Алберто Ацо I д’Есте

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Алберто Ацо I (Alberto Azzo, * 970, † 1029 в замък Гибихенщайн в Хале) e от 1014 г. маркграф на Милано.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е внук на Оберто I († 975), пфалцграф на Италия, маркграф, от фамилията Отбертини (или Обертенги, Адалбертини). .

Той е вторият син на пфалцграф и маркграф Оберто II († сл. 1014/1021) и Райленда, дъщеря на граф Рипранд, вдовица на Зигфрид, граф на Сеприо. Сестра му Берта († 1037) е съпруга на Ардуин от Иврея († 1015), крал на Италия (от 1002 до 1004 г.).

Управление[редактиране | редактиране на кода]

На 10 май 1013 г. той става missus в Италия. През 1014 г. той наследява баща си като граф на Луни, Тортона, Генуа и Милано.

Алберто и братята му Хуго, Адалберт IV и Гвидо помагат след смъртта на Ото III на зет им Ардуин във войната с император Хайнрих II. След загубата на Ардуин те изгубват собствеността си и са изгонени, но след четири години са помилвани.

Ацо I е женен за Аделе и има децата:

Източници[редактиране | редактиране на кода]