Направо към съдържанието

Милан Георгиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Милан Георгиев
български географ
Роден
Починал
2008 г. (86 г.)

Учил вСофийски университет
Софийски университет
Научна дейност
ОбластГеография
Работил вСофийски университет

Милан Георгиев е български географ, професор в катедра Ландшафтознание и опазване на природата среда, Геолого-географски факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.[1]

Роден е през 1921 г. в Желява, Софийско. В периода 1940 – 1944 г. е студент по география. От 1946 до 1954 г. работи като учител в Цариброд, Мездра, Елин Пелин и Тетевен. От 1951 г. започва редовна аспирантура при проф. Живко Гълъбов. Същевременно изучава и втора специалност – геология и геотектоника при акад. Еким Бончев. През 1964 г. е избран за доцент, а през 1970 г. за професор. По негова инициатива при преустройството на факултета катедрата Физическа география на България и континентите се преименува на катедра Ландшафтознание през 1972 г., а от 1975 г. е преименувана на катедра Ландшафтознание и опазване на природната среда. В периода, когато Милан Георгиев е ръководител на катедрата се изгражда учебно-научния стационар по ландшафтознание в Земен.[1] Умира през 2008 г. в София.[2]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на първия университетски учебник за студенти по география – Физическа география на България.[1]

  • Физическа география на България. С., 1979, 1985, 1990.
  • Структура и динамика на ландшафтите в България. С., 1977.
  • Ландшафтознание. Учебник за студенти от ВЛТИ. С., 1982.
  • Благоевградски окръг (в съавторство). С., 1977.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в 30 години катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“. София, Малео-63, 2003. ISBN 954-90943-8-3. с. 17 – 20.
  2. 40 години катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“. София, Булвест 2000, 2013. ISBN 978-954-18-0902-0.