Михри Мюшфик Ханъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михри Мюшфик Ханъм
Mihri Müşfik Hanım
Mihri Müşfik Hanım.jpg
Родена
Кадъкьой, Истанбул, Османска империя
Починала
1954 г. (67 г.)
Михри Мюшфик Ханъм в Общомедия

Михри Ачба, Михри Мюшфик Ханъм, Михри Расим (на турски: Mihri Achba, Mihri Müşfik Hanım, Mihri Rasim) една от първите и почитани турски художнички. Тя е първата жена в Турция, която учи рисуване. Разпознаваема е особено много по портретите, които е рисувала. Прави портрети на известни личности като Мустафа Кемал Ататюрк и папа Бенедикт XV.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Детство[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в потомствената княжеска фамилия Ачба (Анчабадзе) като принцеса в имението Расим паша, квартал Баклатарласъ в района на Истанбул, Кадъкьой на 26 февруари 1886 г.[1] Нейният баща принц д-р Ахмед Расим паша е абхазец,[1] и е бил специалист по анатомия и инструктор във Военното училище по медицина. В различни институционни и семейни писма той е споменаван като президент на тази институция. Рафинираният интерес на Д-р Ахмед Расим паша към музиката, рисуването и литературата трябва да е играл голяма роля за формирането на неговата дъщеря. Освен това към неговата репутация на лекар може да се добави и интереса му към музиката и свиренето на саз на вечерни събирания. В тези дейности той служи като пример за инстанбулския елит от периода за „западна универсалност“. Майката на Михри Ханъм е принцеса Фатма Нешедил Ханъм, една от жените на Расим паша. Нейната по-млада сестра Енисе Ханъм е майка на художничката Хале Асаф, друга известна жена в последните години на Османската империя.

Заминаване за Европа[редактиране | редактиране на кода]

Като се има предвид типичното западно образование, Михри Ханим се интересува от литературата, музиката и рисуването. Първите си частни уроци по рисуване тя получава от италианския художник-ориенталист Фаусто Зонаро в неговото студио в истанбулския квартал Бешикташ-Акаретлер. Михри Ханъм се влюбва в италианския директор на акробатическа група, посещаваща Истанбул и впоследствие заминава за Рим, а след това за Париж, където се опитва да се включи в местните арт кръгове. За известно време живее и работи в апартамент в Монпарнас, издържайки се от рисуването на портрети и давайки под наем една от стаите на студенти. Един от тези наематели е Мюшфик Селами бей, студент по политика в Сорбоната, за който тя се омъжва по-късно.[1] Мюшфик бей е син на Селами бей, добре известна личност от Бурса. Той се интересува от политика, история и литература. Датата на сватбата с него е неизвестна.

Завръщане в Истанбул[редактиране | редактиране на кода]

Михри Ханъм е запозната с Джевит бей, османския министър на финансите, който е в Париж, за да се споразумее с френското правителство след Балканските войни. Телеграми изпратени от Джевит бей на министъра на образованието препоръчват Михри Ханъм, което води до нейното назначаване ѝ като учител по изкуствата в Обучителното училище за учителки в Истанбул през 1913 г. През 1914 г. е основана Школата за изящни изкуства Михри Ханъм е назначена за директор, както и инструктор по изящни изкуства.[1] Нейният принос за развитие на школата е значителен.

Кръгът Edebiyat-ı Cedide (Нова литература)[редактиране | редактиране на кода]

Михри Ханъм също има приятели сред поетите от кръга Edebiyat-ı Cedide (Нова литература), особено един от неговите лидери Тевфик Фикрет. especially one of its leaders, Tevfik Fikret. Ако Едебият-ъ Джедиде представлява литературното крило на френското артистично влияние сред късната османска интелигенция, може да се каже, че Михри Ханъм представя неговата притовоположност в рисуването. Тя има много специално място сред артистите от тази школа. Къщата на Тевфик Фикрет в Ашиян става нейно студио за известно време, както се вижда в бележките му: „Има дама горе, която рисува мои портрети. Тя интерпретира моите стихове толкова прекрасно-Изненадан съм да открия, че моите думи са толкова смислени. Тя започна да ме описва на мен самия. Колко отчужден бях станал от писането си.“

Поетите от Едебият-ъ Джедиде са повлияни от реализма, парнасизма и символизма, който доминира през 19 в. във френската литература. Дженаб Шахабетин, член на Сервет0и Фюнун, отбелязва една от нейните принципни концепции, специално по отношение на природата: „място, където емоциите и мечтите се разхождат“ също е взето, за да действа като огледало за душите на поетите. В допълнение към това влияние, цветния символизъм на Едебият-ъ Джедиде изглежда повлиява работата на Михри Ханъм.Maî ve Siyah [Синьо и черно], известния роман на Хлит Зия отразява 'синьо'-то на школата Едебият-ъ Джедиде, както и портретите на Михри Ханъм.

Посещението на Михри Ханъм при журналиста Хюсеин Кахит Ялчън и осъдения бивш министър на финансите Джавит бей дават воля на критики към нейното поведение. В отговор на тях през 1919 г. тя и нейните студенти посещават вестник Танин и отричат обвиненията. Близките ѝ отношения с Итихад фе Тераки Джевиети (Комитет за единство и прогрес; КЕП) накрая карат Михри Ханъм да напусне Истанбул, който е окупиран от Антантата през 1919 г. Година по-късно тя се завръща и продължава преподаването си в Школата за изящни изкуства.

Посещение в Италия[редактиране | редактиране на кода]

Към края на 1922 г. тя заминава за Италия отново и там прекратява брака си с Мюшфик бей. Двойката се развежда през 1923 г.[1] В Италия има връзка с поета Габриеле д'Анунцио и чрез него открива възможност да нарисува портрет на папата, както и да работи върху възстановяването на фрески в капелата. Михри Ханъм се запознава с д'Анунцио от общия им приятел художника Ренато Броци и си кореспондира с д'Анунцио чрез Брози. Тя често е тема на разговор между двамата. На 4 февруари 1926 г. д'Анунцио пише на Броци: „Къде е турската дама? Не можах да я чуя. Ако я видиш, прегърни я от мен, но тази прегръдка трябва да бъде като на агите от харема“. В друго писмо, писано на 26 август 1926 г. за „Турската дама“ отново се споменава: „Къде е одалиската Михри? Where is Какво прави?“ Очевидно, въпреки борбата на Михри Ханъм като професионалист, тези италиански художници продължават да я виждат през ориенталиския филтър.

Последни години и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Михри Ханъм се завръща в Турция за кратко след основаването на Турската република. Там тя рисува портрета на Ататюрк и му го показва лично в президентската резиденция Чанкая в Анкара.

Михри Ханъм впоследствие пътува до Рим, до Париж, а след това обикаля Ню Йорк, Бостън, Вашингтон и Чикаго.[1] Детайлите за нейното заминаване от Турция и пристигане в Америка не са сигурни. Все още не неясно кога тя пристига в САЩ, макар че новина в Ню Йорк Таймс от 25 ноември 1928 г. отбелязва, че колекция от творбите на Михри Ханъм ще бъдат изложени в галерията Джордж Мазироф между 26 ноември и 15 декември, което показва, че тя е в Ню Йорк и след 1928 г.

Между 1938 и 1939 г. работи като хостеса по протокола на Световното изложение в Лонг Айлънд, Ню Йорк. През този период рисува портрета на Резан Ялман, съпругата на журналиста Ахмед Емин Ялман, който живее в Ню Йорк. Освен това прави илюстрации за кориците на различни журнали, публикувани в Ню Йорк по време на Втората световна война. Тя прекарва последните си години в Ню Йорк, където е погребана през 1954 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Bardakçı, Murat. Mihri Rasim’in saklı hayatı. // 2 март 2015. Посетен на 15 март 2015. (на турски)
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Изкуство“         Портал „Изкуство          Портал „Турция“         Портал „Турция