Направо към съдържанието

Маркграфство Източна Лигурия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Маркграфство Източна Лигурия
Генуезска марка

Отбертинова марка Marca Liguria Orientale
Marca Obertengha

961-1193
Вид Маркграфство
Период 961-1193
Столица Генуа
Управление Маркграф
Династия Отбертини
Дом Есте

Маркграфство Източна Лигурия (на латински: Marca Liguria Orientale) е маркграфство от средата на X век в Източна Лигурия, Северна Италия, наричано още Отбертинова марка (Marca Obertengha) по името на Оберто от Луни, прародител на лангобардските Отбертини. Известна е и с името Генуезска марка (Marca Januensis) заради столицата Генуа. Обхваща графства Генуа, Луни, Тортона, Бобио, Павия и Милано (вероятно най-старото от тях); индиректно към него е принадлежало и господството над Корсика и Сардиния. Просъществува до края на XII век. Последните анексирани територии са Гавело и Монселиче, тогава когато част от неговите територии започват да стават независими.

Териториите, притежавани от Отбертините – семейство от лангобардски произход, включват днешна Ломбардия, Италианска Швейцария, Новара, Емилия без Болоня (по-късно е добавена и Ферара), част от Пиемонт (част от Олтреджого с Тортона, Нови Лигуре) и част от Лигурия и Тоскана, от района на Генуа до Луниджана и Гарфаняна, а след това косвено също Корсика и част от Сардиния.

Оберто I, граф на Луни, потомък на Супо II, херцог на Сполето и пфалцграф, е инвестиран от Беренгар II през 951 г. с марката, наречена Отбертинова. Неговите деца и внуци участват в битката на Ардуин от Ивреа срещу император Хайнрих II Светия. Някои от потомците на Оберто I след това дават началото на родовете Маласпина, Есте, Палавичино, Гави, Кавалкабо и други италиански семейства.

На 15 декември 950 г. Беренгар II от Ивреа става крал на Италия. В началото на следващата година той реорганизира управлението на земите западно от река По и образува три нови територии (марки), начело на които назначава свои приближени за маркграфове:

Територията северно от река По (с изключение на територията около Верчели) става Маркграфство Ивреа, познато и като Анскарийска марка по другото име на тогава управляващата Дом Бургундия-Ивреа. През втората половина на X век Отоните създават Атонската марка на Адалберт Ацо от Каноса, обхващаща графства Модена и Реджо, Парма, Пиаченца, Кремона, Бергамо и Бреша.

Оберто I е направен маркграф на Милано и Генуа още преди 951 г., с власт над графствата Луни, преди това принадлежащо на маркизите на Тусция, Милано, Генуа, Тортона, Павия (управлявани пряко) и тези на Бобио, Пиаченца, Кремона, Парма, Модена и Реджо Емилия, Ферара, Асколи Пичено (добавено по-късно), след това второстепенни владения (управлявани от епископи или абати или други феодали). Наследниците на Оберто I, Адалберт I и Оберто II, държат маркграфската длъжност в консорциум с имперската подкрепа на Ото I към Ардуин и Конрад II.

  • Roberto Ricci, La marca della Liguria orientale e gli Obertenghi (945–1056). Una Storia Complessa e una Storiografia problematica. Fondazione Centro italiano di studi sull'alto Medioevo, Spoleto 2007, ISBN 978-88-7988-118-0 (Istituzioni e Società 8).
  • Giovanni Sergi, I confini del potere. Marche e signorie fra due regni medievali. Einaudi, Torino 1995, ISBN 88-06-13058-7 (Biblioteca Studio 17).
  • ((it)) Francesco Calasso, Sivlio Pivano, Marca e marchesi, в Enciclopedia Italiana (1934)
  • ((it)) Oberténga, marca-, на Sapere.it