Направо към съдържанието

Милица Островска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Милица Островска
Milica Ostrovška
Родена14 юни 1907 г.
Починала5 април 1997 г. (89 г.)
Професияписател, журналист
Националност Австро-Унгария
 Югославия
 Словения
Активен период1935 – 1981
Жанрдрама, исторически роман, документалистика
СъпругЙосип Островски (?-?)
ДецаДария, Милица
Милица Островска в Общомедия

Милица Островска (на словенски: Milica Ostrovška) е словенска журналистка, преподавателка и писателка на произведения в жанра драма, исторически роман и документалистика.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Милица Островска е родена на 14 юни 1907 г. в Копер, Австро-Унгария, в семейството на учителя по физическо възпитание Адолф Шауп и Зоуи Бори. Отраства в Гориция, където посещава основно училище. Завършва гимназия в Марибор през 1925 г. Учи немски език, сравнителна литература и лингвистика в Люблянския университет, където преподаватели са историка Франце Кидрич, литературния теоретик Якоб Келемина и историка и преводач Иван Приятеля. Като стипендиант на френското правителство прекарва учебната 1928/1929 г. в Сорбоната.

След дипломирането си, през 1930 г. започва работа в училище във Враня. Там се омъжва за учителя по музика Йосип Островски. Три години по-късно получава работа в гимназия в Марибор. Под влияние на поета Сречко Косовел възприема леви възгледи. През 1939 г., малко преди избухването на Втората световна война става член на Комунистическата партия на Словения.

В началото на войната, през юли 1941 г., тя и семейството ѝ са заточени в Сърбия, където преподава в училище в Ягодина. Там се включва в организацията на словенските изгнаници и нелегалната организация Освободителен фронт.

След освобождението, се връща в Марибор през 1945 г., където изпълнява различни обществени функции. През 1949 г. по разпореждане на Коминформбюро е затворена на остров Голи Оток. След освобождението си през 1952 г. работи като администратор в средното музикално училище в Марибор. От 1954 г. преподава английски език в началното училище „Иван Цанкар“, а после преподава чуждоезиково обучение и в немското висше училище по икономика и търговия, където остава до 1977 г.

През 1926 г. дебютира като публицист в списанието „Женски свят“, а после в списанията „Независимост“ и „Наши жени“.

След войната и наложените ѝ репресии започва да събира истории за националноосвободителното движение в Марибор. Пише книги за националните герои Йоже Херманко и Силвира Томасини, както и тритомника „Въпреки съпротивата“ със свидетелства за затвора на остров Голи Оток.

Милица Островска умира на 5 април 1997 г. в Марибор.

Самостоятелни романи и повести

[редактиране | редактиране на кода]
  • Dva obiska (1935)
  • O dveh, ki sta se poročila pod marelo (1935)
  • Glej, dekla sem (1936)
  • O kraljični, ki se ni mogla smejati (1937)
  • Topovski strel (1937)
  • Stara devica (1938)
  • Drobec radosti daj! (1938)
  • Lujzika mora na jug (1938)
  • Vrnitev (1938)
  • Tajno okence male gospodinje (1939)
  • Živci gospe Felicite (1939)
  • Erika, Tomo in njegova mati (1940)
  • Klavir (1940)
  • Kljub vsemu odpor (1963 – 1968) – сборник по събрани свидетелства за затвора на остров Голи оток
  • Jože Hermanko (1963) – биография на националния герой Йоже Херманко
  • Silvira Tomasini (1964) – биография на националната героиня Силвира Томасини
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Milica Ostrovška в Уикипедия на словенски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​