Момчил (опера)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Момчил
Композитор Любомир Пипков
Либретист Христо Радевски
Основа "Ден последен, ден господен" на Стоян Загорчинов
Жанр Героична опера
Действия три действия (шест картини)
Създаване Родопите и Беломорието през 14 век
Премиера 24 септември 1948
Действащи лица

Момчил – войвода на хуасрите (тенор)

  • Събо – негов побратим (баритон)
  • Елена – болярка (сопран)
  • Ефросина – сестра на Момчил, монахиня (мецосопран)
  • Хубавела – кръчмарка (сопран)
  • Смил – неин мъж (бас)
  • Дядо Кузман – просяк-скитник (баритон)
  • Батул (тенор), Халахойда (баритон) и Райко (тенор) – хусари
  • Панчу – болярин (бас)
  • Първи вестител (тенор)
  • Втори вестител (баритон)
  • Михаил Асен – 12-годишен син на Иван Александър (без пеене)
  • Мария – дъщеря на византийския император Андроник (без пеене)
  • Хусари, боляри, болярки, войници, стражи, селени, селянки, татри, монаси, монахини, сърби, деца, народ

Момчил е опера на българския композитор Любомир Пипков.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Още по време на споровете около операта „Янините девет братя“ у Любомир Пипков се заражда идеята за създаването на ново произведение от този жанр. По думите на композитора през 1939 г., „когато германците започнаха да нахлуват в славянските земи“, той се спрял на сюжета на „Момчил“. Фабулата на операта е взета от романа „Ден последен, ден господен“ на Стоян Загорчинов. Либретото е написано от поета Христо Радевски с активното участие на композитора. Въпреки че операта е с исторически сюжет от Средновековието, в нея личи стремежът на авторите ѝ да изкажат негодуванието си от действията на ръководителите на страната. В операта недвусмислено се изтъкват приликуте между живота на народа от времето непосредствено преди нахлуването на османците в страната ни и живота на народа, изживяващ пряката опасност от навлизането на германски войски в България.

Либретистът Христо Радевски се спира преди всичко на героичното от романа на Загорчинов – епизодите за Момчил, а не тези за Теодосий Търновски, както е в книгата. Именно затова операта е наречена „Момчил“, на името на главния ѝ герой. В либретото са обрисувани две периода от дейността на Момчил: първият – като водач на хусарите, а вторият – като защитник на народа срещу подтисниците-боляри, беорец срещу крепостничеството и като организатор на народа срещу нахлуващите османски орди. Пипков възнамерява операта му да бъде завършена и поставена още по време на войната, но поради бомбардировките над София (по време на които е разрушен и театърът) той няма възможност да завърши изцяло произведението си. „Момчил“ е завършена окончателно след социалистическата революция на 9 септември 1944 г. Първото представление е на 24 септември 1948 г., в Софийската народна опера. Диригент е Асен Найденов, а режисьор – Михаил Хаджимишев.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Книга за операта“, Любомир Сагаев, Държавно издателство музика, София, 1976