гаренов (отец Петър Гарена). С., ИК Гутенберг, 2016, т.2, 2015 – 227. ISBN 978-619-176-080-0
    • Кръщение на иноверни и инославни в практиката на БПЦ в миналото и днес. – в: Християнство и култура, 2016, 9 (116), 41 – 56. ISSN 1311 – 9761
    • Още веднъж за цикъла „молитви против треска“ и за лечителските практики, отразени в Синайския евхологий – В: Куюмджиева, Св. и др. (ред.) Св. Климент Охридски в културата на Европа. София, БАН, 2018, 615 – 624. ISBN 978-954-9787-32-0
    • Мощите – телесни знаци на светостта? – В: Паницидис, Х., Горанов, П., Божков, Д. (съст., ред.) Тялото – вариации, спекулации, доктрини. С., Унив. Изд. „Св. Климент Охридски“, 2018.

Издадени учебници[редактиране | редактиране на кода]

  • Литература за 9. клас. Изд. Анубис, С., 2000, 287 стр. (в съавторство с Б. Богданов, И. Илиев, С. Черпокова, Д. Николова, Л. Шишкова, Е. Зашев).
  • Христоматия за 9. клас. Изд. Анубис, С., 2000, 237 стр. (в съавторство с Б. Богданов, И. Илиев, С. Черпокова, Д. Николова, Л. Шишкова, Е. Зашев).
  • Литература за 9. клас (Задължителна подготовка). Изд. Анубис, С., 2001, 256 стр. (в съавторство с Б. Богданов, И. Илиев, С. Черпокова, Д. Николова, Л. Шишкова, Е. Зашев).
  • Литература за 9. клас (Профилирана подготовка). Изд. Анубис, С., 2001, 128 стр. (в съавторство с Б. Богданов, И. Илиев, С. Черпокова, Д. Николова, Л. Шишкова, Е. Зашев).
  • Литература за 8 клас. Изд. Анубис, С., 2017, 228 стр.(в съавторство с К. Протохристова, С. Черпокова, Е. Петкова).[4]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Неин пра-дядо е Йосиф Ваацлав Шнитер – архитект, съставил първия градоустройствен план на гр. Пловдив и участник в руско-турската освободителна война, а синът му – адвокат Йосиф Йосифов Шнитер, е неин дядо. Той е кмет на обединената община Лъджене (дн. Велинград) през 1934 – 1938 г., иницатор на построяването на първия минерален плаж и на превръщането на Велинград в СПА – курорт.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]