Живко Гълъбов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Живко Гълъбов
български геоморфолог
Роден
Живко Спасов Гълъбов
Починал

Етнос българи
Националност българин
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Университет Париж-III: Нова Сорбона
Награди Димитровска награда (1974)
Научна дейност
Област геоморфология
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет
Географски институт при Българска академия на науките
Награди Димитровска награда (1974)
Титла професор
член-кореспондент в БАН
член-кореспондент на Всесъюзното географско дружество на СССР
Членува в Българско географско дружество
Национален комитет по география
Семейство
Баща Спас Гълъбов
Съпруга Летиция Павлова

Живко Спасов Гълъбов е български ученгеограф, професор по физическа география и геоморфология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, член-кореспондент в Българска академия на науките. Основава Института по география при БАН. Председател е на Националния комитет по география и на Българското географско дружество.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 юни 1908 г. в Пловдив. Баща му Спас Гълъбов е юрист, роден в Каратаир. Родът на майка му е от Копривщица. Завършва класическата гимназия в Пловдив. Започва да учи география в Софийския университет. Една година е стажант-учител в Пловдив и в София. Дипломира се през 1937 г. Работи като сътрудник в Централния метеорологически институт в София. По препоръка на проф. Димитър Яранов и със стипендия „Проф. Анастас Иширков“ е изпратен на специализация в Сорбоната, в Лабораторията по физическа география и динамична геология при проф. Емануел дьо Мартон. Взема участие в геоморфоложки изследвания в Южна Франция и в Централното Френско плато. Изучава развитието на географията в Западна Европа и теоретичните ѝ концепции.[1]

Умира на 7 декември 1993 г. в София.[2]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1938 г., след завръщането си в България, е поканен от проф. Димитър Яранов за доброволен асистент в Географския институт при Софийския университет. Започва научните си изследвания в Родопите. През 1941 г. е избран за частен доцент по физическа география с хабилитационен труд "Върху тектониката и морфологията на родопския дял Карабалкан. През 1943 г. е изпратен в новооснования Скопски университет. В резултат на развилите се събития по време на Втората световна война, през 1944 г. трудно успява да се завърне в България. През 1946 г. с хабилитационен труд „Същност и съдържание на физикогеографския процес“ е избран за редовен доцент по физическа география в Софийския университет. От октомври 1946 г. е ръководител на катедрата по Физическа география. През 1948 г. е избран за член-кореспондент в Българска академия на науките. През 1950 г. е избран за професор и става замастник-декан на Историко-филологическия факултет. С негова намеса, през 1951 г. е основан Биолого-геолого-географския факултет, на който става пръв декан. Назаначен е и за директор на Географския институт при БАН, където ръководи секцията по физическа география. От 1973 г. е ръководител на Сектора по геоморфология и картография при Единния център на науките за Земята при БАН.[3]

Активен участник е във Втория и Четвъртия симпозиум на Карпато-Балканската геоморфоложка комисия, които се провеждат в София през 1966 и 1973 г. През 1966 г. е избран за председател на подкомисията за изучаването на денудационните повърхнини.[3]

Участва в конгресите на Международния географски съюз през 1960 г. в Стокхолм, 1964 г. в Лондон и 1976 г. в Москва. Участва в международните симпозиуми и съвещания по съвременните движения на земната кора в Лайпциг – 1962 г., Ауланко – 1965 г., Симферопол – 1967 г. и Ленинград – 1968 г. През 1967 г. участва в международния симпозиум и съвещание по приложна геоморфология в Букурещ, а през 1970 г. по литология и стратиграфия на четвъртичните наслаги в Полша. През 1969 г. участва в работата на Всесъюзното съвещание по история на кватернера и периглациална геоморфология в Москва и Якутск, както и на VI сесия на междуправителствената океанографска комисия към ЮНЕСКО в Париж.[3]

През май 1964 г. е избран за член-кореспондент на Всесъюзното географско дружество на СССР. От 1964 до 1971 г. е председател на Българското географско дружество. През 1941, 1942 и 1953 г. е отговорен редактор на „Известия на Българското географско дружество“, а от 1947 до 1950 г. на списание „Географски преглед“. От 1985 г. е почетен член на Българското географско дружество. От 1959 до 1983 г. е председател на Националния комитет по география. От 1953 до 1974 г. е главен редактор на списание „Известия на Географския институт“ и на „Проблеми на географията в НР България“ и на „Проблеми на палеогеоморфоложкото развитие на релефа в България“. Избран е за отговорен редактор на раздела за география на Кратка българска енциклопедия и за член на Главната редакция на „Енциклопедия „България“.[3]

Член е на:[3]

Съветник е на Генералния щаб на Българската народна армия. Ръководи два големи научни колектива – за геоморфоложко картиране на страната и за комплексни географски изследвания на Източните Родопи, както и българския колектив за комплексногеографски сравнителни изследвания „Голям Кавказ – Стара планина“ (1977 – 1980) и „Източен Кавказ и Западно Закавказие – Рило-Родопски масив“ (1982 – 1985).[2]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

През есента на 1944 г. се жени за Летиция Павлова, дъщеря на проф. Георги Павлов.[3]

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Балтаков, Георги, Петър Стефанов. Професор Живко Гълъбов (по случай 100-годишнината от рождението му). // сп. „География 21“ 6. 2008. с. 47.
  2. а б в Балтаков, Георги, Петър Стефанов. Професор Живко Гълъбов (по случай 100-годишнината от рождението му). // сп. „География 21“ 6. 2008. с. 49.
  3. а б в г д е Балтаков, Георги, Петър Стефанов. Професор Живко Гълъбов (по случай 100-годишнината от рождението му). // сп. „География 21“ 6. 2008. с. 48.