Мелкарт
Мелкарт | |
Характеристики | |
---|---|
Описание | бог-покровител на мореплаването във финикийската митология |
Мелкарт в Общомедия |
Мелка́рт, срещан също и като Мелике́рт (от на гръцки: Μελικέρτης, елинизирано финикийско Milk-Qart, „цар на града“) е във финикийската митология – бог-покровител на мореплаването и на финикийския град Тир и свързаното с него Тирско царство. Почитан е в там, в град Гадес, а също и на остров Тасос.[1] Вероятно от неговия град-майка (метрополията му) е заимстван и в африканския Картаген и съответно почитан в териториите му.
Отъждествяван е от древните гърци с Херакъл, както и с Хелиос. Счита се и че „тирският Херакъл“ е пренесен и в Испания.[2] В двуезичните надписи в Малта името Мелкарт е преведено като Херакъл-архегет.[3] В западносемитската религиозна традиция и митология се счита за син на Демарунт (отъждествяван със Зевс) и на богинята Астарта.[4] В митологията за него се твърди, че е бил убит от бог Мот (Тифон), но е бил възкресен от Ешмун, което го доближава до образите на Адонис и Озирис. Понякога е изобразяван яздещ хипокампус. Приписвани са му подвизи сходни с тези на Херакъл и на Гилгамеш.
Съгласно Менандер Ефески, неговият храм е издигнат от цар Хирам.[5] Херодот упоменава при своето посещение тирския храм на Мелкарт, наричайки го Храмът на Херакъл Тирски. Финикийците също така наричат колонията си Гибралтар по този начин, откъдето вероятно произлиза и древногръцкото наименование на протока – Херкулесови стълбове. Има и легенда, че неговата статуя е пренесена с кораб от Тир в йонийския град Ерифра/Еритирея.[6]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Геродот. История II 44; Павсаний. Описание Эллады V 25, 12; Курций Руф. История Александра Великого IV 2, 3
- ↑ Арнобий. Против язычников I 36
- ↑ Malkin I. Myth and territory in the Spartan Mediterranean. Cambridge UP. 2003. P.214
- ↑ „Мифы народов мира“ Н.А.Кун, Ю.Б.Циркин, В.Я.Петру / Москва, Астрель, 2006
- ↑ Иосиф Флавий. О древности еврейского народа I 18
- ↑ Павсаний. Описание Эллады VII 5, 5 – 7