Мира Добрева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мира Добрева
българска ТВ водеща
Родена
12 август 1972 г. (50 г.)

НационалностFlag of Bulgaria.svg България
Учила вИкономически техникум "Карл Маркс" - Смолян

Датски Колеж - София Университет за национално и световно стопанство - София

СУ "Клемент Охридски" - София
Работила вБългарска национална телевизия
Семейство
СъпругГеорги Торнев
Деца2

Уебсайтwww.miracle.bg

Мира Добрева е българска журналистка, телевизионна водеща.[1][2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мира Добрева е родена на 12 август 1972 година в Златоград, но израства в село Старцево, Смолянско. Завършва Икономически техникум в Смолян, а след това „Туризъм“ в Датския колеж, „Човешки ресурси“ в Университета за национално и световно стопанство.[2][1][3] и "Телевизионна журналистика във ФЖМК към СУ "Климент Охридски".

Целият творчески път на Мира Добрева преминава в полето на телевизионната журналистика. В началото на 1996 година постъпва на работа като репортер в информационната емисия „Календар“ в току-проходилата Нова телевизия. Две години по-късно е поканена да стане част от екипа на култовото за времето си предаване на БНТ „Добро утро“. Освен като репортер и редактор, скоро става водещ на рубриката „Любопитни новини“, а в някои от изданията на предаването се явява и като ко-водещ на Александър Авджиев. През 1999 година Мира Добрева става част от екипа на „По света и у нас“. В следващите 4 години е репортер и водещ на кратките емисии новини. Междувременно е репортер в знаковите за БНТ предавания „Чай“, „Екип 4“, „Актуално“. Един от основните автори на репортажи за Българската Коледа. Репортер в социалния ресор на новините, автор на поредица документални филми за деца и хора  в бедстващо положение. Водеща на десетки политически, икономически и социални събития. През 2005 година в един от първите големи успехи на България за песенния конкурс Евровизия, с песента „Вода“,  е избрана да съобщи решението на българските съдии. 10-годишната й кариера в Дирекция „Информация“ завършва през 2007 с проекта „Това е Европа“ – телевизионно предаване по случай приемането на България за страна-членка на Европейския съюз.

През 2011 година Мира Добрева се завърна в телевизионния ефир като автор, водещ и продуцент на предаването „Отблизо с Мира“. Във формата на проекта място намират десетки документални ленти, сред които поредицата „Железните хора“ (реж. Ж. Торнев), документалните филми „Първите“ - in memoriam за Жельо и Мария Желеви (реж. Ж. Торнев), “Властелини на облаците” за климатичните промени и възможностите на човек да влияе върху времето (реж. Ж. Торнев), “Димитровград, 70 години по-късно” – за най-младия град в България (реж. Ж. Торнев), както и задълбочени изследвания по темите за различните малцинствени групи в България и на Балканите, обособоени в рубиките  „Етносите на България“, „Столетниците на България“, „Умиращите занаяти на България“ и др.

Мира Добрева е носител на множество награди, сред които: Два пъти Жена на годината, в категория „Телевизионна журналистика“ на списание Грация (2005 г. и 2011 г.), „Най-чаровна телевизионна водеща“ на списание „Клуб М“ (2004).

Мира Добрева печели награда за най-стилна дама, била е и мис ТВ Чар. Печели и класацията на Life.dir.bg за най-секси ТВ водеща.

През 2006 година е избрана от слушателите на радио Атлантик за най-обичана жена на България.[2]

За рубриката „Столетниците на България“, през 2015 година, Мира е наградена със специалната награда от Международния филмов фестивал „Наследство“.

С  призове в категория „Културно наследство и национални ценности“ и „Популяризиране на българската култура и история“, в две поредни години – 2013 и 2014, Мира Добрева е отличена и от Агенция за публични комуникации VIP Communication.

През 2016 г. предаването „Отблизо с Мира“ получава специалната награда на Съюза на българските журналисти в категория „Телевизионна журналистика“.

Мира Добрева е носител и на множество грамоти и отличия по отношение работата си през годините, сред които: Грамота за популяризиране на многодетния семеен модел в България от кампанията „Голямото семейство“ към Президентството на Република България, Грамоти от Фондация  „За нашите деца“ за принос към изграждането на приемната грижа в България, водещ на церемониите „Вечер на добродетелите“, Грамота от Асоциацията на денталните мениджъри в България за принос в повишаване денталната здравна култура на българина. Грамота от фондация „Искам бебе“ за съпричастност към каузата на фондацията „Повече българчета за България“.

През 2018 година участва във „Вип Брадър“.

Два телевизионни сезона Мира Добрева е водеща на предаването „ПИТАЙ БНТ“ на Обществената телевизия на България (2019-2021).

От месец септември 2021 тя е поканена отново за водещ и главен редактор на предаването, което е създала – ОТБЛИЗО с Мира, паралелно с това става лице на друг знаков за БНТ проект – „БНТ на 60“, в ролята на водещ и сценарист на предаването, също по Българската национална телевизия.[2][1][3]

През 2020 Мира Добрева издава своята първа книга: „СТОЛЕТНИЦИТЕ – благословия или орисия“, изд. Книгомания

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

На 18 август 2007 година Добрева сключва брак с режисьора на клипове и телевизионни предавания Жоро Торнев. Двамата имат син – Георги Торнев-младши. От първия си брак Мира има дъщеря на име Лора.[1][4]

Публични спорове[редактиране | редактиране на кода]

През октомври 2017 г. Мира Добрева обвинява Центъра за спешна медицинска помощ - София, че близо час линейка не се е отзовала на сигнал за припаднала гостенка на предаването "Отблизо". Директорът на ЦСМП, д-р Георги Гелев, отрича твърденията на журналистката, твърдейки, че линейката е закъсняла не 50 минути, а само 6.[5][6]

През септември 2021 г. Мира Добрева обявява, че стопаните на хижа "Рилски езера" не са я допуснали вътре по време на буря заедно с кучето, което я е придружавало. Те от своя страна заявяват, че не са разрешили животното да влиза в столовата, но са им позволили да останат в скиорната.[7]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

„Столетниците - благословия или орисия“; 2020 г.; 336 стр.; ISBN 978-619-195-277-9[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]