Мартина Балева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мартина Балева
български изкуствовед
Родена
1972 г. (44 г.)
Националност Flag of Bulgaria.svg България
Flag of Germany.svg Германия
Научна дейност
Област Изкуствознание
Публикации „Батак като място на паметта“ (2007)

Мартина Балева е магистър по история на изкуството, история на Източна и Югоизточна Европа и класическа археология.

Известна е с това, че изследва пресъздаването на Баташкото клане в произведения на изобразителното изкуство и особено в картината на Антони Пиотровски. Обвинена е, че поставя под съмнение историческото събитие [1], като някои медии твърдят, че „Баташкото клане е мит и жертвите са преувеличени“[2][3], а турското робство мнимо[4].

Медийната кампания срещу Балева е политически мотивирана и изследванията на изкуствоведката са инструментализирани за политически цели във връзка с предизборната кампания за Европейския парламент.[5] [6]Българската историчка Антонина Желязкова остро осъжда кампанията и я нарича „Безпрецедентна цензура, варварство“[7] Учени и интелектуалци подписват петиция срещу „посегателството срещу свободата на научните изследвания“[8] [9]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

От 2005 г. работи по докторат на тема „Изкуство и национализъм на Балканите. Примерът България“[10]. Стипендиантка на фондацията „Алфред Тьопфер“. Била е редактор при научното издателство „Дитрих Раймер Ферлаг“[11].

Спор за Баташкото клане[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 година Мартина Балева и Улф Брунбауер от Института за Източна Европа в Берлинския свободен университет твърдят, че американския журналист Макгахан е преувеличавал числото на жертвите в Батак в репортажите си през 1876 година.

През юни 2007 г. Мартина Балева подава жалба в БХК срещу излъченото на 16 юни 2007 г. предаване „Паралакс“ по СКАТ, в което се обявява наг­ра­да от 1000 лв. за то­зи, кой­то на­ме­ри и пре­дос­та­ви ли­чния ѝ ад­рес в Берлин, как­то и нейна ак­туал­на сним­ка[12].

На 19 май 2011 г. Балева изнася лекция в Хумболтовия университет в Берлин, представяйки темата си „Изкуството и национализмът на Балканите, в частност в България“. Там, според свидетели, е била остро атакувана от екип на телевизия СКАТ, който е снимал без позволение лекцията. Присъствуващ на лекцията публикува статия по повод предаване на телевизията, в която разобличава екипа в манипулации на превода и съдържанието на лекцията.[13] В протестна нота до медиите Академията на науките на Берлин и Бранденбург и Хумболтовия университет в Берлин остро осъждат нападките срещу Мартина Балева.[14]

Реакции[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 2008 г. медийните заплахи срещу Мартина Балева по повод „проекта Батак“ се разглеждат от Европейската комисия в Брюксел, която проверява дали българското правителство изпълнява задълженията си по спазването на европейските правни стандарти[15][16].

Защитници[редактиране | редактиране на кода]

Под заглавие „Опасно негодувание“ германският всекидневник „Кьолнер щатанцайгер“ публикува статия за дискусиите в България и Германия около Баташкото клане. В публикацията се описват подробно преживяванията на българската историчка Мартина Балева, станала жертва на безпрецедентна медийна кампания в България. В статията се цитира изказване на управителя на медийната група ВАЦ Бодо Хомбах, който се извинява за обидите по адрес на Мартина Балева, отпечатани на страниците на вестниците „Труд“ и „24 часа“, собственост на ВАЦ[17].

Противници[редактиране | редактиране на кода]

Случаят дава повод на дясно радикалната партия „Атака“ през 2007 г. да внесе промени в Наказателния кодекс (НК), според които проповядването на антидемократична идеология, която поставя под съмнение или се опитва да опровергае по какъвто и да е начин геноцида над българите в исторически обитаваните от тях земи по време на турското владичество, да бъде наказвано с лишаване от свобода от 1 до 5 години или с глоба от 5000 до 50 000 лева.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Bulgarien im Bild: Die Erfindung von Nationen auf dem Balkan in der Kunst des 19. Jahrhunderts“. - „Den Balkan gibt es nicht“: Erbschaften im südöstlichen Europa, Martina Baleva, Boris Previsic (Hg.), Köln: Böhlau, 2012
  • Image match. Visueller Transfer, 'Imagescapes' und Intervisualität in globalen Bild-Kulturen, заедно с Ингеборг Райхле и Оливер Лероне Шулц, Paderborn: Fink, 2012
  • Батак като място на паметта, заедно с Улф Брунбауер, София, Изток-Запад, 2007

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. „Баташките светци – дело и на „24 часа“, 24chasa.bg, 27 февруари 2011 г.
  2. „Канонизират жертвите на Баташкото клане“, vsekiden.com, 28 февруари 2011 г.
  3. Гергана Мишева, „Учени в Германия отричат Баташкото клане“, dnes.dir.bg, 24 април 2007 г.
  4. http://frognews.bg/print.php?news=300
  5. Любослава Русева, „Митът Батак“, или как ни забатачиха в поредната манипулация“, dnevnik.bg, 26 април 2007 г.
  6. Петър Добрев, Иван Бакалов, „Проф. Иван Илчев: Скандалът с Батак беше политически удобен. Вестниците също са виновни“, e-vestnik.bg, 5 май 2007 г.
  7. „Антонина Желязкова: Безпрецедентна цензура, варварство“, dnevnik.bg, 26 април 2007 г.
  8. „Учени от Софийския университет защитиха свободата на изследователите“, dnevnik.bg, 26 април 2007 г.
  9. „Петиции: кампанията против проекта „Батак като място на паметта“, gate.cas.bg, 2 май 2007 г.
  10. http://www.librev.com/component/magazine/?func=author_articles&authorid=539
  11. Мартина Балева, „Кой (по)каза истината за Батак“, mediapool.bg, 25 април 2007 г.
  12. http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv14519 „Ахд С-1/2007 г., I-1 състав: Мамаду Мансур Диуф срещу НС „Сигурност“, сайт на Българския хелзинкски комитет.
  13. Милен Радев, „От лекцията на Мартина Балева“, de-zorata.de, 23 май 2011 г.
  14. „Protestnote gegen die Diskreditierung einer Berliner Wissenschaftlerin durch den bulgarischen Sender „SKAT TV“ (Протестна нота срещу дискредитирането на берлински учен от страна на българския телевизионен канал СКАТ)“, Die Berlin-Brandenburgische Akademie der Wissenschaften, 28 юни 2011 г.
  15. „Еврокомисията ще проверява България заради реакцията на медиите по „Проекта Батак“, lex.bg, 25 февруари 2008 г.
  16. http://bg.altermedia.info/?p=294#more-294
  17. Георги Савчев, „ВАЦ ще контролира „24 часа“ и „Труд“, сгафили със скандала „Батак“, dnes.bg, 20 ноември 2007 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]